Търсене в този блог

събота, 14 февруари 2015 г.

Что делать ? - Анжел Вагенщайн




Нека си върнем Бузлуджа без диктатура на пролетариата, но и без диктатура на олигархията и парите



Беше някъде в зелените Родопи. Беше лято, но на душата ми бе тревожно и есенно - предстоеше квази-нов партиен конгрес трета употреба, предстояха квази-нови избори с привичните стари съмнения за злоупотреби. Тогава написах нещо, за да го изхвърля от сърцето си и да го стоваря на читателските глави. После размислих и не го изпратих - за да не навредя по някакъв начин на изборната кампания. А може би и със смътната и наивна надежда, че може би нещата ще си се подредят от само себе си - на тази възраст знам как организмите спонтанно търсят резервите си за съпротива и оцеляване, а ако не ги намерят, следва венец с десет банални фрази за сбогом.
Сега е есен, конгресът отмина, отминаха и изборите. Случи се каквото имаше да се случва, а известно е, че пилците се броят наесен. Преброихме ги, липсват към половин милион. Сега седим сред счупените грънци и се оглеждаме. Затова все пак реших да споделя с другарите си моите тогавашни тревоги - защото ако не мога с нищо да помогна, вече не мога и да навредя.
И тъй, тогава написах и не изпратих нещо, към което прибавих и днешните си тревоги.

* * *

- Дълбоката криза на БСП и въобще на левицата според мен се дължи преди всичко на нейното задълбочаващо се идеологическо обезличаване, страхлив стремеж към "снижаване" и сливане с околната среда - с други думи, отказ от ясно изразена лява индивидуалност, отказ от защита на вековната ценностна система на левицата, както и бюрократична апатия при системно провежданата от десницата стратегия за нейното демонизиране, за фалшифициране на отделни събития и периоди от историята й.
Премълчаването, равнодушието, мързеливият отказ от активен отпор срещу драстичните фалшификации на исторически събития, нежеланието да изразяваме публично и ясно своята гледна точка всеки път, когато подмяната на истината се върши от отделни личности и медии, постепенно деформира - особено при по-младите поколения - представата за БСП и за случилото се при един нееднозначен и относително кратък исторически период, несравним с многовековното утвърждаване на капитализма и безчовечния колониализъм като икономическа и държавно-правова система. Целият кървав двайсети век - арена на войни, насилия, преврати, политически убийства и революции, бе сведен и от високите коридори на властта, и от уличните ни кресльовци, и от медийните манипулатори единствено до обвинения за извършени действителни или мними грешки и грехове след Девети септември 1944 г. Така от историческата памет на нацията съзнателно и системно се изтрива генетичният спомен за вините и виновниците за събития от първата половина на миналия век, като убийството на Стамболов, Стамболийски, Алеко, Гео, Вапцаров и стотици, и стотици други, за нощните преврати и безчинствата на полиция и жандармерия, за главните виновници и последствията от въвличането на България в губителни войни, и още, и още престъпни деяния, срещу които са се възправяли и са давали безчислени жертви онези, обреклите се на народа и жестоко преследвани - с цели родове обречени на зандани и бесилки, а днес обозначавани с веселяшкото "червени боклуци". Познават ли младите тези старателно изтривани странички от нашата история? И откъде ли да я узнаят, щом и ние млъкнахме!
Критиците на социалистическите практики и нейните пороци, противопоставяйки им успехите на класическия капитализъм, съзнателно пренебрегват факта, че капиталистически системи са не само Англия или Германия, но и бедстващите бивши колонии Бангладеш и Сомалия. Така че успешните или неуспешни системи, тяхното усъвършенстване или упадък са въпрос на вековни процеси и проблемите им едва ли ще се решат до следващия понеделник. А обществените различия и сблъсъци, независимо от политическата окраска и идейни мимикрии, се свеждат в крайна сметка до зони на влияние при решаване проблемите на собствеността - държавна, обществена, кооперативна и лична, нейните видове и начини за придобиване. Собствеността! И на този кръстопът се разминават "левият" от "десният" избор и стратегическите проекти за бъдещето на нацията и на света. Но на тема собственост - причина за сблъсъци от личностни интереси до кръвопролитни национални войни - по-подготвен и по-убедителен от мен май че е обявеният за пророк на хилядолетието Карл Маркс.

- Като категорично и без недомлъвки отричаме (отричаме ли го?) самохвалството и откровените заблуди на пропагандистките централи от тоталитарното ни минало, ние престанахме да разясняваме, че реалният, а не теоретическият социализъм е един труден исторически път за преодоляване на бедствията на капитализма. А той, капитализмът, от своя страна противопостави целия си гигантски икономически и военен потенциал от явни и тайни механизми за сриване на младата и налучкваща неотъпканите си пътища социалистическа система. Знаят ли това младите?

- Никога досега не бе изразено ясно и четливо нашето отношение и разграничаване от деформациите, грешките и греховете, извършвани от името на партията; никога ясно, неуморно и упорито не бе изразявано нашето отношение към сталинизма и другите гробокопачи на социализма - съзнателни или неволни ликвидатори на един световноисторически социален и духовен проект, владял десетилетия не само умовете на най-ярките представители на световния интелектуален елит, но стремленията и надеждите на милионни човешки маси. Никога и по никакъв повод не бе даван системен отпор на съзнателната злоупотреба с любимата фраза на политици - от бивши президенти до бъдещи министри, за случилото се, според техните думи, "по време на комунизма". Знаят ли младите, че никъде на планетата не е имало такова време, никога и никъде не е съществувало комунистическо общество. То бе един далечен исторически хоризонт, утвърден като идеал на световното комунистическо движение - както никога и никъде все още не се е състояло Царството небесно, към чиито хоризонти води Църквата. Ценностната система на католицизма отрече и осъди престъпните деяния на грешни "папи и патриарси", на сиви или цветни кардинали, масовата педофилия и други извращения на църковния клир, но високо и далеч над всичко остават ценностите на християнството, тях Църквата не постави под съмнение! Точно тъй високо и далеч над всички злоупотреби, но и над клевети и люти клетви стои онзи велик световноисторически стремеж за преодоляване бедствията на капитализма, наречен социализъм!

- Характерен порок на нашето социалистическо партийно ръководство през последните години е неговото все по-нарастващо господарско високомерие и нежелание за диалог с другомислещи социалисти - особено из кръговете на опозиционно настроената интелигенция, което доведе до пълното взаимно отчуждение, а понякога и развод по взаимно съгласие.
Това важи в най-голяма степен за левите творчески кръгове, с които диалогът бе практически напълно преустановен или заменен с все по-редеещи имитации на близост чрез актове на съпричастие по повод годишнини и погребения. Или изтъкването като рекламно лого на великолепния, но един-единствен Ламбо, който естествено не е в състояние да замести цялото многообразие и сила на лявата духовност. А тъкмо представителите на творческата интелигенция са традиционните носители на духовните енергии на социализма!

- И като знаем, че "не само с хляб се живее", естествено е да поставим въпроса колко и какви дейци на културата и медиите днес участват в работата на висшите партийни структури? Колко и кои са те в парламентарната довчерашна "Коалиция за България" - сама по себе си криеща в названието си знаците на срамлив отказ от социалистическата си идентичност! Към кои хора на словото и изкуствата са се опирали политическите ни кампании? Оценяват ли на "Позитано" ударната сила не само на танковете Т-34, но и на песента "Вставай, страна огромная", и невъобразимата по своя блясък армия на Изкуствата в битката на живот и на смърт с нацизма през Отечествената война? Знаят ли защо пред разстрела Вапцаров и неговите другари не са произнасяли речи, а са пели?
За съжаление голяма част от младите поколения, в миналото главни носители на идеала за един по-справедлив свят, основната ударна сила на Партията в тежките й битки с фашизма, днес като правило е равнодушна към подобни песни и враждебно настроена към идеите на социализма. Уви, привързаността към БСП носи все повече белезите на носталгичен спомен на възрастната и не винаги най-просветена част от населението за нещо добро, случило се през младостта му. Анализът на резултатите от изборите сочи една драматично обърната пирамида - тъкмо младите и просветените, в миналото главни поборници за идеите на социализма, днес имат тежки проблеми с историческата и родова памет!

- Никъде по света - включително в Лондонското Сити и на Уолстрийт - не са забравени или забранени думичките "капитализъм", "социализъм", "експлоатация", "работническа класа", "хора на наемния труд", "коопериране", "солидарност", заменени у нас с прагматични понятия от социалните практики, характерни не само за социализма, а вече и за всяко развито капиталистическо общество. Присъствието на тези понятия в ежедневната ни лексика не са непременно доказателство за политическа зрялост, но тяхното пълно отсъствие е белег на нарастващата политическа амнезия и социално равнодушие, излъчвано от левите седалки на парламента.

А СЕГА НАКЪДЕ ?

- Ще е голяма стратегическа грешка, ако забравим, че партийното ръководство, избрано на предстоящия (тогава - б.а.) конгрес - който ще е конгрес трета употреба, е временно ръководство до провеждане на парламентарните избори. След тях, независимо от резултатите, следва да бъде подготвен нов конгрес с нови делегати, отговарящи на новите предизвикателства, и с добре обмислени кандидатури, а не определяни нерядко и по "връзкарски" или дори корупционни практики и зависимости! Съдбовно е нужен нов конгрес с нови личностни критерии - иначе до болка ни е известно, че когато стари и износени синедриони избират нов владика, резултатът най-често се нарича Черненко.

- Отсега трябва да се предвиди участието на следващия редовен партиен конгрес на знакови имена от научната, техническа и творческа интелигенция, все още необзети от подобна черненковска деградация. Част от тях следва да бъдат номинирани по квоти от техните гилдии, а не избираеми и "задраскваеми" на конгресите! Защото твърде често, след конгресната умора и според разписанието на късните влакове, делегатите набързо задраскват непознати за тях кандидати. И това може да са имена на особено ценни в своята специфична област кадри, но по една или друга причина непознати за конгресната публика. Не следва ли да се помисли за някакъв вид демократично извеждане вън от скобите на изборната случайност на подобни особено ценни и нужни на Партията люде, които отпадат от ръководството й задрасквани - поради небрежност или липса на информация за делегата. А и не винаги "случайното" отпадане на една ценна, но неотговаряща на възприетите стереотипи кандидатура е плод на случайност - зад кулисите на всеки спектакъл има апаратна с неведоми за публиката лостове.

- Да не говорим пък за тайнствените, но отдавна практикувани способи, чрез които неудобните мърморковци, особено сред творческата и както изглежда - вече ненужна на Партията интелигенция, се оказват изолирани в своите продължаващи самотни битки. А нека напомня, че във Великото народно събрание, в условията на политическа катастрофа, един до друг са седели Стефан Продев, акад. Азаря Поликаров, Валери Петров, Леда Милева, Кольо Георгиев, цяла рота професори и академици, и още много и много знакови фигури. А сред развалините на опожарения Партиен дом, в работата на първото Председателство (бившето Политбюро) на току-що сформираната БСП бяха привлечени Светлин Русев, Йордан Радичков, пишещия тези редове - от "квотата" на по-късно напълно излишните за дейността на партията интелектуалци. Разбира се, дори и с тяхното участие в парламента и в партийните структури не бяха извършени чудеса, но без тях и подобни на тях хора на словото и духа - в центъра и по места - бе извършено чудотворното претопяване на една партия с ясен политически профил в аморфно дясно социалдемократическо движение с властови апетити, но без образ и принципи, което дори се е притеснило да даде на парламентарната си група социалистическо название. Ако не Бог, то политическата съдба наказва ония, които си забравят и приятелите, и естествените съюзници, и думите, с които сме общували с народа! А който пък смята, че е дреболия и издава старомодност използването на ясна социалистическа лексика - особено в медийните си изяви, той не познава скритата мощ на думите и понятията, и защо Библията започва с откровението "В начале бе Слово и Словото бе Бог".

- Подобни притеснения от ясно назоваване на лявата ни социалистическа идентичност едва ли са случайни. Първо, защото подобно поведение е характерно за политически и властови групировки, напълно лишени или на път да се лишат от идеологически аргументи. Впрочем и довчерашната "Коалиция за България" по състав, биография и поведение на мълчаливата и безцветна нейна масовка, с малки изключения, бе близка до такава безпаметност. Това дано да е случайно и повече да не се повтаря: наивно е да се смята, че подобно безлично, но звучащо "родолюбиво" поведение разширява електората вън от носталгичното му ядро, което все още си мисли, че гласува за повече социализъм. Още повече, че в ръководството на тази иначе лоялно отнасяща се към европейските си ангажименти партия има толкова богати люде, които не биха участвали охотно в разклащане на лодката и промяна в статуквото - нещо, което би тревожило съня на консервативния Запад.

Според мен главната задача за следващото Народно събрание, когато е напълно възможно БСП да бъде не само в опозиция, но и в изолация, е:
- Ръководството в центъра и по места, а и парламентарната ни група, да бъдат сформирани не от кол и от въже, включително от съмнителни персони, дори довчерашни седесари и антикомунисти или собственици на порноканали! А на фона на разцвета и у нас, и в Европа на крайни националистически и парафашистки движения, които обединяват силите си, да проправим на парламентарно и извънпарламентарно ниво пътя към една НОВА, ОБЕДИНЕНА, ЯСНО ПРОФИЛИРАНА ЛЕВИЦА.

- Предстоящото ни парламентарно и извънпарламентарно поведение нека бъде поведение активно, социалистическо, интелигентно, атакуващо, без иносказания и хитрувания, без страхливо оглеждане какво ще кажат на Запад за верността ни към спомена за миналите ни борби или за дълбинните ни духовни връзки с Русия, без дясно социалдемократическо говорене, за да се харесаме на бонзите в Брюксел. А нашата единствена и неотменима алтернатива на статуквото е искреното и активно съпричастие, солидарност и взаимодействие с хората на наемния труд и техните синдикални организации, срещу бедността, за равенство на видовете собственост и върховенство на закона, с грижа за старите и болните, за забравените и изоставените, срещу мимикриите на национализма - включително срещу "левия" национализъм, пред зиналата и разширяваща се пропаст между отчайващо бедните и безсрамно богатите...

Нека си върнем Бузлуджа без диктатура на пролетариата, но и без диктатура на олигархията и парите!
Така мислех през лятото, в зелените Родопи. Така мисля и сега, когато е есен и следва нашата трудна зима!

 

 

 

 Източник: вестник „Дума”, 21 октомври 2014г.