Търсене в този блог

събота, 8 февруари 2014 г.

Предстоящото трансатлантическо споразумение и последиците от него върху лявата политика в Европа – Николай Малинов

 


       Иказване направено пред заседанието на 48-ия конгрес на БСП на 8 февруари 2014 г. 

 

 

Още в първото изречение на платформата ни за Европейските избори се говори за един призрак, който броди из Европа - призракът на Негодуванието и Страха. Той е доста плътен и лесно може да се забележи по улиците. Всички протести носят неговия дух.

Има обаче още един призрак - много по-фин, много експертен, който почти не се вижда. Това е призракът на едно тотално настъпление срещу трудовите и социалните права на хората, срещу суверенитета на държавите и на европейските институции. А този суверенитет е основен лост за осъществяването на каквито и да било политики в полза на обществото.

Най-напред - една равносметка така, както изглежда в моите очи.

Европейската левица направи много срещу младежката безработица. Лявото на глобално ниво обаче днес трудно може да се похвали със значими успехи. Въпреки световната финансова криза, която уж компрометира властващия неолиберален модел. Въпреки, че стана безпощадно ясно – свободният пазар не осигурява нито стабилност, нито справедливост.

"Офшорният рай" е непокътнат. Укриването на капитали, неплащането на данъци продължават да тровят социалните политики. Заканите за облагане на спекулативния капитал останаха почти без последствия. За дисциплиниране на банковия сектор - също. Европейските банки отделят едва 28% от активите си за домакинства и фирми. Всичко останало играе на покер на финансовите пазари.

Заблуда е да си мислим, че антидържавните, антисоциалните доктрини са в отбрана. Днес те са в изключително мощно настъпление. И тяхното основно оръжие е солидарността на едрия капитал.

Искам да поставя акцент върху една огромна тревога, която е обхванала днес леви среди в Европа. Става дума за подготвяното в условия на секретност търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз, т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Благодарение на леви медии и лява съпротива тези преговори отскоро са замразени. Предстои разсекретяване на проектоклаузи и от 1-ви март - възможност за обществена дискусия.

Ако замисленото стане факт, националните правителства ще бъдат поставени на колене пред мултинационалните компании. Последните ще могат да съдят „суверенни” държави за политики, за които се предполага, че ограничават печалбите им. Пред какъв съд? Пред наднационални тричленки, чиито решения не могат да бъдат обжалвани! Мултинационалните компании ще имат право да търсят щедри компенсации за пропуснати ползи в резултат на твърде строго трудово законодателство или високи екологични стандарти. Безопасност на храните, норми на токсичност, цена на лекарствата, енергетика, природни ресурси, защита на личния живот - нито една общозначима дейност не ще избегне капана на ултра свободната търговия.

Ако това споразумение влезе в сила, привилегиите на мултинационалните компании ще добият силата на закон и ще вържат окончателно ръцете на правителствата. Независимо от политическите промени и от народните протести, споразумението ще трябва да се прилага волю-неволю, тъй като неговите клаузи ще подлежат на промяна само с единодушното съгласие на подписалите го страни.
Подобни споразумения за свободна търговия вече действат в различни региони на света. Ето няколко примера за това какво се случва в резултат. В момента компании завеждат дела срещу Египет заради увеличение на минималната заплата. Американската компания "Ренко", с дело срещу Перу, спечели правото си да замърсява околната среда. Американската фармацевтична компания "Ели Лили" има намерение да съди Канада за това, че е въвела система от патенти, която прави някои лекарства по-евтини. "Филип Морис" предяви искове срещу Уругвай и Австралия по
повод на закони, ограничаващи тютюнопушенето. Шведски доставчик на електричество претендира за няколко милиарда евро от Германия, във връзка с нейната енергийна политика. Еквадор бе осъден да заплати на една петролна компания сумата от 2 милиарда евро.

Днес гигантът „Монсанто“ се надява Трансатлантическото споразумение да му позволи да залее Европа с продукти с ГМО. Списъкът е дълъг. Много мултинационални компании се надяват този списък да стане безкраен.

А у нас, никакви нови правила срещу монополите например няма да бъдат възможни без тежки санкции.

Такива споразумения в крайна сметка обезсмислят изборите, защото под страх от финансови санкции, които естествено ще се плащат с пари на данъкоплатците, правителствата ще бъдат принудени да се отказват от политики, заради които са избрани.

Нашият президент Росен Плевнелиев, на икономически форум в София, на 24 октомври миналата година, с голям ентусиазъм и юношеско дръзновение заяви, че България подкрепя с две ръце това Споразумение. Без у нас никъде да е обсъждано. Дори информацията за капаните, които се готвят на държавите, е абсолютно оскъдна.

Европейската левица и в частност БСП трябва да се включи активно в дискусиите, които предстоят. Европейската левица не трябва да допусне победа на координираните атаки на мултинационалните компании срещу политиките в полза на обществото. Тези атаки трябва да бъдат разяснявани, да се организира съпротива срещу тях и в крайна сметка - трябва да бъдат спрени.

Основното оръжие на неолибералния модел е глобалната солидарност на едрия капитал. На тази солидарност следва да се противопостави една истинска и действена лява солидарност.

Днес голямата битка между лявото и дясното е за силата на държавата. За нейния суверенитет. За нейното право да защитава своите граждани. Левицата няма право да загуби тази битка. БСП няма право да не участва в нея.

През ноември миналата година в. „Дума“ първа би камбаната с тази тревога. „Солидарна България“ сезира институциите. Сега на ход са партиите. Сега ние сме на ход.