Търсене в този блог

събота, 27 юни 2015 г.

Под купола на ПЕС – Калин Първанов

 

 

 

 

Или как социалистите разиграха едновременно две представления на международната и на вътрешната сцена. И защо публиката им и в двата салона оредява

 

През 2012 г. в Брюксел Сергей Станишев беше избран за шеф на Партията на европейските социалисти с 91,3% от гласовете, без да има конкурент. На конгреса в Будапеща онзи ден пак остана единствен кандидат и спечели с 69,53%. Ако тенденцията се запази, следващия път като нищо ще загуби от нищото с 47,76% срещу 52,24%, с което ще запише поредния си уникален изборен рекорд.

Умението на Станишев да печели вътрешнопартийни избори – за разлика от същински, е доказано и не подлежи на съмнение. Фактът, че за трети път застана начело на ПЕС (първият му мандат беше частичен), говори за наличието на определени качества. (Зло)употребата с европейската партия за вътрешна употреба обаче, както винаги, идва в повече.

„Станишев безспорен фаворит за ПЕС”, „Георги Гергов лети за Будапеща в подкрепа на Сергей”, „Станишев разби опонента си”, „Българинът на политическото кормило на Европа”, „Станишев разби конгреса на ПЕС” и пр. – това са само част от заглавията във високорейтингов сайт от жълтия спектър, който с подобна превъзбуда обикновено отразява сложните взаимоотношения между Русата и Черната Златка, колизиите на Николета с Алисия или „подема” на патриотизма в столичния квартал „Орландовци”. Внушенията стигнаха дотам, че мнимият съперник на Станишев за лидерския пост в ПЕС – бившият председател на Европарламента Енрике Барон Креспо, едва ли не горко щял да съжалява, задето е дръзнал да издигне кандидатурата си.

Няма как да знаем дали Креспо се е уплашил от подобни публикации, но е факт, че испанецът се оттеглил в последния момент, след като установил, че Станишев се ползва с по-голяма подкрепа. Самото издигане на 71-годишния ветеран на испанските социалисти и на борбата срещу диктатурата на Франко, което също стана в последния възможен срок, роди подозрения сред познавачите на иберийската политика. Нюхът им подсказваше, че бившият български премиер, превърнал се в любимец на председателя на ЕП Мартин Шулц, се нуждае от „конкурент”, за да се имитира вътрешна кампания в ПЕС. Единственият сигурен факт е, че Станишев посети Испания малко преди въпросната „кампания”, където беше радушно приет от ръководството на ИСРП.

От друга страна, появата на конкуренция като че ли разтревожи председателя на ПЕС. След като в собствената му партия започнаха

брожения срещу неговото наследство

включващи нелицеприятни обвинения, на „Позитано” 20 бяха взети всички мерки да не се хвърли сянка върху „европейския имидж” на Станишев. Дългоочакван „Пленум на истината” в БСП беше отложен без много обяснения с близо два месеца. Създаде се усещането, че това се прави с мисълта да не би случайно някой оратор да изпусне нещо, което би могло да се използва на конгреса на ПЕС от недоброжелатели на председателя. Не е за вярване Креспо да се е кандидатирал, за да направи услуга на Станишев, но нелогичните му действия подсилиха бутафорния резонанс от форума в Будапеща.

 В тази връзка – попитали Радио Ереван какво е общото между „Царицата на чардаша“, „Феята на карнавала“, „Принцесата на цирка“ и конгреса на ПЕС? Оттам отговорили, че и в четирите постановки, тръгнали из Европа от унгарската сцена, героите са оперетъчни.

Докато елитът на БСП беше командирован да гласува на конгреса на ПЕС, където Станишев запознаваше европейските социалисти с амбициите си -  да брани с другарите си „социална Европа” и пак да ги води към изборна победа, а български фенове от младежката му агитка, доведени от България, си правиха селфита из улиците на Будапеща, у нас също се състояха интересни представления.

На 11 юни в българския парламент депутатите дружно се нахвърлиха да

брулят Кодекса на труда

като гладна тайфа кисела джанка. В резултат от общите усилия на социалисти, либерали, десноцентристи, десни радикал-реформатори, национал-популисти и обикновени националисти трудовата конституция беше окастрена в следния вид:

 * Въвеждат се еднодневни трудови договори (наричани още ваучери за труд) с олекотена степен на социална защита. Те ще се прилагат при някои категории сезонни селскостопански работници, но според мотивите на вносителите целта е по-нататък да се разшири приложението им и в други дейности. Следващите най-вероятно ще бъдат чистачки, готвачи и сервитьори, после шофьори, защо не – журналисти, и пр. (промените едва ли ще стигнат до депутатите, въпреки че заетостта им е непълна и даже сезонна).

* Сваля се предварителната закрила при дисциплинарно уволнение на най-уязвимите служители – майки с деца до 3 години, трудоустроени работници и такива, които страдат от някои заболявания. Занапред освобождаването им ще става без разрешение от Инспекциите по труда. Забележете – не става въпрос за трудоустроените по партийна линия активисти в различни държавни служби и бордове.

* Работодателите ще могат едностранно да прекратяват трудови правоотношения, ако работникът е навършил пенсионна възраст и има нужния осигурителен стаж. Така всяка напориста 30-годишна училищна директорка ще може да се отърве от опитни педагози, за чиито работни места отгоре на всичкото никой не чака!

* Отменя се задължението на работодателите да правят правилник за вътрешния трудов ред, да разработват и обявяват правила за здравословни и безопасни условия на труд. Премахва се и съгласуването със синдикатите при преминаване на предприятието към непълно работно време.

 * Отпадат още изискванията към малките предприятия: да уведомяват предварително Инспекциите по труда и синдикатите при преминаване към режим на удължено работно време;  броят на тези дни да не надвишава последователно 20 и годишно 60; да се води отчетност за тях;  да се изплаща компенсация за отработеното извънредно при съкращение или напускане на работника. Измамно е усещането, че всичко това засяга малко хора, главно работещите в кварталната баничарница. Съгласно класификацията на компаниите като микро- и малки предприятия се водят 90% от фирмите, в които работят 50% от наетите в България.

Промените бяха приети, въпреки че някои от тях са се сторили твърде радикални дори на работодателски организации и те не са ги подкрепили в предварителните обсъждания. Синдикатите пък въобще не били питани в Тристранния съвет.

Гласуването мина с небивало единодушие – със само 1 глас „против” еднодневните трудови договори и без „въздържали се”. Инициаторите им са все от средите на борците за „нова социална Европа”. Вносител на първото предложение е вицепремиерът от АБВ Ивайло Калфин, а на всички останали – група депутати от БСП.

За успешно протичане на операцията Реформаторският блок запали подходяща димка. Отхвърленото хрумване на сините Денят на труда 1 май да се чества официално и като Ден на Априлското въстание ангажира почти цялото внимание на медии и общественост, а в тъмното на димната завеса кой каквото можа разкулачи от трудовото законодателство. От БСП, естествено, се включиха в парламентарния театър с отдавна наизустени реплики,  достойни за

изтърканата роля, която са свикнали да играят

„Целите да неглижирате Деня на труда, но да ви обърна внимание – 1 май не е комунистически празник, 1 май не е празник на БСП, въпреки че БСП го празнува и отбелязва подобаващо всяка година. Празнуваме го, защото БСП е лява народна партия и като такава носи отговорността за надеждата и борбата за справедливост – обърна се към десницата социалистът Георги Гьоков. – Тази отговорност означава да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и на изоставените, на работниците и служителите, да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички. Затова го празнуваме, господа вносители!”.

Същият депутат бе един от вносителите на промените в Кодекса на труда заедно с Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Петър Кънев от групата на „БСП-Лява България”.

А ето и нещо по-класическо в жанра, произнесено почти по същото време:

„Приятели, истината е, че нашите основни социални постижения са застрашени!”. Новоизбраният стар председател на ПЕС цитира писателя Щефан Хесел, „един човек на 93 години, който ме вдъхновява” (какво поредно клише!) пред делегатите в Будапеща. „И нека ви задам въпроса: възмутени ли сте? Възмутени ли сте наистина? Аз съм. Най-лошото в живота е да си безразличен, апатичен към случващото се. И точно днес, и тъкмо ние не можем да си позволим това!”, заявява Сергей Станишев. Той не можел да си представи как в следвоенна Европа – цялата в руини, е имало социални държави, а днес – 70 години по-късно, „когато обществата ни са по-богати, икономиките – по-развити, а страните по-модерни, да не можем да го направим?”.

Напоследък БСП опровергава част от имиджа, с който е популярна – че е лява, когато е в опозиция, и дясна – щом е на власт. Партията показва, че може да е дясна дори и когато е в опозиция. А дали ще е лява, когато дойде на власт, е трудно да си представим поради малката вероятност за сбъдване на всяко от двете предположения.

А сега се поставете на мястото на малцината симпатизанти и избиратели на БСП, които са проследили дебатите по промените в Кодекса на труда. И си представете следната картина: леви депутати прокарват предложения, каквито дори и от ГЕРБ не смеят да внесат. Управляващите подкрепят, но поне привидно не горят от ентусиазъм да ограничат правата на трудещите се: „Работодателите, естествено, са за приемането на този текст, защото ще им развърже ръцете и по-лесно могат да уволняват работниците. Но какво става в случая с работника и кой защитава неговите права?” (Светлана Ангелова, ГЕРБ). А от РБ ехидно се радват на реформаторските идеи на БСП и с две ръце подкрепят „всяка една от мерките, предлагана от колегите отляво, които мислят за бизнеса” (Мартин Димитров).

Ако всичко това не е било достатъчно на левите зрители да се възмутят, или е минало покрай ушите им, съвсем наскоро те имаха друг повод да го сторят. Въпреки опитите да бъде наложен поне временен мораториум върху изясняването на отношения, наложени още от последните две управления с участието на БСП, наскоро бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров сподели в статия за в. „Преса” впечатления за своя заместник при тройната коалиция – Явор Куюмджиев. Преди това Куюмджиев пък разказа, че ексминистрите Димитров и Драгомир Стойнев са свършили „една камара с глупости”. Стойнев бе обвинен още за провала на енергийните проекти и нарочен за проводник на вътрешни и на чужди икономически интереси.

В отговор Димитров призна, че е посрещнал пратения му за заместник с предубеждения и го изолирал от управлението (?!). Причината била информация от предшественика му Румен Овчаров, че Куюмджиев нямал никакво отношение към БСП, „а го изпраща влиятелен български бизнесмен, за да контролира пряко процесите в министерството”. Така

от три изречения лъснаха четири улики

- видни фигури в управлението са си погаждали административни номера (докато са работели „надеждна защита на хората на труда”); дебнели са се един друг (в „борбата за справедливост”); назначение на министър-председателя е било негласно бойкотирано от негов министър („Възмутете се!”); самото назначение не било направено от държавнически или поне от партийни съображения, а заради частни бизнес интереси („Възмутени ли сте наистина?!”). И всичко това се е случило, когато бъдещият председател на ПЕС управляваше БСП и държавата! Същевременно функционерите под него са виждали, че „Царят е гол”, но никой не е смеел да го каже „в името на партийната дисциплина” (вече по думите на Явор Куюмджиев).

Без значение кой е по-крив и кой е по-прав в конкретния случай, все един от двамата – Димитров или Куюмджиев, казва някакви истини. А може би и двамата? Другото означава да допуснем, че толкова видни функционери на БСП лъжат. Не е за вярване.

Ако всичко дотук все пак ви се струва невероятно, нека накрая дадем думата и на настоящия председател на партията Михаил Миков, който тези дни цитира Ленин на тържество по случай 159-ата годишнина от рождението на основателя на социалистическото движение у нас Димитър Благоев. „Само БСП може да каже на всички хора в България, които днес са обезсърчени и не вярват в никого и на нищо – „Есть такая партия!”.

Всички знаем, че я има. Не знаем само колко още пъти ще може да минава с едни и същи номера?

 

 

 

Източник: списание ТЕМА