Търсене в този блог

понеделник, 5 септември 2016 г.

Кметът Давидов

 

 

Размисли за годишнината от рождението му. И не само….

Статия на  Константин Еленков

 

 ...Бях приключил книгата си за Владимир Димитров-Майстора, когато ми подариха "Кюстендилските кметове". Подари ми я авторът - Сталин Георгиев, който наскоро след това загина нелепо.
Имате ли нови неща за Майстора - ме питат, когато разбират за намерението ми да направя ново, допълнено издание на книгата и да приложа към нея филма. Имам, казвам, има нещо много важно, което съм пропуснал да кажа за Майстора. По-точно - за летящия му старт от Кюстендил. За това как уреждат първата му изложба, как адвокатската колегия подпомага младия художник да излезе на пътя на изкуството.
Но главното е атмосферата, която там се създава, по-точно, която вече е създадена.

За мен безусловната причина за тази атмосфера, в която вирее и процъфтява културата и се създава една значителна интелигенция, е  кметуването по това време на Михаил Давидов. Той заема този пост два мандата, 9 години: от 1 май 1899 г. (с кратко прекъсване - отстранен е от 18 юли до 12 септември 1902 г. по политически причини) до 8 август 1908 г. Но за това време успява да създаде възлови институти и да изгради градския облик (муниципалитета) на Кюстендил - такъв, какъвто го знаем и какъвто го виждаме и сега.
До края на кметуването му е изработен и утвърден първият регулационен и кадастърен план на Кюстендил. Прорязана е главната улица "Александрова" - от пл. "Първи май" до черквата "Свети Мина". Започва се водопроводната мрежа, както и резервоарът на Хисарлъка. Почиства се старият водопровод към изворите на Осоговската планина. По негово време намират братски прием бежански семейства от Македония. А знае се, че семейството на Майстора идва от Битолско...
Строят се Чифте баня, училище "Марин Дринов", Държавната мъжка гимназия, нова сграда за читалище "Братство", открита на патронния празник на читалището - 1 ноември 1907 г. Кметът премества циганите от Катранлия и Големия мост в градската мера на левия бряг на р. Банщица. Пак тогава се прокарва най-хубавата градска улица "България", непредвидена дотогава в плана на града.
Особено впечатление прави решението на общинския съвет от юни 1907 г.: Да се запазват в добро състояние всички старинни и монументални здания, паметници, надгробни знаци и антики. А подвижните да се съберат в Общински музей.
Първият стимул, първото "изстрелване" на Майстора става от Кюстендил. Откриват го... адвокати и съдии! Негови първи ценители и поклонници са съдията Никола Чехларов и Никола Антонов, те именно го провождат в София, на свои разноски, с дълбокото убеждение, че помагат на България!
Този патриотизъм, който днес е все още празна дума или поне една от думите, с които сътресаваме въздуха, не може да не роди подобни постъпки. Не случайно сега ги наричаме "жестове"; не случайно, ако нещо има да става - било добро, било лошо, казваме: случи се, ще се случи, и прочее от тоя род!
Затова ни се иска да извикаме: Къде го Давидов? Де е духът му, всеотдайността му? Обикновено се скриваме зад Ботев и Левски - по-удобни са, тъй като са недостижими! Но ако имаме насреща си Венетов, Чехларов или Давидов? Е, пак ще се изхитрим да кажем: да, но Давидов се самоуби, неоценен и изхвърлен от политическите котерии и боричкания. Ще му направим паметник, ще го направим и него недостижим и с това ще приключим! Толкова са ни силиците, толкова ни е куражът!
Наскоро по повод 80-годишнината на един наш забравен автор, един от ония, за които писателството беше мисия, а не занимание, прочетох в негов разказ: "Светии много, апостоли малко!" Наистина по-лесно е да турнеш някому нимбата, да го консервираш за показ и пример, да му се радваш и възхищаваш. Но е трудно да поемеш стъпките му, да понаправиш нещо, па макар да ти се случат и непредвидени, и неприятни неща по пътя...
Това, общо взето, е схемата, конструкцията, така да се каже. Но тя трябва да се уплътни: да се добавят още щрихи от портрета на този човек, снимката му, снимки от градския пейзаж от негово време и пр. И да се предложи едно честване, един паметник, една улица и поне паметна плоча.
Да се види какви кметове е имало!
Второ - какви адвокати!
Трето - каква интелигенция!
И какви художници!

 

 

Източник: вестник ДУМА,  13 септември 2011 г.