Търсене в този блог

петък, 13 февруари 2015 г.

Новото разделение в Европа – системни срещу антисистемни партии – проф. Васил Проданов

 

 

 

Ускореният ръст на всички неравенства срива доверието в основните политически институции

Трите радикални антисистемни сили в ЕС са левите радикали, десните националисти и консерватори и ислямските радикали

 

През 1976 г. италианският политолог Джовани Сартори въведе понятието «антисистемни партии» - за партиите, подкопаващи легитимността на режима, не признаващи действащата политическа система и стремящи се към нейната промяна или унищожение. Победата на "Сириза" и възходът на партии, тресящи не само вътрешната им партийна система, но и ЕС, правят тази идея особено особено важна. Милиони хора в Европа не харесват системата, в която са ги вкарали съществуващите партии. У нас дори заклетият антикомунист Константин Тренчев - ударно острие в разрушаването на социализма, си скуби косите, ругаейки системата, в която сме влезли и с негово активно участие.

Но така е и в цяла Европа, която в резултат на кризата се променя радикално икономически и политически. Разделена е на кредитори и длъжници, център и периферия, печеливши и губещи, местно население и имигранти, бедни и богати. Ускореният ръст на всички неравенства я прави все по-нестабилна и срива доверието към съществуващите партии, обещаващи, че с помощта на Европейския съюз гражданите ще решат своите проблеми. ЕС все по-трудно може да интегрира нарастващото количество лумпенпролетариат, нови бедни, работещи бедни, декласираща се бивша средна класа, при което те оформят движещите сили на трите радикални антисистемни сили - леви радикали, десни националисти и консерватори, ислямски радикали.

Това доведе до взривен растеж на евроскептицизма, какъвто не е имало в никакви други периоди в историята на ЕС. Изследване на Еврокомисията през 2012 г. показа, че тези, които смятат, че интересите на техните страни са защитени в ЕС днес са малцинство от 42%. Само за 31% съюзът има позитивен имидж, а около 60% не вярват в неговите институции. Това е особено видно във Великобритания, където само 16% имат доверие в тях, а във Франция недоверяващите се на ЕС са с 22% повече от доверяващите се. В Германия те са 29 %, в Италия - 22%. Най-ниско е доверието в ЕС в Латвия, Великобритания и Унгария. Евроскептицизмът характеризира както ляво, така и дясно ориентирани граждани. Показателното е, че в България недоверието към ЕС е най-ниското в Европа (15%), а доверието - най-високо (55%).

Това именно даде началото на два типа антисистемни партии в зависимост от степента на отхвърляне на съществуващия ЕС - с „твърд" и „мек" евроскептицизъм. Първите отхвърлят изобщо членството в ЕС - например Партията на независимостта във Великобритания или „Атака" в България. Вторите подкрепят членството на своите страни в ЕС, но искат радикална промяна в неговата политика - отдясно типични в това отношение са британските консерватори, а отляво - "Сириза". Голяма част от тях скъсват с либералния идеологически консенсус, към който се придържат традиционните десни консервативни и леви социалдемократически партии. В Северна Европа антисистемните партии идват главно от дясно, докато в Южна Европа "Сириза" и "Подемос" са израз на антисистемна реакция от ляво.

Изборите за през 2014 г. дадоха израз на антисистемен вот, при който около 25% от местата в европарламента в момента се заеха от евроскептици. Антисистемните партии бяха с най-голям брой гласове във Великобритания, Франция, Дания, Гърция. След изборите списание „Икономист" излезе с водеща статия „Евроскептичният съюз", започваща с думите на Найджъл Фараж, че евроинтеграцията, която по-рано изглеждаще неизбежна, вече не е такава. А Би Би Си съобщи, че „евроскептично земетресение тресе европейските избори".

Старото разделение на леви и десни започна да се замества от разделението на системни партии, включващи членките на ЕНП и ПЕС, срещу радикали, искащи да променят или да напуснат ЕС. Битката помежду им е на няколко фронта: (1) наднационална срещу национална регулация на движението на капитали, работна сила, имигранти; (2) "за" и "против" студената война на САЩ срещу Русия; (3) либерален евроатлантически универсализъм срещу национални интереси. След изборите за Европарламент през 2014 г., когато нито една от системните партии не получи мнозинство, ЕНП и ПЕС се съюзиха и си разделиха постовете, противопоставяйки се на антисистемните сили.

Това обаче не реши проблемите, което се вижда от победата на "Сириза" в парламентарните избори в Гърция с нейните искания към ЕС. Но в Германия също има такива нагласи и липсва готовност на немците да плащат за гърците. Най-нови проучвания показват, че 53 % от германците не се страхуват от излизането на Гърция от Еврозоната, а над 60% смятат, че тя трябва да я напусне, ако се откаже да обслужва дълговете си.

ЕС е подложен на антисистемни удари от три посоки: от "Сириза" и други антисистемни партии; от новата студена война с Русия; от натиска на САЩ и големите компании да подпише трансатлантическото споразумение. Включен е в тресяща го геополитическа ситуация, при която САЩ не могат да запазят своята глобална хегемония без максимално интегриране към себе си на европейските държави в икономическо отношение чрез свободния пазар на Евроатлантическото споразумение, а във военно отношение - чрез сплотяването им около себе си чрез раздуване на опасността от общ враг, какъвто се открива в Путинова Русия.

Политически земетресения ще разтърсят Европа през 2015 г., според анализ на Икономист интелиджън юнит. Предстоящи избори във Великобритания, Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия също крият риск от неочаквани резултати.

В излязлата преди десетина дни книга „Точки на взривяване: Разгръщащата се криза в Европа" на Джордж Фридман, шеф на агенция "Стратфор", известна като публичното лице на ЦРУ, се говори за „разгръщащия се провал на големия европейски експеримент", за това, че Европа върви натам, „където няма решения" и „каквото и да избере, е лошо", че ще „има война". Три години преди началото на конфликта в Украйна Фридман описа какво ще стане и какво ще трябва да прави американското правителство - точно това, което става днес. Затова Фридман може би казва неща, които с голяма вероятност могат да се случат.

 

 

Източник: вестник „Труд”