Левите трябва да се ориентират по-силно към интернационалната солидарност и глобалните действия, казва известният философ
Интервю на Светла Василева за вестник „Дума”
"В държава със 7 млн. население като нашата наличието на 40-50 леви партии, от които всяка претендира, че е "истинската" и "автентичната", е признак на сериозна криза в лявото пространство"
- Проф. Проданов, каква е съдбата на лявото в днешния свят, в който господства неолиберализмът?
- С рухването на източноевропейския социализъм най-напред се маргинализира комунистическото ляво. Италия имаше най-мощната комунистическа партия в Европа след КПСС - близо 2 млн. членове. Отиде си.
Източноевропейското комунистическо ляво в края на 80-те и началото на 90-те години панически се трансформира в социалдемократическо ляво, което изглеждаше тогава истинското и исторически доказаното, но самото то бе вече подложено на натиск в резултат на глобализацията на капитализма и неолибералната вълна от 80-те години насам на Рейгън и Тачър. Рухването на източноевропейския социализъм задържа кризисните процеси в западния свят, тъй като голямо количество ресурси както под формата на финанси, така и на човешки капитал, изтече към него и той спечели. През 90-те години само от бившия Съветски съюз изтичат около 1 трилион долара към Западна Европа и САЩ. Ако добавим към тях и изтичането на мозъци - от Русия само учените, които взема наготово Западът, са около 200 000. Това са огромни ресурси, получени от САЩ и Западна Европа. В тази ситуация социалдемократическото ляво реагира на кризата, като създаде в навечерието на изборите, спечелени от Бил Клинтън, идеологията на "третия път" - нещо средно между социалдемократическото ляво и глобализирания неолиберален капитализъм. Той беше приет от Тони Блеър и Герхард Шрьодер, но беше движение надясно и неслучайно Блеър получи прякора "Тачър в панталони".
В началото "третият път" имаше известни успехи, но след 1997 г., с началото на азиатската криза, започна да залязва. В момента сме в ситуация на нарастваща криза на социалдемократическото ляво. Във Франция, която е родина на лявото, Оланд има исторически безпрецедентен нисък рейтинг, а най-голямата работническа партия е тази на Мари льо Пен. В Гърция същото става с ПАСОК. Германската социалдемократическа партия има три пъти повече членове в края на ХІХ в., отколкото сега. Има процес на глобализация на капитализма, излизане на капитала изпод контрол и инструменти, които използваше социалдемократическото ляво в рамките на силна национална държава - да преразпределя ресурси към работническата класа и да стимулира икономиката с кейнсианския модел на регулация. Това доведе до постепенно размиване на условията, които осигуряваха този тип ляво.
- Не ви ли се струва странно, че България, която е най-бедната държава в ЕС, се управлява от десни правителства?
- Имам достатъчно обяснения за това. В страна като нашата има най-малко предпоставки за редуване на леви с десни правителства, тъй като възможният диапазон на действия на левите, когато са на власт, е силно стеснен. Давам веднага пример с плоския данък. Той увеличава социалното неравенство. Но нека погледнем ситуацията в България. Разрушена икономика, рязко стеснени възможности за инвестиции отвътре, снижен суверенитет, основната част от законодателството се приема в ЕС. Това е неолибералният свят, в който живеем. В него има намаляване на прогресивно-подоходните данъци навсякъде, понеже има данъчна конкуренция. Бедните държави, които искат да стигнат богатите, намаляват повече данъците от тях, за да привлекат от капиталите им. Цяла Източна Европа го е направила.
- Но това не действа тук, не привлича капитали.
- Да, не действа, защото факторите за привличане на капитали не са само данъците. Силни институции, прогнозируемост на поведението, ниско ниво на корупция - това също е от значение. Няма го и няма как да го има в силно зависима и много бедна страна. Живеем във все по-глобализиран свят от гледна точка на капитала. Зигмунд Бауман казва: политиката остава локална, национална, а капиталът - глобален. След Втората световна война в Западна Европа и САЩ има относителна автономия на държавата от капитала на своята територия и може да го регулира, така че да печелят и работниците, и да има силно ляво в определени периоди. Тази относителна автономия вече я няма. Държавата и политиците все повече се подчиняват на капитала. В тази ситуация предходните успешни решения в рамките на това ляво-дясно деление в страните от капиталистическия център все по-трудно работят в периферни и бедни страни като нашата. Влизането на левите във властта в такива малки държави като България е равносилно почти на самоубийство за тях. Но същото виждаме и във Франция, и в Италия, дори в Германия. Много е стеснен диапазонът им на полезни решения. Няма я някогашната индустриална работническа класа като субект на лявото. Има много бедни и обедняващи хора, но обработвани мощно от невиждани по своята сила десни неолиберални идеологически апарати.
- При нас лявото е стигматизирано публично.
- Да, поради четвърт век доминация на неолиберално и антикомунистическо мислене. Днес сме бедна и зависима периферия на западноевропейския капитализъм и това рязко ограничава възможностите на левите сили. Ще направя сравнение с капитализма у нас преди един век. В навечерието на Първата световна война у нас има много по-силна национална държава, която може да въоръжи и мобилизира почти половин милион човека и да ги прати на фронта. Няма ЕС, няма външни зависимости върху икономиката и политиката в днешните мащаби, но въпреки това тогава Благоев казва, че социализмът у нас 3/4 зависи отвън, 1/4 - отвътре. Сега зависимостта на лявото от външни фактори е много по-голяма, а държавата - много по-неефективна. Формално, за всяко кихане някой от ЕС ни размахва пръст. Това е едната страна на въпроса. Другата е на социално-икономическо ниво - капиталът от капиталистическия център извлича през последния век огромни ресурси от страната под най-различни форми - чрез големите търговски вериги, доставчиците на комунални услуги. Парите, изтекли от България между 2002 и 2012 г., са над 25 млрд. долара. Това означава рязко намалени ресурси и силно ограничени възможности на левите партии в страна като България.
- Но противоречията и напреженията в обществото се натрупват и остават неразрешени.
- Да, и затова приемат религиозни и етнически форми. Най-бедните, най-маргинализираните - циганите, които по класическата схема трябва да са обект на внимание на левите партии, приемат радикалния ислям. В Пазарджик 15 000 човека се записват не в лява и социална партия, а приемат радикалния ислям. Такава масова ислямизация и реислямизация сигурно не е имало от годините на "Време разделно" на Антон Дончев. Или да вземем другия случай - ДПС. ДПС има най-голямата младежка партийна организация в Европа. Движението е представител на бедна социално-икономическа общност, която по класическо определение би трябвало да е по-лява от другите, но тя успява да преформулира това противоречие в етническо и да мобилизира хората на етнически принцип. Левите партии не успяват да се справят с това и моите опасения са, че подобни тенденции вървят навсякъде. Вижте постоянните сблъсъци в развитите западни страни на расово-етнически принцип. Упадъкът на левите партии върви с паралелното нарастване на проблемите в етническо и религиозно отношение. Капитализмът измества конфликтите нататък така, както в изострящата се криза след Първата световна война левите партии в Европа са изтикани от националистически и фашистки сили, трансформиращи социално-икономическите противоречия в националистически.
През 1992 г., съвсем скоро след възродителния процес, правих проучване на етническите дистанции в България. Тези дни гледах изследване, правено м.г., и установявам, че етническите дистанции между българи и турци са много по-малки през 1992 г. отколкото сега. Нарастващото социално-икономическо неравенство след близо четвърт век капитализъм ни раздалечава, не ни обединява. Конфликтният потенциал, вместо да се асимилира от левите партии, се асимилира от етнически и религиозни общности. Едните го асимилират на национално равнище - чрез националистическите и етническите партии. Религиозните общности правят това на интернационално равнище. През 1936 г. има ляв интернационализъм на интербригадистите в Испания, сега има ислямски интернационализъм на хиляди младежи, които се чувстват неравни, пренебрегнати, сегрегирани и затова стават бойци на Ислямска държава.
- Оптимист ли сте за лявото? Лявата идея с нейните апели за солидарност, равнопоставеност би следвало да заразява младите хора?
- За да ги заразява, би следвало да има начин да стигне до тях. Младите хора, всекидневно общувам с тях, са отчуждени от политиката. Те са потънали в айфоните, във всекидневни грижи и проблеми. Половината ми студенти работят, за да оцеляват. Те са различно поколение. На 7 ноември влизам по-рано в залата и докато си подготвям презентацията, идва първата студентка. Питам я дали знае какъв ден е днес. "Не" - отговаря тя. Знае ли какво е станало на 7 ноември - не, не знае. Казвам й: "Великата октомврийска социалистическа революция". Тя ме гледа особено. Продължавам да питам: "Знаете ли къде е станала?" Тя мисли, мисли, мисли и отговаря, питайки: "Във Франция ли?" В този момент в залата влизат 4-5 други студентки. Питам и тях къде е станала ВОСР. Една казва в Австрия, друга - в Германия, и нито една не знаеше къде е станало най-великото ляво събитие на ХХ в.
- Да разбирам ли, че сте песимист за лявото?
- В държава със 7 млн. население като нашата наличието на 40-50 леви партии, от които всяка претендира, че е "истинската" и "автентичната", е признак на сериозна криза в лявото пространство. Където има разпадни процеси и фрагментация на лявото, печелят националистичните или религиозните формации, което и наблюдаваме. Сега нали има криза на капитализма? При нея, според класическата теория на Маркс, би трябвало левите да са във възход. Но изходите от глобалната криза навсякъде са надясно - допълнителна приватизация, допълнително хвърляне на публични средства за спасяване на частни субекти, това, което стана с КТБ у нас. САЩ дадоха трилиони, за да спасят частните банки. Затова и бедните обедняват по-ускорено от всякога, а малцинство от няколко процента забогатява със същите темпове. Вземете расовите вълнения в САЩ. Средното богатство на едно бяло домакинство там е 13 пъти по-голямо от средното богатство на едно черно домакинство. Само през последните три години средното богатство на черните е намаляло с 34%. Разликата помежду им от 13 пъти приема расова форма. САЩ са буре с барут, което гърми напоследък във Фъргюсън, но на расова, не на класова, основа.
Какво трябва да правят левите в тези условия е голяма тема. Една от посоките на спасение е по-силно използване на лостовете на интернационалната солидарност и глобалните действия. Сегашните комуникации дават възможност за това. На национално равнище левите малко могат да направят сами, лесно са мачкани от десницата, която има зад гърба си глобалния капитал, а масите са дрогирани с неолибералните идеологеми на медиите, които са главно в ръцете на този капитал.
----------------------------------------------
Професор Васил Проданов е преподавател в УНСС и директор на Тракийския научен институт. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989 г.). Директор на Института за философски науки (1988-1992 г.) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор е на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и др., както и на 21 книги.
