Като че ли свикнахме някои да бъдем вечно сочени с пръст, да се чувстваме виновни за щяло и нещяло и да се извиняваме за каквото трябва и за каквото не бива. И то не защото сме закоравели престъпници, а тъй като сме прегърнали идеята за един по-справедлив свят, която постигна много през десетилетията, но и натрупа немалко грехове по пътя на своето осъществяване. Други пък си присвоиха правото да бъдат вечните съдници, а думите им да бъдат възприемани като истини от последна инстанция, и то не защото са отстоявали различна от нашата идея, чиято правота времето е доказало, а тъкмо обратното - защото вместо идея са имали интерес, чието реализиране са виждали не в последователността, а в лъкатушенето, не в принципите, а в тяхното нарушаване. Не в изстрадването на възприетата позиция, а в бягството от нея, когато вече не им е полезна.
Примерите са безбройни - от битовизмите в ежедневието до големите политически въпроси на епохата. Колкото пъти стане дума за разрушената ни икономика, десните обвиняват "другарите" за приватизираните и ликвидирани фабрики и заводи. Макар че три четвърти от дълготрайните материални активи на България бяха разпродадени от второто правителство на СДС. Когато обаче им кажеш да се обърнат към Костов, те отговарят, че няма да го сторят, защото Командира бил преподавател по политикономия, кандидат-член на БКП, автор на "Работническо дело" и назначен на власт през 1997 г. след пазарлък. С други думи, левите трябва да носим отговорност и за Костов, независимо че не ние, а десните са гласували за него. А може би сме длъжни и да поискаме прошка?
Ако не през час, то поне през ден някой настоява публично БСП да се извини за едно или друго. Като правоприемница на БКП тя стори това в свой официален документ още в началото на прехода. Извини се и за репресиите след 1944 г., и за "възродителния" процес, и за атентата през 1925 г. Същевременно нейното управление доведе до небивал напредък в икономическото развитие и в социалната сфера, до жизнен стандарт на населението, който периодът на демокрацията вече за четвърт век не може дори да доближи. Не се е чуло обаче някой да се извини за разгрома на земеделието и влошаването на изгодните ни отношения с арабския свят по времето на Филип Димитров. За унищожаването на индустрията ни при Костов. И за съсипващата здравеопазването ни реформа, пак при него. За ощетяващите страната ни операции с външния дълг при премиерстването на бившия цар. За влошените в пъти важни икономически и социални показатели при управлението на Борисов. За срива на образованието и науката, за масовата бедност.
На повечето от гласувалите за Филип Димитров и Костов, за Сакскобургготски и Борисов и през ум не им минава да се извиняват. Нито пък да се почувстват поне малко, ако не виновни, то поне отговорни, че с вота си, а някои и с участието си в управлението, са допринесли за разрухата на България. Те са убедени, че за всичко са виновни комунистите, каквото и да означава това в днешно време. Ако думите им се приемат на сериозно, ще излезе, че лявата идея е виновна както за построяването на социализма, така и за неговото разрушаване. Както за отхвърлянето на капитализма, така и за неговото възраждане. Тези противоположни твърдения няма как да са едновременно верни. Което означава, че социалистите не може да са отговорни за всичко.
БСП се извини за лагерите след 1944 г., но кой ще го стори за онези преди това? За убийството на Стамболов и Стамболийски? За "белия" терор през 1925 г.? За въвличането ни във Втората световна война на страната на хитлеристката коалиция? За отрязаните партизански глави и избитите деца на ятаци? За присъствието на откровени главорези сред имената на репресираните от комунистическата власт на мемориала пред НДК? За подпалването на Партийния дом и погрома върху парламента? За стотиците хиляди незаконни бюлетини в костинбродската печатница?
Вместо това, Паметникът на Съветската армия отново осъмна оцветен, този път в розово. Това било извинение за участието ни като член на Варшавския договор в нахлуването в Чехословакия преди 45 години. Сякаш социалистите не могат повече от десните да съжаляват за тази интервенция, осуетила шанса за вътрешна трансформация на системата, която да даде "човешко лице" на строя. Самото чешко посолство припомни, че България вече два пъти се е извинявала. И намекна, че "розовата" акция преследва вътрешнополитически ефекти.
Е, за това става дума. Извинението - и когато се дава, но и когато се изисква - има смисъл само като резултат от дълбоко осъзнат процес. Тогава то може да спои нацията или поне да свали нивата на омразата и противопоставянето. В противен случай се изражда в политическа атракция, постигаща точно обратния ефект.
24 август 2013 г.
От вестник „Дума”, брой 196, колонка „Точката над И-то”
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
