“Ромите са хора като всички нас и са тук, пред очите ни. По прогнози на Световната банка до 2050 г. ще бъдат около 1,5 млн., или 25% от населението на страната”
Напоследък ми омръзна да слушам словоблудстване по темата за ромите у нас. А те са един от сериозните въпроси на нашето общество, за който се говори клиширано, наизуст и с политически оттенък, гонещ дивиденти на гърба на ромите.
България днес има три истински проблема, които политическият елит отказва да дискутира, което показва и колко е всъщност елит. Първият проблем е демографската криза. Преди няколко дни социалният министър Хасан Адемов обяви, че ако се изплатят детски добавки на всички деца до навършване на 20 години, министерството му щяло да фалира. „За Бога, български майки, не раждайте!“, за да не докарате до фалит горкото ни министерство!
Вторият проблем е бедността. Тя автоматично ни превръща в маргинали, а най-страшното е постоянното внушение, че тя ни е нормално състояние, с което трябва да се примирим. На всяко социално искане се отговаря троснато, че трябва да сме благодарни и на малкото. И никой не задава въпроса - а защо сме бедни, господа управляващи? Нали за това отговаряте вие! И третият ни основен проблем е ромският въпрос. За него се говори под сурдинка. За политиците ромите са евтино купени гласове, за националистите - евтин популизъм и тупане в гърдите, докато се припичат на някой южен плаж. А за медиите - евтин скандал, нали са по дефиниция крадливи, неграмотни и мръсни.
А ромите са хора като всички нас и са тук, пред очите ни. По прогнози на Световната банка до 2050 г. ще бъдат около 1,5 млн., или 25% от населението на страната. А само преди няколко години образователният ни министър Сергей Игнатов съобщи, че 48% от първолаците имат за майчин небългарски език!
Хайде да се събудим и да кажем цялата истина за циганите в България. Да започнем с факта, че малцина от изказващите се по този въпрос ги познават и знаят въобще за какво става дума. Свикнали сме да слагаме под един общ етикет всички роми, а те са сложно разслоени и различаващи се помежду си. В най-обобщен вариант можем да кажем, че се делят на три групи, най-често според занаята си. Йерлиите са уседнали цигани с християнска и мюсюлманска религия. Калдерашите (от ром. Calderar - бакърджия) са най-богатата ромска общност и рязко се разграничават от останалите. Те са и стриктно едногамни в рамките на общността (сключват бракове помежду си - б.р.) Рударите или лударите се идентифицират на преброяванията като румънци, власи или българи, но винаги настояват на разграничението си от ромите. Те са най-интегрираната в българското общество ромска група. Проблемът започва още оттук - продължаваме да ги възприемаме като монолитно цяло. А към всяка тяхна общност трябва да се подхожда индивидуално, познавайки добре нейната самобитност и начин на мислене.
Вторият въпрос, който се неглижира или преувеличава, е бройката им. По официални данни на Националния статистически институт от преброяването през 2011 г. като роми в България са се идентифицирали 325 343 души, което е само 4,9% от населението на страната. Но се забравя тяхното „преферирано етническо самосъзнание“ публично деклариране на друга неромска етническа принадлежност. Много често ако изповядват ислям, те се самоидентифицират като турци, а ако изповядват християнство - като българи. Според етнодемографски изследвания реалният брой на ромите в България е между 700 и 800 хил. души (Илиева, 2013). Върху динамиката на тяхното население силно влияние оказват репродуктивните им нагласи. Те имат раждаемост три пъти по-висока от средната за страната, но също така и два пъти по-висока детска смъртност.
Ако се запазят сегашните демографски тенденции, през 2030 г. по прогнозни данни на Eurostat 30% от младежите под 18 години ще са от ромски произход. Затова не просто трябва да се говори за проблемите на ромите, а да се крещи. Това вече не са проблеми на една малцинствена група, а проблеми
на цялата държава.
Световната практика и опит показват едно - интеграция и развитие на дадена общност се постига основно чрез образование. И пак образованието по естествен път регулира и раждаемостта. А знаете ли какво е образователното ниво на ромите в България към 2011 г.? Едва 0,5% са с висше образование, 9% със средно, 40,8% с основно, 27,9% с начално и цели 21,8% са неграмотни. И се надяваме на промяна?
Състоянието на ромските гета също е плачевно. Всяко четвърто жилище в ромските зони е незаконно изградено. Все още две пети от ромите живеят в жилища без водопровод, ползвайки вода от външни, улични чешми или кладенци. Три пети от ромските жилища не са свързани към централната канализационна система, а в четири пети от тях няма тоалетна. Всяко второ ромско домакинство не разполага с баня. Сградите са ниски, паянтови, разкривени и съградени основно от кирпич. Уличната инфраструктура и уличното осветление са също относителни понятия в ромските квартали. По-скоро може да говорим за лабиринт от проходи и коридори между отделните постройки. Най-отрицателният външен белег на ромските гета обаче е натрупаният на камари боклук, който се изхвърля директно на улицата и е причина за разпространяването на много зарази и епидемии.
Промяна е възможна само ако се познават в дълбочина и посочат конкретно и коректно проблемите. И ако предвидените за ромите пари отиват наистина за тях. Трябва да спрем с клишетата и стереотипите и да осъзнаем, че те са точно толкова хора, колкото и всеки от нас. Промяна е възможна само чрез дегетоизация. Докато гетата представляват „държава в държавата“, докато продължава сегрегацията, ще се репродуцира моделът на бедност, неграмотност и социална изолация на ромите. И най-вече промяна е възможна чрез образование. Особено чрез успешно адаптираното вече в смесени региони интеркултурно образование.
Чували ли сте за ромския Кеймбридж - село Долни Цибър? Едва ли. Нито е толкова популистко, нито толкова атрактивно, за да говорим за него. Но то реално показва какъв е пътят за промяната. Село Долни Цибър е в западналата и вече напълно отписана и от хората, а сякаш и от Бог Северозападна България. Има население от 1553 души, от тях 95% роми. „Тук по традиция сме си ученолюбиви“, казват местните хора. Почти всички завършват средно образование, а 30 роми са висшисти. Ето го пътя.
И да не забравяме заетостта. С оглед на критично ниската раждаемост и продължаваща емиграция на млади българи много скоро на пазара на труда ще се усети остър дефицит на работна ръка. Ромите с акумулирано младо население представляват сериозен трудов резерв за страната. Това са истинските, реалните факти. Ромите ще се увеличават все повече и държавата трябва да прояви държавническо мислене по този въпрос. Ако ние като общество искаме да продължим да си заравяме главата в пясъка и да повтаряме до болка втръснали клишета винаги ще си намираме оправдания за окаяното ни състояние - липсата на пари, некачествения човешки материал, световния заговор срещу малката ни държава.
Но щом в село Долни Цибър са го постигнали, значи може да бъде постигнато на всяко едно място при всички хора. Аз продължавам да вярвам и да се надявам да преживеем нашата революция, но не онази, митинговата и площадната (не дай Боже, с кръв, както е днес в Киев), а революция в мисленето. Ако продължаваме така, наистина ще се превърнем в най-неграмотната, най-бедната и най-застарялата нация в развития свят. Възможно ли е да избегнем всичко това? Може би противно на тенденциите ще кажа - вярвам, че можем.
* * *
Източник: вестник „Преса”, 6 февруари 2014 г.
