Никога не съм обичал статуквото. Винаги съм се съпротивлявал на онези идеи и практики, които биват определяни като "единствено разумни" и "единствено възможни". В българската политическа теория и практика от много години символ на статуквото е дясното. Десницата господства навсякъде - в политическия и интелектуалния живот, в медиите, както и в обясненията на случващото се у нас. Десните държат всички власти /не се заблуждавайте, ръководството на БСП също е неразривна част от десния български консенсус/, а да си ляв днес в България означава да си дисидент, да се противопоставяш на господстващите стереотипи.
Няма как да не сте забелязали, че всеки, който иска да мине за модерно мислещ човек, се чувства длъжен през пет минути да заявява своята "дясност", да повтаря до изнемога мантрата за лошата държава и прекрасните частни собственици, да изразява презрение към всякакви форми на солидарност и да се прехласва пред законите на егоизма и пазара. В безкрайната си и безкритична любов към дясното стигаме до невиждани в никоя друга държава абсурди. Хора, които се кълнат, че ще дадат живота си в защита на природата, влизат в десни коалиции. Първото нещо, което учредителите на всяка нова партия правят, е да се закълнат няколко десетки пъти, че са десни и че винаги ще бъдат такива. Изобщо едва ли не всеки българин, който има и най-минималното желание да участва в политическия живот на страната или просто да го коментира, смята, че за да получи този шанс, трябва високо да размаха сертификата си за "правоверен десен".
Този абсурд достигна главозамайващи висоти при софийските протестърски манифестации. Техните ръководители и говорители много обичат да сравняват случващото се тук с протестните движения в други държави. Само че има една огромна разлика. В другите държави хората протестират срещу орязването на заплатите и пенсиите, срещу уволненията, срещу алчността на елитите, срещу всесилието на транснационалната капиталистическа класа. Единствено в България никой не протестира срещу подобни неща. Пи ар-ите на протеста измислят всевъзможни сценки, пантомими, лозунги, какви ли не музикално-артистични номера, но никой не се сеща или пък не смее да поиска нещата, което искат всички нормални протестиращи по целия свят - право на достоен труд и достойно заплащане, равен шанс за успех на всички граждани, справедливо разпределение на богатствата. Защо? Ами защото активистите-протестъри се боят до смърт да не би някой да ги обвини, че са леви. Така България отново даде своя "принос" в световната политическа теория и практика, изобретявайки протест на недоволни граждани, които много държат да са десни. В прословутата Харта-2013, която трябваше да бъде нещо като интелектуално оправдание на протеста, няма нито една дума за безработицата и намаляващите доходи, за съсипаната от сляпото прилагане на неолибералните рецепти икономика. За смета на това пък специално е отбелязана нуждата от защита на едрата собственост и нерадостната съдба на предприемача. Десен протест в защита на обикновените хора - навсякъде по света подобно нещо би звучало абсурдно, само у нас минава за нормално. А минава за нормално, защото повечето анализатори, неолиберални NGO- активисти, журналисти, opinion-maker-и най-много от всичко на света държат да са десни.
Е, аз пък смятам, че България има прекалено много дясно. Имаме стотици десни политически партии и неправителствени организации. Даже и десен протест си имаме. Това, което ни липсва е лявото, истинското ляво. На България не й трябва поредния десен проект, финансиран от поредния чуждестранен тинк-танк. Видяхме, че тези проекти, не водят до нищо друго освен до обогатяване на създателите си. На България й трябва една нова, една радикална левица, която да влезе в парламента и да работи за няколко освовни неща:
- Приемане на закони, които поне в някаква степен да поправят несправедливостите, създадени от разбойническата приватизация. Активи за трийсет милиардаевро бяха продадени за три! Това не е ли престъпление! А не е ли още по-голямо престъпление да твърдиш, че нищо не можело да се направи, защото каквото било, било. Престъпленията не бива да остават ненаказани. Престъпната приватизация трябва да бъде преразгледана, защото именно тя създаде мощта на олигархията, срещу която днес всички толкова охотно се борим. И тъкмо радикалната левица трябва да застане начело на това усилие.
- Нека радикалната левица остави "защитата на съществуващите закони" на десните партии. Те са тези, които поддържат статуквото. Една истинска левица трябва да прави това, което е правила винаги - да се бори за приемането на такива закони, които да подобрят живота на обикновените хора, а не само на единия процент свръхбогаташи. Всички тези дадености, които днес смятаме за естествени - осемчасовия работен ден, платените отпуски, защитата от експлоатацията- всъщност са резултат от дългогодишната борба на левицата в световен мащаб. Ако я нямаше тази битка, капитализмът и днес щеше да изглежда такъв, какъвто е бил в Манчестър през 19-ти век.
- Радикалната левица трябва да води постоянна борба срещу неолибералните клишета, които властват в България. Тя трябва да помогне на хората да разберат, че приватизацията изобщо не е панацея, че здравеопазването, образованието, науката, културата, природните ресурси, не бива да бъдат оставяни на "невидимата ръка на пазара". Да, пазарът наистина е в състояние да отсъди кой суджук е най-добър, само че не пазарът е този, комуто принадлежи последната дума за това дали един спектакъл или едно стихотворение са гениални или посредствени. Пазарните фундаменталисти, които смятат , че няма разлика между салама и творбата на изкуството, вече направиха достатъчно поразии в България, за да продължаваме да се доверяваме на преценките им.
- Радикалната левица е длъжна да се бори за много по-справедлива от сега съществуващата в България данъчна система. В момента нашата данъчна система облагодетелства най-вече големите корпорации и милионерите, докато идеята е тя да бъде в полза на мнозинството български граждани. Плоският данък може да остане за хората с доход до определена сума - например 4 хиляди лева месечно. А получаващите повече, ще плащат и по-висок данък.
- Радикалната левица трябва с всички сили да защитава природата и да я пази от попълзновенията на едрия капитал. Това важи с особена сила за България, където най-гласовитите "зелени" се оказаха с десни убеждения и побързаха да си наемат апартаменти в десния реформаторски блок. Ако пък всички апартаменти вече са заети, със сигурност биха се съгласили и на някоя мансарда.
- Радикалната левица не бива да гледа с влажен поглед нито към Брюксел и Вашингтон, нито към Москва. На големите държави никак не им пука как живеем ние. Те се интересуват единствено от своите геостратегически интереси и от това да върви бизнесът на подкрепяните от тях компании. Затова и всякакви признания в любов от наша страна към чужди посланици и всевъзможни представители на транснационалния политически елит издават както ниско самочувствие, така и най-обикновена глупост. Ще бъдем уважавани само когато отстояваме достойно позиците си. Държим ли се като вечните "йес-мени", ще продължат да ни гледат с пренебрежение.
Мога да изброявам още много задачи, с които ще трябва да се заеме една радикална левица. Но най-важното, което новите леви са длъжни да направят, е да върнат силата на Големите идеи. Защото от дълги години десните идеолози, пазарните фундаменталисти и конформистки настроените постмодернисти ни убеждават, че вече няма в какво да се вярва, че единствените неща, за което си струва да мислим, са парите, печалбите и безобидните забавления. И в резултат на този тип пропаганда съвременния свят се превърна в едно скучно място, където повечето хора се вълнуват единствено от приходите и разходите си, превърнали са се в покорни изпълнители на волята на консуматорската култура. Е, крайно време е това удобно за властниците дясно статукво да бъде разбито. Крайно време е да покажем, че имаме смелостта да вярваме в солидарността, общите действия и във възможността да бъде изградено едно по-справедливо общество, а не само в печалбата и егоистичните си импулси.
* * *
Източник: в-к „168 часа”
