Търсене в този блог

неделя, 15 февруари 2015 г.

ЕС опитва да поправи стари грешки в украинската криза – проф.д-р Искра Баева

 

 

 

От 90-те години САЩ се намесват в източноевропейското и постсъветското пространство и никой не им се противопоставя, твърди преподавателката по нова и съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски"

 

Интервю на Кристиела Симеонова за вестник „Дума”

 
 - "Нормандската четворка" се разбра за спиране на огъня в Украйна. Но имайки предвид неспазването на предишни договорености, възлагате ли големи надежди на реален резултат от преговорния маратон в Минск?

- Признавам, че се отнасям скептично към възможността да бъде изпълнено това примирие по същество. Като се има предвид какво се случи досега, колко голямо е напрежението в отношенията между украинските въоръжени сили и въоръжените сили на жителите на Източна Украйна, които искат да получат по-голяма самостоятелност и права, не вярвам, че примирието може лесно да се осъществи. Въпреки всичко няма как да не оценим тази договореност като голяма крачка напред. Спомнете си какво беше отношението на света и особено на гражданите на Европа към конфликта преди споразумението. Усещаше се прииждането на нова война, истинска голяма война. Така че това споразумение все пак се възприема като отдалечаване на войната. Въпреки че няма да бъде спрян огънят, нещата могат да се поуспокоят. Всичко обаче зависи първо от волята на украинското ръководство да спази примирието. И второ - от това, доколко новото украинско ръководство контролира собствените си сили, защото то среща голямо противопоставяне от крайно националистически и дори профашистки сили, които нямат желание да прекратяват огъня. Те преди време дори призоваваха да бъдат избити всички, които не са съгласни с новата украинска власт. От възможността на украинското правителство да контролира тези сили зависи осъществяването на примирието.

- А дали украинската власт реално би влязла в диалог с хората от Източна Украйна? Досега не го стори...

- Това е абсолютно задължително. Без такъв диалог примирие не може да има. Това е ясно и от реакциите на представителите на двете непризнати от Киев републики. Те всъщност не получиха това, което поискаха. И все пак споразумението е крачка напред. Но ако украинската официална власт не влезе в преговори с тях, то няма да се реализира. Защото осъществяването му зависи от едните и от другите. Когато говорят оръжията, трудно може да се надмогне противопоставянето. Пак казвам - най-големият проблем е в това, че украинското ръководство не може да контролира собствените си сили. Дори Порошенко искрено да желае да примирие, то големият въпрос е дали ще му го позволят неговите съратници от дясно.

- Къде сгреши Европейският съюз в политиката си спрямо украинската криза? Виждаме, че едва в последните дни особено се активираха дипломатическите усилия на европейските лидери.

- Смятам, че ЕС сгреши кардинално, но не сега. Сега вече той реагира на ставащи събития. Сгреши още 2013 г., и то фундаментално, смятайки, че може да бъде извършена нова цветна революция, която да повтори Оранжевата революция. А ситуацията е съвършено различна. Разликата се корени преди всичко в позицията на Русия и в новата роля, която играе тя. Сегашната Русия не е Елциновата Русия. Основната грешка бе в това, че разширяването на Европейския съюз и на НАТО, приобщаването на нови и нови държави може да продължи до безкрай към границите на Русия, без тя да реагира. При това аз съм дълбоко убедена, че Украйна не би могла да стане член нито на ЕС, нито на НАТО - поне ако се спазват принципите, върху които се градят тези организации. По външнополитически, вътрешнополитически, дори икономически причини това няма как да се случи.
Още една грешка направи ЕС. Той смяташе, че Украйна е държава, която самостоятелно развива своята икономика. А всъщност тя се крепеше на непрекъснатите заеми, които получаваше от Русия. Когато след незаконната смяна на властта чрез преврат, нова Украйна реши да скъса с Русия, някой трябваше да плати финансовата сметка за това. Оказа се, че тази сметка - тогава възлизаща на 15 млрд. долара, трябваше да я плати Европейският съюз. Нещо, за което ЕС не беше готов.
Така че грешките на ЕС са много и отдавна. Сега евролидерите се опитват да поправят стореното. Но става все по-трудно.
Има още една фундаментална грешка, която е и украинска. Тъй като Изтокът в Украйна си мълчеше по време на Евромайдана, победителите решиха, че могат да му налагат всяка позиция. Споровете по време на Евромайдана се водеха между Западна Украйна и Киев. Едва когато новото ръководство взе властта и вече победоносно реши, че може да променя каквото си иска в държавата, Изтокът реагира. Първото решение на властта беше да се отмени законът за езика, очевидно без да се замисли за последиците. Тогава Изтокът се събуди и започна ескалация на конфликта, която днес ни изправя пред опасността от голяма война.
Твърде много са грешките, при това ситуацията няма нищо общо със сравненията на някои коментатори с Мюнхенската конференция от 1938 г. Такива коментари говорят за сбъркана представа за разположението на силите в света и неразбиране на ситуацията в Украйна. Преди кризата тя беше държава, силно разделена, с огромен вътрешен проблем, а на Запад я възприемаха като единна, голяма и силна. За мен украинският политически елит има голям грях, защото след като през 1991 г. Украйна обяви самостоятелност, той трябваше да се погрижи да стимулира националното самосъзнание. Вместо това се захвана да краде богатствата на страната, да се обогатява. А остави хората в такова състояние, че да зависят от външни сили. Вместо да преодолява различията, той ги задълбочи и постави под въпрос съществуването на единната държава. А различията са много - икономически, етнически, езикови, културни, исторически. Това изправя всички украинци, включително и нашите сънародници, пред много предизвикателства и много тъжно бъдеще.

- Как оценявате политиката, която ЕС предприе спрямо Русия относно украинската криза, противопоставянето между Брюксел и Москва?

- Политиката на санкции Европейският съюз прие, понеже нямаше други средства за действие. Нямаше друг начин да изрази съпричастност към Украйна, подкрепа за която вече беше обявила. Но още при приемането на санкциите, някои европейски държави заявиха своите притеснения заради икономическите последици, които при санкциите винаги са и за двете страни. Това е голям проблем и той ще продължи. Европейските лидери се оказаха в задънена улица, защото не беше добре преценено какви ще бъдат последствията от кризата, как може да се разшири конфликтът. В крайна сметка последиците ще платят онези европейски държави, които имат по-тесни връзки с Русия - и ние сме една от тези държави. Но решението го взеха големите, и то не всички големи, а тези, които по-трудно можеха да пострадат. Вижда се, че Европа губи и страда. От санкционната политика печелят други. Аз мисля, че от конфликта между ЕС, САЩ и Русия, базиран в Украйна, печелят страничните играчи. Тези, които не са Западът, не са Европа, САЩ - новите сили, войнстващият ислям, други държави - например Китай. Това е онази късогледа политика на т. нар. Запад, като под Запад разбирам и Русия, която доведе до ескалацията на един конфликт, който можеше да бъде разрешен с мирни средства още в началото. Но никой не пожела да го направи. Всички решиха, че могат да натискат Русия, вместо да се опитат да разберат нейната гледна точка и да постигнат компромис.

- А в същото време европейските лидери постоянно говорят за нуждата от диалог и сътрудничество с Русия, а на практика се случва точно обратното.

- Вярно е, че Русия наруши границите, признати след Студената война, но ако погледнем границите от Хелзинки, те бяха нарушени много отдавна. Не бива да забравяме за двойните стандарти. Имам предвид на първо място Косово - косовските албанци организираха военна съпротива, при която бяха извършени много престъпления. Въпреки това Западът застана на страната на косовските албанци и наруши границите на Сърбия. А сега действа по обратния начин при същите условия в Украйна.

- Споменахте САЩ. Къде е Вашингтон в украинската криза? Преди дни в телевизионно предаване председателят на Европарламента Мартин Шулц заяви, че Украйна е проблем на Европа, а не на САЩ. А всъщност Щатите взеха ролята на основен играч.

- За съжаление, войната избухна до голяма степен благодарение на директната намеса на САЩ в поредната украинска революция - украинският Майдан. Но разбирам, че Европа и особено социалдемократическа Европа, която представлява Мартин Шулц, осъзнава това и критикува тази позиция на Съединените щати. Но от 90-те години САЩ се намесват в източноевропейското и постсъветското пространство и никой не се противопоставя. Когато вече си им дал картбланш да го правят, няма защо да се изненадваш, че в един момент те заемат все по-остри и по-остри позиции. Посещението на Виктория Нюланд в Украйна, нейните думи, огромните средства, които бяха вложени в поредния опит да се трансформира страната в прозападна посока, сега дават резултати, и то трагични. За нас, европейците, от самото начало това е сгрешена формула на предоставяне на правото на САЩ да се занимават с Източна Европа и постсъветското пространство.

- А дали все пак не настъпва разнобой между ЕС и САЩ - визирам намеренията на Вашингтон за въоръжаване на Киев, от една страна, и острото противопоставяне на Меркел, от друга?

- Да, съществува такова противопоставяне. Въпреки това смятам, че Европа няма да влезе в конфликт със САЩ, защото е твърде зависима от тях. Известно е, че Северноатлантическият пакт, създаден през 1949 г., е американският чадър в защита на Западна Европа. Под него Европа се чувстваше много добре и на практика се отказа от собствени защитни сили. Европейският съюз вече не разполага с ефективни сили, за да защити себе си, а зависи от Съединените щати. Затова смятам, че конфликт между Европа и САЩ не е възможен, защото Европа е в слаба позиция.

- Позиция, която й предопределя следване на налагана от САЩ политика...

- Точно така. Ние, европейците, сме принудени, особено във военно-политическо отношение да следваме САЩ, защото те (за никого не е тайна) играят най-голяма роля в Северноатлантическия пакт. Просто Европа е абдикирала от присъствие на много места по света и това я прави зависима. От Съединените щати.


 

 

Искра Баева е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа". "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.