Търсене в този блог

петък, 8 януари 2016 г.

Заплахата Корбин – Георги Георгиев

 

 

 

 

Лидерът на британските лейбъристи се намира по-близо идеологически до източноевропейските си събратя


 Заплаха за националната сигурност на Великобритания. Така нарече новия лидер на лейбъристите Джереми Корбин министър-председателят на страната Дейвид Камерън. Тутакси започнаха да му пригласят и други и видиш ли вълната "анти Корбин" се дотъркаля успешно до България, където във втората половина на септември във вестник "Капитал" се появи статия, озаглавена "Заплаха ли е Корбин за българската национална сигурност". Отговорът на автора Юлиян Попов е по-скоро не, отколкото да, но както се казва, негативното впечатление остана.
Най-смущаващото за евроатлантически ориентираната преса у нас изглежда е заявлението на Корбин, че страната му трябва да напусне НАТО. Това действително би било катастрофа за атлантиците, но май е най-слабо реализируемото му щение. По времето на Студената война и лидерът на ПАСОК в съседна Гърция Андреас Папандреу заплашваше, че ще извади южната ни съседка от Алианса, но както често става с най-радикалните послания – те си остават само приказки. Много по-важното е, че Джереми Корбин е поредният харизматичен лидер, който

увлича след себе си леви маси

в поредната европейска страна. След Алексис Ципрас и неговата СИРИЗА, които сега са на власт в Гърция, след "Подемос" на Пабло Иглесиас, която получи забележителен резултат на последните избори в Испания, Корбин дава заявка да увлече след себе си левицата във Великобритания и да я поведе към изборна победа през 2020 г. Интересно е, че проучване, направено в края на ноември, е показало, че подкрепата за Корбин сред редовите лейбъристи е нараснала до 66%, в сравнение с 59 на сто, с които той бе избран на поста през септември. И това въпреки ударите, които получи междувременно от съпартийците си новият лидер. Припомняме, че в началото на декември британският парламент подкрепи премиера Камерън в намерението му да започне нанасянето на въздушни удари в Сирия срещу "Ислямска държава" (ИД). Тогава 66 от депутатите-лейбъристи, 11 от които министри в кабинета в сянка, подкрепиха управляващите консерватори въпреки категоричното несъгласие на Корбин, който зае традиционна за него антивоенна позиция. "Файненшъл таймс" цитира негови думи, че решението за въздушни удари срещу ИД е: "поредният обречен ход в безкрайната война срещу терора".
Обстоятелството, че Корбин е бил бламиран от част от партийната върхушка, не е изненада например за директора на руския Институт за глобализация и социални движения Борис Кагарлицки, който не крие, че се познава с британеца. Той припомня, че когато се е очертал успех за Корбин при избора на партиен лидер, лейбъристите "от първата скамейка в парламента" са заявили, че ще подадат оставка, ако той стане №1 в партията. Това обаче довело до нов изблик на ентусиазъм сред редовите лейбъристи, разказва Кагарлицки и коментира, че феноменът Корбин би бил невъзможен, ако досегашната политическа прослойка се е ползвала с доверието на обществото. "Неочаквано управляващата класа разбра, че политиката на твърди икономии и

неолибералната програма за демонтаж на социалната държава

е изчерпала себе си не само обективно, но и на равнището на масовото съзнание. Случва се културен и психологически прелом, формира се ново болшинство, което повече няма да търпи положението", коментира процесите в британското общество Кагарлицки.
И ако за Кагарлицки има съмнения, че е пристрастен спрямо Корбин, защото последният критикува западната намеса в Украйна, възмущава се от обстрелите на граждански обекти в Донбас от украинската армия, говори открито за изгорените живи хора в Дома на профсъюзите в Одеса и изобщо е обвиняван, че е "агент на Путин", то не би трябвало да е такъв доцентът от катедрата по политология в университета "Джордж Вашингтон" Хенри Фарел. В статия, публикувана във "Вашингтон поуст", той също твърди, че политическата система на Великобритания е изпитала трус след избора на Корбин, защото се е появил човек, издигнат и подкрепен от низините в противовес на традиционната партийна върхушка, загубила връзки с обикновените лейбъристи. Фарел обръща внимание на книгата от 2013 г. на покойния вече Питър Мейър "Управлявайки пустота. Потъването на западната демокрация" (Ruling The Void: The Hollowing Of Western Democracy). В нея авторът предрича появата на водач, подобен на Корбин, защото такъв тип политици са разглеждани от обществото като възможност за разрушаване на статуквото, при което партиите се намират на държавна издръжка, лидерите им се грижат повече за това да бъдат във властта, а не за интересите на избирателите. Мейър цитира на свой ред политолога Руди Ендвега, който твърди, че партиите се превръщат в представители на правителствата в обществото, а не представители на обществото в държавата.
Тъй като тези тенденции са характерни не само за британската политическа система, същото го виждаме и в България, опитът показва, че рано или късно в повече или по-малко остри форми настъпва колизия. Обществата искат истински, а не казионни, представители на техните интереси. И тук идва огромната заплаха от хора като Джереми Корбин. Те са против политиката на твърди икономии, защото обществото е против нея, те са за национализация на ключови сектори, защото са видели, че частният монопол е по-лош от държавния, те са за повече национален суверенитет, противопоставящ се на транснационалните монополи, и са антивоенно настроени, особено след поредицата провалени кампании в Близкия изток, породили още по-големи проблеми. Става дума за настъпление срещу господстващия либерален модел и това е нещото, което

бърка в душата на господстващата в момента политическа класа в Европа.

При това Джереми Корбин въпреки някои предварителни опасения желае Великобритания да остане в Европейския съюз. Той обаче, както и други подобни нови политически лидери, иска повече демократизъм в ЕС, повече социални политики. В интервю за "Евронюз" от средата на декември Корбин заяви, че ако ЕС иска да постигне успех, той не трябва да довежда до нищета най-бедните хора в най-неблагополучните страни от съюза. Корбин остро критикува неравенството в Европа, което "е достигнало гротескни мащаби", а също и несправедливата социална система. По своите възгледи британецът по-скоро се приближава до разбиранията на левите маси в Източна Европа, включително и България, отколкото към традиционната за ЕС социалдемокрация, която сега е подложена на критики от по-левите партии, че не се различава вече особено от опонентите си вдясно. Противник на политиката на строги икономии и неограничената свобода на търговията, Корбин би се превърнал в опозиция на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ, предполага членът на британския Кралски институт по международни отношения Ричард Саква. Той няма съмнения, че ако лейбъристите, водени от Корбин, победят на изборите през 2020 г., отношенията между САЩ и Великобритания няма да бъдат прости.
Приликите между възгледите на Кобрин и левите маси в нашата част на ЕС обаче са не само във вижданията за социалната политика, но и във външнополитически план – тема, която е във фокуса на общественото мнение през последните две години. Корбин открито заяви в статия във вестник "Морнинг стар", че виновник за кризата в Украйна е преди всичко разширяването на НАТО на изток и че действията на Русия в Крим "не са били безпричинни и необосновани". Подобна позиция би намерила почти пълно разбиране например в средите на българските социалисти. Разбира се, Корбин не е "агент на Путин", тези обвинения са откровено абсурдни. Но, както казва Борис Кагарлицки, той  е загрижен преди всичко не за Русия, а за ролята на Запада в разпалването на различни кризи.

Един разумен политик, който няма агресивни намерения,

би бил от огромна полза за европейския континент, ако се намира начело на ключова държава като Великобритания. Впрочем само това е достатъчно, за да си представим огромните вътрешни и външни трудности, с които ще се сблъска Джереми Корбин по пътя си към "Даунинг стрийт" 10. В света и в Европа все още има достатъчно могъщи сили, които не могат да надмогнат политическото си високомерие и не желаят да се съобразяват с това, че и ответната им страна има интереси, които те трябва да отчитат.

 

 

 

Източник: вестник ДУМА, 4 януари 2016 г.

 

 

 

 

                                      Корбин иска повече демократизъм в Евросъюза, повече социални политики