Търсене в този блог

сряда, 13 януари 2016 г.

Тъй наречената Европа – Велислава Дърева

 

 


Неоосманската фабрика за фалшификати и активни мероприятия

 

Hinterland

През октомври 2009 г. се появи една карта като пилотен проект, а през 2012 г. беше актуализирана и обогатена.
Картата е учебно помагало, от което турските ученици и днес научават, че днешна Турция включва: Южна и Югоизточна България - областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Пловдив, Смолян; богатите на петрол райони в Северен Ирак, населявани от кюрди - Мосул и Киркук; част от Гърция (до Солун вкл.), част от Грузия (вкл. Батуми), част от Сирия (вкл. Алепо), цял Кипър, Крит и Родос, и цяла Армения (няма Армения, няма геноцид). Към картата има списък на "изконно турски територии", които, неизвестно защо, се намират в други държави.
Погледнете тази карта - има я в интернет.
А сега погледнете картата на Османската империя. Тя се е разпростирала (изцяло или частично, за по-дълго или по-кратко) върху 40 днешни държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Джибути, Египет, Еритрея, Етиопия, Израел, Ирак, Иран, Йемен, Йордания, Кипър, Косово, Кувейт, Либия, Ливан, Молдова, Македония, Румъния, Саудитска Арабия, Сирия, Словакия, Словения, Сомалия, Судан, Сърбия, Тунис, Украйна, Унгария, Хърватия и Черна гора.
Към тези 40 държави Турция има "исторически претенции" и даже "исторически права". И не само към тях.
Давутоглу е боцнал един пергел върху картата на света с център Анкара и обкръжава 72 страни в радиус 3000 км. Сиреч - претенциите на Турция включват още 32 държави, но Давутоглу не ни казва кои са те. В радиус от 3000 км (плюс-минус) се намират столиците на Русия, Германия, Франция, Англия, Ирландия, Италия, Австрия, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Швейцария, Люксембург, Монако, Полша, Чехия, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Испания, Португалия, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан.
Турция си иска обратно Балканите, Кавказ, Близкия изток и Северна Африка. Не може да ги прежали. Мори я носталгия по Османската империя. Обаче Турция иска и цяла Европа! Давутоглу и Ердоган се изживяват като колективен Сюлейман Великолепни, очевидно. Тези 72 държави, очертани от пергела на Давутоглу, са Hinterland-ът на неоосманската империя.
(Ако погледнете и картата с претенциите на ИДИЛ, ще видите как ИДИЛ и Турция са си разпределили света и къде интересите им се настъпват по еминиите.)

Чадър

Това е ключова дума в "Стратегическа дълбочина" ("Stratejik derinlik") на Ахмет Давутоглу, таз свещена книга на неоосманизма, написана през 2001 г., издадена на български с 14 години закъснение - за да не разбутаме рахатя на 39-ия султан и на 280-ия велик везир:
"Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската империя, са фундаментът на влияние на Турция на Балканите. На Балканите с всяка разрушена джамия, с всяко западнало ислямско учреждение, с всеки заличен елемент на османската културна традиция се избива по един камък от основите на трансграничната активност на Турция в този регион...
Първостепенните цели на балканската политика на Турция е създаването на международни правни основания за разтварянето на защитен чадър над етническите малцинства в региона... Наложително е да се разтворят защитни чадъри в региона и извън него, които да неутрализират руския фактор...
Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите. Красноречив пример от най-новата история е Кипърската военна операция, която придоби легитимност с подобна юридическа рамка...
Дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач и през Средна и Източна Босна към Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия - тази дъга за Турция е геополитическа и геокултурна аорта..."

Мисия

Това е друга ключова дума в речника на Давутоглу:
"По време на Османската империя балканският регион е бил център на световната политика. Това е златният век на Балканите. От ХV до ХIХ в. балканската история беше история на успеха. Ние можем отново да постигнем този успех, създавайки нова регионална идентичност чрез създаване на ново мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона...
Нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят - на Балканите, в Кавказ и Близкия изток... Ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме Балканския регион, Кавказ, Близкия изток... С Божията воля ще върнем реда и справедливостта на османците в днешния и утрешния ден...
В исторически марш на нашата свещена нация Партията на справедливостта и развитието (ПСР) сигнализира раждането на глобална сила и мисли за нов световен ред... Каквото сме загубили между 1911-1923 г., през 2011-2023 г. ние ще си върнем, като отново се срещнем с нашите братя в тези земи, от които сме се оттеглили. Това е определена историческа мисия..."

Халифат

Това е незабелязаната дума в речника на Давутоглу. Според него, според Ердоган и изобщо - според ПСР, "мюсюлманският човек", "хомо исламикус", превъзхожда "християнския човек", който си е един унтерменш, същество низше и никакво. Тия дни султан Ердоган разкри кой е един от изворите на неговото политическо вдъхновение. Колко очаквано - Хитлер. Оттук до стремежите на крайните неоосманисти (не знам дали има умерени) има една стъпка. А техните стремежи са Турция да стане център на "новия халифат" (neo-halifelik) за целия мюсюлмански свят.


Какво излиза?

Че миражът на "новия халифат" не се е появил оня ден в пустинните пясъци, нито преди 2 години в главите на главорезите от ИДИЛ. Този мираж е по-отдавнашен, много преди порочното зачатие на ИДИЛ. Неговото местонахождение е Анкара. Наскоро миражът се премести от двореца Чанкая, символа на кемалистката светска република, и се ситуира в "Аксарай" ("Белият сарай"), разположен иронично посред "Градините на Ататюрк", шири се на 200 000 квадратни метра, в над хиляда стаи, и струва на държавата 350 млн. долара. Не искам да ви притеснявам, но османският халифат е просъществувал 470 години - от 1453 г. до 1923 г. От падането на Константинопол до разпада на Османската империя.

Защо?

Защо неоосманската фабрика за фалшификати така усърдно лъска кървавия нимб на Османската империя?
Защо непрекъснато ни завръщат като безмозъчни овце в онова "златно време", когато 500 години сме добрували и благоденствали под смъртоносната сянка на падишаха, пък ние, понеже имаме митотворческо съзнание и зла памет, разправяме някакви измишльотини за някакви 5 века турско робство, клеветим Високата порта пред ЕС и НАТО и така застрашаваме европейското бъдеще на Турция?
Защо едни "просветени" български "интелектуалци", едни изнурени тинк-танкове, работещи на ишлеме към фабриката за измами, непрекъснато трябва да ни наливат в тъпите глави, че Османската империя е била "и наша империя, държава и на българите"; че Истанбул е бил "и наша столица"; че "българската идентичност е една от версиите на османската, както има и гръцка, албанска, турска, сръбска, арменска, еврейска и пр. нейни разновидности"; че ние сме само една османска версия, една османска разновидност; че ние сме "неразделна част от великото османско наследство"?

Защото

Защото неоосманистите съживяват призрака на Османската империя, оневиняват го, реабилитират го, канонизират го, снабдяват го с европейски ореол и го представят пред света излъскан и бляскав, и го натрапват като европейски проект на светлото бъдеще. При това - като най-успешния мултикултурен, толерантен и човеколюбив проект, изпитан в продължение на 5 века!
Защото стратегията на "Stratejik derinlik" не е нищо друго, освен стратегия за превземане на чужди територии - под чадъра на изнудена международно-правна легитимност и за благото на мюсюлманските малцинства - първо на Балканите, а после и в Европа.
Защото Европа трябва да признае и да се примири с величието и властта на "новата глобална сила", да прегъне коляно пред "новия халифат", да сведе глава пред неоосманската империя, превърната от Ердоган и Давутоглу в свърталище на едно "мюсюлманско братство", където Мустафа Кемал Ататюрк е само един портрет, един ненужен спомен, един неприятен упрек.
Защото Европа трябва да ухажва Турция, докато Турция я рекетира с "бежанци"; докато обучава терористи в специални военни лагери; докато снабдява ИДИЛ с оръжие през Либия; докато синът на Ердоган печели милиони от ИДИЛ-ски петрол, а дъщеря му лекува терористи в своята болница; докато Ердоган подкрепя терористите от "Ал Нусра", които, а не сирийската армия, извършиха атаката със зарин през март-април 2013-а срещу мирни сирийски граждани, и това беше доказано още тогава, през 2013-а.
Защото ЕС трябва да приеме Турция с аплодисменти и без никакви изисквания и претенции за човешки права, свобода на словото и прочее глезотии. А за цивилизационното разрушаване на икономиката (като случая "България") - и дума да не става. И тогава - о, тогава! - Европа ще се сподобие с Парижки вилает и с Берлински, с Полски санджак и с Датски, с Брюкселска кааза и с Люксембургска, с Лондонски валия, Римски мютесариф и Вилнюски каймакамин! И Сюлейман Великолепни ще се провикне от небето "Аллах акбар!", а Европа ще продължава да кълне Русия.
Защото Балканите (като начало) трябва да се проникнат от щастливата надежда за своето завръщане в "матрицата на успеха" в "златното време" от ХV-ХІХ в.; за своята блажена реинтеграция под крилото и по османските закони на новия падишах и неговия велик везир.
Защото ние, българите, трябва да забравим, че сме българи, че имаме държава, че имаме история. Трябва да се реинтегрираме с песен в неоосманската империя, в Pax Otomana, в "новия халифат", че да потънем в обятията на стратегическата бездна, па да се възрадваме всесърдечно на своя привилегирован статут на "неоосманска нация", на най-чисти неоосманлии, да си станем "неразделна част от османското наследство" и най-сетне, след толкова мъки и терзания, да си се върнем в "и нашата империя", та да се преизпълним с имперско самочувствие и имперско самосъзнание.     

А ние? Ние пречим

Ние, с нашите "възпалени националистически мозъци", не проумяваме, че "Аз съм българче" е "националистически идиом"; че "Под игото" е "едно патриотарско клише", което "предизвиква антагонистични националистически настроения"; че  публицистиката на Ботев "предизвиква ужас и отвращение"; че "Ботев и Левски са момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щяха да станат престъпници"; че "Време разделно" е "маргинално произведение", което преексплоатира "една митологема, една мистификация" и "продуцира нацизъм".

Що?

Щото сме прости, диви, варвари безпросветни и тъмни балкански субекти, адски държим на пустото робство, а просветлени поръчкови умове ни освобождават от това тегло. С повече от сто години закъснение ни освобождават. К'во да правим, сега са смогнали.
Ние възкръснахме из един океан унижения, кръв, смърт и гибел, ние сме живото обвинение - и към империята, и към "цивилизованите европейски вълци", които я крепяха 5 века със своята "харемна дипломация" (както казва Ботев), които гледаха безучастно нашите страдания и пръста си не помръднаха, а сега ни поучават и наставляват отвисоко. И откак Русия ни освободи, реват вкупом, че Русия била имала интереси, гаче ли те интереси нямат, щото са едни такива безкористни (и тогава, и сега), а Русия е лоша и виновна, задето им развали гечинмека.
Това се иска от нас. Да забравим. Да се изчегъртаме от времето и пространството. И да се чувстваме поласкани, когато Давутоглу нарича България "Румелия". И ето: вътрешната ни министърка не пита защо лидер на българска партия се укрива зад фикуса на г-н Гьокче. И вънкашното ни министерство, тоз препариран заек, не смее да гъкне срещу един скандальозен филм, камо ли да обяви турския посланик за persona non grata. И българското правителство още не е шукнало срещу безпрецедентния натиск на султана и везира. Как да шукне, като е заменило суверенитета с васалитет. А Борисов юначно не им вдигал телефона на тия двамата нахалници, гушил се под юргана, измолил ги да си запрат външния министър и вицепремиера в Турция, и сега геройски благодари на Ердоган и Давутоглу, че чули геройската му молбица. Ами то си е геройство за един пощенски гълъб.
Ей за това е целият напън на фабриката за фалшификати и активни мероприятия.
Разбирате ли сега защо народът избра Левски за най-великия българин, "Под игото" - за любим роман, а "Време разделно" - за любим филм. Защото има памет. И не само. Народът има особени сетива, друга чувствителност, и за разлика от безчувствените дебелокожи политици, вгледани в пъпа на своя личен интерес, долавя изпреварващо и безотказно опасностите, които дебнат иззад ъгъла на фабриката. А в "интелектуалния" паноптикум настъпи шок, смут и възмут.


 

Източник: вестник ДУМА, 8 януари 2016 г.