Търсене в този блог

сряда, 25 юни 2014 г.

Държавата боледува от хроничен олигархит – Чавдар Найденов

 

 

Време е да си го кажем искрено. Държавата боледува от хроничен олигархит. Във все по-акутна, както биха казали медиците, форма.

През 90-те години често се чуваха възклицания на коментатори и политици - ех, да се появят най-сетне наистина богати хора, за да дърпат икономиката напред. Смяташе се за левичарство да се пита каква е цената на радикалното неравенство между новите "локомотиви на индустрията" и пауперизираното население. Та каква е тя?

Една медийна група, присъдружно с прокуратурата и с все още негодуващата срещу нея "Протестна мрежа" (която състави и подаде сигнала до прокуратурата) успя да вкара в неплатежоспособност четвъртата по големина банка. Пред очите ни кавгата в доскорошния тандем Пеевски - Василев я свали на колене и я принуди да се постави под закрилата на БНБ, т.е. да се отдаде на милостта на държавата.

Конфликтът не само обезглави банковия надзор на БНБ и постави огромна въпросителна върху финансовата система и държавното обвинение, но се опитва да придобие едва ли не геополитически размах. Василев сякаш не смее да се върне на територията на България, където ще бъде под юрисдикцията на Цацаров, а Пеевски бе поискан от австрийското правосъдие, твърди авторитетен виенски вестник. Нещо повече, Василев обвини Пеевски в манипулиране на търговете по строителство на "Южен поток" - и по този начин верифицира най-новия предлог за неговото спиране от Еврокомисията. (Това, разбира се, е огромен пропаганден подарък за противниците на проекта и аргумент за евентуални искания за неустойки.)

Зрелищно. Но не безпрецедентно.

Да си припомним какво беше поведението на останалите олигарси (по-коректното научно название би било плутократи). В течение на няколко години се водеше война между Пеевски - Василев и Прокопиев ("Икономедиа", "Алфа финанс" и др.). Тази конфронтация кулминира миналата година и не отпусна на кабинета "Орешарски" не само традиционните 100 дни, но и 5 дни спокойна работа. Такова нещо не се е случвало дори в най-бурните времена на прехода, да речем при правителството на Луканов или правителството на Виденов. Всъщност кратък гугъл-обзор показва, че още преди 3-4 години двете групи открито подриваха взаимната си кредитоспособност. А преди две години се водеше борба на живот и смърт между фармацевтичния индустриалец Огнян Донев и ТВ7, т.е. тогавашният тандем Пеевски - Василев. Преди това пък държавата се тресеше от тежък конфликт между интереси в енергетиката. Купуваха се публични лобисти, водеха се медийни спорове, правеше се референдум, пристигаше на кратко, но съдържателно, посещение държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън.

Иначе казано свръхбогатите перманентно се боричкат помежду си. И при това държат като заложник избирателната система. През техните медии минава достъпът до публичността. Без тяхното спонсорство и най-популярната кауза си остава бутиков дискусионен клуб, а с нея едно риалити може да стане партия. В резултат спонтанният народен протест от февруари миналата година и досега, година и половина по-късно, не намери истински представител и все по-малко хора участват в изборите.

Стигна се и до идеята да бъдат принуждавани да гласуват. А олигарсите и медийните магнати могат ли да бъдат, хайде не принудени, а ласкаво убедени, да стоят настрана от политиката? При сегашния обществен ред - едва ли. Колкото и пъти да се минава от пропорционален на мажоритарен принцип и обратно.
Малцина биха оспорили, че едногодишното управление върна увереността на бизнеса, че не е застрашен от държавен рекет. Остана една причина за бавното икономическо възстановяване: политическата нестабилност. Предприемачите изчакват, не инвестират, не отварят работни места и бумерангът на недоволството се завръща. Но какво от това?

Според теорията станалото през последните 25 години е мащабна революция. Т.е. смяна на елитите и на собствеността върху капитала, както и взрив на политическата активност на обикновените хора - докато отново изпаднат в апатия и неверие, че могат нещо да променят. След революцията настъпва Термидор - оттегляне на масите от политическата сцена. Той парадоксално развързва ръцете на новообразуваната олигархия и общественият живот започва периодично да се тресе от скандали и изключително долнопробни боричкания. Причината? Борбите между олигарсите са от типа "нулева сума" - един може да вземе само ако отнеме от други. Просто защото от народа и бившите господари вече е взето всичко, което носи доход.

Терминът "Термидор" е възникнал по името на 11-я месец в революционния календар (19 юли - 17 август), въведен от Великата френска революция. Тогава започва нейният залез. След това логично идва империята, а след това - Реставрацията. Тя доста добре отговаря на описанието на днешната политико-икономическа реалност: безподобни скандали във финансовия елит, глухо мълчание на масите, прекъсвано от периодични безплодни бунтове и безредици.

Мнозина ще си спомнят за типична финансова афера от онази епоха, описана в известния на всички роман на Александър Дюма "Граф Монте Кристо". Едмон Дантес се завръща в Париж години след като е бил оклеветен и предаден, за да си отмъсти на виновните. Те вече са придобили високо положение в обществото в мътните следреволюционни води. Отмъщенията тогава вече не се правят само с кинжал, а, както и днес, и с информация. Под прикритието на легендата за Монте Кристо той подмамва с помощта на подставени лица банкера Данглар да инвестира в испански държавни облигации; после се запознава с чиновник, който работи в кула на държавния оптически телеграф. Човекът е беден и особено нещастен от това, че всяка година вредители изяждат плодовете на най-хубавото му дърво с праскови. Срещу подкуп, достатъчно голям, за да си купи по-добра градина, той предава невярно съобщение - че претендентът за испанската корона е избягал от плен и оглавил въстание. И нещата заприличват на шоуто, което видяхме миналата седмица. Данглар има връзки във властта и пръв получава това съобщение. И пада в капан - разпродава облигациите си на загуба. Само че на следващия ден слухът е опроверган, следва вестникарска истерия и акциите скачат двойно. Врагът е разорен заедно с половин Париж, а графът тържествува.

Та каква е цената на личните отношения в олигархичните среди? Време е да си го признаем. Едно скарване и прегрупирване между свръхбогатите има по-голям ефект върху статуквото в страната от промяна в конституцията. Моето и вашето мнение тежи точно един глас в урната, а прищявката на медийния магнат се мери в проценти от електората - 100  хил. гласа, 200  000 гласа и т.н. И няма смисъл да се самоуспокояваме, че при тази странна разлика те ще проявят съразмерна на силата си отговорност към обществения интерес. Защото тя е чувство, противоположно на онова, което ги е извело на върха.

 

Източник: вестник „Труд”, 25 юни 2014 г.