Търсене в този блог

сряда, 24 юли 2013 г.

Една червена роза за Стратега - Янаки Стоилов

Смъртта е по-силна от всеки от нас. Но в живота големите личности са способни да променят обстоятелства, които изглеждат непреодолими. Такава голяма, историческа личност е Александър Лилов. Затова в негова памет аз ще положа само една червена роза, а не две, какъвто е ритуалът, защото тя стана символ на партията, когато той я оглави, защото ни остави не само минало, а и бъдеще.
Лилов произлиза от недрата на българския народ. Босоногото момче, изпитало материалната нищета, се превръща в аристократ на духа. Навсякъде и по всяко време има личности, които успяват да изявят качествата си. Но като че ли само социализмът може да даде шансове на толкова много хора да разгърнат своите заложби.
Освен това Александър Лилов намира среда от интелектуалци и учени, с които общува дълги години. В нея са Йордан Радичков, Богомил Райнов, Здравко Петров, Светлин Русев, Любомир Левчев; професори и академици - Иван Попов, Добрин Спасов, Васил Гюзелев, Васил Сгурев, Васил Проданов и др.
Политическата величина на Александър Лилов проличава от неговите срещи с ръководители от световно и европейско значение като Вили Бранд, Георгиус Папандреу, Юрий Андропов, Киро Глигоров, Михаил Горбачов, Ханс Модроу, Каролос Папуляс и др.
Наскоро на погребението на Дюла Хорн в хода на разговорите бе изразено огорчение, че той е бил удостоен с много високи отличия от други държави, но не и от собствената си страна. След като това понякога става в центъра на Европа, защо да се учудваме от недостатъчното или закъсняло признание на истински авторитети у нас. Чувал съм от Лилов да казва, че в традициите на нашата партия е да се отнася най-сурово към най-способните си кадри.
Човекът, ученият и политикът Александър Лилов е хармонична личност със солидни изяви. Балансиран като поведение - избягваше крайностите, но не се примиряваше и обезличаваше.
Той показва силен интелект. Проявява идейно новаторство, политическа проницателност и решителност. През 1983 г. излиза статията "Маркс и марксизмът пред предизвикателствата на съвременността". В "Диалога на цивилизациите" спори със Самюел Хънтингтън. През последното десетилетие издава теоретичната трилогия "Информационната епоха".
Той е пример за благородство. Неведнъж е оставал разочарован от хора, на които се е доверявал и помогнал, но въпреки това не е проявявал отмъстителност и грубост.
Лилов ще остане преди всичко като политик и държавник. Дори в последните си часове той изразяваше тревога за съдбата на България и ни даваше напътствия. Продължавам да се питам какъв по-скоро бе той - реалист или романтик. Може би романтичен реалист, противоположност на мнозина меркантилни прагматици, населяващи днешната политическа действителност.
Забележете, през последните 20 години, включително като депутат, той не е заемал високи партийни и държавни постове, а сам имаше авторитета на институция. Още приживе стоеше монументално, особено на фона на нашенското политическо злободневие. Има само една такава личност в историята на българския социализъм - Дядото. Сега до него застава Стратега.
Александър Лилов остана отговорен пред своя народ, държава и партия. Той бе инициатор и един от учредителите на Лявото крило в БСП. Направи го, за да остане верен на социалистическите идеи и на себе си. Дори когато вече не участваше активно в партийно-организационния живот, той почти до последно се включваше в проявите на Крилото и редактираше сп. "Понеделник". С безпокойство и загриженост следеше покачването на политическото напрежение през последните месеци. Какво ли би ни посъветвал да направим в тази сложна ситуация? Знам само, че щеше да иска да защитим позициите и достойнството на партията, без да излагаме на риск бъдещето на страната.
Лилов въведе много високи стандарти за политическа последователност и почтеност, които все още не са постигнати.
В пантеона на политиците на лява България той заслужава да стои редом с Димитър Благоев. В зората на социалистическото и работническото движение в Европа и в България Благоев създаде БСДП и постави въпроса "Що е социализъм и има ли той почва у нас". Столетие по-късно, когато държавният социализъм рухваше в цяла Европа заедно с Берлинската стена, на Лилов се наложи да спасява партията и да търси отговор на въпроса "Що е демократичен социализъм и има ли той почва у нас". Той направи дори повече - поведе преобразуваната и преименувана партия към спечелване на първите от десетилетия у нас многопартийни избори. Направи го, като залагаше на промяната и единството на партията, като се застъпваше за демократизиране на политиката, за възстановяване на личните права и за запазване на социалните достижения.
Днес с горест и почит свеждаме глави заради раздялата с нашия учител, съмишленик,  другар и приятел, с председателя на БСП и със Стратега Ал. Лилов. Колкото по-голям е човек, толкова по-голяма е празнината, която оставя. Но толкова е по-дълбока и браздата, която проправя. Затова да вдигнем чела, защото само така ще видим социализма на бъдещето, което  Александър Лилов ни завеща!
Поклон пред светлата му памет!

 

24 юли 2013 г.