Търсене в този блог

сряда, 25 юни 2014 г.

Тъмен облак пълзи по българското небе – Георги Пенчев

 

 

Напъните да се утвърди и наложи друго разбиране за живота, друг духовен подход започнаха и продължават настъпателно и промислено  

Много съдбовни беди тегнат над днешна България, но две са особено застрашителни. Те ни притискат, закриват хоризонта пред нас, изпиват моралната ни надежда. Става все по-ясно, че ако не открием изхода, застрашено е бъдещето ни и България може да я няма.
Първата и най-жестока беда е обезлюдяването. Раждат се все по-малко българи, а повече умират. Така е от години и никоя власт не се е заела истински, не на думи, да промени тази тъжна и жестока реалност. Зная, че никак не е лесна и проста работа, че трябва да се вдигне на крак цялата нация, но е страшно да се мисли какво ни очаква, ако само продължаваме да се тюхкаме.
Решението е най-вече икономическо, защото трябва да се променят условията на живот в най-бедната страна на ЕС. Тогава ще започнат да се раждат повече българи. Но и не само икономическо - това решение не опира само до трудното ни днешно битие. Хиляди млади българи, изучени, поели хляба в ръцете си, обръщат гръб на родината и тръгват по света. Не само заради едното приключение. Дори и

не само заради голяма заплата

А защото нещо в нашия дом им е дотегнало. Но толкова им е дотегнало, че са готови да оставят деца, родители, близки. Може би заради българската управия и беззаконие.
Мисля, че по-жестока, още по-коварна е другата беда, която като зловещ черен облак пълзи над отечеството. Непрестанно от много страни ни обхваща плесента на обезбългаряване. Колкото и да е невероятно обичта към родното, към българското затихва, все повече гасне. Не са силни тези думи. Ако си спомним какво беше преди години чувството на родолюбие, с каква сила гореше пламъкът на българщината и какво е днес - ще ни настръхнат косите. Този процес набира скорост. Той не тече на самотек. Напротив! Върху него е мислено, подготвен е много добре, отделени са много пари, подработени са хора, обучени са. Затова обезбългаряването обгръща живота ни от много страни и е толкова опасно.
Започна отявлено от първите години на т.нар. демокрация. Може би началото тръгна с програмата на Сорос. Помните ли това време - подкупваха лични българи, за да ги приобщят към тайните си намерения. Макар че всичко беше благовидно, изтънчено, скрито в обвивката на красиви думи и хубави помисли. Мнозина се хванаха на хитрата въдица. В ония трудни и бедни години това не беше толкова невъзможно. Апостолите на обезбългаряването действаха хитро и методично. Подготвиха си послушници, които да водят тоя процес, обмисляха посоките. Целта е била ясна - да се принизи, да се смачка националното, българското.
Днес много по-добре съзнаваме колко прав беше мъдрецът Николай Хайтов, защото имаше очи да прозре опасността, която се задава. Тогава той издигна тревожен глас. Но колцина го чуха и го разбраха. Сега ние мислим и се тревожим като след дъжд качулка. Макар да не е още всичко загубено.                                                     
На нашето възлово кръстовище

дето духат всички ветрове и откъдето начеват много бури - владетелите отколе са прозрели, че тук им  трябват покорни, безлични и послушни слуги. В по-нови времена те добре разбират, че търсенето на послушковци ще е по-трудно. Защото си дават сметка, че ние сме племе много живяло и много видяло. Освен нашия славянски корен, който ни е крепил векове, сме и народ, който помни своя път. Поколения са просмукали обичта и вярата в дядо Иван, вековно е роднинството ни с руския народ. Имали сме родовото чувство на вековете, че сме кръвни братя. От него е загоряла искрата, свързана с надеждата за свобода, от руската духовна сила са възмъжавали поколения българи. Такива вкоренени в народната памет корени не се затриват лесно. Въпреки всякакви напъни. Въпреки че се родиха лъжебългари, за които братя станаха задокеански господари, с които нямаме никакво родство, а близката история напомня американските ескадрили, които летяха над България и сееха смърт, които оставиха хиляди българи без дом, а столицата в руини. Дали наистина толкова къса е българската памет? Дали толкова тя е повредена, че да превръща убиеца ти в приятел, а родния и спасителя в противник.                                                 С демокрацията у нас започнаха инатлийски напъни да се замени руското духовно влияние със западно, с американско. Жалка е съдбата на малките народи. Всяка политическа промяна си създава политически елит, който не само превива гръб пред силните, но започва така да блюдолизничи, че става жалък. Така се получи и у нас. Макар разликата в културата и духовността между българи и американци да е огромна. Защото те са народ с друга нравственост, живели са при други условия, имат различна история. Затова насилието, убийството, господството на пищова е втъкано в битието им. Това е чуждо, далечно на българската нравственост.    
Напъните да се утвърди и наложи друго разбиране за живота, друг духовен подход започнаха и продължават настъпателно, промислено. Освен да се заличава това което е било, важно е да се насажда новото и непознато. Дори като минало, като история. Иначе как да убедиш българите, че американските авиатори, когато са хвърляли бомбите си над София и други наши градове, когато са разрушавали жилища и обществени сгради, не са ни мислели злото. Кой да повярва на такива неудобни исторически факти, когато сравнява с десетките хиляди загинали по българските земи руски синове, оставили роден дом, за да помогнат на своя брат българин да се освободи. Неумолими са фактите на историята! И често напъните са всуе. Да се чудим ли тогава, че един висш чиновник дори "забрави" в деня за памет да припомни подвига на хилядите руснаци. Държавните мъже са здраво впрегнати в тия напъни за промяна на българското съзнание.
 
Изтриването на българската памет

върви по разни посоки. Де по-умно и тактично, де по-грубо и брутално. Вместо българското, националното самочувствие и съзнание, упорито и последователно се внедрява някакво ново, модерно, "съвременно" европейско съзнание. Защото всичко, което се прави за загърбване на българското, най-често е в името на европейското. Сякаш досега българите са живели на необитаем остров, били са диваци и непросветни люде. Сякаш е нямало онази България с духовни прозрения, които са удивлявали света и за които тъмна Европа още не е мечтаела. Обръщането на гръб към миналото, към историята е много важна крачка към изтриването на българската памет, към обезбългаряването. Училището, учебните програми са средство към тази цел. Новите поколения няма да знаят истината за своя народ, за неговите борби и герои. Или ще знаят само за отделни, подбрани и удобни на целта.
Особена роля при обезбългаряването е отредена на радио, телевизия, изкуство, духовност. Надълго бих могъл да разказвам как от националната литература настойчиво и последователно се изтръгва българското жило, всичко, което дава национален аромат на художественото внушение. И се заменя с нещо безлично, хермафродитно, далечно от родното. Авторите на такива "произведения" се въздигат в небесата, обикалят по света, не слизат от екраните на телевизиите, захапали са микрофоните на радиото. Защото това, което "творят", е важна част от обезродяването. Литературата се превръща във водевил на реалния, днешния живот. В нея няма народната мъка, няма ги нищетата и бедите на мнозинството от хората. Всичко е загладено и лустросано по западен, по американски образец. За това се плаща и затова така пишат "модерните" български писатели. Всичко друго е встрани от техния интерес и поглед. Чудно ли е защо беше смазана критиката! Защото няма кой да каже голата истина.
В ония начални години, когато Сорос проникваше, оттук-оттам се подочуваше колко журналисти, социолози и какви ли не още пропагандатори и манипулатори на обществения вкус заминават за Америка или някъде на Запад, за да усвояват принципи на новия духовен свят. Добре са ги усвоили. Сега тези добри ученици и много покрай тях владеят екрана и ефира и вършат своето дело. Макар че са българи!? Родени са от българска майка на тази наша земя, огряло ги е нашето слънце. Но какво ли не правят парите!
Искате да се убедите. Не ходете зад девет земи. Послушайте няколко часа националното радио, погледайте телевизия, влезте в театъра, отидете на кино, на концерт, на изложба... Ако имате отворени очи и уши - всичко ще видите и чуете.
Много добре се използва за тези манипулации музиката. Тя е отвлечено изкуство, но всеки може да различи дали по родния ефир звучи българска или някаква славянска мелодия, или пък са далечни на българската душевност ритми. Те повече напомнят на крясъци, викове, но не и на мелодия.
В началото беше оправданието, че през годините на тоталитаризма българинът бил откъснат от постиженията на света. Ако това, което се предлага, са духовните постижения - жалък е този свят. Жалки са и музикалните редактори.
Напоследък се налага една съзнателна посока на духовен живот, която е присъща на т.нар. масова култура и чрез която особено удобно се влияе на хората. Не ви ли прави впечатление, че шоуто заля като лавина всичко.

Навред е шоу

Дори прогнозата за времето стана шоу. Наистина всичко така лесно се възприема и не е потребно особено мисловно напрежение, но какво остава след това. Шоуто е вафла в устата. Тя сладни, но не засища. Хората се приучават да не мислят, да не се задълбочават, да възприемат фактите от своето ежедневие като забавен епизод. Върху такова съзнание много лесно могат да никнат всякакви внушения. Явно такава е целта на сегашните манипулатори.
Все пак има някаква искрица, която разгаря обичта към българското и към красотата на нашата традиция. Бледа казвам в смисъл на самотна, а не на незначителна. По своето ярко художествено, естетическо внушение спектаклите на Нешка Робева, на Николина Чакърдъкова и още колцина поддържат огъня на родолюбието, напомнят на мало и голямо какви истински съкровени богатства крие сътвореното от нашите деди и прадеди. Напомнят колко дълбок и жилав е коренът на истинското национално, което пази през вековете българското съзнание и гордост.
Посоките, по които упорито върви обезбългаряването в нашето ежедневие, са много и разнообразни и нямам съзнание, че съм насочил поглед дори към най-пробивните. Дълги години изследвам пътя на нашия исторически роман и добре познавам погледа на писателите към българското минало, към неговите дейци. България и друг път е била застрашавана от опасността да изсъхне коренът на нашата националност. Най-тежки са били ударите на вековното турско потисничество, но не по-леко е било от византийското насилие или от гръцкото духовно потисничество. Българите все са успявали да устоят. Въпреки жертвите, въпреки тежките изпитания. Сегашното обезбългаряване не прилича на предишните. То е съвременно и по-префинено. Още повече, че пълзи под флага на европеизма, на идеята за общ дом. Но в този дом ние не бива да сме слугите, безправните. Защото сме народ с вековна култура и световни приноси. Тази многоцветност на процеса го прави още по-опасен.
Въпреки всичко, въпреки жестоките напъни живея с дълбоката вяра, че нашият корен е вбит дълбоко в българската земя и няма тъй лесно да го изтръгнат. Вярвам!

 

Източник: вестник Дума, 25 юни 2014 г.