Реалната икономика е отстъпила на финансовия сектор и вече почти никой не се интересува от това всички социални прослойки да се възползват от икономическия напредък
Нова модерна дума обикаля световните конгресни центрове и зали. Можете да я чуете на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, и на годишната среща на Международния валутен фонд. Банкерите я слагат в презентациите си, а политиците я използват, за да направят впечатление по време на дискусиите.
Модерната думичка е "включване" и е свързана с това, че западните индустриализирани нации скоро могат да изгубят умението да позволяват на възможно най-много представители от всички социални прослойки да се възползват от икономическия напредък и да участват в политическия живот.
Този термин се използва на срещи от най-високо ниво, както тази през май в Лондон. 250 богати и изключително богати хора - от председателя на борда на директорите на Google Ерик Шмит до изпълнителния директор на "Юнилевър" Пол Полман - се събраха във вековен замък край река Темза, за да се оплачат, че в съвременния капитализъм е останало прекалено малко за хората с по-ниски доходи. Бившият американски президент Бил Клинтън обвини за това "неравномерното разпределение на възможностите", а управляващият директор на МВФ Кристин Лагард бе критична към многобройните финансови скандали. Домакинът на срещата инвеститорката и наследствен банкер Лин Форестър де Ротшилд заяви, че е притеснена за социалното сближаване и отбеляза, че гражданите "са изгубили доверие в правителствата си".
Разбира се, не е необходимо да присъствате на срещата в Лондон, за да разберете, че индустриализираните държави имат проблем. Когато Берлинската стена падна преди 25 години, либералният икономически и социален ред на Запада изглеждаше изправен пред неудържим поход на триумфа. Комунизмът се бе провалил, политиците по света хвалеха либерализираните пазари, а американският учен Франсис Фукуяма провъзгласи "края на историята".
Днес никой вече не говори за благоприятните ефекти на безпроблемното движение на капитали. Проблемът е "дългосрочната стагнация", както я определи бившият американски финансов министър Лари Съмърс. Американската икономика не отбелязва ръст дори и на половина с бързината, с която го правеше през 90-те години. Япония се превърна в болния човек в Азия. А Европа затъва в рецесия, която започна да забавя германския износ и да заплашва просперитета.
Капитализмът на ХХI век е капитализъм на несигурност, както стана ясно наскоро. Няколко разочароващи данни за американската търговия и изведнъж пазарите се сринаха навсякъде по света - от този на американските ценни книжа до търговията със суров петрол. Изглеждаше нормално, че вълненията засегнаха и облигациите, емитирани от държавата, която от дълго време е смятана за показател на отклоненията от нормалното: Гърция.
Свършват боеприпасите
Политици и бизнес лидери навсякъде призовават за нови инициативи за икономически растеж, но правителствените арсенали са изчерпани. Милиардите, изхарчени за пакети за стимулиране на икономиките след финансовата криза, доведоха до огромни дългове в най-индустриализираните държави и сега те нямат пари за нови програми.
Централните банки също свършиха боеприпасите. Те почти изравниха с нулата лихвените проценти и похарчиха стотици милиарди, за да купуват държавни облигации. Огромните количества пари, които наливат във финансовия сектор, не влизат в икономиката.
Независимо дали става въпрос за Япония, Европа или САЩ, компаниите трудно инвестират в ново оборудване или във фабрики. Вместо това цените на глобалните акции, на недвижимите имоти и на пазара на облигации стигнаха невиждани нива, а зад този опасен бум стояха евтините пари, а не устойчив растеж. Експерти от Банката за международни разплащания видяха "тревожни знаци" за предстоящ срив в много области. Западната политика по време на кризата изостри конфликтите вътре в индустриализираните държави, а също така създаде и нови рискове. Докато заплатите на работниците са замразени и традиционните спестовни сметки не носят почти никакъв доход, по-богатата класа - тези, които получават голяма част от приходите си, позволявайки на парите си да работят за тях - печели много добре.
Според последния доклад за Глобалното богатство, изготвен от Бостънската консултантска група, световното частно богатство се е увеличило с 15% през миналата година, което е двойно по-бързо спрямо предишните 12 месеца.
Данните показват опасен проблем в машинната зала
на капитализма. Банки, взаимни фондове и инвестиционни фирми, използвани, за да гарантират спестяванията на гражданите, бяха превърнати в технически напредък, растеж и нови работни места. Днес те организират преразпределението на социалното богатство от най-долните слоеве на обществото до върховете. Средната класа също е засегната: в продължение на години много от хората със средни доходи виждат, че благосъстоянието им намалява, а не се увеличава.
Икономистът от Харвард Лари Кац се оплаква, че американското общество е започнало да прилича на разнебитена и нестабилна жилищна сграда. Луксозният апартамент на последния етаж става все по-голям и по-голям, тези най-долу са пренаселени, средните етажи са предимно с празни жилища, а асансьорът е спрял да работи.
Все повече расте пропастта между богати и бедни
Гражданите вече не могат да получават много от системата. Според проучвания на общественото мнение, направени от института "Аленсбах", само един от петима германци вярва, че икономическите условия в Германия са "справедливи". Почти 90% от хората смятат, че пропастта между богати и бедни става "все по-голяма и по-голяма".
В този смисъл кризата на капитализма се превърна и в криза на демокрацията. Доста хора смятат, че страните им вече не се управляват от парламентите, а от банкови лобисти, които прилагат логиката на атентаторите камикадзе, за да си осигурят привилегии: независимо дали ще се спасят, или със смъртта си ще повлекат цял сектор.
Не е изненадващо, че тази ситуация засилва аргументите на левите икономисти като Тома Пикети. Дори и либералните привърженици на пазарите започнаха да използват термини като "1% от обществото" и "плутокрация". Водещият коментатор на в. "Файненшъл таймс" Мартин Волф нарича възхода на капиталовите пазари "договор с дявола".
Човекът, който даде концепцията за "включване"
в политическия дебат, седи в офиса си в Бостън. На кръглата конферентна маса има планини от хартия - академични статии, статистики от Международния валутен фонд и последното издание на "Анархосиндикалистко ревю". Дарън Аджемоглу в момента се смята за един от десетте най-влиятелни икономисти в света, но хората от Истанбул не мислят много за титли и формалности. Той предпочита небрежния външен вид на уебобщността - обикновена тениска, джинси и чаша от "Старбъкс".
Той става известен преди две години, когато заедно с колегата си Джеймс Робинсън публикува сериозно изследване на възхода на западните индустриални общества. Основната им теза е, че ключът към успеха не е в климата или региона, а в
развитието на социални институции,
които включват колкото е възможно повече граждани: пазарна икономика, която окуража прогреса и предприемачеството, и парламентарна демокрация, която служи, за да балансира интересите.
Единственият проблем е, че такива институции не се развиват от само себе си. Те трябва да бъдат популяризирани и защитавани особено срещу тези социални класи и групи по интереси, които използват властта да се защитят от конкуренция, да осигурят полза за себе си и опитват да влияят на законодателната власт.
Изключително добре подготвен, Аджемоглу може да цитира десетки такива случаи. Един от тях е от Венеция през ХIV век, когато малка група аристократи са монополизирали морската търговия. Друг е от Египет по времето на бившия президент Хосни Мубарак, чиито приятели от армията са си разпределили ключови икономически постове, но са се провалили абсолютно като бизнесмени. Това Аджемоглу нарича "процеси на изключване", които водят до икономическа и социална деградация.
Въпросът днес е: дали западните индустриални общества в момента преминават през подобен процес на изключване? Аджемоглу се обляга на стола си. Той не е от хората, които правят прибързани заключения и разбира сблъсъците на социалните тенденции в САЩ, например. От една страна, САЩ са "по-включващи" днес, отколкото през шестдесетте например, защото са забранили расовата сегрегация. От друга, казва Аджемоглу, се забелязва
растящото влияние на мощни групи,
защитаващи интереси - фармацевтичната индустрия, застрахователните компании и преди всичко "Уолстрийт". "Проблемът, който създават парите в политиката, е особено важен в случая на финансовата индустрия".
Американските политици прекарват до 70% от времето си, събирайки пари за кампаниите си, и "Уолстрийт" е един от най-важните им източници. Експерти са изчислили, че Бил и Хилари Клинтън са събрали поне 300 млн. долара дарения от финансовата индустрия от началото на 90-те години.
Нещо повече - парите вече не са единственият фактор, влияещ на връзките между "Уолстрийт" и Вашингтон, както Аджемоглу демонстрира в скорошното си проучване за бившия шеф на държавната хазна Тимъти Гайтнър. Цените на акциите на финансовите фирми, с които той поддържа близки връзки, са се покачили значително след номинацията му. "Фактът, че някои компании са имали влияние над шефа на хазната, е много ценен, поне от гледна точка на пазара."
Това няма нищо общо с корупцията, подчертава Аджемоглу. Но все пак процесът показва опасната близост между финансовата индустрия и политическия свят, феномен, който може да се наблюдава навсякъде в света. В Германия например канцлерът Ангела Меркел взе мерки да предотврати фалита на Гърция отчасти заради германските банки, инвестирали в страната. Бе особено важно лондонската финансова индустрия да блокира плановете на ЕС за въвеждане на данък върху финансовите трансакции. В Швейцария милиардерът Блохер финансира кампаниите за референдуми чрез политическата си партия.
"Богатите имат много власт - казва Аджемоглу, - и това е проблем".
Ограничаването на това влияние е изключително важно, смята Ачемоглу. Така днешната висша класа на финансовия капитализъм може още веднъж да се върне към това да бъде
капитализъм на реалната икономика
Необходимите икономически реформи не са главният фокус на Аджемоглу, макар че адекватни предложения съществуват от много време - финансова политика, която не облагодетелства богатите; валутна политика, която знае границите си; реформа на финансовата и банковата индустрии, която разделя традиционните спестявания и кредитите от рисковото инвестиране.
Това няма да е достатъчно. Това, което е нужно, категоричен е Аджемоглу, е нов политически съюз, който заема позиция срещу властта на финансовата индустрия и лобито й. Според него антитръстовото движение в САЩ от началото на миналия век е модел за това. Става въпрос за широка коалиция от центъра на обществото, която в крайна сметка е постигнала голямата си победа след десетилетия на борба - разпадането на големите корпорации като "Стандарт ойл".
Дали нещо подобно може да се случи с големи международни банки? Аджемоглу не знае, но е убеден в едно: елитистките конференции, на които банкери и експерти по фискална политика водят сложни разговори за "включване", няма да доведат до промяна.
Организаторите на Световния икономически форум наскоро отново са му пратили покана за срещата в Давос. Но Аджемоглу отказал, както е правил няколко пъти досега. "Решенията на световните проблеми не се намират в срещата на Бил Гейтс и Джордж Сорос - казва той. - Обновлението трябва да дойде отдолу."
Източник: Шпигел онлайн /със съкращения/, чрез вестник „Сега”
* Дарън Аджемоглу е професор по икономика в Масачузетския технологичен институт.
