Търсене в този блог

сряда, 19 ноември 2014 г.

Евроатлантически ценности или цивилизационен разлом – Радко Ханджиев

 

 

 

Когато някой у нас задава въпроса "кой е виновен", става ясно, че този някой - политик или медиен модератор - е попаднал в клопката на англосаксонските мантри

 

Трябва ли да съблюдаваме "европейското поведение", да се гордеем, че споделяме общите "евроатлантически ценности", както всекидневно ни уверяват политици и медии? Очевидно се има предвид някакво конкретно поведение, конкретни идеали и ценности, които ЕС и НАТО отстояват и защитават; които са различни и по-висши от идеалите и ценностите на народите на други държави, невключени в тези организации; и които ние, българите, споделяме едва след присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. Не си спомням обаче някой от родните ни политици или медийни модератори да е дефинирал какво точно представлява "европейското поведение", да е изброил кои точно са "евроатлантическите ценности".
В речника на българския книжовен език съдържанието на понятието "ценност" означава стойност, значимост, ценен предмет, материална или духовна придобивка. Същото тълкуване намираме в почти всички чуждестранни речници или справочни издания. Ценността, следователно, трябва да може да се възприема сетивно или да се въплъти в позитивен резултат, в благо. Като кюлче злато или диамант, като значимо творение или материална придобивка, като правото на безплатно здравеопазване или образование. Очевидно ценността е

само и единствено позитивна

В съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност.
Съдържанието на понятието "ценност" претърпява развитие през хилядолетията на човешкото общество. Наред с непреходните, като диаманта или златото, като Хеопсовата пирамида, Тадж Махал или Казанлъшката гробница, като "Илиада"-та,"Хамлет" или "Евгений Онегин", съществуват и преходни ценности. Ако преди половин век телевизорът е бил считан за ценност, днес е обикновена битова, а за някои хора - даже ненужна вещ.
В хода на своята модернизация човечеството утвърждава ценностите свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост. Постепенно тези ценности се конкретизират и въздигат в неотменими права, като правото на личността на свободно развитие, достойнство и сигурност; правото на лична свобода и неприкосновеност; правото на живот; правото на закрила и убежище; правото на защита; правото на свободно придвижване; правото да се търси, получава и разпространява информация; правото на сдружения; правото на труд; правото на безплатно образование; правото на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване; правото на здравословна и благоприятна околна среда и т.н. Тези ценности и права са разписани в Конституцията на Република България, конкретизирани са императивно в глава Втора още през 1991 г., далеч преди страната ни да стане член на НАТО и ЕС.
Утвърждаването на тези ценности за общочовешки става през периода на Просвещението. Днес те са фундамент на всяка демократична конституция. Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. е първият държавен акт, който прогласява, че "всички хора са създадени равни" и разполагат с неотменими права, като "живот, свобода и стремеж към щастие". В същия дух е съдържанието и на Декларация за правата на човека и гражданина, приета през 1789 г. в хода на Великата френска революция и залегнала в конституцията на Френската република.
Според член 2 на договора, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г., Европейският съюз се основава на "зачитане човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства; тези ценности са общи за държавите-членки в едно общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете." Тези ценности са разписани и в основните закони (конституциите) на всички държави-членки на Евросъюза.
Съгласно договора за Северноатлантическия пакт (НАТО) от 4 април 1949 г., (България е присъединена към този договор от 29 март 2004 г.) страните по него са решени "да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, основаващи се на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона". В стратегическата концепция се повтаря още веднъж, че НАТО се ръководи от "общите ценности на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона".
В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, приета на 12 май 2009 г., общественото съгласие следва да се укрепва на основата на общите ценности "свободата и независимостта на руската държава, хуманизма, мира между националностите и единството на културата на многонационалния народ на Руската федерация, уважение към семейните традиции и патриотизъм".
Както се вижда, прокламираните от т. нар. евроатлантическа общност ценности

почти напълно съвпадат

с тези, прокламирани от Руската федерация. Не би могло и да бъде другояче. Народите от Атлантика до Урал са наследили и развили ценностите на цивилизация, корените на която може да проследим в древното близкоизточно начало. Това са универсални ценности, усетени още в Библейски времена, изведени и развивани в продължение на хилядолетия под културното въздействие на гръко-римския свят и християнството и окончателно утвърдени през епохата на Просвещението. Каквито и различия да са възниквали - канонични противопоставяния или непримирими догматични сблъсъци - народите, населяващи европейския континент, винаги са споделяли общи ценности благодарение именно на общото начало претопено през общия християнски купел.
Впрочем различия има и днес. Декларираното от Руската федерация придържане към ценноститe "независимост на руската държава", "уважение към семейните традиции" и "патриотизъм" например отсъстват в евроатлантическите договори. Но тези различия едва ли могат да бъдат сериозна пречка народите от източната и западната част на европейския континент да си сътрудничат, да се зачитат взаимно въз основа на старозаветния принцип: "Уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право".
Защо тогава у нас, а и на Запад, така енергично общите европейски ценности се пропагандират като "западни" и различни от ценностите на други, източноевропейски народи? Откъде извира днешното яростно противопоставяне най-вече в контекста на украинската "криза", та една част от Европа (Руската федерация) се санкционира, демонизира, обгражда с враждебни обръчи, срещу нея официален Вашингтон и Брюксел водят необявена, но фактически реална война?
А може би не става дума за ценностите, така както са прокламирани в официалните евроатлантически документи? А за декларации, съдържащи много патос, без никакво морално задължение за практическото им осъществяване? А може би иде реч за

инструмент за външнополитически натиск    

утилитарно интерпретиран с оглед на стратегическите цели на Империята на лъжата; средство за шантаж на страните членки; за намеса във вътрешните работи на суверенни държави - особено брутални след рухването на "желязната завеса" и в стремежа за установяване на глобално господство?
Очевидно, налице е ценностна граница между декларации и практика; между мантрите, чрез които Империята на лъжата се опитва да съхрани хегемонията на своята либерална Бастилия и нарастващата воля на европейските народи да отхвърлят тази хегемония; между атлантизма и все по-убедително надигащия се европеизъм.
Налице е още един фактор, изключително важен, според нас, за рязкото очертаване на ценностна граница: различията между континенталното (европейско) и англосаксонското (американско) правораздаване, между правните доктрини на Европа и Америка. Според континенталното разбиране, целта на правораздаването е установяване на истината. Възприето е в съдопроизводството на почти всички континентални държави. Разписано е и в чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България. Според американското (англосаксонско) разбиране целта е установяване на вината. Така, убиец може да бъде оправдан от съда, ако съдебните заседатели (журито) се произнесат "невинен" (non guilty). Ирелевантни са мотивите зад такова произнасяне.
Търсенето на истината е по-сложен процес. Когато се провежда добросъвестно, неминуемо се стига до виновника. Различни гледни точки може да има само в процеса на установяване на истината. От момента, когато се счита за безспорно установена, истината няма алтернатива. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад! Другото е шарлатания, измама, лъжа.
Докато при търсене на вината, често се търси неидентифициран виновник (неизвестен извършител), истината се подминава. Ако евентуално се стигне до процес, решението е плод на субективната преценка на журито. Иначе казано, журито може да постанови една лъжа, която след това да се институционализира със съдебен акт.
Това англосаксонско разбиране от години ни се натрапва в политическата практика, в реалния живот. Когато някой у нас задава въпроса "кой е виновен", става ясно, че този някой - политик или медиен модератор - е попаднал в клопката на англосаксонските мантри, било поради правна неграмотност, било поради желание противоправно да обслужва чужди интереси; и че търсейки виновника, няма никакво намерение да се добере до истината за погрома в Одеса, например, за сваления малайзийски самолет, за масовите кланета в Донбас, за разгрома на българската индустрия и селско стопанство, за фактическия геноцид, който се осъществява у нас вече 25 години под надзора на Империята на лъжата и т.н...
Ето тук, според нас, минава цивилизационната граница между истината и лъжата; цивилизационният разлом между народите на Европа и командвания от Империята на лъжата брюкселски - и нашенски - елит.
Кое е ценност, следователно?

Истината или лъжата?

Нека повторим: ценността е само и единствено позитивна. В съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност. Не съществуват и различни от универсалните, общочовешки ценности. Евроатлантически ценности следователно са само една измама, лъжа, инструмент за глобално господство.
Въпросът е, ще успеят ли европейските народи да отхвърлят лъжата, наречена евроатлантически ценности, за да съхранят своя национален суверенитет, да решават самостоятелно своите социално-икономически и политически проблеми, да постигнат справедливост, основана на старозаветния принцип: "Уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право."