Търсене в този блог

събота, 27 юни 2015 г.

Комунистическа здравна система като британската или конкурентна като американската ? – Георги Иванов

 

 

 

 

При споменаването на всякакъв вид реформи, преструктуриране или реорганизация на даден обществен сектор, често в публичното пространство разни фигури имат склонността да дават примери как било „на Запад”, в „белия свят”, при развитите нации. Сравняването с другите може и да не е лоша идея, стига да се учим от позитивния им опит. Така се случва и със здравеопазването – хор от глашатаи громи комунистическото ретроградно здравеопазване у нас, застинало от времето на Тодор Живков. Винаги с добро се споменава правителството на Костов, което започнало реформата, но не му дал Бог достатъчно време да я задълбочи и довърши. И все така сме си недореформирани, поради липсата на „политическа воля”.

Да го кажем без недомлъвки: тогава започна ликвидацията на общественото здравеопазване в България. Зад призивите за реорганизация се крият главно приватизация, навлизане на частни играчи, предлагащи здравни услуги и разбиване монопола на Здравната каса, минимизиране ролята на “лошата държава” в здравеопазването и стимулиране на конкуренцията между търговците на здравни услуги в борбата за привличане на болни. Като сме взели другите за пример, да видим как им е уредена тяхната сергия в здравеопазването. Ще вземем за пример Великобритания.

В началото нека отбележим, че в т.нар. бял свят не съществува приватизирана, частна или получастна (каквато е нашата) здравна система, при която да има равен, пълен и свободен достъп до нея на всички граждани. Подобен широк социален обхват може да се има само при държавната здравна система. Нека е ясно, че всички призиви за приватизация означават свиване на достъпа до обсега на тези, които могат да плащат, многократно оскъпяване на услугата заради многото „медико-пазарни агенти“ всеки със стремеж за печалба, в последна сметка – увеличаване на държавните разходи за здравеопазване с разликата, че публичните средства ще потъват в частни джобове на фирми и корпорации.

Няма как болните да разчитат на добрата воля на частната фирма. Като всяка фирма на пазара и тази, която управлява болница, ще се бори на първо място за оцеляването си като пазарен субект и за увеличаване на печалбите си, а едва след това и евентуално за добруването на пациентите. Именно поради тази причина точно държавата се грижи за общото благо, а не частниците и корпорациите.

Функционирането на пазарен принцип означава повече болни, които да генерират повече печалба за частните здравни фирми – мечта, с постигането на която би се гордял всеки здравен реформатор и последовател на Ранд и Хайек.

Държавното обществено здравеопазване (National Health Service – NHS) във Великобритания е безплатно.  Финансира се с публични средства, главно от данъци и осигуровки. Посещение при общопрактикуващ лекар, специалист или престоя в болница не се заплащат от пациента.

В Англия пациентът плаща £8.20 за всяка рецепта, стойността на лекарствата над тази сума се поема от NHS. Заплащат се и прегледите при очни специалисти. Освободени от такси са хората с ниски доходи и с определени заболявания, пенсионерите,
бременните. В Шотландия и Уелс тези услуги са безплатни, като пациента получава всички предписани лекарства също безплатно.

В болниците пациентите получават храна три пъти на ден (избрана от тях от менюто на болницата),  предлагат им се топли напитки и лека закуска между основните хранения по 5 пъти на ден. В някои отделения има обзаведени стаи с легла за близките на пациентите, където могат да прекарат нощта, ако пожелаят. Всеки болен (или негов роднина) може да получи информация за състоянието си и за лечението по всяко време на денонощието. Сестрите и лекарите ще му отделят толкова време, колкото му е необходимо, за да отговорят на всички въпроси. На болния се гледа като на човек, временно изпаднал в неравностойно положение. Никой не го възприема като клиент, от който могат да се изкарат пари или като просяк, към когото, ако си в добро настроение, може и да проявиш малко човечност.

Екипът от здравни работници полага всички усилия временното нещастие на пациента да бъде преодоляно. Те имат определен код на поведение, който указва, че трябва да се спазват всички човешки права на индивида, както и допълнителните, които произтичат от статуса му на пациент. Медицинският персонал е наясно, че в случай на отклонение от тези правила, което би довело до уронване на престижа или нарушаване на правата на пациента, съответният служител в здравната система ще бъде обект първо на вътрешно разследване, а ако става въпрос за небрежност или по-сериозна простъпка, и на разследване от полицията. Същото важи и за отношението на  пациентите към медицинските работници.  Наскоро изписаните от болница, възрастните и хората с хронични заболявания получават първична медицинска помощ вкъщи от районните сестри. В Шотландия и Уелс всички лекарства, предписани от лекар са безплатни. Хората с намалена подвижност или с по-тежки заболявания получават лекарствата си вкъщи. Доставката не се плаща.

Раждането на дете става по естествен начин, освен ако няма достатъчно медицински причини, налагащи секцио. Веднага след раждането бебето не отива в изолатор, а се дава на майката и то не се отделя от нея нито за миг по време на целия им престой в болницата. Кърменето е основен приоритет и медицинският персонал прави всичко възможно, за да улесни и насърчи майката да кърми. Домашното раждане е разрешено –  екип от акушерки асистират на родилката в дома й. Акушерки и сестри посещават детето в дома и следят развитието му от раждането до 5-годишна възраст. Ваксините не са задължителни. Няма пречка неваксинирано дете да посещава детска градина и училище. Няма глоби, нито разследвания. Нито взимането на социални помощи зависи от това дали детето е ваксинирано.

За да те прегледа лекар или да постъпиш в болница, никой не те пита работиш ли, откъде идваш, колко пари имаш, колко агнета гледаш на село, кого познаваш… Всеки има равен и свободен достъп до държавното здравеопазване – от бездомния клошар до мениджъра на голяма компания. Ще повторя – за всички здравни услуги изброени дотук пациента не плаща нищо, нито някой му иска пари под масата, за да получи той  по-добро отношение и по-качествено обслужване. Ако пациент си позволи да предлага подкуп или други облаги, вероятно ще се наложи да си поговори с полицията. На някой всичко това да му звучи познато или да може да направи паралел с нещо подобно у нас?

Всичко изброено по-горе не означава, че NHS e перфектна и няма проблеми. Има и то не малко. Постоянното увеличаване на болните натоварва системата, увеличаването на цената за лечението – също. Липсата на квалифицирани кадри е сериозна пречка и постоянно висящ, задълбочаващ се проблем. Оттук идват и големите периоди на забавяне в получаването на здравна грижа и необходимостта от списъци с чакащи за планови операции, рутинни изследвания и неспешни прегледи. Понякога се чака, особено когато проблемът не е належащ или животозастрашаващ. Ако някой има гъбички по ноктите от 5 г. и сега е решил, че иска да му ги лекуват, ще трябва да почака малко. Или пък ако те боли ръката от известно време, но не ти пречи да работиш с нея. Няма как да отидеш на специалист, когато ти е удобно следващата седмица например. Достъпът до специалисти и определени изследвания понякога се бави от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от сериозността на проблема. Разчита се, че GP-то ще прецени, затова при изпращане в болница или специалист има тристепенна скала за оценка на спешността на случая.

Но ако наистина е спешно, то пациентът ще бъде лекуван спешно. За разлика от специалистите, пациентите имат  достъп до GP в рамките на няколко дни най-много, а до спешна помощ – веднага. Разбира се, като всяка сфера, където работят хора, е възможно човек да срещне неразбиране, да се сблъска с недоглеждане, грубост, грешки и т.н., но тези случаи са крайни изключения, не нормална практика.

 Струва ми се логично да помислим защо приватизация е мръсна дума във Великобритания поне що се отнася до здравеопазването. В родината на политическите партии дори традиционната десница, прегърнала пазарния фундаментализъм като пътеводна светлина, не смее да предложи (дори да опита) като предизборно обещание към избирателите си приватизация на здравната система. Въпреки това в NHS England от 2012 г. тече скрита приватизация – дават се части от болници, отделни департаменти, услуги и т.н. на частни фирми, въпреки че премиерът Камерън се кълне, че няма да има раздържавяване. В Шотландия ситуацията е друга – там приватизация няма и засега не се предвижда.  Ясно е, че в България скоро няма да ги стигнем британците по отношение на здравеопазването, но интересният въпрос е в каква посока сме тръгнали и как ще продължи т.нар. реформа?

 Нека да хвърлим и бегъл поглед на цифрите. Следващите данни ще отговорят на някои от въпросите. По данни на СЗО за 2013 г. Великобритания харчи 9.1% от БВП за здравеопазване. За сравнение: Франция харчи 11.7%, Германия-11.3%, Канада – 10.9%, а в САЩ, където здравеопазването е напълно частно – 17.1%. България изразходва 7.6% от БВП за здравни грижи.

Доклад на Commonwealth Fund от 2014 г. класира здравната система на Великобритания на първо място сред единайсетте най-развити държави в света по качество, достъп до здравни услуги, ефективност и справедливост. Същото изследване определя здравната система на САЩ като „най-скъпата и най-неефективната във всички развити държави”.  САЩ остава единствената богата нация в света, която не осигурява универсално общодостъпно здравеопазване на своите граждани, въпреки че с Obamacare се направи мъничка стъпка в обратната посока, засега незначителна. Така например там сумата, която пациент без осигуровка трябва да плати за раждане надминава скромните $42 000. Британската NHS спасява повече животи за всеки похарчен паунд като пропорция от БВП, отколкото всяка друга държава в света (с изкл. на Ирландия в някои отношения). САЩ имат най-високата смъртност при родилки и новородени бебета и една от най-високата смъртност при възрастни сред развитите държави.

Според обществено допитване 69% от британците са доволни от здравните услуги, които получават. На въпрос „Кои неща Ви карат на-много да се гордеете, че сте британци?” на първо място се класира NHS с 45%. Здравната система в България се радва на одобрението на едва 0.1% от българите. Според 70% от запитаните в анкета състоянието й е „лошо“ или „много лошо“по данни от 2014 г.  NHS е най-големият работодател в Шотландия и един от най-големите в Англия. Със сигурност обаче повод за гордост у британците не предизвиква напълно частния  им железопътен  транспорт, който според друго изследване и според общественото мнение е „най-скъпия и най-неефективния” в Европа. Едновременно с това държавната субсидия за сектора се е увеличила с над 300% след приватизацията.

Сега на нас и на нашите политици остава да решим како искаме: изостанала, нереформирана и комунистическа здравна система като британската (като такава би следвало да я определим, ако се съобразяваме с реформистката „демократична”  визия за здравеопазване, която ни налагат от 25 г. насам)  или модерна, конкурентна и прогресивна като американската?

 

 

 

Авторът има бакалавърска степен по политология във ВТУ и магистратура по политически мениджмънт в СУ. От пет години живее във Великобритания. Работи в Националната здравна система там.

 

Източник:  Солидарна България