Търсене в този блог

вторник, 30 декември 2014 г.

Либерализмът вкара човешкото развитие в задънена улица - Панко Анчев

 

 

 

 

Не тоталитарните идеологии, а именно либерализмът уеднаквява мисленето, за да контролира по-лесно тълпата и да я манипулира в каквато посока желае капиталът

 

На либерализма не може да му се отрече изобретателност в словесните формулировки, в измислянето на тези, които да изглеждат благи и примамливи. Либералните философи и идеолози пишат сложно, неясно, затлачено, и теориите им са изпълнени с толкова словесен брак, че просто не могат да се четат, но пък затова всяват страх, а оттам и респект. Неволно си признаваш: да, учени хора, много чели и много знаят. Макар да не разбираш защо са учени, какво знаят и колко могат. Но в цялата тази словесна какофония непременно ще се намери нещо твърде ясно и завладяващо с простотата, стигаща до коварна елементарност, и с логичността си. Дори с невинаги естественото подреждане на думите според техния смисъл. И то се подема, цитира се (особено от епигоните) и се налага като правило в обществения и битовия живот.  
Либерализмът от всичко

произвежда митове и митологеми

Особено в практическата политика. Там всичко е подчинено на митологизиращата стихия, охотно използвана и развивана от медиите. Тази стихия е надарена с огромна енергия и сила и противодействието й е трудно - сега-засега все безуспешно. Поразяващият й ефект раздробява обществото и го превръща в аморфна маса, която повтаря (без да й втръсва) тези митове и митологеми, дъвче ги постоянно и се отказва да мисли задълбочено и адекватно да преценява себе си. Масата и нейните лидери и идеолози повтарят едно и също, харесват звученето му, без дори да се замислят дали е логично, разумно и оправдано в конкретната ситуация. Важното е да се преодолее и премахне съпротивата, а тези, които могат да я организират, да бъдат изолирани и на тях да се гледа като на странни птици, на особняци и загубеняци. Докато самият живот не покаже несъстоятелността на теорията и нейната умствена убогост и практическа вреда. Е, този момент дойде!
Днешната световна икономическа и финансова криза е резултат от диктатурата на либерализма и на либералния модел на икономическото развитие. Кризата доказа нищетата на този либерализъм, вкарал със своето повърхностно мислене човешкото развитие в задънена улица. Най-страшното е, че днес той не е способен да го извади от нея. Търсят се уж някакви радикални решения, предлагат се "реформи" (реформа е сакрална дума за либерализма), но нищо не се получава и подобрение няма. Защото не е възможно да има!
Либерализмът се изчерпа с изчерпването на капитализма като социално-икономическа система. Сега целта му е да оправдае себе си и хвърли вината за състоянието на човечеството върху явления и проблеми, които сам той породи, за да държи в подчинение отделни части на света и да потиска недоволните социални слоеве. Той се изчерпа и заради това, че либералните мислители не са особено дълбоки и не виждат сложността и пълнотата на живота; способностите им се свеждат до практическото нагаждане, до извличане на изгодата от реалността, до чисто конюнктурните мерки, които човек трябва да прилага, за да успява. 
Пред очите ни и върху гърбовете ни е вонящият плод на либералното мислене и триумфа на либерализма в нашата държава.

Плодът не само вони непоносимо

но и излъчва токсини, които въздействат върху поведението на хората, възпират умовете им, притъпяват чувствителността им към справедливото и несправедливото, ограничава формите и средствата им за изразяване на недоволство и политическа съпротива. А когато те все пак се проявят заради ситуацията в икономиката и обществото, обикновено са насочени не към същността на причините, а към дребното и второстепенното. Омаломощаването и деградацията на общественото чувство спрямо нередностите и причините, които ги пораждат и произвеждат, свидетелстват за окончателното парализиране на обществените съпротивителни сили и за това, че на хората вече им е все едно. Това е постигнато целенасочено и е един от най-големите успехи на либералната идеология и пропаганда. Властта и нейните носители практически не са застрашени; не е застрашена същността на системата. Не тоталитарните идеологии, а именно либерализмът уеднаквява мисленето и налага папагалското повтаряне на думи и изрази, за да контролира по-лесно тълпата и да я манипулира в каквато посока желае капиталът.
Спомнете си колко лесно българите приеха приватизацията на държавната собственост като единственото средство, което ще им донесе висок стандарт, работни места и възход на икономиката. Достатъчно беше да се пусне в обращение максимата "държавата е лош стопанин" и мнозинството граждани да се убедят в целесъобразността на предлаганата "незабавна смяна на системата". Формулата е намерена точно и оттам насетне нищо не бе в състояние да възпре процеса на приватизацията. Много такива "политико-идеологически афоризми" се пускаха в обращение и всичките донасяха желания успех в манипулацията на общественото и личното съзнание.
Либерализмът успя да притъпи реакциите на обществото; той обезвери хората, направи ги апатични и безволеви. Всеобщият упадък е толкова видим, че не е трудно да се предскаже какво ще следва оттук нататък.
Уж има напрежение в обществото, уж недоволството расте, уж се провеждат протестни акции, а всъщност властват отпуснатост и флегматичност, апатия.

Това са по-скоро първосигнални реакции

на един раздразнен от тъпа и постоянна болка обществен организъм, който не е в състояние да каже какво точно и къде го боли, за да се систематизират симптомите и се диагностицира болестта. Отделни обществени групи протестират, но изобщо и издигайки лозунги, в които конкретните искания почти липсват или са съвсем конкретни, за сметка на празни идеологически заклинания. Така се създава шумотевица, поддържа се в някаква степен обществено напрежение, но то е само на повърхността. Дори и протестите през зимата на 2013 г. срещу високите цени на електроенергията бяха умело префасонирани в протести срещу митологемата "монополи". Сякаш ако можеш, имаш да избираш измежду различни енергоразпределителни дружества и цените на тока ще бъдат по-ниски. Но обществената енергия бе овладяна политически и бе умело маскирана. Тя бе представяна като мащабна и насочена уж срещу системата, а всъщност с нея се отклони вниманието и гневът на хората към абстрактното. Всички следващи действия на т.нар. "протестъри" бяха бутафория и имитация на социално недоволство, крясъци за самочувствие и свободна воля, разместване на въздуха.
За отпуснатото състояние на обществото, за това, че е лишено от енергия и че дори вече не желае собственото си благополучие, свидетелстват електоралните нагласи и реалното им приложение по време на изборите. Да гласуваш за тези, които открито ти казват, че ще увеличат цената на тока (и я увеличават дни преди самите избори), че няма да повишават доходите, че пенсиите ще си останат същите, само възрастта за пенсиониране трябва да се вдигне, не може сякаш да получи разумно обяснение. Разумното обяснение обаче е в деградацията на общественото съзнание, поразено от либералната пропаганда, от целия културно-медиен фон, от който се излъчва пустош и простотия. Не бива да подценяваме това, което става и което налага да стане пропагандната машина на бездуховността, лъжекултурата, агресивността и безсмисленото съществуване. 
Нищетата на либерализма е

обществена болест

която не бива да се омаловажава и пренебрегва. Тя трябва да се види и диагностицира, за да й се определи ефикасна терапия. Колкото по-дълго боледува обществото от тази болест, толкова по-трайни и неотстраними ще са пораженията върху него. Тя се лекува, казано с езика на медицината, само хирургически, т.е. като се отстрани физически. Това може да стори друга, противоположна идеология, проповядваща социална справедливост, солидарността между хората и съхраняване на традиционните български ценности и норми на обществено устройство. Такава е лявата идеология. Сега именно е необходимо да се възбуди общественото съзнание и то да заработи в друга посока. Тази посока е отдалечаване от пазара и прагматизма и обръщане към морала, нравствеността, отечеството, християнските добродетели; към всичко онова, което ще направи човека отново добър, състрадателен и солидарен с тежненията на другите.
Нужно е да се поставят високи обществени цели, а не да се говори постоянно за пари, успехи, еврофондове, политически боричкания и клюки от света на "елита". Българският дух е заразен и е болен с дребни цели и амбиции. Той е зает да мисли как да се вържат двата края, а не със същността и предназначението на своето съществуване. С тази мисъл нито ще оцелее, нито ще оживее, нито ще се спаси.
Дошло е време да се възстанови

нормалното обществено съзнание

да бъде извадено от досегашното си "космополитично" състояние, да бъде върнато към националния му статус. Това не е лесна задача. Защото днес няма истинска стройна антилиберална идеология, достъпна за всяко мислене, ясна в своите цели и истини. Такава идеология тепърва се формира и формулира. Тя е лява по дух и насока, съдържаща основните постулати на социализма, но и подплатена от здрав и продуктивен консерватизъм, позволяващ да се погледне с широко отворени очи на днешния и миналия свят. 
Тук ролята на лявата интелигенция е особено важна. Но за да бъде изпълнена успешно тази роля, е необходимо лявата интелигенция да бъде подтикната към нея, да й се даде кураж и дори да й се възложи да я изиграе. Сега хората на духа смятат, че господството на либералите е неоспоримо и ще бъде вечно. Те са потиснати, с ниско самочувствие,

прогонени от "голямата сцена"

и живеят на тъмно, бедно, измъчено. А мнозина от тях носят в себе си талант и идеи, които са в състояние да разбудят обществото, да го изпълнят с нова енергия. Особено внимание следва да се обърне на младите. Все по-многобройни са младите интелектуалци с леви убеждения, но оставени сами, непотърсени от БСП, те преминават към стихийното левичарство, насочват се към радикализирани политически и обществени организации, за да приложат там вътрешната си потребност от масови изяви и идейни търсения. Те се борят стихийно с либерализма, а не съзнателно и целенасочено.
Но не бива да бъдем наивни и да приемаме желаното за действителност. Либерализмът все повече показва своята идейна нищета, но той е още жив и достатъчно силен, за да бъде лесно победен. Левите идеи са тези, които ще го отстранят и маргинализират. Борбата срещу либерализма е борба за бъдещето на отечеството и нацията ни, борба за спасяването на човека.
Тази борба трябва започне най-сетне!

 

 

Източник: вестник „Дума”