Търсене в този блог

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Неолибералната идеологема "25 години свободна България" – проф. Васил Проданов

 

 

 

Лозунгите за свобода прикриват гигантското ограбване на страната и на българския народ

 

Откакто съм се родил и започнал съзнателен живот, всяка година у нас се честват свещени дати на началото на Свободата и Освобождението. Обикновено са били свързани с национални празници. Сега изведнъж се оказва, че от началото на т.нар. свобода имало само четвърт век. Едва през последните 25 години сме били "свободни". "Свободата" била започвала с преврата срещу Живков и затова тримата десни президенти, начело с Плевнелиев, честват днес "25 години свободна България". Всъщност това не е нищо друго освен идеологическо покривало за прикриване пред българския народ на реалностите, до които бе докаран в процеса на реставрация на капитализма.
Непосредствено след 1989 г. у нас се надигна вълна от лозунги за деидеологизация, чрез които се отхвърляха всички дотогавашни идеи и се представяше, че навлизаме в един нов свят на обективните истини, където няма идеологии, стигнал съвършеното състояние на либералната демокрация, а над нас свети небосводът на "евроатлантическите ценности". Четвърт век по-късно за нарастващо количество хора става ясно, че това е било една идеология, и то силно заблуждаваща, довела до

печалба на едно малцинство и загуба за огромното число от българите

Елемент на тази идеология е твърдението "25 години свободна България". Стотина човека в България са днес милиардери и милионери и в същото време половината от населението е под равнището на бедността или в риск от бедност. За първите е ясно, че са свободни, но за останалите, които са се превърнали в последни бедняци, дали това е така? Факт е, че една малка групичка от хора след 1989 г. се изкачи на икономически и политически върхове и в този смисъл рязко разшири своите възможности, получи възприятие за много по-голяма свобода. Но при 3/4 от българите посоката на развитие бе низходяща и в този смисъл намали техните възможности, техните свободи. На тях обаче им се налага класовото или ограничено групово възприятие на шепа хора, които гледат света от върха на стълбата на Смирненски. Те са лично спечелилите от промените след 1989 г., за разлика от огромното число от българския народ, които са сред загубилите.
Либералната представа за свободата е ключовата идеологема, която пронизва дори идеологиите на изглеждащите алтернативни леви партии и е своеобразен вирус, който е овладял програмите им отвътре. Влязла е и тотално владее масовото идеологическо съзнание - човек може да умира от глад, да бъде пребит, отчаян, да не може да се лекува, но се успокоява с думите "но сега съм свободен".
Социално-икономическото неравенство е

неравенство в свободата

85 най-богати милиардери на земята имат толкова богатство, колкото 3.5 млрд. от най-бедните. Всеки осми човек на планетата си ляга гладен всяка нощ. Това са днешните роби. Плевнелиев и сие се опитват да убедят тези милиарди роби в света и милиони роби в България, че били свободни. Да, той се чувства много свободен с милионите си и президентските правомощия. Има свободата да си купи огромно имение на Халкидики, да обикаля света, а клошарят край кофите пред блока, в който живее, не си позволява лукса да се отдалечи на стотина метра от тях и животът му е сведен до битката за съдържанието на тези кофи. От националното радио и БНТ обаче го убеждават "Ти си свободен, ти си свободен, ти си свободен".
Забележителното е, че днес по-голямата част от българския народ (55 %) оценява много по-положително Тодор Живков, а съответно и неговото време, отколкото Росен Плевнелиев (28%), според агенция "Алфа Рисърч". Едва нищожното малцинство от 6% от българските гражданите оценяват времето, наречено от Плевнелиев "25 години свободна България", като успешно за себе си и семейството им.
Когато се говори за "Свободна България", се има предвид суверенитетът на страната. Дали България през последните 25 години е свободна в този смисъл на думата? Не,

тя е по-несвободна отвсякога

след Освобождението от Османско робство. Дори официалното ни влизане в ЕС означава ограничаване на суверенитета, да оставим всички други инструменти за такова ограничаване. Погледнете само законодателството. Около 70% от икономическото законодателство, определящо нашия икономически суверенитет, се прави в Брюксел. Това е валидно и за останалото. Никога преди в нашата история на самостоятелна държава толкова много не сме зависили от външни сили.
В цялата предходна история България не е имала чужди бази (с изключение на времето, когато е била окупирана от чужди сили). По заповед на САЩ и Турция ликвидирахме сръхмодерни ракети и друго оръжие в мащаби, в каквито не е било унищожавано дори след Ньойския договор, когато губим Първата световна война. Българската армия никога не е изпълнявала наемнически функции в чужди войни, дори през Османския период, сега тя ходи по света да служи на чужди войни. В Ирак дори Германия и Франция не отидоха, ние отидохме и като "награда" загубихме 2 милиарда дълг, който имаше да ни връща Ирак, но за сметка на това американските компании в иракските нефтени полета печелят много по два такива милиарда.
Наскоро в свое интервю бившият премиер Димитър Попов заяви, че регистрацията на ДПС като политическа партия е станала под натиска на турския министър-председател Месуд Йълмаз и на английския посланик в София. Една партия участва в българския политически живот в продължение на четвърт век, защото някакви външни сили са заинтересовани от това. И на това му се казва "свободна България".
България бе свободна преди 1989 г. да изгради шест блока на АЕЦ "Козлодуй" и да стане една от страните, произвеждаща най-много енергия на човек от населението. И отчайващо несвободна беше, робско бе нейното поведение, под външен диктат да закрие четири от тях, за да стигне страната ни до енергийна катастрофа.
Държавата ни не е способна да реши елементарен въпрос на своята територия. Социализмът построи 2200 язовира и гигантски напоителни системи, напояващи 95% от земята. Неолибералната държава остави да бъдат разрушени и разграбени тези системи, само 5% от земята се напоява. Държавата не може дори да определи кой да отговаря за 2200-те язовира, построени от социализма, кой да ги поддържа. И всеки дребен дъжд е бедствие.
В началото на капитализма се ражда още едно понятие за свобода - това е свободата като знание, като действия на основата на знанието. "Знанието е сила", ще каже Франсис Бейкън. Една линия, продължена от френските просветители, Кант, Хегел, Маркс. Това е свободата в смисъла на Просвещението, на идеята, че знанието е път към успеха, чрез него можеш да получиш способности да правиш неща, които иначе нямаш.

Държавният социализъм разгръща именно този вид свобода

Създава мощна система на безплатно образование. Свободата е на, първо място, възможности за развитие на човека - да бъде здрав, да развива и използва своите възможности, да се образова, да има шансове за персонално и професионално израстване, за промяна на своя социален статус. От беден селянин например да имаш възможност да се изучиш, да отидеш в града, да получиш жилище, да завършиш университет, да станеш лекар, учител, инженер, писател, учен. Това е свободата, която имат милиони българи в периода до 1989 г. За две десетилетия между 60-те и 80-те години няколко милиона българи сменят радикално своето положение от селото към града, от липса на образование или основно образование към средно и висше. България става между най-образованите страни в света, има безплатно образование, безплатно здравеопазване. Променя се радикално  положението на милиони хора, свързано с увеличаване на свободата - много по-мощна вертикална мобилност отвсякога преди това в историята.
Възможно ли е днес това при сринатата образователна система? Възможно ли е при наличието на бедност, поради която между 20 000 и 40 000 деца годишно са принудени да напускат училище? Тези деца от началото на техния живот са пратени в небитието на несвободата. Нарастващите маси от хора, живеещи в гета, необразовани и увълчени, не са свободни, а послушен електорат, който е готов да продаде гласа си за 10-20 лева. При днешната ситуация би ли могъл Жельо Желев да се изучи и да стане доктор на науките и дори президент? Щеше да пасе овцете във Веселиново или по-вероятно да работи като общ работник в Гърция или Италия, а не да разсъждава сега колко несвободен бил някога.
С идването на социализма започва така нар. културна революция, свалят се фереджета, отварят се училища и само за няколко години до началото на 50-те години е премахната изцяло неграмотността за населението до 50-годишна възраст. След 1989 г. нещата тръгват в обратна посока. 25 години капитализъм и създаването на няколкостотин хиляди неграмотни за това време означават, че през този период масово се е продуцирала несвобода, продуцирало се е робство. Самият премиер Бойко Борисов призна, че връща колата на НСО, когато черна котка й пресече път, т.е. той или е по-суеверен от средновековна бабичка, или гледа на българския народ като на така опростял и оглупял, че по този начин се стреми да му се хареса. Очевидно е и едното, и другото - един тотално несвободен като знание човек гоподства над несвободни хора.
 Свободата е и възможност да се използват от повече хора постиженията на науката и техниката. Свободата е възможност да действаш чрез знание. 25 години капитализъм у нас продуцират незнание, оглупяване, опростяване, Биг Брадъровци, Азисовци. Погледнете дори баш политик като Божидар Лукарски, дето ще управлява държавата - писа наскоро в профила си във фейсбук, че комунистите били убили Стамболийски. Един израз на елементарна неграмотност. Една все по-необразована, деградирала политическа клика, която прави все по-несвободни и останалите. Масовото продуциране четвърт век вече на незнаещи, опростели, оскотели хора, масовото оглупяване е типично за едно общество, което продуцира несвобода. Незнаещият, неграмотният, суеверният, манипулираният човек е несвободен и колкото повече хора обществото държи в такова състояние, толкова повече е несвободата в него.

Унищожаването на знаещия на всички равнища

през последните 25 години е унищожаване на свободата. Със срива на образованието, с убийството по същество на науката, с прогонване на най-добрите учени и най-добрите студенти в чужбина, с възхода на хиляди екстрасенси, врачки, магьосници, астролози нашето общество е най-нерационалното днес в цялата своя модерна история и най-несвободно, защото колкото по-ирационално е едно общество, толкова по-малко свободно е то.
В неолибералното понятие за свобода днес базисно е съдържанието на свободата на глобализирания пазар, на дерегулацията и неограничаваното от нищо глобално движение на капитали, свободата на капиталистите като пазарни субекти, което се възприема като върховна ценност. Свободата на неолибералния капитализъм се опира на идеята за намаляване размерите и правомощията на държавата, отслабването на нейните социални функции, абсолютизирането на правата на отделния индивид, които имат приоритет пред държавния суверенитет. Свободата се идентифицира с липсата на ограничения за капитала, с подчиняването на държавата на капитала. И всеки неин опит за каквато и да е регулация се нарича "робство". Основната цел на тази свобода е разпространяването на грабежа на 1% от останалите 99%.
Това понятие за свобода в най-висока степен съответства на интересите на световния хегемон и транснационалния 1% най-богати. Това, което е в техен интерес, бе предложено като универсална ценност изобщо на българското общество. В този неолиберален свят дори формалната либерална свобода на словото е ликвидирана от глобализираните идеологически апарати на корпоративния капитал и глобалния хегемон. Неолибералната свобода е свързана с

 разрушаването на държавите в полза на капитала

Тя се налага насила от световния хегемон - чрез бомби и ракети, както в Ирак, Либия, Афганистан, Сирия или чрез цветни революции, майдани, хибридни войни.
По различни оценки 1989 г. завари България с национално богатство, принадлежащо на всички българи, включващо между 60 и 120 млрд. долара основни фондове. От тях 70% основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2.8 млрд. се изразходваха за нова техника, активите на производствените фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятно положение. Българският народ притежаваше 7000 индустриални предприятия. Това му даваше пълна заетост и свързаната с това свобода, можеше да ползва гигантски потребителски фондове, за които днешното поколение не е и чувало (безплатни почивки, евтина храна в училищата и предприятията, изцяло безплатно образование и здравеопазване).
С налагането на един глобализиран неолиберален капитализъм

всичко това му бе отнето от чужди и наши

новопръкнали се капиталисти, а той остана без собственост, без работа, без нищо. От приватизация на обекти за над 60 милиарда в ръцете на държавата влязоха само 3 млрд. Само броят на търговските обекти и хранителните заведения, хлебозаводи, всички предприятия за безалкохолни напитки е 30 200. Всичко това бе просто разграбено. За да угодим на чужди сили, не прибрахме 2,35 млрд. долара, които имахме като външни вземания. Всичко това бе разграбено или унищожено. Принадлежало бе на близо 9 милиона български граждани, заграбено бе от едно малцинство от няколко процента новородени български капиталисти и чужди сили.
Такъв гигантски, невероятен за цялата 1300-годишна история на България грабеж означава робство, означава несвобода. А за Плевнелиев и неолибералната му свита от политици и разпространители на тази идеологема се оказва, че било свобода. Все едно един разбойник да те ограби, да те остави без гащи, бос и гладен и след това да дойде неговият главатар и да ти пусне националното радио и националната телевизия да те убеждават как си станал свободен, свободен, свободен. Да, милионерът Плевнелиев е свободен, Иво Прокопиев е свободен, Цветелина Бориславова е свободна. Няколко процента са свободни и взели в ръцете си цялата пропагандна машина на медиите, честват свободата.
В тези 25 "свободни" години неолибералната свобода на движение на капитали и хора се прояви на първо място в гигантския грабеж на натрупаното преди това от България от страна на глобалния капитал от държавите на капиталистическия център, които са особено заинтересовани именно от това състояние на страната, даващо възможност за

 извличане на гигантски ресурси от нея

Няколко са основните механизми на този гигантски грабеж, скрит зад идеологемата за свободата.

Първо. Пристигането в страната на чужди капиталистически компании, които получават концесии или купуват наши предприятия и като монополисти извличат големи печалби, които отиват навън към по-богати държави, а тук остават обезкостените или все повече амортизирани основни фондове. Типичен пример са монополистите в енергетиката и водната мрежа, които печелят тук и изнасят другаде печалбата си. Подобна е ситуацията с банковата система. При това почти няма сделка с чуждестранна фирма, която да не е била в ущърб на националните интереси и да не се продава всичко под цената му - като се почне от "Нефтохим", мине се през БТК и авиокомпания "Балкан" и се стигне до сделките с ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 от "Марица-изток", които след това са характеризирани като "национално предателство".

Второ. Докато в центъра на капиталистическата система в Западна Европа и САЩ протича процес на създаване на икономики на знанието, у нас се реализира противоположната тенденция на унищожаване на институции и структури на знанието, на отмъкването под лозунгите за "свобода на движение" на човешкия капитал. Дори бившият президент Желев признава: "В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара". Е, и къде е свободата на България тука? Такъв мащабен грабеж на национално богатство нямаме дори при директното колониално владеене на Африка, Азия и Латинска Америка през ХІХ в. от страна на западните държави.

Трето. Ключов елемент на неолибералното понятие за свобода е свободното движение на капитали, от което по същество обаче печелят развитите капиталистически държави и това се превръща в ключов механизъм на ограбване на държавите. Доминирането на чуждите банки и активното участие на офшорни фирми в нашата икономика рязко улеснява износа на финансов капитал от страната. Според изследване на базираната във Вашингтон компания "Глобъл файненшъл интегрити", в периода 2002-2011 г.

от страната ни са изтекли нелегално 25.585 млрд. долара

което прави средно 2.559 млрд. долара годишно - гигантска сума, която би била достатъчна за решаване на основните проблеми на българското общество.

Четвърто. Неолибералната свобода е свързана със зверската експлоатация на човешки труд. Либерализираните трудови пазари като цяло водят до намаляване на заплащането, като в същото време отслабва контролиращата роля на профсъюзите. В страната остават нискодоходни места, главно в услугите или в трудоемки производства.
Така е създаден един зверски по своя характер капитализъм, от който хората се опитват да избягат по два основни начина. Първият са самоубийства, включително чрез самоизгаряния - за първи път в нашата история хората се опитват да избягат по такъв начин от ужаса на настоящето. През 2013 г.

България е на първо място по самоубийства в Европа

- около 1600 души годишно се самоубиват, като населението в същото време е с около 2 млн. по-малко отколкото през 1989 г. България днес е на едно от първите места и по самоубийства на деца. Само през последните 10 години са се самоубили над 11 000 човека. Това е с пъти повече отколкото в трудовите лагери от първото десетилетие след 1944 г., любими на антикомунистите.
Вторият основен начин на бягство от този капитализъм са алкохолизмът и наркоманията. През 1989 г. в България има между 140 и 170 наркомани, сега в условията на т.нар. "свобода" и "демокрация" по различни данни са между 200 000 и 300 000. Но ако питате днешните "демократи", те днес са "свободни", за разлика от "черното робство" преди 1989 г.

Осъществен е преход към периферен и силно корумпиран капитализъм, социалната структура на обществото е дегенерирала, милиони хора са декласирани и маргинализирани, което формира лумпенско и маргинално съзнание, допълнително захранващо популистки лозунги. Никой не носи и

 няма изгледи да понесе каквато и да отговорност

за това. По-лошото е обаче, че няма трезви опити за анализ на това състояние. Светът на българина е в руини, а край него разни хора продължават да крещят с патоса на доктор Панглос: "Ние живеем в най-добрия възможен свят!" А ако не се е получил както трябва, разбира се, виновни са "комунистите" и "ченгетата". Както казваше Сартър в знаменитото си есе за евреите: "Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени". В катастрофиралия свят на нашите либерални "демократи" и пазарни фундаменталисти оптимизмът на доктор Панглос е възможен само ако ежедневно и ежечасно се продуцират евреи. Така този свят става все по-магически, все по-ирационален и все по-деструктивен.

 

 

Съкратен вариант на статията предложен от вестник „Дума”, 13 ноември 2014 г.