Търсене в този блог

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Свободата на парите – Славой Жижек

 

 

 

Чрез споразуменията за свободна търговия политиката работи за собственото си отстраняване и предоставя терена на глобалните пазари.

На 19-ти юни Уикилийкс публикува тайния текст на Проекта на споразумение за търговия с услуги TISA (Тrade in Services Agreement) . То обхваща 50 страни и по-голямата част от световната търговия. В него са учредени правилата, които улесняват достъпа на мултинационални корпорации до други страни, при което се ограничават регулациите от страна на държавата. Макар финансовата криза да се възприема като следствие от липсата на регулиращи механизми, този проект забранява по-строги регулации за финансови услуги. Секретността за проектния документ е защитена така, че текстът се запазва в тайна не само по време на преговорите (на 25-ти септември приключи осмият пореден рунд), а следва да остане секретен пет години след влизането му в сила. Дори и ако преговорите не подлежат на цензура, в медийното пространство те са представяни като маловажни и около тях витае тайнственост, която е в крещящо противоречие със световното и историческо значението на това споразумение: в случай, че влезе в сила, то ще има глобални последствия. Тъй като тази спогодба е нещо като договорният гръбнак на преструктурираната световната търговия. Без значение кой ще спечели изборите, независимо какво ще решават бъдещите съдилища – идущите правителства ще бъдат обвързани с TISA.

Но доколко ни изненадва едно такова несъответсвие между политическото и икономическо значение от една страна и медийното омаловажаване от друга? Не е ли един тъжен, но ясен сигнал за това как в промеждутъка се отнасяме в либерално-демократичните страни на Запад към демокрацията? Преди век и половина Маркс квалифицира „обменната връзка между капиталист и работник като истински рай за вродените човешки права. Единственото, което цари, е свобода, равенство, собственост и Бентъм.“ Посредством ироничното добавяне на Джереми Бентъм, философа на егоистичния утилитаризъм, Маркс загатва докъде се свежда в действителност свободата и равенството в капиталистическото общество – един цитат от Комунистическия манифест: „Под свобода в рамките на настоящите буржоазни производствени отношения се разбира свободната търговия, свободната покупко-продажба.“ Под равенство се разбира формалното правно равенство на продавача и купувача, дори когато единият от двамата е принуден да продава работната си сила при всякакви условия. В днешно време можем да кажем, че имаме свобода, демокрация и TISA: под свобода се има предвид свободното придвижане на капитал, финансови и лични данни. А какво е демокрация? Световните пазари поемат задачите на демокрацията. Главните виновници за кризата от 2008-ма в момента се представят като експерти, които твърдят, че можели да ни покажат трънливия път на финансовото ни оздравяване и съответно съветите им на моменти прескачали препятствията на парламентарната политика. В тази ред на мисли Марио Монти, бившият министър-председател на Италия, твърди, че правителствата се оставяли да бъдат обвързани напълно с решенията на парламентите си.

Но коя е по-висшата сила, към която можем да апелираме, за да отменим решенията на демократично избрани народни представители? С похвалата си за националните правителства, които предпочитат непрекъснатия плебисцид на пазарите пред плебисцида на избирателните урни, още през 1998 година Ханс Титмайер даде отговор на този върпос. Ханс Титмайер беше по това време президент на Федералната Банка на Германия. Да отдадем дан на демократичната му реторика: „Световните пазари са по-демократични от парламентарните избори.“ Tъй като изборният процес се състои веднъж на четири години, то не отразява промените на световните пазари. Зад това се крие представата, че решенията, които убягват на висшата класа на пазарите (и на нейните експерти), са безотговорни. С това демокрацията се превръща в демокрация на пазарите, в непрестанен плебисцид на пазарните промени. С тайните преговори се поставят основите Ето как се отнасяме с демокрацията в момента, а преговорите за TISA са образцов пример за настоящето състояние. Най-важните икономическо-политически решения относно бъдещето се договарят и влизат в сила тихомълком и потайно. Извън полезрението ни и без обществен дебат, се установяват координатите за безпрепятствената власт на капитала. Свободата на действие при вземане на решения от страна на демократично избраните актьори се ограничава рязко. А политическият процес се концентрира върху теми, които са безразлични за капитала, като напр. борба на културите.

Публикуването на проектния текст на споразумението може да бъде разбрано и като нова фаза в стратегията на Уикилийкс: Досега интернет-платформата се стремеше в основни линии да разкрива как ни надзирават и регулират държавни служби за сигурност – стандартната тема на либералите за заплахата на индивида от репресивни държавни апарати. Сега се появява една друга контролираща власт – капиталът, – която по много по-незабележим начин застрашава свободата ни: като извращава самия смисъл и разбирането ни за свобода.

Тъй като свободата на избор е въздигната в най-висша ценност в обществото ни, то социалният контрол и власт над тази свобода не следва да изглеждат като ограничение за свободата на субекта – те следва привидно да са в услуга на свободното развитие на индивида. Този феномен на несвободата под формата на мнима свобода съществува в безброй прояви: Когато ни отнемат общото право на здравна осигуровка, ни се казва, че сме получавали нова свобода на избор (между различни здравни застраховки). Когато не се радваме на дългосрочен договор за работа, а сме принудени да се съгласяваме през няколко години на трудни работни отношения, тогава ни се казва, че ни се давало възможността да открием неподозирани творчески способности на личността. Когато трябва да плащаме за образованието на децата си, то ни се казва, че сме се превръщали в самостоятелни предприятия, които правят точно това, което прави и един капиталист: а това е да има свободен избор: как би искал да инвестира ресурсите си – в пътувания, здраве, образование… Непрекъснато бомбрардирани със „свободни избори“ и принудени да вземаме решения, за които ни липсват правилната квалификация и информация, изживяваме свободата си все повече като това, което е в действителност: като товар, който прави невъзможно решението ни за политически промени. Може би бихме могли да видим в нова светлина съсредоточаването върху събитията в Украйна и издигането на Ислямската държава в рамките на този парадокс. Обаянието за нас, хората на Запад, не е фактът, че хората в Киев са излезли на улиците за илюзията европейски начин на живот, а че въобще са излезли на улиците и са се опитали да вземат в ръцете си собствената си съдба. Те са действали като политически актьор, който провежда радикална промяна – нещо, което ние на Запад, както показват преговорите за TISA, очевидно не можем.

 

Превод на български – Радосвета Христова

Източник: Солидарна България

Оригиналната публикация тук -  http://www.zeit.de/2014/42/tisa-slavoj-zizek-handelsabkommen/komplettansicht