Търсене в този блог

петък, 27 юни 2014 г.

Операция "Украйна" – проф. Петко Ганчев

 

 

Геостратегическата цел е да се удари Русия - най-активният противостоящ на САЩ "играч" в новото хилядолетие

От векове Западът се стреми да овладее огромното пространство на Русия/Евразия, обявено от британския геополитик Хилфорд Макиндър за "Хартленда" - осевото пространство на Земята с неговите огромни природни ресурси. Това беше геополитическата цел на Великобритания - последната най-голяма колониална империя, това е главната геополитическа цел на "уникалната империя" (Зб. Бжежински) САЩ вече 70 години. За тази цел около Русия/Евразия в годините се изграждаха както "външни" пояси - Турция, Пакистан, Южна Корея, Япония, така и след разпадането на СССР се овладяваха "слаби" пространства като Грузия, Молдова, Литва, Латвия, Естония. Голяма част от източноевропейските страни-сателити на СССР след края на Студената война бяха вкарани в НАТО като условие да станат членове на ЕС. Но до непосредствените граници на Русия оставаха две мощно свързани с нея исторически, културно и икономически пространства - Беларус и Украйна. И ако Беларус засега по силата на своя етносъстав, култура и икономика е здраво свързана с Русия, то слабото звено се оказа Украйна. Именно затова тя бе избрана.


Кои са главните цели на геостратегическата операция "Украйна"?


На първо място, да се удари Русия като най-активния противостоящ на САЩ геополитически "играч" в новото хилядолетие. С откъсването на Украйна от "орбитата" на Русия САЩ преследваха няколко цели: 1) да изнесат ПРО и другите системи на НАТО до непосредствените граници на Русия и по този начин да разстроят цялата й отбранителна система и ядрен потенциал; 2) да разстроят руската икономика с прекъсването на връзките й с икономиката на Украйна (Порошенко по заповед от САЩ вече забрани сътрудничество на украинския ВПК с Русия); 3) да обременят бюджета на РФ с нови разходи за потока от бежанци и заместване на импорта от Украйна с такъв от други страни или със собствено производство; 4) да затворят газо- и нефтопроводите на Русия към ЕС и Европа и по този начин да прекъснат притока на валута за руската икономика; 5) да попречат на процеса на разгръщането на Митническия съюз и формирането на Евразийския икономически съюз като нов икономически конкурент; 6) да се дестабилизира политическата система в Русия, като се обвини нейното ръководство и конкретно президентът Путин за ставащото в Украйна; 7) да се прекъсне икономическото сътрудничество между Русия и страните от ЕС; 8) да се забие клин между Русия и другите страни от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и те косвено да бъдат предупредени.


На второ място, да се удари ЕС, който наред с Китай е главният конкурент в сферата на икономиката, и да се напомни неговата второстепенна роля на геополитически играч. По такъв начин не само се целеше да се потвърди оценката на най-яростния русофоб Зб. Бжежински от неговата книга "Голямата шахматна дъска" (1997), че ЕС е "протекторат на САЩ", подкрепена с цинизма на В. Нюланд "fuck of EU", но и да се постави в още по-силна икономическа зависимост, чрез готвения "Трансатлантически договор за свободна търговия" и изкупуване на американския шистов газ. Но това означаваше да се спре потокът на руския газ. За целта най-голямата компания на Украйна "Нафтогаз" се изкупува от консорциум, в чието ръководство влизат синът на вицепрезидента Джо Байдън и бившият полски президент Александър Квашневски. В същото време известната на българите "Шеврон" започва подготовката за добив на шистов газ в Югоизточна Украйна - зоната на Славянск и Краматорск. Паралелно се оказва натиск върху Франция да откаже продажбата на два хеликоптероносача "Мистрал" на Русия и се заплашва с 10 млрд. щ.д. санкция най-голямата френска банка "БНП Париба" за нарушения на американско ембарго срещу Куба, Судан и Никарагуа. В същото време затъналите до уши в дългова криза с 17 трилиона щ.д. при 14 трилиона БВП САЩ ще отпуснат още 1 млрд. щ.д. на източноевропейските страни от НАТО за ново оръжие и изнасяне на ядрените арсенали по-близо до Русия.


При реализацията на тези цели от "приятелския огън" на американците биват поразявани послушни и кротки васали като България, която след отпадането на нефтопровода "Бургас- Александруполис" и АЕЦ "Белене" ще трябва най-вероятно, ако не се промени политиката на ЕК, да се прости и с газопровода "Южен поток".
За щастие на "Голямата шахматна дъска" САЩ не играят с виртуални противници. Срещу тях стоят не по-малко опитни "играчи". Досега при всичките си големи геополитически операции след Втората световна война (Корея, Куба, Виетнам, Ирак, Афганистан и пр.) САЩ не могат да се похвалят с особени успехи, напротив - в повечето случаи с провали. И въпреки че чрез тези войни са "стимулирали" националната икономика, те все пак постепенно се превръщат в милитаризирана икономика. А това винаги е предвестник на края на всяка империя.

 

 

 

 

Петко Ганчев е професор, доктор на философските и доктор на политологичните науки. Работи основно в областта на философията на историята, философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Автор е на повече от 30 монографии, а така също и над 500 научни и научно-популярни труда. Народен представител в 39-то Народно събрание на Република България. От 25 април 2005 г. до 31 май 2009 г. Извънреден и Пълномощен посланик на Република България в Република Беларус.

 

 

 

Източник: вестник „Дума”, 28 юни 2014 г.