Търсене в този блог

четвъртък, 28 април 2016 г.

1 май - празник на ДУМА и левия печат

 

 


Един по-добър свят е възможен !

Хората, които изкарват прехраната си с честен труд, са достойни! Хората, които са солидарни с борбата за социална справедливост, са достойни!

 


 

 

 

 

Студени и дъждовни дни ни доведоха до Първи май тази година. Студени и дъждовни не просто по волята на природата, а заради все по-видимия мерак на една самозабравила се власт да смаже народ и държава, да стъпче хората на труда и да направи живота им невъзможен. В името на собственото си добруване и недосегаемост, прикрити зад неолибералните клишета за "по-малко държава" във всичко - в икономиката, в образованието, в здравеопазването, в пенсионните и социалните дела, в културата и дори в експлоатацията на културното ни наследство. Власт, която ликвидира всички големи проекти, с чиято помощ България можеше да си възвърне енергийната сигурност, работните места, индустрията. Власт, която като никоя друга опоска държавните ресурси и парите на българите така, че вече не може да скрие зейналите пропасти и се опитва да ги пълни с ново и ново финансово дране на кожи от оголелите и обоселите, хващайки се хаотично за какви ли не инцидентни хрумки и некомпетентни решения. Власт, която превърна лъжата в политически инструмент и параван за безогледното грабене по всички високи етажи. Която раболепно се стеле пред задокеанския си покровител и все повече натиква България в опасния сокак на чужди военни интереси. Която отродява българите, разпродава живота им и превръща страната в територия, лишавайки я от национално бъдеще. 

Ето затова го има левия печат - да вади на показ тези пороци, за които присъдружните десни медии не смеят да гъкнат или ги размиват до неузнаваемост, манипулирайки умовете на хората и съобразявайки се с корпоративните и политическите интереси на собствениците си. Затова го има левия печат - да анализира всяка ситуация и да предлага решенията, които са в полза на слабите и беззащитните, на мнозинството българи. Смисълът на лявата журналистика намираме отчетливо в думите на големия български публицист Йосиф Хербст, зверски убит в кървавата касапница, устроена от фашисткото правителство над хиляди леви интелектуалци през 1925 г.:

"Да се спасява страната е едно, а да се спасява правителството е друго. За спасяването на страната може да се пожертва едно правителство. За спасяването на което и да е правителство обаче не може и не бива да се жертва страната".

Единствено левият печат говори днес за проблемите на държавния суверенитет, за икономическите, социалните, етническите и останалите сериозни обществени проблеми през призмата на справедливостта и солидарността. Не са на почит сериозните вестници в днешното ни все по-бездуховно общество, но флагманът на левия печат, вестникът, свързан с политиката на БСП - вестник ДУМА, винаги ще има своята аудитория. По простата причина, че слабите и беззащитните българи продължават да се множат. А от самото си създаване и до днес ДУМА е орисана не просто да бъде пълнокръвен национален всекидневник, а да бъде именно техен глас, да говори истината и да дава интелектуален хляб на онези, които искат да мислят. Прави го не с интриги, а с истината, с ум и душа.     

Сигурно не сме безгрешни, но по самото си призвание и същност левият печат е територия на свободата като алтернатива на заблудата, обозначавана с изтърканата вече щампа "демокрация". ДУМА е защитник на идеята за справедливост, равенство пред закона и взаимопомощ между хората, т.е на социалистическата идея. Нея още Дядо Благоев ни завеща в своите статии за "социалистическата демокрация", която повечето историци и анализатори отъждествяват неправилно с термина "социалдемокрация". Да не забравяме, че исторически именно левият печат винаги е бил мястото, където е "ферментирала" социалистическата идея.

ДУМА е нужен на хората с изострено социално чувство за справедливост, които не са безразлични към недъзите в обществото - независимо дали става дума за макроикономика, за свиване на публичните разходи за образование, наука, здравеопазване и за тотално разпродаване на България на концесия, или за поредната пребита с пръти баба в селцето Х. Никой друг вестник не живее в такава степен чрез своите читатели и не зависи в такава степен от тях. Те са силата на ДУМА. Вестникът е нужен на онази огромна част от народа, която Гео Милев нарича "всичката оная маса, която стои потисната под игото на труда". ДУМА не е вестник на "ония, които - алчно настървени към благата на узаконения грабеж - запазват само за себе си привилегията да представят българския народ, ония няколко стотици, които със силата на капитала и владението потискат под игото на труда народната маса; ония, които заграбват за себе си всички права, свободи и блага; ония, които избират и крепят върху престола на властта свои министри и управници..."

Гео Милев пише тези думи през 1924 г., но връщането към тях е не романтика, а е вглеждане в днешното битие на страната ни, едно от родилните петна, с които са закърмени ДУМА и целият ляв печат, в. "Земя", в. "Нова зора", в. "Жарава", левите регионални вестници. Да, ДУМА - създаден с таланта и интелекта на Стефан Продев, е вестник волнодумец. Когато се налага, указва кривици и на хора от БСП, но в това е мисията му - да бие камбаната и да тревожи. Винаги добронамерено и винаги с убедеността, че не може заради някое сухо дърво да страда и да се обявява за негодна и нежизнена самата социалистическа идея. ДУМА не го прави за себе си, защото няма с какво да се облажи, напротив - левият всекидневник винаги е бил беден вестник. Но това е съдбата на всички леви журналисти в цялата нова история на България. И в днешно време човек сам прави своя избор - или свободния дух и свободата на словото с цената на недоимъка, или добре възнаграденото властоугодно слово, погребването на съвестта и на истината. Нека перефразирам пак Гео Милев: когато стеснявате журналиста, убивате журналистиката!

 

Затова, да ни е честит празникът на левия печат и на в. ДУМА - на нас, на всички колеги лявомислещи журналисти в страната и на нашите читатели! Трудно ни е, защото ние търсим коректива и алтернативата на сегашното нерадостно битие на България, опитваме се да покажем на хората, че властимащите ги манипулират, прикриват и замазват последиците от десните политически действия. Алтернатива има, защото виждаме как дори западни европейски държави днес прилагат на практика социалната идея. 

А силата на левия печат и на левите журналисти идва от вярата, която много точно изрази големият френски интелектуалец и журналист Игнасио Рамоне:


"Един друг свят е възможен!"

 

-----------------------------------------       

 

Един материал на Велиана Христова във вестник ДУМА от 28 април 2016 г.