Търсене в този блог

четвъртък, 4 юни 2015 г.

Одесняването – начин на употреба – Серж Алими

 

 

 


ПРОТЕСТНИ шествия, участие в избори, упражняване на властта. Тези три вида политическо действие имат една обща характеристика – народните маси се отдалечават от управлението. Или ги отстраняват от него. Когато на 11 януари милиони французи манифестираха в името на солидарността с жертвите на атентатите в Париж, мобилизацията на средните класи контрастираше отново с по-скромната мобилизацията на работниците и младежите от крайните квартали. Вече от години „улицата“ се обуржоазява. Изборните урни – също. С всяко ново гласуване процентът на гласувалите намалява, паралелно с нивото на доходите. Представителността на национално ниво не е по-добра, защото е олицетворена от висшите класи. Политиката – спорт на елитите?

Това вече се вижда в европейската левица. Партията на британските лейбъристи, създадена в началото на ХХ век от синдикатите, представляваше работническия електорат. През 1966 г. 69% от работниците даваха гласа си за нея, през 1987 г. я подкрепяха 45%, а на 7 май т.г. – 37%. Блеъризмът смяташе, че трябва да се даде предимство на средните класи. Мисията беше изпълнена. С най-големия в историята си буржоазен електорат лейбъристите претърпяха най-голямата си загуба...

Политологът Патрик Лейнг смята, че „наблюдаваното в западните демокрации все по-голямо отдалечаване на народните среди от левите партии без съмнение има връзка с все по-малкото избраници от онеправданите среди, които живеят в трудни условия“. Да отсъдим сами. През 1945 г. една четвърт от френските депутати бяха работници или служители, днес са едва 2,1%. През 1983 г. 78 кметове на селища с над 30 хиляди жители произхождаха от тези две социални категории, които са мнозинството от населението, 30 години по-късно са само 6. [Патрик Лейнг „Народните класи и представителната демокрация във Франция“, Savoir/Agir, брой 31, Белкомб ан Бож, март 2015.]

Е, представителна ли е системата? Повече от половината американци мислят, че държавата трябва да преразпределя богатството, като налага високи данъци на богатите, а от богатите – все пак човешко е – само 17% споделят това мнение [Вж. Ноам Шрайбер, „2016 hopefuls and wealthy are aligned on inequality“,The New York Times, 30 март 2015.] . Начинът на функциониране на западните демокрации обаче гарантира, че ще се наложи отново и отново именно мнението на богатите, без истинска дискусия. Тази класа съзнава ясно интересите си и е напълно спокойна, докато развлекателни и отклоняващи вниманието теми изпълват медиите, които ѝ принадлежат и замъгляват обществените разисквания. И опълчват едно срещу друго народните съсловия.

Когато машината е добре смазана, не остава нищо друго, освен да се привикат „мъдрите“ експерти, чиято мисия е да ни напомнят, че апатията на едните и гневът на другите се обясняват с „одесняването“ на нашите общества...

 

Източник: LE MONDE DIPLOMATIQUE


 Превод Венко Кънев