Търсене в този блог

неделя, 15 февруари 2015 г.

КАКВО СТАВА С РУСИЯ - проф. Евгений Гиндев

 

 

Очевидно, Русия е в тежко и трудно положение. С големи усилия тя се мъчи да излезе от геополитическата яма, където я тика обединения Запад заедно с неговите ибрикчии от всякакъв калибър. По силата на историята България и българите са непосредствено засегнати от нейната съдба и техния интерес е непосредствено свързан и с тяхната съдба.

            Каква е Русия днес ?

1.      Русия не е нито Руската империя, нито Съветския съюз. Днешна Русия е млада капиталистическа държава - крайно антикомунистическа, клерикална и ксенофобска държава с власт на олигарси и на „бандити в закона” и извън него, погълната от национализъм и шовинизъм („Война и мир” – Александр Желенин – 31.01.2015 г.). Някои добавят, че тя е и „млада демокрация” (Д.Медведев). Ако изхождаме от това нескопосно определение трябва да я оприличим на младите хора : наивност, безотговорност, непретенциозност във връзките и склонност към онанизъм.

2.      Всичко, с което се гордее Русия днес, е съветско наследство : победата във Втората световна война, мястото на постоянен член на Съвета за сигурност при ООН, статусът на Велика държава с ядрено оръжие, космическите достижения и т.н.

3.      Но като наследница на СССР, Руската Федерация е страна загубила Студената война и е геополитически логично да понесе всички последици от такова военно поражение : загуба на суверенитет, загуба на територии, плащане на репарации, обедняване на населението. От нея се очакваше : а) да се държи като победена страна, б) да възприеме западните правила на международната игра, в) да се развива тихо, тихо, но никога да не достигне по-раншната мощ.           

4.      Русия загуби 23% от територията на СССР с общо 5 000 000 км²., но продължава да остава най-голямата държава на планетата – 17 075 400 км².

На тази територия живеят 145 000 000 души или 48% от населението на СССР.

В загубените територии се намират най-малко 10% напълно руски земи (териториалното делене на Съветския съюз беше колкото по етнически принцип, толкова и по административни показатели за икономически просперитет и ефективност на етносите).

5.      Руският преход нанесе тежки загуби на Русия. Твърди се, че жертвите (преки и косвени) на прехода надхвърлят 20 милиона и са напълно съпоставими със жертвите от Втората световна война.

6.      Спечелилите от прехода са 10% от населението, загубилите – 26%, останалите са неутрални (професор Наталья Тихонова, «Социальная структура России: теории и реальность», изд-во «Новый хронограф», Институт социологии РАН, 2014). Но 10% от 145 000 000 са 14 500 000 души и точно тези хора са новата опора на капиталистическа Русия. Те отдавна са станали част от Запада и макар да ги смятат „богаташи втора ръка”, те много искат да се „излекуват” от Русия, т.е. те не се интересуват от нейната съдба.

7.      Самата държава е напълно интегрирана и зависима от западния капиталистически свят и смята за неприемливо прекъсването на тази интеграция и зависимост. Тази тенденция не е от днес и не е от вчера, тя е най-малко на 800 години.

            Какво се случи ?

            Благодарение на случайни благоприятни фактори (например, цената на нефта), Русия бързо се възстанови и с почуда констатира, че нейните геополитически, геостратегически, геоикономически и цивилизационен потенциал и възможности не отговарят на актуалното й положение на „голямата шахматна дъска”. И не само не отговарят, но и са фатални като перспектива за бъдещето. Такива открити намеци тя получи в Югославия, Чечня, Грузия, Либия, Ирак, Сирия и накрая – в Украйна. Възникна напълно законното възмущение срещу геополитическото и цивилизационно унижение (подобно на Германия след Първата световна война) и Русия реши да предяви своите претенции за преразглеждане на резултатите от края на Студената война. Допълнителен стимул стана и  бързото нарастване на руския финансов капитал, за който държавните граници се оказаха тесни за неговите амбиции - сработи закона за неравномерното развитие на капитализма. И тук се случиха събитията в Украйна. Всички фигуранти на сцената за представление на драматично-трагичната пиеса „Планетарна криза на капиталистическата система и на Глобалния проект” се оказаха по местата си.

            В началото на 90-те години на миналия век съветския (руския) „елит” изпитваше към Запада огромно доверие. И „елит”, и общество очакваха от него създаване на качествено нов световен ред на базата на равноправно сътрудничество. На този олтар Русия сложи своите завоевания от последните 300 години и имаше правото да очаква, като минимум, разбиране. Руският „елит” се надяваше на интегриране в западното общество в замяна на руските отстъпки , а те не бяха малко – Западът получи достъп до руската икономика и до руските ресурси – нещо, което много дълги години беше негова несбъдната мечта. С други думи, руснаците си мечтаеха дори много повече, отколкото в комунистическата мечта.

            И тук руската управляваща прослойка допусна съществена стратегическа и философска грешка – тя не прецени достатъчно добре и дълбоко същността на историческия процес и поведението на неговите главни материални носители – във Втората световна война САЩ и англосаксонството воюваха не против фашизма и нацизма, а срещу налагането на хегемония на една страна върху Европа ; в Студената война САЩ и англосаксонството воюваха не толкова против комунизма, колкото срещу налагане на хегемония на една страна върху планетата. И днес САЩ и англосаксонството са готови да воюват в Украйна не за спасяване на демокрацията и защитата на правата на човека и на  световния ред, а срещу налагането на хегемонията на руския олигархичен  капитализъм върху Европа и блокирането на голяма част от световния капиталистически пазар за англосаксонството (създаването на Евразийския съюз, стимулиране на антианглосаксонското обединяване във формата на БРИКС, отказване от долара като световна валута). Този блокаж изисква съсредоточването в юмрук на голяма материална и духовна сила и в това пролича неподготвеността на Русия за такова супертежко геополитически и цивилизационно сражение.

            Вярно е, че вътрешно и на ментално равнище Русия е готова на всичко, но не трябва да се подценява вътрешната „пета колона”, която е малка, но разполага с много повече възможности от обикновеното мнозинство население (материални, властови, информационни, финансови ресурси). Тези възможности могат да пречупят всякакво мнозинство, още повече, че мнозинството не е носител на някаква завладяваща парадигма и не предлага мобилизиращи лозунги разбираеми за цялото многоетническо население на Русия и на планетата, а го забавляват с остарели и престарели имперски залъгалки, с безпомощни клерикални заклинания и с мършави остатъци от съветската идеология – липсва човешкият потенциал, който винаги осигурява победата на държавните стремежи (по проблематиката се препоръчват две статии : „Казенный патриотизм как форма ненависти к собственному народу” от Игор Щеглов във „rabkor.ru” – 4.02.2015 г. и "Американская стратегия после Украины: от Эстонии до Азербайджана" на Джордж Фридман в „warandpeace.ru” от 7.02.2015 г.).

            Русия има малко съюзници, а надеждата на Китай се оказа призрачна. И най-важното, липсва „образът на Победата”, което винаги е било най-важното във всяка руска война. За щастие, икономическата ситуация в САЩ с нищо не е по-добра от ситуацията в Русия. Това в САЩ се разбира и ги мотивира  да форсира събитията в Украйна. Големи са им надеждите, защото   в последните 25 години Русия винаги отстъпва. Значи, ще отстъпи и този път.

          Да, силата и възможностите на САЩ са по-големи отколкото на Русия, но и задачите  по управлението на света също са много по-големи. Излиза, че и двете страни, практически, нямат достатъчно ресурси за противопоставяне. Но пък имат желание, което е опасно (Михаил Хазин – „Завтра”, 11.02.2015 г.)

          Какво следва ?

            Сложността и неопределеността на днешната ситуация около и в Украйна е следствие на крайните залози в геополитическата, геоикономическата и цивилизационната война.

            За САЩ: окончателна капитулация на Русия ; смяна на президента, правителствена и административна лустрация по признаците : просъветски, патриотичен, православен, имперски, т.е. с идване на власт на антируските либерални среди ; териториално доразграбване (Крим, Новорусия, Приднестровие, Абхазия и Южна Осетия, Чечня, Курилските острови) ; унищожаване на очертаващите се проруски геополитически съюзници (Сирия, Венецуела, Куба, Никарагуа, КНДР, Виетнам) ; ликвидиране на съчустващите части от постсъветското пространство (Белорус, Казахстан, Армения, Азербайджан, Таджикистан, Узбекистан, Тюркмения) ; масова инвазия на западния капитал със завладяване на всички руски природни ресурси ; компрометиране на РПЦ и въвеждане на унията с Ватикана ; практическо унищожаване на армията и на атомното оръжие, на специалните органи ; забрана на комунистическите и патриотични партии и организации ; ликвидиране на документалния исторически фонд и пълно реорганизиране на образователната, научна и здравеопазваща система, пълна смяна на законовата база и до „дупка затягане на коланите” на руснаците.

            За Руската Федерация :  изтласкване на САЩ от Европа с реорганизиране на НАТО и ЕС ; протежиране на антиглобалистичните европейски сили ; укротяване на антируските истерии в Прибалтика и Полша ; федерализация на Украйна с постепенно присъединяване на Новорусия ; бърза реализация на Евразийския съюз, открит геополитически и геоикономически алианс с Китай и със страните от БРИКС ; възвръщане на военните бази в Куба и във Виетнам, военно присъствие в Никарагуа, Венецуела, Близкия изток, настъпление в Арктика ; подпомагане на Сирия и Иран, изгонване на американците от Афганистан и от западния Тихоокеански басейн ; мащабно развръщане на световна мрежа от средства за масова информация.

         В страната : стремеж към егалитарен капитализъм, умерена индустриализация и милитаризация на живота ; по-голямо взаимстване на съветския опит (например, възстановяване на името на града на Волга, под което е известен на целия свят) ; подкрепа на клерикалното и патриотичното начало ; окончателно подчиняване на олигарсите и принуждаването им към все по-голяма социалност и солидарност. (популярно изложение на проблематиката има в politikus.ru” - 30.01.2015 г).

         Надеждите на Русия съдържат и мистична съставна породена от оптимистична интерпретация на нейната история – несъмнено Русия е една от най-успешните държави на планетата. Качеството на живота или валутния курс може да се колебаят, но това се възприема като временно явление. В исторически мащаб не може да бъде неуспешна и изчезваща държава съществуваща повече от 1000 години и не загубила нито един път своята сувереност от 1480 г. (за повече подробности виж Олег Чувакин в „topwar.ru” от 4.02.2015 г.).

            Възможен е временен компромис между геополитическите, геоикономическите и цивилизационни противници, но това ще бъде временен компромис (нещо като оперативна пауза) и няма да продължи дълго (интервалът е около 1-2 години). Така или иначе, окончателния двубой предстои. Човечеството преживява един от най-опасните и критични моменти в своята история и е трудно да си представим, че този конфликт може да се разреши чрез преговори, тъй като във фундаментален план става дума за оцеляване и за двете страни. А в предстоящия двубой може да оцелее само едната. Това диктува природноисторическият процес. Наистина, президентът Путин успокои страната :”Много говорят, че срещу Русия се води война. Война, слава Богу няма, но има опити да се забави нашето развитие”, но призна, че „Русия не желае да живее в „полуокупация” от САЩ” („www.aif.ru” – 7.02.2015 г.). Без коментар, но Президентът на страна в беда, не е лошо да не  замъглява прекалено фактите.

            В същото време френският президент направо заяви, че ако „не успеем да постигнем трайно споразумение за мир, следва война”. Оланд, заедно с Меркел трябва да бъдат много предпазливи по въпросите на войната – срещу Германия и Франция Русия е спечелила две войни.И не трябва такива видни европейски страни да подражават на нещастна България, която вече обяви на всеослушание, че нейният главен враг е Русия (??!).

            Очевидно, Европа е обезпокоена. Политиците се страхуват, че ескалацията на събитията в Украйна може да стане неуправляема, политическата дестабилизация да се превърне във военновременен проблем и това да  провокира Голяма война. Казано открито, Европа се страхува да остане сама, очи в очи с Русия. Но поведението на западните ръководители на 51-та Мюнхенска конференция по безопасност (6-7.02.2015 г.) като реакция на речта на Лавров, показва и доказва тяхната пълна професионална непригодност да вникнат и разберат станалото и ставащото, и те заменят това неразбиране с циркаджийски изпълнения („politobzor.net” – 8.02.2015 г.). Много е проблемно да се очакват компромиси от политически пирати и каквито и да е споразумения, документи и заверения нямат никаква стойност („Politikus.ru” – 9.02.2015 г.) - на онтологично равнище лъсна  пропастта между две цивилизации и тази пропаст минава през фундамента на западната политическа мисъл и култура. В морално и нравствено изражение този фундамент е доведен до съвършенство и е въведен в статус на аксиома, която се използва като мерило за всички неща. Това е отвратително !

           Та, къде е България ?

           В този хаос и бъркотия България е никъде. А който е никъде го бият от всякъде.Странното е, че твърде дълго все тази болест ни мъчи. За последните 25 години българският народ не можа да излъчи политици и държавници, способни да използват историческия месиански опит на страната ни за ефикасно решаване на въпросите на бъдещето. Но за политиците самокритиката не съществува. Ако страната управляваха философи, за което мечтаеше „другаря” Платон, нещата, може би биха изглеждали другояче. Но управляват посредствености от средите на байгановския „елит”, които не се интересуват от нищо друго, освен да „стрижат и доят” простия народ. А той примижва и му е хубаво. Когато всички около теб са идиоти, идиотството изглежда като нещо нормално.За евентуалния исторически край, който ще бъде много мъчителен, също ще бъдат виновни всички. Вече съвсем близо до нас главорезите от Ирак полагат основите на „Великия Балкански Халифат” (виж Константин Качалин  в „topwar.ru”-7.02.2015 г.) – те ще ни разкажат играта независимо от всички натовски командни центрове и други подобни американски измишльотини, но със своевременната помощ на мазния дискурс на Лютви Местан.

            Многозначително е, че в информационната война се активизираха различни адепти и люспи на ДПС, като започнем от Главното мюфтийство, протестиращо срещу използване на словосъчетанието „радикален ислям” („Дума” – 23.01.2015 г.) и завършим с Осман Октай, който си позволи публично да акцентира върху „парадокса” (?), че „Освободителят на България и пет вековният й поробител днес са в общ съюз срещу нея...И Путин, и Ердоган не могат да ни предложат нищо друго, освен мутиращ комунизъм, защото режимите им раждат само корупция, мизерия и фанатизъм” (???) („Фактор.бг” от 9.02.2015 г.). Подобни прогимназиални изцепки съвсем не са безобидни, защото дебело подчертават фона на безсъдържателната, некомпетентна и провинциална българска политика.

           Как не трябва да се държи  България ?

         България не трябва да се пъчи в първите антируски редици и да прави гръмогласни заявления, че заедно с другите членки на ЕС ще защищава европейските ценности към които се придържа, по простата причина, че това не са нейните ценности (виж „www.stoletie.ru ” – 8.02.2015 г.). Официалната българска риториката озвучавана от министъра на външните работи Даниел Митов е по-подходяща за неговата бивша месторабота, но не и като  български министър. Подобни увлечения могат да имат неприятни последици и са присъщи за съвременните веселби на непълнолетни гамени напомпани с хормони, отколкото на член на правителството. Вече редовно из Европа наричат България „политическа проститутка”(подобно антируско поведение не е имало и в Царство България. Само в далечните дни от края на Първата световна война Чърчил заяви по повод унизяването на България : „Така се пада на страна вдигнала ръка срещу своя Освободител”).

            Какво трябва да прави България ?

            Най – честно е България да признае пред себе си, че Русия и руснаците са неразделна част от древния славянобългарски свят, и че в духовната сфера, в цивилизационната война, трябва да браним този свят, собствената си менталност според принципа : не винаги с Русия, но никога против Русия !Ние нямаме общ път със западните варвари!

 

 

Източник: блог на проф. Евгений  Гиндев, 11.02.2015 г.