Стагнацията в средното образование е планирана в бюджетите до 2017 г.
Числата не са фенове на никоя политическа партия, те показват факти. Като погледне човек "макрорамката" на финансите за образование по години, вижда нелепостта на "дежурното" изявление на десен депутат в просветната комисия на НС за "тежкото наследство, което оставил Орешарски в образованието". Точно образованието и науката са доста хлъзгав терен за подобни упреци, понеже числата са ясни - когато на власт са левите, парите за образование и наука растат. И обратно - при правителствата на ГЕРБ те се намаляват.
И през 2015 г. всички ще се бият в гърдите, че образованието е национален приоритет; че развитието му е задача номер едно за Европа, понеже то стимулира растеж; че училището се модернизира; че се взимат мерки да преодолеем изоставането в знанията на децата ни спрямо връстниците им по света; че... и т.н. Като се вгледаме в инвестициите обаче, картината никак не е розова. Разходите общо за средното и висшето образование за 2014 г. са 3,063 млрд. лв. (3,8% от БВП). В проектобюджета за 2015 г. те са 3,045 млрд. лв. (3,7% от БВП). Което ще рече, че разходите за "националния приоритет" намаляват с 18 млн. лв. Конкретно за над 4400 общински детски градини и видове училища (с над 45 000 педагози и над 950 000 деца и ученици) инвестициите падат с 15 млн. лв. и ще са 1,43 млрд. лв. При, простете, 2,94 млрд. лв. за отбрана и сигурност. Реалните разходи за същото през 2014 г. са 1,58 млрд. лв. - според доклада на европейската служба Eurydice за бюджетите за образование в ЕС, публикуван завчера. Това в страната в Евросъюза с най-нисък дял на разходите за образование и наука, която неизменно обещава да увеличи тези пари и пише
стратегия след стратегия на хартия
Обещание за постепенно нарастване на средствата за образование има включително в програмната декларация на правителството. За средното образование конкретно тази година са заделени 3,2 на сто от БВП, догодина ще са около 3,1. При 4% средно в ЕС. Най-драстично ще се намалят субсидиите за националните образователни програми, по които всъщност се финансират голяма част от училищните дейности и които от 2007 г. насам всяка година се одобряват от НС - за тях са предвидени 45 млн. лв. при реално отпуснати за 2014 г. 96,1 млн. лв. За образованието на българите в чужбина например тази година има 9 млн. лв., догодина ще са 6 млн. Данните съобщи в комисията зам.-министър Ваня Кастрева.
Финансовият й колега Кирил Ананиев фактически призна причината - основната цел на бюджет 2015 е "връщане на финансовата стабилност", т.е. намаляване на бюджетния дефицит до 3% от БВП и свеждане на разходите на държавата до 39,8% от брутния продукт. Повече пари да оставали у хората и у бизнеса - като че парите за училищата не са за хората и за бизнеса. И изобщо,
може ли рестрикцията да бъде цел
на който и да е национален бюджет? През 2015 г. не се цели стабилизиране на дейности поне в сектори като образованието, от които зависи бъдещето на България - не, ще се стабилизира мизерията, окована в измислените в Брюксел фискални параметри в рамките на рестриктивна политика, срещу която в самия ЕС възраженията вече са достатъчно яростни. Впрочем, единици са държавите, които са постигнали въпросните брюкселски параметри, но това е единственото, в което ние - най-бедната страна в ЕС, сме отличници.
Според управляващите бюджет 2015 трябва да се разглежда в рамките на тригодишната финансова прогноза до 2017 г. По-добре да не бяха го казвали. Защото поглеждаме тази тригодишна рамка и виждаме, че и през 2016 и 2017 г. рестрикциите ще продължат, бюджетният дефицит ще се свие до 2 на сто, а парите за образование на практика ще останат без съществено увеличение (вж. графиката). През 2015 г. общите разходи от консолидираната фискална програма за средно и висше образование ще са 3,045 млрд. лв., през 2016 г. - 3,092 млрд. лв., през 2017 г. спадат на 3,056 млрд. лв. С две думи - стагнацията в образоването е направо планирана.
Недоволство от внесения от МС бюджет за идната година изрази дори МОН. Защото в него отсега е ясно, зейват дупки, които няма как да бъдат прескочени. Най-голям дефицит се очертава в средствата за целодневното обучение на децата в средищните училища - за обучение, столово хранене, извънкласни занимания, за които са необходими поне 40 млн. лв., а се отпускат 27 млн. Недостигът е 13 млн. лв. официално. Целодневната организация досега бе финансирана с около 48 000 лв. годишно по европейска оперативна програма, чийто срок изтича и разходите за общо 103 000 ученици вече трябва да бъдат поети от държавата. Реалният недостиг всъщност е не 13 млн. лв., както смятат в МОН, а 21 млн. лв. Без тях ще се наложи на учителите в средищните училища да не се плаща през летните месеци и
да се прекъснат трудовите им договори
от 30 юни до 15 септември. Около 6 млн. лв. не достигат за транспорта на учениците до средищните училища и на пътуващите до училищата учители. За извънучилищните образователни институции парите са с 4 млн. лв. по-малко от минимално необходимите, за да работят. Според главния секретар на МОН Красимир Вълчев министерството е поставило проблема пред МФ и настоява средствата за училищата да бъдат увеличени. Едва ли обаче ще има промяна. Това се разбра и от думите на финансовия зам.-министър Кирил Ананиев, който обяви, че когато предвидените пари се изчерпят, МФ ще направи възможното да запълни дупката от своя фонд, та поне трудовите договори на учителите да не бъдат прекъснати. Ами защо не прекъснат за два месеца договорите на служителите в министерствата, ами все посягат върху учителите и учените?
Това какво всъщност означава? Означава предизвестена невъзможност на системата да работи, но вместо да се предвидят парите в бюджета и да бъдат гласувани от парламента, правителството ще отпуска пари допълнително по свое усмотрение без санкция от депутатите и тупайки се в гърдите, че спасява училището и учителите. Ако 2014 г. бе година на политическа нестабилност, за 2015 г. вие предизвиквате финансова нестабилност - нито е реформаторско, нито е европейско да налагате рестрикции тъкмо в образованието и науката, заяви в комисията Мариана Георгиева (ДПС).
От септември 2014 г. единният разходен стандарт за годишната издръжка на един ученик бе увеличен с 0,8 на сто, малкото мръдване напред е, че идната година ще се вдигне с още около 1 на сто и по данни на МОН ще стане 1518 лв. За целта отиват 15 млн. лв. повече спрямо тази година, съобщи Ваня Кастрева. От КНСБ обаче обявиха, че не подкрепят бюджета, защото намалението на средствата за училищата е с 0,07% от БВП, а това означава
48 млн. лв. по-малко спрямо 2014 г.
Един учител струва 0,65 % от стойността на един полицай, заяви лидерката на СБУ Янка Такева. Средната учителска заплата у нас, най-ниската в ЕС, както отчете Eurydice в друг доклад (за учителските доходи през 2014 г.), в момента е 779 лв. - с 20% под средната брутна за страната. Такева отбеляза, че в проектобюджета не е отчетено увеличението на минималната работна заплата, а само за покриването му в образованието трябват 18 млн. лв., които ги няма. Не 39,8 на сто от БВП ограничение за разходите през бюджета, а ако трябва, и 41% ще се разпределят, ако искаме да има образование в България, заяви Такева.
По принцип МОН разчита да наваксва с пари за образованието от новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" за 2014-2020 г., в която са включени едва ли не всички училищни дейности, които са работа на министерството. Много от записаните в нея точки повтарят дейности от националните образователни програми. Само че получаването на пари по тази евентуална програма ще се забави твърде много и май е голям оптимизъм да им се надяваме преди началото на 2016 г. Освен това едва ли има друга държава, която разтоварва себе си от грижата за основен сектор като образованието и разчита да го издържа с чужди пари и по чужди проекти. Колкото дадат и одобрят от Брюксел - толкова. Когато за 2009 г. бяха разчетени 1 млн. лв. за квалификация на учителите, на един педагог се падаха средно 11 лв. По колко се падат, когато за същото се предвиждат 400 хил. лв.? А и тях няма да ги има. Кого лъжем? Брюксел или онези 15% от децата ни, които още в гимназията и веднага след нея емигрират в чужбина?
Национални образователни програми
---------------------------------
2007 г. - 8 програми, 172,1 млн. лв.
2008 г. - 12 програми, 256,8 млн. лв.
2009 г. - 13 програми, 238,54 млн. лв.
2010 г. - 10 програми, 55,4 млн. лв.
2011 г. - 9 програми, 30,3 млн. лв.
2014 г. - 10 програми, 96,1 млн. лв.
2015 г. - ? програми, 45 млн. лв.
---------------------------------
Източник: отчетите на МОН за националните образователни програми и проектобюджет 2015
