Търсене в този блог

понеделник, 12 декември 2016 г.

Феноменът и неговият помощник – Никола Статков

 

 

 

Той и кохортата му трябва да бъдат оставени в оня, глухия коловоз на политиката и обществото - да гледат отстрани, да берат скомина и да подсмърчат

 

Неотдавна един ловък новобогаташ, който не спира да се явява на телевизионните екрани, предрече, че Бойко Борисов винаги ще печели изборите, защото е феномен. Бях готов да отмина с насмешка тая приказка на милионера. Тъй де, като човек на словото и перото поназнайвам кое-що от чуждиците, които все повече заместват хубавите български думи в родната ни реч. Па си рекох: може пък цивилизацията и евроатлантическите ценности да са набутали друг смисъл в оная дума. И взех българския тълковен речник. На съответното място прочетох следното: феномен е рядко, изключително явление. Замислих се и реших: щом Бойко Борисов с неговото образование, култура, възпитание и поведение е министър-председател на България, това ще рече, че той е изключително явление, сиреч - феномен. И тръгнах по дирите на този феномен, за да видя като какви феноменалщини натворява той в страната ни. И видях - много са. Тук посочвам само някои от тях...

Той нарежда само членове и симпатизанти на ГЕРБ да бъдат избирани и назначавани на държавни длъжности -

от пъдаря до върха

Той и хората му кадруват, както си щат, във всички държавни институции, понякога и в частните фирми. Особено грубо и опасно е това кадруване в следствието, прокуратурата и съда.

Той открито нареди на шефа на митниците Ваньо Танов да спре проверката в спиртната фабрика на Мишо Бирата.

Той, също открито и безцеремонно, нареди да бъде върнат на работа някакъв мъж, с когото играели "мачлета".

Той се забърка в аферата с "двете каки".

Той, противно на всички международни норми и на морала, смени Ирина Бокова, кандидат за поста генерален секретар на ООН, с Кристалина Георгиева. Така България стана за посмешище на земното кълбо и на близките околности.

Той, без никакво обсъждане в Народното събрание, подписа СЕТА.

Той се постави в услуга на Ердоган като пощаджия при условия, несъобразени с позицията на ЕС.

Той поднесе на тепсия пред Ердоган главите на неколцина турци, подгонени и избягали оттам.

Той разпрати до общините в страната указание да приемат изпращаните им мигранти, да ги обгрижват по най-добрия начин, а за пенсионерите ни - поздрави от всевишния.

Той се емчи, че е ербап и юнак, ала изпълнява безпрекословно всички прищевки на господата от Брюксел и Вашингтон; нали нему принадлежи фразата

"Началниците ще кажат"

Той се шматка напосоки из кулоарите на ЕС: на тогова ще подаде ръка, оногова ще потупа по рамото и - дотук. Па да беше залегнал над някой език, белким щеше да поприхване някоя и друга дума, та да води поне елементарен разговор с чужденците.

Гледах веднъж по телевизията - любимата му началничка Меркел говореше с някакъв мъж. Юначината ни се втурна към нея, залепи й по една вендуца на бузите и - де го, няма го...

Последната му, засега, феноменалщина, беше с един брониран джип, купен от някакво горско стопанство и "подарен" на НСО. Той го караше, по риза, вероятно в модерното возило е било топло. Излезе от него и разпери ръце, та гавазинът му облече сакото. Кога стана коминочистач, кога... Сетне?... Леле-мале, видял филмчето, изригна - Ниагара ти не трябва. Не знаем ли, че има няколко смъртни присъди от бандити, които навремето, като главен секретар на МВР, е изгонил? Може би искаме да кара небронирана кола, та да стане пушечно месо? Добре, той ще вземе от Путин една обикновена "Нива", па после...

Това са само някои от

феноменалщините на Борисов

В тази дейност негов пръв помощник феномен е Цветан Цветанов, наричан галено Цецо Гуменката. И той натвори кое-що в полза роду...

Цветанов по неведоми пътища (за него - ведоми!) се снабди набързо с шест апартамента; парите за тях бил получил от тъста и тъщата си - пенсионери. Половин година Националната агенция за приходите "проверява" случая и го реши: всичко е чисто като водата, която извира на няколко крачки под Мусала. Сетне шефът й бе "избран" за депутат...

Цветанов, като министър на вътрешните работи, обвини неколцина лекари в тежко престъпление. Съдът ги оправда.

Той обвини една съдийка, че има връзки с подземния свят. Тя го даде под съд. "Независимият" съд го оправда.

Една журналистка го запита с кого са се борили Ботевите четници. Той отговори: "С турските представители, които са били в България."

Цветанов, без капка свян, приема хвалбите на съпартийците си за "Летящите му апостолски подвизи". Сякаш е следовник на Апостола Левски.

За подвизите му преди и по време на избори роман може да се напише.

Разбира се, феноменалщините на Борисов и Цветанов не биха се плодили без активната помощ на наивния, робски покорен и опростачен до краен предел български народ. О, спи ли той? О, той не види и не чува ли?!...

Естествено квалификации за феномена и неговия помощник - дал Бог. Най-меката е тази на проф. Людмил Георгиев за Борисов: "Недоразумение в политиката". Най-жестоката - на сп. "Форбс": "Тъпоумен интригант". Има и груби, и цинични. Те не са за моя речник.

Често се питам: съзнават ли двамата феномени какво представляват,

дали са годни да управляват държавата

Може би знаят истината, но си казват: абе, не сме баш качествени, даже никак, но сега ни е паднало, пък и народът ни е избрал. Или? Или се смятат надарени със знания и възможности да са вождове народни, да са инструменти на съдбата, която ги е избрала да бъдат месии. Ако е така, за кой ли път ще се окаже прав Монтескьо, написал, че "властта е питие, което опива човека и го кара да се забравя". Сент-Бьов определя властта като камбана: който я бие, не чува нищо друго. Ето защо бяха толкова наздравици за пустата власт, толкова сладък унес от среброгласните звукове на камбаната й. Изпаднал в този унес, преди по-миналите избори за президент, Борисов заяви, че магаре да посочи, и то ще бъде избрано на този пост. Той вероятно не намери подходящия дългоушко, затуй тропоса на върховната държавна длъжност ренегата Росен Плевнелиев, известен и като "нищожеството", лице, което едва не ни вкара във война с Русия. Пак в сладък, далечен от реалността унес Борисов гръмогласи, че под неговото мъдро ръководство страната ни е "перфектна". Перфектна - с такава мижава икономика, с постоянно намаляващо население, по-голямата част от което живее под прага на бедността, с лошо здравеопазване и образование, с денонощна и повсеместна престъпност.

Добре, че народът ни се събуди (дано е завинаги!), та се изправи и ритна неотдавна в изборите днешните управници, отпрати ги в шести глух коловоз на политиката. По липса на седми. Картата на родината ни почервеня, не остана в нея и най-малко синьо петънце. Изненадан, изумен от катастрофата, Борисов ни в клин, ни в ръкав подаде оставката на правителството. Настана една работа, не ти е работа. Повечето от неговите хора, със съмнение, че се разделят с големите си заплати, под сурдинка осъждат оставката му, но смеят ли думица да изрекат. Юначагите от малките партийки са още по-зле: молят се, тръшкат се да има правителство, та да поблажат още некое време от гювеча на държавната софра. ГЕРБ и БСП не са каил това да стане: имат си своите съображения.

Макар и тежко съкрушен, Борисов повдига гребен, заканва се, че ще се върне във властта на бял кон. Това обаче в никакъв случай не бива да става. Той и кохортата му трябва да бъдат оставени в оня, глухия коловоз на политиката и обществото, без коне, черни или бели, пешаци, изолирани - да гледат отстрани, да берат скомина и да подсмърчат.

И все пак, и въпреки всичко:

Внимание! Идат избори.

Гербаджиите знаят как се печелят те, изпедепсали са се да ползват тъмните кривини на живота. Сега се надяват на успех чрез така набързо прегърнатите от тях мажоритарни избори. Тъй де: почти всички местни власти са техни, налице е страхотна възможност за неограничен натиск, обещания и рекет. Че и пари имат за подкупи: бая натрупаха от така наречените субсидии на партиите. Че и бюджетът, дето се вика, в джоба им е: иди та проверявай от кое перо в него какво е взето за изборите.

И така: Внимание! И Кураж! Двамцата феномени и прислужниците им трябва да останат завинаги извън властта и управлението.

За благото на България, на народа...

 

 

 

Източник: вестник ДУМА, 13 декември 2016 г.