Търсене в този блог

събота, 10 декември 2016 г.

Времето на комуните - Иван Петрински

 

 

 

 

Общинските комуни в България през първата половина на миналия век провеждат целенасочена политика в подкрепа на най-онеправданите

 

Създателите и дейците на българските общински комуни работят навсякъде с риск за живота и съществуването си за прочистването на общините от корупция

 

 

 

Бързото - почти светкавично - възприемане на всички новости от Европа и света, скоростното - почти едновременно - повтаряне на световните процеси в общественото и стопанското развитие доскоро бяха отличителна черта на България; с изключение на новостите и процесите, за които е доказано, че самите ние сме първопроходци - съществуват редица показателни исторически факти за това и в тази поредица често сме се спирали на тях.

Сред най-показателните примери за необичайната възприемчивост на народа ни - до началото на ускорения разпад на българската държавност преди двайсетина години - към всичко, което би могло да се окаже от полза за развитието на страната, са борбите за създаването и развитието на общинските комуни в България от края на ХIХ в. до 30-те години на ХХ в. Особено трябва да се подчертае, че първата общинска комуна - Дряновската, е създадена само 23 години след своя първообраз - Парижката комуна,  при това 8 от тези години България преживява още под турско робство.

Наложително е да уточним, че доскоро за първа общинска комуна бе смятана Самоковската . От гледна точка на додесетоноемврийската историография общински комуни в България се създават след "изчистването" на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) от така наречените "широки социалисти". Създадените преди отделянето на БРСДП (тесни социалисти) от БРСДП (широки социалисти) през 1903 г. общински комуни бяха възприемани в най-добрия случай като предтечи на комунарското движение в страната. Дори създадените преди преименуването на БРСДП (т. с.) в Българска комунистическа партия (БКП) през 1919 г. Самоковска, Сливенска, Енинска (Казанлъшко) и Орешакска (Троянско) комуни бяха приемани за общински комуни сякаш по милост.

Но това разделение бе твърде изкуствено и превзето. Създаването и дейността на Дряновската комуна (10 юли 1894 г.-5 март 1895 г.) по нищо не се отличава от последващите  следовници на комунарството в България, та няма причина да продължаваме да й отнемаме първенството; още повече, че ранното създаване на Дряновската комуна - едва три години след създаването на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на 20 юли 1891 г. под вр. Бузлуджа, е отглас на едно изключително световно събитие .

Каквото и времево или идеологическо жонглиране с фактите да приложим, няма как зенитът на комунарството в България да разположим извън времето от 1919 г. до 9 юни 1923 г. - тогава комуни се създават поне по веднъж в 37 български града и 235 села, а в още 3 града и 38 села БКП печели изборите, но комуни по разни причини не са създадени. Не напразно бе вмъкнат току-що изразът "поне по веднъж"; в значителен брой селища комуните се разсипват със съдействието на централната власт, а на следващите местни избори със силата на подадените от гласоподавателите бюлетини комунарската власт се завръща някъде по три, а и по четири пъти. И това несъмнено е най-солидното доказателство за безкористната народополезна дейност на комунарите, поставена изцяло в помощ и в услуга на техните избиратели - особено на най-онеправданите от тях.

Не само прилики има в дейността на българските комуни с Парижкия им първообраз, но и съществени разлики; на първо място в България комунарската власт на БСДП (БРСДП (т. с.) - БКП) идва само и единствено чрез участие в законни редовни или допълнителни (извънредни) местни избори. Дейността и процесите на разрушаването на българските комуни  се доближават плътно до първообраза; своята дейност общинските комуни развиват винаги в условията на терор, устроен от централната власт, "с риск за живота и съществуването" не само на деятелите си, но и на гласоподавателите като цяло (Димитър Благоев, Пред общинските избори).

Изборните победи, предшестващи създаването на общинските комуни в България, навсякъде се провеждат в условията на терор - от невъзможност за предизборна дейност до физическото премахване на агитаторите за създаването на общинска комуна. Въпреки това на повечето места - особено в градовете, комунарите идват на власт след като получават повече от половината гласове - повече, отколкото на всички останали партии. Така на изборите на 7 декември 1919 г. за общински съвети и училищни настоятели във Варна комуната се създава с гласовете на 3875 гласоподаватели срещу 2724 гласа за всички останали партии; в Пловдив бъдещите комунари получават 2932 гласа срещу 2680 гласа за буржоазните партии и 972 гласа за широките социалисти. На тези избори са установени 22 градски и 65 селски комуни с общо 2500 общински съветници чрез получените общо 140 хиляди гласа; в добавка БКП чрез същите тези гласове спечели 510 училищни настоятелства, а в 21 града и 71 села създаде самостоятелни училищни настоятелства.

На частичните местни избори през октомври 1920 г. и през октомври 1921 г., на редовните селско-общински избори през февруари 1922 г. и на изборите за окръжни съвети през януари 1923 г. гласовете за комунарите само се увеличават - на последните от изброените по-горе за БКП гласуват вече 228874 гласоподаватели. В някои окръзи комуни се създават в почти всички градове и основни села (вж. Статистика), особено след изборите от февруари 1922 г.

Общинските комуни у нас не само са продължение на идеите на Парижката комуна, те следват изцяло нейната народополезна дейност - дейност, насочена към облекчаване на съществуването на най-онеправданите слоеве от градското и селското население в тогавашна България и чрез прочистването на общините от масово ширещата се корупция, превърнали ги в "свърталище на алчни предприемачи и кариеристи, които само разхищават общинските имоти и разсипват общинските финанси" (в. "Варненски работник", бр. 14/ 1919 г.). Веднага след установяването на Плевенската комуна (1920 г.) "Плевенски общински вестник" (бр. 7/ 8 май 1920 г.) бързо заключава, че от предшествениците на комуната "всеки е грабил, колкото е могъл".

Зенитът на общинските комуни в България от 1919 г. до 1923 г. е, разбира се, в резултат на усъвършенстването на общинската политика на БКП и на успешната дейност на първите комуни в Дряново, Самоков, Сливен, Енина и Орешак, но и поради стремлението към промяна у избирателите след като България - за пет само години - преживява две национални катастрофи. Несъмнено създаването на стотици общински комуни до 1923 г. е следствие и от заразяващия пример на руската Октомврийска революция; това едва ли може да се отрече.

* * *

Стопанската дейност на общинските комуни в България - от Дряновската до Деветнайсетомайския преврат, няма как да се определи като разнообразна; нейна главна и практически единствена цел е подпомагането на населението на общините, и предимно на най-онеправданите, в снабдяването с хранителни продукти, облекло и обувки, и в създаването на по-справедливо данъчно облагане (вж. Стефан М. Бъчваров, Стопанската политика на комуните в България (1919-1923 г.), Исторически преглед, 1, 1963, 3-31).

Сега ще е възможно да се приведат само няколко примера; дори те обаче - колкото и да са фрагментарни - би трябвало да създадат достатъчно прегледна представа за дейността на общинските комуни в помощ на населението.

Веднага след Втората национална катастрофа (1918 г.) цените особено на зеленчуците са вдигнати до небесата и поради отсъствието на достатъчно работна ръка в селското стопанство; ето защо сред основните грижи на комунарите е предприемането на мерки за намаляването на тези цени. И тази дейност се оказва изключително успешна.

На първо време са върнати заграбени общински земи - 125 дка зеленчукови градини, отдадени при безсрамно нисък наем (Варненска комуна), 798687 кв. м заграбена след 1903 г. земя (Русенска комуна), 4000 дка заграбени пасища (Бургаска комуна) и т. н. Върху тези и други общински земи на много места се създават образцови общински зеленчукови градини. По този начин Варненската комуна, например, започва да продава спанака по 30 ст./кг, което принуждава останалите производители да свалят цената от 1,20 лв. на 60 ст./кг; чушките, произведени в общинските градини се продават по 40 ст., докато останалите производители дотогава ги продават по 4 лв./кг. При направената ревизия на общината в края на 1920 г. се оказва, че са продадени зеленчуци на обща стойност 364438 лв.; същите зеленчуци, произведени от частните производители, са стрували на пазара 754615 лв. Дори при тези повече от два пъти по-ниски цени общинското зеленчукопроизводство, организирано от Варненската комуна, не само не е на загуба, но отчита и сериозен приход за общинския бюджет.

Така е и другаде - Русенската комуна създава 700 дка общински зеленчукови градини, Дупнишката - 60 дка, Шуменската - 200 дка и т. н.

От съществено значение за облекчаване снабдяването на населението с храна, облекло и обувки е създаването на общински магазини; особено в тежките следвоенни години. В Русе, например, са открити две фурни за хляб, който се продава в общинския магазин - продавания там хляб е на загуба, но общината чрез нарочно данъчно облагане покрива тази загуба за сметка на заможните градски предприемачи. След това хлябът продължава да се продава по 3, 20 лв./кг и загуба от 10 ст. докато в съседните градове, където не са създавани комуни, хлябът се продава по 4 и по 5 лв./кг. Притисната, на 1 януари 1921 г. Русенската община повишава цената на хляба в общинския магазин на 3, 30 лв/кг за да отговаря тя напълно на производствените разходи.

Съществени загуби от намалена цена на хляба и брашното в общинските магазини се отбелязват почти във всички комуни, навсякъде се предприемат мерки, включително и чрез държавна помощ, за зануляване на загубите и за да не тежат те на общинския бюджет.

Обичайно е веднага след идването на власт на общинските комуни на публични заседания на общинските съвети да се определят нормите за бедност и съставянето, въз основа на тези норми, на списък на бедните градски жители, които да бъдат подпомагани от общината за прехраната си.

Общинските магазини, които комуните създават повсеместно, се занимават не само с осигуряването на храни от първа необходимост по нормирани цени. В Русе общинският магазин е сред най-успешните; там се продава и топливо за студените месеци - въпрос от изключителна важност при добре известния суров климат на града през зимата. Още до края на 1919 г. чрез магазина са продадени на изключително изгодни цени 4500 куб. м дърва за огрев. През следващата 1920 г. са раздадени на работниците и на малоимотните граждани 14945 куб. м дърва за огрев и 467 т въглища.

Пак в Русе се открива и обущарска работилница, която само за 10 месеца - до края на комуната, успява да изработи 9730 двойки обувки и чехли, като разликата между цената, на която са продадени на малоимотни граждани предимно, и цената, на която биха били купени същите тези обувки от частните градски производители е 814 хил. лв. или спестеното от гражданите е 83, 59 лв. на двойка обувки.

Освен изброеното, русенският общински магазин продава и месо, мляко, сирене, газ, сапун, свинска мас и какво ли не друго на значително по-ниски цени; за да се поддържат те се използват всички възможни начини - от собствено производство до намаляване процента на печалбата. С помощта на комуната работи и общинска аптека.

Няма как да се продължи сега с дейността на другите общински комуни; повечето примери от Русе безпроблемно могат да се заменят с примери от коя да е комуна в България. Може темата да се продължи някога, току виж съвременните български общини взели и те някоя и друга комунарска идея от преди век.

* * *

Краят на времето на комуните ще трябва да се отнесе към 19 май 1934 г.; след проведените общински избори през 1930 г. и 1932 г. и победата в тях на Работническата партия - сама или в Трудов блок заедно с леви земеделци, се възстановяват десетки общински комуни, а се създават и многобройни нови - в Сливен (след почти 11-годишно непрекъснато комунарско управление от 1912 г. до 1923 г.), в Троян, в Габрово, в Свиленград, в Тетевен и другаде, а също и в тогавашните села Килифарево (Великотърновско), Торос и Угърчин (Ловешко), Дълбоки (Старозагорско), Лесичово (Пазарджишко) и другаде.

По същото време Работническата партия (легална форма на БКП след 1927 г.) печели и общинските избори в София - за пръв път в историята на световното работническо движение столичен град е отвоюван чрез избори при правителство, доминирано от буржоазни партии (вж. Мария Томова, Из борбите на БКП за овладяване на общинските съвети у нас през 1930-1934 г. - В: "В бой за народна свобода", Годишник на Музея на революционното движение в България, [т. 1], 1965, с. 262), но правителството на Народния блок (1931-1934), начело с Демократическата партия, не позволява властта в столицата да премине към законно избрания общински съвет; вместо това за управлението на града е съставена седемчленка от представители на правителствените партии .

Създаването на общински комуни не е допуснато от правителството на Народния блок не само в София, но и другаде. Създадените все пак комуни (вж. изброените по-горе) са разтурени насилствено малко по-късно и заменени обичайно от тричленки от членове на правителствените партии, които управляват до нови редовни общински избори. Впрочем, такива случаи има изобилно (вж. Статистика в  този текст) и в предходните години: БРСДП (т. с.), например, печели най-много гласове на местните избори в Сливен през септември 1911 г., но е допусната до общинската власт чак през август 1912 г.; общо в 41 населени места - Перник, Борисовград (дн. Първомай), Хасково и 38 села, демократично избраните общински съвети във времето от 1919 г. до средата на 1923 г. след касиране на избора им са заменяни с тричленки.

Времето на комуните в България, особено в техния зенит от 1919 г. до 1923 г., на много места завършва с кървава баня - десетки комунари, включително и много кметове, са избити дори още докато заемат общинските си длъжности по силата на демократични избори, други - не след дълго; на тези трагични и твърде поучителни събития си струва да се обърне нарочно внимание някой друг път, все с цел да се помнят за да не се повтарят.



 

 

Самоковски комунари на излет с идеолога и ръководителя на БРСДП (т. с.) Димитър Благоев. Кметът на Първата Самоковска комуна (1910-1912) - Георги Зуйбаров (1885-1925), е първият отляво на най-задната редица, до Дядото; Чамкория (дн. Боровец), 1910 г

 

 

 

 

Документи



Българските общински комуни се създават не случайно, а в резултат и на целенасочена партийна дейност. За времето до 1920 г. са създадени и утвърдени общо три основни общински програмни документи на БСДП-БРСДП (т. с.)-БКП (т. с.).

Първата "Градско-общинска програма" Българската социалдемократическа партия (БСДП) приема през юли 1893 г. на своя III конгрес само две години след основаването си.

На ХVI конгрес на БРСДП (т. с.) през 1909 г. е приета нова общинска програма, разработена от Димитър Благоев, Васил Коларов и Борис Хаджисотиров. Въз основа на добития вече опит от дейността на първите комуни на ХVIII конгрес на БРСДП (т. с.) през 1911 г. партийната общинска и окръжна програма е конкретизирана и допълнена.

Преди местните избори през декември 1919 г. и през януари 1920 г. Висшият партиен съвет по доклад на Георги Димитров приема на 14-15 септември временна програма за общинските и окръжните съвети; тази програма - трета по ред - е утвърдена без съществени изменения на Втория конгрес на БКП (т. с.) през 1920 г.

 

 

Статистика



Списък на градовете в България и общ брой на селищата, в които поне веднъж са създавани общински комуни във времето от 1919 г. до 9 юни 1923 г.



Благоевградско: 4 (Банско, Горна Джумая [Благоевград], Неврокоп [Гоце Делчев], Мехомия [Разлог]) // 25 // 3 (селски); Бургаско: 5 (Айтос, Бургас, Карабунар [Средец], Карнобат, Малко Търново) // 20 // 0; Варненско: 1 (Варна) // 4 // 0; Великотърновско: 2 (Лясковец, Свищов) // 11 // 1 (селска); Видинско: 1 (Белоградчик) // 23 // 2 (селски); Врачанско: 0 // 9 // 2 (селски); Габровско: 1 (Габрово) // 4 // 1 (селска); Кюстендилско: 2 (Кюстендил, Дупница) // 3 // 0; Ловешко: 2 (Ловеч, Троян) // 20 // 4 (селски); Монтанско: 2 (Берковица, Лом) // 36 // 3 (селски); Пазарджишко: 1 (Брацигово) // 11 // 0; Пернишко: 1 (Трън) // 7 // 5 (Перник и 4 селски); Плевенско: 1 (Плевен) // 1 // 1 (селска); Пловдивско: 4 (Сопот, Калофер, Клисура, Пловдив) // 14 // 3 (Борисовград [Първомай] и 2 селски); Русенско: 1 (Русе) // 0 // 0; Сливенско: 3 (Котел, Нова Загора, Сливен) // 10 // 0; Смолянско: 1 (Пашмакли [Смолян]) // 2 // 0; Софийско: 2 (Ихтиман, Самоков) // 4 // 3 (селски); Старозагорско: 0 // 16 // 5 (селски); Търговищко: 0 // 4 // 0; Хасковско: 1 (Свиленград) // 6 // 3 (Хасково и 2 селски); Шуменско: 1 (Шумен) // 2 // 1 (селска); Ямболско 1 (Ямбол) // 3 // 4 (селски).



Общо: 37 градски комуни // 235 селски комуни // 41 неосъществени при спечелени избори (3 градски и 38 селски)

____________

* Според съвременното административно деление на България. Първото число след географското наименование означава броят на градските комуни, второто - на селските, а третото - на селищата, в които БКП печели изборите, но по различни причини комуни не се създават. Отсъствието на някои видове селища е показано с "0". Числата са отделени с двойна наклонена черта. Действителният брой на селата е значително по-голям, понеже към много от селските комуни административно са се включвали по още едно или повече села.

 

 

Източник: вестник  „Сега”, ноември 2016 г.

 

 

Виж и този материал:

Създаването на социалистически общински съвет в Дряново през 1894 г. – първата комуна в България

http://дряново-да-бъде.com/?page_id=1393