Търсене в този блог

събота, 20 юни 2015 г.

Актьорът Юрий Ангелов: Преходът ликвидира духовността

 

 

 

Интервю на Мариела Балева за вестник Преса

 

- Още ли сте в онова странджанско село Фазаново, г-н Ангелов? Преди двайсетина години напуснахте Народния театър, избягахте от суетата на света и се заселихте доброволно там, отглеждахте животни и по думите ви живеехте в собствен рай.
- Селото, в което си бях направил оазис на моето спасение, почти се затри в България. За съжаление във Фазаново е тъжна картинка - вече няма нито кози, нито овце. Има само един казан за ракия, където 20-ината местни хора вече пребивават само в алкохолни изпарения. Повечето време живея в Бургас, а там става все по-хубаво. Но скоро във Фазаново видях истински феномен - кучка, която беше родила, кърмеше две яренца, защото майка им - козичката, нямаше мляко. Бях потресен от гледката и извиках телевизията, за да видят истинското положение на българското животновъдство. Липсата на животни доста ме потиска. Преди цяла Странджа беше естествен резерват за животни, имаше хиляди, а сега не е така.

 - Тъжно започна нашето интервю, Юри... Но може би сте човекът, който може да направи реална преценка за това как живеем днес. Ето, идвате в София, където играете в постановка, живеете в Бургас, имате къща в затънтено странджанско село.
- Не искам да се присъединявам към общия хор на критикуване на настоящето, защото това води до песимизъм. Но някои неща са възмутителни. Не мога да разбера защо не сработва инстинктът на нацията ни за самосъхранение. Как така стана, че от най-здравия народ в Европа в момента сме най-болният? Крайно време е да се събудим, защото упадъкът, към който вървим, е потресаващ.

 - Кой е отговорен за това?
- Особена отговорност за това имаме ние - интелигенцията. Как може да има такива вероломни крадци и да не могат да открият кой е окрал милиардите на КТБ? Вместо да ги намерим и посочим, ние бием и мразим нещастните цигани, които едва ли не са виновни за всичките ни беди... В България има такъв голям упадък на нравствеността, че в някои моменти си мисля, че съсловието, към което принадлежа, сме виновни за всичко. Българската интелигенция е играла предателска роля през вековете, и сега е такава - пребоядиса се, абдикира и остави своя народ на самотек.

 - Обвинявате интелигенцията, че върви след победителите, така ли да ви разбирам? Но не мислите ли, че както целият народ, така и творците ни бяха изправени на кладата - повечето от тях използвани политически и непочтено в годините на прехода?
- Вярно е, че политиците разделиха творците на „сини“ и „червени“, вярно е, че се опитаха да ги приватизират и да използват авторитета на мнозина от тях. Да, сигурно и доста от тях са отчаяни, омерзени, ужасно отвратени от случилото се. Но не е само това! Много от тях съзнателно, а други малодушно се продадоха. И вместо да пропагандират нравственост, пропагандират отрицание. Затова говоря в първо лице множествено число - ние! Вината е наша. И това не ми дава мира в последните години.

 - Мнозина може да ви се обидят за тези думи.. Ще кажат - ето, той живее в собствен рай, а сее омраза, злоба...
- Да, около мен е рай - сред природата, птиците и Странджа. Но как да гледам спокойно, като наоколо има толкова много нещастни хора? Аз не мога да мразя, аз мога да обичам. Но омразата днес се насажда съзнателно. И това се случва, защото има упадък на нравите.

Ето, скоро се честваше Денят на победата и казах, че ако руснаците ми дадат трибуна, ще се извиня на руския народ за изявленията на нашия „мъжествен“ президент и отказа му да уважи поклона, който светът направи пред жертвите на фашизма. Може да е крайно това, което ще кажа, но така мисля. Като бивши съюзници на Хитлер, той трябваше да отиде и да измете Червения площад, а след това да обере фасовете. Дори не мога да намеря най-силните обидни думи за „мъжествеността“ на президента и военния ни министър. Не ги ли е срам!

- А какво ни липсва на нас сега като нация?
- Липсва ни куражът на нашите дядовци. На три фронта са се били моите дядовци, единият живя 96 години. С навуща са теглили оръдията, едно българско знаме не е паднало в калта, не е пленявано. Но ако ние нямаме кураж, къде е достойнството на творците? Продавайки се, ние вършим зло. А нашата работа е да пропагандираме нравственост. А когато се продаваме на злото, ние вършим обратното. Ами озлоблението днес идва и от насилието, което се лее от сериалите. Защо е постоянно тази тема за насилие, какво друго освен злоба садим ние, интелигенцията, продавайки се за жълти стотинки?!

 - Но самият вие участвахте в един популярен сериал, „Седем часа разлика“, той не ви ли донесе удовлетворение?
- Отначало всички се радваха - от актьорите до шофьора и гримьорката, защото сериалът се харесваше. Имаше написан сценарий за още 20 серии, но те не видяха бял свят заради вероломството на хората, които даваха парите. Единствената възможност, която остана за младите, беше да отидат на терминал 2. Нищо друго. И това ме уби. На тези, които още ме питат ще продължи ли този сериал, казвам - не. Заради парите се развали работата. Казаха ни да не говорим на тази тема. Но главата в пясъка ли да си заравяме? Образно дори мога да го обясня със ставащото в КТБ. Разбира се, размерите са други, но е на същото ниво и при същите условия.

 - Искате да кажете, че в съвременните сериали сега се работи за жълти стотинки?
- Разбира се. Нали видяхте, че ако не беше тази млада актриса от филма „Под прикритие“, която се осмели да каже, че не са им плащали на младите, никой нямаше да разбере за това. Чест Ӝ прави на актрисата Искра Донова, която каза пред цяла България за какво става дума. Но тя - мъжествеността, не е черта на пола, тя е черта на характера. Браво на Искра, която изми позора на всички смятащи се за интелектуалци.
Разочарована беше и моята приятелка Ваня Цветкова, която бързо офейка обратно за Америка.

 - Да ви върна във времето назад, когато учудихте, дори скандализирахте гилдията, като сам напуснахте Народния театър пред 90-те. Съжалявате ли, че направихте тази стъпка?
- Не, тази крачка я направих в своя полза и стъпих в неизвестното. Рискувах доста и някои ме обявиха за луд. Тогава наистина имах всичко в София, бях на върха, в Народния театър, имах роли, имах апартамент в „Младост 3“ - всичко. Но не бях щастлив. Тогава изгониха най-добрите артисти, ей така - изхвърлиха ги, защото са навършили годините за пенсия, представяте ли си? Изхвърлиха колосите на българския театър, народните артисти! След това никой от тях не дойде едно кафе да изпие в театъра. Виолета Бахчеванова, Славка Славова, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Георги Черкелов... Георги Георгиев-Гец умря първи, получи инфаркт на сцената. Тези хора имаха достойнство. Обезглавиха театъра! И за съжаление, когато се обезглави Народният театър, това означава, че нацията е обезглавена. Оскърбихме жестоко старите актьори и пострадахме много от липсата на приемственост. Като си спомня само какво преживя Стефан Данаилов и как богохулстваха срещу него! Но той единствен не се пребоядиса от всичките тези известни псевдодемократи. Бог да му дава сили.

 - Сравнявате обезглавяването на театъра с обезглавяване на нацията, наистина ли мислите така?
- Наблюдавал съм това още по времето на социализма. Всичко, което се случваше в миниобществото на Народния театър, след 1-2 години се проектираше в българското общество. Нацията ни е страшно объркана, уви! Не го приемайте за песимизъм, говоря това с надеждата, че ще се взрем в истината, че ще сработи инстинктът ни за самосъхранение, наистина трябва да направим нещо.

 - Какво да направим, нова революция ли?
- Не, революциите потъват в кръв, те винаги се самоотричат. Нали има приказва „Революцията изяжда децата си“ - нашата беше толкова скапана, че я нарекоха и „нежна“. Според мен нашата революция изяде родителите си, дядовците си. А това е голямо опустошение. Не съм привърженик на революционните събития, аз съм за личната, вътрешната революция. Но съм за бунт. Поддържам бунта.

 - Мислили ли сте, че нещата в Народния можеше да станат по друг начин, ако политиката не беше разделила и актьорите, както цялото общество?
- Всичко вече е минало. Ако знаете с какво благоговение си спомням времето тогава, та аз бях допуснат в света на колосите. Както казва моят голям приятел Никола Антикаджиев, да бъдеш допуснат в техния свят е голяма привилегия. Когато съм в София и отида до кафенето на театъра, знаете ли, че само Кольо Антиката говори за театър. Никой друг! И то с дати, а той има феноменална памет, със случки, с артистизъм и винаги край него се събират хора и слушатели. Много съм щастлив, че има такъв човек. Той е като този бацилис булгарикум - дано никога не изчезва и дано закваси цялото развалено мляко на нацията. Такива хора трябва да се пазят и да се уважават.

 А когато сам си дадох молбата за напускане, вече се бяха появили ликвидационните комисии - точно така ги наричам. Не само онези прословути ликвидационни съвети за земята, същото сториха и в театъра. Ликвидираха духовността!

- Това ли е най-страшното, което се случи по време на голямата промяна?
- Няма по-страшно от това. Светът се разпадна изведнъж. Аз бях в добра ситуация. Дойдоха нови хора, странни революционери. Познавах се с тях, бяха горе-долу на моята възраст, но животът за мен самия сред тях стана безсмислен. И отидох на морския бряг, направих крачка в своя полза. Не искам обаче нашият разговор да се схваща като носталгия по едно отминало време. Ние говорим всичко това с цел да стане по-добро.

- Вярно ли е, че сте работили като хамалин на летището?
- Ооо, наистина бях хамалин, и това беше, след като напуснах Народния за първи път. Аз всъщност два пъти съм го напускал доброволно след 10 ноември. Бях хамалин на летището, но в същото време играех на хонорар в театъра, имаше такава практика. Така спечелих доста пари във време, когато артистите ги уволняваха и нямаха средства. След като прекъсна работата на летището, отново подадох молба в Народния до директора Васил Стефанов. Но за гардеробиер. Когато той ме попита дали не се подигравам, му казах: „Защо да се подигравам, аз ще си играя пак, но нищо не ми пречи да се докосвам до телата, като обличам вашите велики артисти.“ Имайки предвид новите самозванци, които дойдоха и заместиха много нелепо колосите на Народния. Истинските артисти. И аз исках да ги обличам, но да играя с тях наравно. Той обаче ми взе молбата и ме назначи отново за артист. Не за гардеробиер. А можех на щат като гардеробиер да получавам и хонорари като артист.

- Вие сте ученик на големия Апостол Карамитев. Какво откраднахте от него в занаята?
- Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох във Фазаново да се съхраня и мисля, че успях. Аз съм религиозен. Щом Бог ме е съхранил, значи ме е съхранил с цел.

А ако знаете колко много хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени. Приспособленци. Мижитурки, които от време на време играеха първи храсти. Направо се пукаха от злоба. В обкръжението на Апостол бяха предимно завистници.

 - Той усещаше ли го?
- Имам чувството, че това го унищожи. Той се жертваше за хората. На неговата смърт беше стълпотворение. На талантливите хора обаче винаги им завиждат - заради таланта, заради популярността.

 - Кои са личностите, изиграли най-голяма роля в живота ви?
- По отношение на срещите с хора аз съм изключително привилегирован от съдбата. Срещнах хора апостоли. Не само Апостол, който и така се казваше, не само Антиката, който е невероятен човек. Лидия Ковачева е другата - тя създаде системата за гладуването и бях буквално спасен от нея здравословно. Имах колит, гастрит, хемороиди, неврогенна температура - спаси ме с глад. Не вкусих нищо 30 дни, станах вегетарианец. Срещал съм се с още по-невероятна личност - на 100 години. Имах уредена среща с човека, който беше спасил от смърт моя дядо. Това беше лечителят Петър Димков. Известният билкар ме прегледа, видя зениците на очите и ми каза какво да направя с живота си. И ето ме сега пред вас. Аз съм един щастлив човек.