Търсене в този блог

събота, 27 юли 2013 г.

Трябва ни радикална левица ! Веднага ! - Петър Волгин

 

Днешните протести ще бъдат напълно безсмислени, ако се окаже, че единственият резултат от тях е смяната на едни управляващи от лагера на статуквото с други управляващи, пак от лагера на статуквото. ГЕРБ да смени БСП и ДПС - да наречем това смяна на системата и връщане на морала в политиката е същото като да кажем, че действията на Искра Фидосова са пример за честно, прозрачно и принципно управление.

Наистина ще бъде жалко, ако тази енергия, която се освобождава днес, доведе единствено до размяна на днешните управляващи с вчерашните или до влизането в парламента на няколко маргинални десни партийки от измисления "реформаторски блок". Струва ми се голяма глупост продължаващото производство на десни партии, десни платформи, десни реформаторски блокове. Като прибавим към тях и десетките десни NGO-та, които също имат претенции да знаят как се управлява държавата, спокойно можем да кажем, че България е страната с най-голяма любов към дясната политическа теория и практика. Ако имаше класация на политическия абсурд в световен мащаб, ние без съмнение щяхме да я оглавим. В най-бедната държава на Европейския съюз не можеш да се разминеш от десни партии.

Перифразирайки леко една реплика от пиесата на Йордан Радичков "Образ и подобие", ще кажа така: "У нас куче с камък да замериш, ще уцелиш някой представител на "автентичното дясно". Пълна дивотия, наистина.

Предлагам да спрем с тези десни глупости, да си отворим широко очите и най-после да признаем най-големия дефицит на българската политическа система. В нея няма истинска левица, няма партии, които да защитават интересите на наемните работници, на социално слабите, на пенсионерите. Изобщо няма смисъл да споменаваме БСП в този контекст, защото нейното ръководство е много по-тясно преплетено с олигархичните кръгове, отколкото ръководствата на редица десни партии. В България ще има нормална политическа система, само когато в нея се появи една истинска, а не лицемерна левица.

На първо място тази левица трябва да бъде смела, да бъде радикална. Да иска неща, които изглеждат невъзможни на консервативните мозъци. Нали помните лозунга от френския май 1968-а - "Бъдете реалисти, искайте невъзможното". Такова изглеждащо невъзможно искане е преразглеждане на резултатите от приватизацията. Това е задължително искане, защото именно тази приватизация създаде олигархията, срещу която днес се борим. Радикалната левица трябва не просто да повтаря, че е нужно "да се спазват законите", оставете тази фраза на стотиците десни партии. Тя трябва да иска приемането на нови закони, които да защитават обикновените хора, а не милионерите.

Знаете ли, ако левицата в световен мащаб се беше ограничавала само със спазването на законите, капитализмът и днес щеше да бъде такъв, какъвто е бил в средата на 19-ти век. Работният ден щеше да продължава по 16 часа, а децата щяха да отиват в мините веднага щом навършат 10 години. Днешният капитализъм се различава от онзи отпреди 150 години именно защото е имало леви организации, които са се борили за радикалната му промяна.

Радиалната левица не бива да се бои да използва понятия като социална справедливост, солидарност, национализация. Тя трябва постоянно да развенчава либертарианските догми за "моралното превъзходство на пазара и на егоизма". Това е важно, защото разбойническата приватизация, криминалният начин, по който едни хора станаха милионери и честни предприемачи, бяха морално оправдани именно от либертарианските клишета, според които не бива да има никакво държавно участие в икономиката и всичко трябва да се остави на инстинктите на пазарните  играчи.

Ами ето, сбъдна се тази мечта - държавата не участва, стои безучастно и всичко зависи от "честните частници". И какъв е резултатът от тази сбъдната мечта - 1 процент свръхбогати и 99 процента хора в затруднено материално положение. Това всъщност е естествения резултат от неуморната работа на десетките неолиберални неправителствени организации, чиито икономисти постоянно обясняват как всичко трябва да се приватизира, как непрекъснато трябва да се намаляват заплати и да се уволняват хора.

Тази неуморна работа не се върши само в България. Това е съзнателно насаждан модел в целия свят. Този модел, в чиято основа е отменянето на основните контролиращи функции на държавата, обслужва единствено интересите на мултинационалните корпорации, на транснационалната политическа класа, която иска максимално да използва човешкия и природен ресурс на всяка държава, плащайки възможно най-малко за това.

Една радикална левица трябва да се противопостави именно на този грабеж, извършван от мегакорпорациите. Разбира се, експлоатацията, извършвана от големите икономически играчи, не е възможна без покровителството на световния политически елит. Политическите представители на големите държави в някоя по-малка страна не са нищо друго освен агенти на транснационалния капитал. Да ги гледаш с влажен поглед, да вярваш, че те,милите, са се загрижили за демокрацията и всеобщото добруване - това е доста наивно, ако трябва да се изразя по-меко, или направо глупаво, ако реша да се изразя директно.

Глупаво е също така България да бъде рекламирана навън като страна с евтин труд. Една радикална левица не бива да се възторгва от този факт, както правят десните партии. Тя трябва да работи за това, хората да имат нормални условия на труд и достойно заплащане.

Радикалната левица трябва да има силна екологична насоченост.Длъжна е да пази природата от попълзновенията на едрия капитал. Това важи с особено сила за България, където най-гласовитите, т.нар. "зелени", се оказаха десни по убеждение и с радост се включиха в десния реформаторски блок.

Между другото очаквам в най-скоро време тези десни зелени реформатори да излязат с официална декларация в подкрепа на добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване. Най-големите им съюзници във въпросния блок - ДСБ- са големи фенове на този метод. Това също ще бъде уникален принос в световен мащаб- хора, които се обявяват за зелени, да подкрепят технология, която ще отрови завинаги българската почва и българските води. Когато десни партии подкрепят подобен метод, това е нормално, те защитават интересите на богатите си спонсори. А когато "зелени" се съюзяват с десни, това вече е абсурд.

Да, знам, има много скептици, които смятат, че в България е невъзможно да има истинска левица. Нека тези скептици погледнат към една съседна нам държава - Гърция. Там радикалната левица "Сириза" е най-голямата опозиционна партия, а според редица социлогически проучвания вече е и първа политическа сила. Не е зле да хвърлим един поглед и към Франция, където на последните президентски избори кандидатът на Левия фронт Жан Люк Меланшон и неговата радикална лява програма бяха подкрепени от милиони гласоподаватели.

Това не са случайни събития. Те са напълно естествен резултат от все по-голямото нарастване на неравенството в световен мащаб, от вече напълно неприличното обогатяване на елита за сметка на обедняването на обикновените хора.

Една истинска левица трябва да се бори с тази несправедливост.

Докато в България няма такава структура, олигархията може да спи спокойно.

 

БНР,  Деконструкция,  27 юли 2013 г.