Търсене в този блог

неделя, 14 юли 2013 г.

В окото на протеста

Целта на организаторите е второ служебно правителство, което да натамани управлението на страната по вкуса на спонсорите им

Сложна, но добре изградена мрежа от организации и хора вече съвсем ясно се очертава като основа на протестите. Зад фасадата на граждански организации и неформални структури добре подплатените финансово „лица на протестите" работят за дестабилизация на страната.

Ключови фигури в схемата зад кадър са Иво Прокопиев и целият кръг „Типинг пойнт", Центърът за либерални стратегии, Фондация „Институт Отворено общество" и др. Политическата представителност осигурява Росен Плевнелиев. Той тръгна от сваляне на политическото доверие към кабинета, премина през определяне на протестите за „симпатични" и стигна до открито заявени „препоръки" за провеждането на нови избори. В схемата обаче е и бившият премиер Борисов, номинирал Плевнелиев за президент и сега използващ го като лост за влияние. В сценария все по-ясно се откроява и фигурата на еврокомисаря Кристалина Георгиева, номинирана от Борисов и спрягана за нов премиер при сваляне на правителството на Орешарски.

На протест срещу какво

Сред настояващите за оставката на кабинета вече има добре очертана разделителна линия. Част от протестиращите искат незабавни избори, служебен кабинет и промяна на политическата система. Другите настояват също за предсрочни избори, но едва след промени в Изборния кодекс. Сред първите са явните привърженици на президента Плевнелиев - експерти от институти, центрове и сдружения. Те са изключително активни в медиите, особено в социалните мрежи. Снимки и видео от Орлов мост и площада пред Министерски съвет илюстрират свежестта на идеите им, с които искат да пленят обществото.

И сигурно биха успели, ако не пропускаха един важен детайл: пледират за смяна на системата и на правилата, а не искат първо да се променят правилата и след това да има избори.

Но подобни дреболии не са във фокуса на модераторите на протестите. Можем да ги наречем така, защото те дотолкова са окупирали медиите, че автентични протестиращи можем да чуем в ефира все по-рядко. А това, че са платени отвън, е елементарно за доказване. Може да го установи всеки, който влезе в сайтовете им, както и в сайтовете на донорите. Няма скрито-покрито. Плаща се. И то основно за едно - колкото може повече дестабилизация, колкото може повече власт на Плевнелиев, пък оттам насетне ако има начин да се обсеби и икономическата, и политическата власт.

Нови лица до старите муцуни

Антоанета Цонева е председател на Управителния съвет на сдружение „Институт за развитие на публичната среда"- София. От 2001 до 2004 г. е била омбудсман на столицата. Влиза в Изборния борд, който създадоха Плевнелиев и Марин Райков. На сайта на сдружението, което оглавява, са изредени партньорите, разбирай - спонсорите: Фондация „Америка за България", Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа, Балкански тръст за демокрация, Фондация „Институт Отворено общество" - София, и Работилница за граждански инициативи. Все донори на мрежата от организации, работеща за чужди интереси в България.

По някаква случайност Цонева е от Разград, откъдето е и добрият президентски приятел Иво Прокопиев. Любопитно съвпадение е и фактът, че са връстници. Последната й теза е, че нов Изборен кодекс няма да реши проблема с мафиотизирането на политиката. А как тогава - не пояснява. Ясно е само това, че колкото може по-скоро трябва да се даде власт на Плевнелиев. Тя е отличена като Човек на годината - приз, който раздава Българския хелзинкски комитет (БХК) и който почти винаги се печели от активисти на „мрежата".

Номинират се един друг

Финансираните от едни и същи спонсори не само работят за едни и същи интереси, но и се подкрепят взаимно. В добре синхронизирани медийни акции те работят за имиджа на колегите си от „мрежата".

Така например Асен Генов, лице на протестите на Орлов мост, е номиниран от Светла Баева и Тодор Тодоров от БХК за Човек на годината 2011. Асен Генов, Атанас Чобанов и журналистите от „Дневник" и „Капитал" Росен Босев и Спас Спасов са номинирани от БХК и през 2011, и през 2012 г. Като създател на „Гневни млади хора" Асен Генов е открито подкрепян от Антоанета Цонева, която е...също Човек на годината.

Асен Генов излъчваше в интернет протестите на „Орлов мост", администратор е на групата във Фейсбук „Окупирай Орлов мост", създател е на „Гневни млади хора", на Бойкометър в Politikat.net, мажоритарен кандидат за депутат през 2009 г. в Перник от ПП „Зелените". За нея пък е известно, че е учредена с представители на „Икономедиа" и официално се обявява за ценностите на неолиберализма.

Откъде пари обаче?

Проектът „Гневни млади хора" се реализира в партньорство с Института за развитие на публичната среда и Фондация „14-ти януари". В интервю за вестник „Преса" от 13-ти август 2012 г. Генов и съучредителят Константин Павлов-Комитата (също известен блогър) казват, че Фондация „14-ти януари" е получила още две финансирания - едно от Институт „Отворено общество", а другото - отново от Тръста за гражданско общество. Стойността на второто финансиране от тръста е 80 хил. долара. Тоест, само от този донор за 2 години съществуване двамата блогъри са получили 120 хил. долара. Допълнително тръстът изплаща 75 хил. долара по програмата „Киберактивизъм" на Института за развитие на публичната среда.

Не можем обаче да премълчим един детайл, който достатъчно красноречиво говори за псевдоморала на финансираните от външни донори организации. Фондация „14-ти януари" получава десетки хиляди долари „за борба за повече прозрачност", но на сайта й не са публикувани собствените й отчети. И да припомним, че когато друг „борец за прозрачност" - Диана Ковачева, шефка на НПО „Прозрачност без граници", става министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов, онлайн регистърът, на който могат да се проверяват отчети на фондации и НПО, престава да работи.

Така обикновеният гражданин, в чието име уж се организират шествия и протести, няма никакъв шанс да разбере кой поръчва и съответно - плаща музиката.

Ролята на Прокопиев

За да бъде успешна ролята на НПО-тата, те се нуждаят от медийна платформа, която да достави съобщенията, анализите, политиките им. Тази роля е изпълнявана от медиите на Прокопиев.

Вестниците му „Капитал" и „Дневник" (вече само електронно издание) са част от тази мрежа, работят като нейна трибуна и получават финансиране от същите източници. Пътят на парите минава през Фондация „Капитал", която се бори да „утвърждава ценностите и етичните норми на свободните и независими медии". Как точно прави това? Чрез менторски тон и послания като от последна инстанция. За радост, пред все по-редуцираща се аудитория.

Неолиберализъм, маскиран като свобода

Зад маската на свободата финансираните отвън НПО прокарват всевъзможни тези, стоящи далеч от българските национални интереси и обслужващи един-единствен култ - неолиберализма.

Не е тайна, че основен проводник на неолибералните цели в България, а и по света, е известният финансов спекулант Джордж Сорос. Неговата фондация „Отворено общество" стъпва у нас веднага след промените през 1989 г. по покана на първото правителство на Андрей Луканов. Той финансира фондацията на Сорос от държавния бюджет, освобождава я от данъци и й дава да ползва за неограничен срок помещения в НДК. През първите 5 години на прехода държавата е подпомогнала фондацията на Сорос с повече от 42 млн. лв. За тези пари обаче вече четвърт век никой от псевдоборците за свобода и демокрация не надига глас.

Другият главен спонсор е USAID, наричаща се у нас вече „Америка за България". Според информация от сайта на USAID тя е „независима агенция на федералното правителство, която е под цялостното ръководство на Държавния секретар", което показва колко е „независима". Същото се отнася и за „независимите" организации в България, финансирани от нея. И Сорос, и USAID са прогонени от редица държави заради намеса във вътрешните работи, разпалване на етнически конфликти и други подобни действия.

Флагманите на псевдосвободата

Те съществуват безпрепятствено в България, макар да е очевидна работата им в интерес на чужди държави. Финансираните отвън НПО работят в изключително тясна връзка с изданията на Прокопиев и ги ползват за свой рупор. В „Капитал" и „Дневник" най-безпрепятствено се тиражират тезите на неолиберализма, а неговите апологети се представят като съвършено независими експерти. Но истината е друга. Благодарение на финансовите си благодетели у нас са създадени редица организации, моделиращи дневния ред на България във всеки един момент.

Най-активната и най-маскирана е „Типинг пойнт".  Това е редуциран вариант на икономико-политическата група „Глобална България". Състои се от Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Светослав Божилов и Иво Прокопиев. Формацията има сериозна подкрепа от институтите на Джордж Сорос у нас.
„Типинг пойнт" се занимава с политическо инженерство и налагане на икономическа политика на зависимост на България.

Именно чрез лобирането на „Типинг пойнт" в правителството на Бойко Борисов през 2009 г. попадат четирима министри - Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Поредната политическа продукция на „Типинг пойнт" бе партията на Меглена Кунева - Движение „България на гражданите".

Центърът за либерални стратегии (ЦЛС) се представлява от Иван Кръстев, Йонко Грозев (част от партията на Кунева) и др. Финансира се от донори като Фонд „Джърман Маршал", Европейска инициатива за стабилност, Институт „Отворено общество" и др. Но няма как да не забележим, че когато Иван Кръстев говори по телевизията, се представя като обикновен политолог, а не като създател и шеф на мозъчен тръст. Така е с повечето български НПО, финансирани от чужбина - имената на организациите, доколкото е възможно, остават в сянка, а техните говорители се представят за „експерти", независими „граждани" и „безпристрастни интелектуалци".

Вече споменатият с приза Човек на годината Български хелзинкски комитет има многобройни сътрудници. Финансира се от Институт „Отворено общество", Фондация „Оук", Фондация „Лион Ливай", Фонд „Джърман Маршал", Американската агенция за международно развитие, Демократична комисия към Посолството на САЩ-София, Уестминстърската фондация за демокрация и др.

Съществуват и други подобни структури. Общото между тях са произходът и тесните връзки с „Отворено общество", източниците на финансиране, а оттам и интересите, които защитават. Тяхна любима хранителна среща са ситуациите, водещи до нестабилност.

Ще ги видите на първа линия винаги, когато в обществото зрее конфликт. Пресен пример - протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Центърът за либерални стратегии направи експресно проучване на хората от протестите, а резултатите „изненадващо" бяха публикувани в сайта на „Капитал". Българският хелзинкски комитет пък скоростно защити медиите от „нападките" на председателя на парламента Михаил Миков, още преди те самите да реагират.

 

 

Вестник „Репортер” – 10 юли 2013