Търсене в този блог

четвъртък, 25 юни 2015 г.

Моментът "12 и 5" в гръцката драма - поуки за България – проф. Кръстьо Петков

 

 

 


Вчерашният ден трябваше да донесе на Гърция, изпаднала в трудно лечима дългова криза, мъничко надежда за по-добро бъдеще. Трябва да сме супер оптимисти, политически наивници или икономически некомпетентни хора, за да приемем, че именно такъв е резултатът от срещата "на върха" в Брюксел.

Южната ни съседка остана да виси над пропастта, в която я тласнаха собствените й бивши управници, натрупали непоносими заеми в периода преди 2009 г.

Интервенцията, предприета впоследствие от т.нар. "Тройка" - ЕК, МВФ, ЕЦБ, остави Гърция в същата рискова поза, но с тази разлика, че "спасителите" я държаха с една ръка, докато тя продължаваше да се люлее над страшната бездна. И… така вече пета година.

Всъщност, на 22 юни т.г. в Брюксел лидерите на еврозоната изиграха поредния етюд на една бездарно режисирана драма. Първите епизоди от преговорите преминаха в обстановка на обреченост и послушание от гръцка страна по повод наложените условия от външните кредитори. Зрителите проследиха с нарастваща тревога емоциите около частичния фалит през 2012 г. После дойде кулминацията – след януари 2015 г., когато на авансцената излезе правителството, доминирано от СИРИЗА. Ужас! То се оказа несговорчиво и отгоре на всичко – радикално настроено срещу инициаторите на пакета "Остерити", който беше наложен почти ултимативно на Гърция и върна нейната икономика години назад.

Петте месеца на срещи между представители на Атина и Брюксел преминаха в протакане, взаимно надлъгване, двустранни обвинения в некоректност. Изнервени до крайност, европейските лидери съзряха в СИРИЗА нежелан и опасен гост от политическото бъдеще, чиито пример може да бъде последван от други непокорници в Испания, Португалия, Ирландия и други държави. Но ефектът на доминото вече се задава на хоризонта.

Видяхме и демонстрация на тактически похвати от теорията на игрите, която се овладява в курсовете по висше актьорско майсторство. Но преговори по същество за разрешаване на дълговата криза, между екипи с финансово-икономически аргументи и съперничещи варианти за изход, така и не се състояха! Гласовете на разума и професионалните доводи, които идваха от критично настроени макроикономисти от двете страни на океана, бяха целенасочено заглушавани. Що се отнася до българската позиция по разиграващия се спектакъл в Първа дивизия на ЕС - еврозоната, тя остана конюнктурна и често несериозна. Няма и симптоми България да се нареди в групата на бунтарите срещу европейския финансов диктат.

Един бегъл преглед на изразяваните публични становища у нас през последните пет месеца показва, че независимо от нюансите, като правило се опираме на външни за страната ни критерии. Според първата група мнения, всичко, което решава Евросъюза, в крайна сметка е легитимно и трябва да се изпълнява. Втората група следва балканската традиция: да се радваме, когато на съседа му гори чергата. Третата група споделя възгледа, че щом гърците са се доверили на една лява, екстремистка партия, каквато е СИРИЗА, да си носят последствията.

Да се вгледаме в тези твърдения, давайки си сметка, че няма нищо по-трудно от това да разубедиш изначално предубедените.

Лидерите и институциите на ЕС не са безгрешни. В елитната еврозона също се взимат необмислени решения. Първото доказателство е приемането на Гърция във валутния съюз, при положение, че в края на 90-те години нейните финанси и икономика не са отговаряли на високите критерии за членство. За този преднамерен компромис неотдавна свидетелстваха лично бившите лидери на Германия и Франция Хелмут Шмид и Валери Жискар Д`Естен. Десет години след Маастрихт германо-френският тандем, дърпащ конците на всяко кардинално решение в Евросъюза, допусна втора, съдбоносна грешка, като отказа да легитимира и финансира фалита на Гърция още през 2009 г. Така обрече една от най-старите европейски нации на дългогодишна агония, внушавайки, че жестоките орязвания на социалните разходи и поемането на нови кредити рано или късно ще извадят страната от тресавището на дълга.

Истината е, че нито рано, нито по-късно това ще се случи. Такава е оценката на водещи икономисти и аналитични центрове, които предупредиха още в началото на "спасителната" операция, че отхвърлянето на варианта "Контролиран фалит плюс преструктуриране на дълга", ще срине окончателно Гърция.

Днес е ясно, че от една неработеща икономика няма как да се извлекат ресурси, за да започне погасяването на чудовищния дълг, набъбнал до 315 милиарда евро. БВП на Гърция се сви с 25% и предстои да бъде редуциран с още 15% през следващите години. Редовите данъкоплатци и населението като цяло обедняха и на тях трудно може да се разчита да пълнят бюджета. Безработицата достигна 25%, спестяванията започнаха да се топят, а паниката сред депозантите през последната седмица предизвика истински бум от над 4 милиарда евро изтеглени пари от банковите влогове.

Кой носи отговорността за очертаващата се катастрофа? Доминиращият в Европа отговор е: гръцките правителства - бившите, корумпираните, които безметежно са трупали дългове върху плещите на държавата, както и настоящото правителство на СИРИЗА, което се инати и не иска да приеме условията за получаване на нови "спасителни" заеми.

Преобладаващото мнение сред независимите анализатори е: вината и отговорността се поделя между кредиторите, представлявани от т.нар. Тройка и гръцките управници. От значение е и пропорцията, в която се споделя общата вина. Институциите от Брюксел и Вашингтон са двойно по-отговорни: веднъж, защото са пренебрегнали факта, че всеки кредитор също трябва да калкулира риска и да носи последствията , когато е сбъркал. И втори път, защото са нарушили правилото да не се дават нови кредити на банкрутирал длъжник, преди да направят анализ на неговия икономически потенциал. А трето, защото през 2009 г., пишейки сценария, са подредили приоритетите по следния начин: първо мислим за интересите на кредиторите, после - за тези на длъжниците.

Кои са кредиторите обаче? По този въпрос в България се мълчи. Може би, защото това са частните мегабанки, предимно германски и френски. Именно те, заедно с отвъдокеанските мощни инвестиционни корпорации, режисираха прелюдията към гръцката дългова драма, която може да се превърне в трагедия. Част от парите на кредиторите бяха компенсирани, други ще бъдат платени след време, с цената на нови заробващи кредити за Гърция. Дотук само ЕС чрез различни механизми е предоставил на Гърция 60% от кредитния ресурс, възлизащ общо на 240 милиарда евро. Така външният дълг на южната ни съседка достигна безпрецедентните 180% от БВП. А можеше те да бъдат изразходвани по друг начин - например, за преодоляване на междурегионалните различия в общността, което би облагодетелствало България.

За подобна инициатива обаче не се чува нито дума от българските държавни институции. Правим се на скромни. И послушни. От което винаги губим.

Злобата спрямо Гърция не ни помага - тя вреди, защото ни прави слепи за събитията у дома. Да не забравяме народната поговорка, че щом мечката играе у съседа, ще дойде и при нас!

Нямало да се случи, възразяват родните оптимисти и дежурните коментатори от корпоративните медии. И представят аргументи: първо, у нас банковият сектор бил стабилен (?!), защото спестяванията нараствали, надминавайки 50 милиарда лева. Второ, България била дисциплиниран член на ЕС и, макар и все още да не е член на еврозоната, изпълнявала маастрихстките критерии. Трето, нямало опасност от прехвърляне на "заразата" чрез гръцките банки, опериращи на българския пазар, но те пък не били съвсем гръцки, защото са регистрирани по българското законодателство.

И трите твърдения са, меко казано, неточни. Да се заявява, че българският банков сектор бил стабилен, след неизживяната драма с КТБ, е несъстоятелно и безотговорно. Нека видим колко ще излезе целият масраф - 8,10 или 12 милиарда лева, който ще плати обществото заради потрошените спестявания, измамените кредитополучатели и миноритарни собственици, и после да се ангажираме с мнение за банковата стабилност. Освен това, КТБ уж не беше системна банка, нали? А и още 2-3 трезора разчитат на държавна подкрепа, по признание на премиера Борисов. Що се отнася до финансовата дисциплина, все още се борим да се измъкнем от групата на страните с по-висок от допустимия бюджетен дефицит. Междувременно българският външен дълг за по-малко от година нарасна двойно, гонейки рекордните за нас 31% от БВП.

За кондицията и поведението на гръцките банки, заемащи доскоро над 30% от капиталовия пазар в България, въпросът стои открит. Вярно е, че те са регистрирани по българските закони, които, между впрочем, са далеч като качество от европейските правила, но това не променя базисния факт, че техните собственици са гръцки икономически субекти, които преследват собствени интереси. Следователно, управлението на българските клонове, разпореждането със значителния депозитен ресурс, който се получава от българските вложители – домакинства и фирми, разпределението на печалбите и дивидентите и т.н. няма как да се извършва без благоволението на банките-майки. А те не се намират на територията на България и не се подчиняват на българската законодателна уредба. Интересно е, дали някой от вездесъщите защитници на тезата "всичко е под контрол", в т.ч. и инертната управа на БНБ, е направил прецизни проверки и разчети как се движат паричните потоци, прекосявайки нашите граници от север на юг и обратно след избухването на гръцката дългова криза от 2009 г.

И не на последно место: как и с какво помагат гръцките банки на българската икономика? Един факт и повод за размисъл, обратно на оптимистичните прогнози от влиятелни международни агенции - през първите четири месеца на 2015 г. гръцките инвестиции в България са се сринали до символичните 6,5 милиона евро. Не че други стратегически инвеститори са се втурнали да влагат капитали в местни производства...

Ето какво се получава, когато мечката вече играе в двора на съседа. Заради Гърция и нас вече ни броят за рискова зона за инвестиции, от което се изменя неблагоприятно не само индустриалният ландшафт, но и цената на българските ценни книжа. Постепенно се затваря за родните емигранти и щедрият доскоро гръцки трудов пазар.

Тези негативни тенденции изискват анализ, размисъл и рационални действия, а не балканска фолклорна риторика от рода "така им се пада на мързеливите гърци".

Освен това, може да е лява, но СИРИЗА не е екстремистка партия. Тя се заяви и продължава да се държи като партия на гражданския радикализъм. Иначе нямаше да търси изход от кризата в диалог – неравен и психически изнурителен - с европейската общност. Вариантът "Grexit", който й препоръчват приятели и недоброжелатели, продължава да е изключен от пакета с насрещни мерки, връчен на 21 юни т.г. на представителите на еврозоната преди последния, решителен кръг от преговорите.

Предполагам, че гръцкият премиер Ципрас и неговият енергичен финансист проф. Варуфакис са наясно какви ще са последиците, ако се възприеме вариант "Фалит с излизане от еврозоната". В коментар от последния си брой влиятелният "Икономист" определи подобна опция като "кървава" и посочи детайлно вредите, които ще нанесе и на Гърция, и на еврозоната. Така че нека дочакаме момента "12 и 5", т.е. идващия четвъртък, за да разберем готова ли е управляващата СИРИЗА да направи салтомортале, за да остане вярна на предизборните си обещания. Или, стреснала достатъчно своите повелители от север и запад, че нейният крах ще разтърси из основи нестабилния валутен съюз, ще се добере до спасителния бряг. Което няма да означава край на драмата…

Ехото от днешните събития ще заглъхне чак след 2050 г.

Бях приключил с писането на настоящия коментар, когато получих текста на т.нар. Президентски доклад от Брюксел, озаглавен "Completing Europe`s Economic and Monetary Union". В него ръководителите на ключовите европейски институции Юнкер, Туск, Драги, Дюселбауем и Шулц дават отправните насоки и очертават пътната карта за трансформирането на сегашното квази-монетарно обединение, наречено еврозона, в органично споен икономически, фискален и политически съюз.

Допускам, че публикуването на този стратегически документ в навечерието на съдбоносните преговори с Гърция, не е било предварително планирано. Но в света на геополитиката и геоикономиката нищо случайно няма. Който се запознае с въпросната публикация, лесно ще се убеди, че още в черновата са заложени поуки от гръцката дългова криза. Ключовите думи в президентския доклад са "финансов шок" и "споделени рискове" . Пътната карта маркира фазите, през които ще мине бъдещият суперпроект: "Европейски съединени щати". Вероятно, мястото на Гърция в новата супер държава, е запазено, но под условие.

Къде сме ние, българите, в тази стратегическа инициатива, ако тя, въпреки вълната от евроскептицизъм, заливаща континента, се състои? В Първа дивизия - завършената, институционално комплектувана, еврозона - ни няма. Мераците да влезем в нея се отлагат за след 2025 г. Така че оставаме в последната, Четвърта дивизия, т.е. там, където ни постави Стратфор в своята стратегическа прогноза, публикувана преди седмица. Мястото е незавидно, но е отредено по заслуги в геополитическото противоборство и според показателите за икономическото състояние и жизнения стандарт на страната.

---------------------

Проф. Кръстьо Петков, икономист, председател на Съюза на икономистите в България.

 

Източник: БГНЕС, 23 юни 2015 г.