Тодор Цеков Велинов (15.02.1882 – 1962) е известен участник в революционното работническо движение, учител, адвокат. Член на БРСДП (т.с.) от 1904 г. Роден е в с. Таваличево, но скоро семейството се премества в град Кюстендил. В някои документи за него се споменава фамилията Севдин. Като ученик в Кюстендилското педагогическо училище (1898-1902) възприема социалистическите идеи. Един от организаторите на тайните ученически македоно-одрински кръжоци „Освобождение“ и „Свобода (1900) и на работническото просветно дружество „Класово съзнание" (1901). От ученическите години датира познанството и дружбата му с Йордан Левков, с Милан Казанджиев, със Станке Димитров, с Григор Саралиев, с Георги Горанов.
През 1900 г. Тодор Цеков предоставя на своя близък приятел Георги Горанов „Червен народен календар” от преди две години, в който е поместено стихотворението „Песен на труда” на големия работнически трибун Георги Кирков-Майстора със заръката да го прегледа внимателно и напише музика към него. Огненият пулс на творбата пленява младия композитор, тогава само на 18 години. За кратко време Горанов сюрпризира съучениците си с готовата музика към Кирковия текст. Тази песен, често наричана „Дружна песен“, завинаги влиза в историята на българската музикална култура като химн на работническата класа.
На 12 септември 1904 г. Тодор Цеков е назначен за основен учител в с. Поцърненци, Пернишко, където става член-учредител на учителската социалдемократическа организация (1905). Там назначават учители, които не са долюбвани от властта. В Радомирска околия тогава учители са Димо Хаджидимов, Никола Шопов, Йордан Левков и други прогресивни дейци.
Наред с това Тодор Цеков помага и на работническите борби в Кюстендил. През май 1905 г. се вдигат на стачка работниците от двете печатници в града. Партийната организация на тесните социалисти подкрепя активно стачния комитет. Нейните оратори – Никола Въжаров и Тодор Цеков – изнасят всеки ден пред печатарите политически беседи, вдъхновяват и ободряват. Исканията са за намаляване работното време от 10 на 8 часа, увеличение на заплатите и защита от уволнение. След няколко дни исканията им са приети. Това е първият конфликт между труда и капитала в града, който завършва с победа.
През м. май 1906 г. Тодор Цеков взема активно участие в организацията на първия работнически събор в Кюстендил като противовес на провеждания „Юнашки окръжен събор“. Пристигат партийни групи от Самоков, Дупница, Радомир и София. Речи пред участниците произнасят Георги Димитров, Христо Кабакчиев, Васил Нейчев, Димитър Лазов. През юни партийната организация организира участието на 200 души в работнически излет до м. „Юч бунар“.
През 1907 г. Тодор Цеков заминава с жена си Катя в САЩ. Двамата работят и следват. Тодор завършва право и се включва активно в дейността на земляческата емигрантска група. Създава социалистически просветен кръжок, включва се в издаването на български вестник „Работническа просвета“. Не забравя да пренесе и разучи с хора на българите в Детройт „Дружна песен“. Семейството се завръща в България на 22 август 1911 г. Жена му е назначена в девическата гимназия в Сливен, а той става директор на прогимназията в с. Кортен, Новозагорско. Там успява да привлече в учителската организация на тесните социалисти Петко Енев, който по-късно става известен водач на работническото движение в Нова Загора. От този район Тодор Цеков е избран за делегат на учителския конгрес 8 – 12 юли 1912 г. в София.
През лятото семейството се прибира в Кюстендил. Сестрата на Тодор Цеков – Елена е съпруга на Коста Петров, бъдещия кмет на Дупница, с когото ги свързва дългогодишна дружба още от ученическите години. Често те тримата посещават роднини в с. Таваличево и устройват срещи и беседи със социалистическата група и младежи. Под влияние на Тодор братовчедите му възприемат социалистическите идеи.
Тодор Цеков участва в Балканската война (1912-13) като взводен и ротен командир. Проявява изключителна храброст в боевете при Булаир на полуостров Галиполи (1913).
В началото на м. август 1915 г. участва като делегат в XXI конгрес на БРСДП (т.с.), който издига решителен глас против надигащата се война.
През Първата световна война воюва в състава на 13-ти полк на фронта в долното течение на Струма, където заболява и поради това е уволнен. След известно време е назначен за съдия в Кюстендил и се стреми да помага на бедните и обезправените. Наред с това развива широка революционна дейност. Проявява се като ревностен пропагандатор на социалистическото учение и един от най-активните и идейно подготвените дейци на местната и окръжната партийна организация. През 1918 г. във връзка с разпространени ръкописни позиви и анонимни писма са задържани и подведени под отговорност двама ученика от последните гимназиални класове. С мотива „да не се пречи на делото“, Тодор Цеков е преназначен в гр. Гюмюрджина (но не за дълго), тогава още в границите на България.
Последиците от Първата световна война са тежки, отразяват се неблагоприятно за работниците, селяните и занаятчиите в Кюстендилски район и страната като цяло. Снабдяването на населението със стоки от първа необходимост е крайно влошено. Наред с продоволствената криза и скъпотията се засилва и експлоатацията на трудещите се. Тази обществено-икономическа и политическа обстановка създава предпоставки за революционен подем на масите. В края на 1918 и началото на 1919 г. започва бързо да се увеличава числения състав на БРСДП (т.с.). От фронта се завръщат старите партийни членове, възстановяват се и укрепват партийните организации и групи. Това поражда нови задачи пред Кюстендилската партийна организация – да организира и ръководи умело революционните борби на трудещите се маси. В авангарда са най подготвените – Станке Димитров, Тодор Цеков, Коста Петров, Никола Въжаров, Христо Димитров, Павел Петров и др. дейци, които произнасят често пламенни речи на публични събрания, изобличават буржоазията и военната лига, сплотяват трудещите се около партията.
Още в края на 1918 г. местният партиен комитет в Кюстендил организира протестно събрание на работниците и бедните граждани, на което оратори са Станке Димитров и Тодор Цеков. Гласува се резолюция до председателя на Народното събрание против съществуващата скъпотия, отнемането на конституционните свободи, за поевтиняване на живота, за увеличаване на дневната дажба до 1 кг. дневно и редовно снабдяване с продукти от първа необходимост. Настоява се за незабавна конфискация на всички незаконно натрупани печалби и храни по време на войната, за наказване виновниците за националната катастрофа, за незабавна амнистия на всички жертви от войната.
На 26 януари 1919 г. Тодор Цеков е сред организаторите на протестната акция срещу спиране от правителството на печата и разпространението на „Работнически вестник“. Акцията е в цялата страна, тя дава резултат и властите са принудени да отменят това свое позорно решение.
На 15 и 16 февруари 1919 г. се провежда околийска конференция на партията в Кюстендил с присъствието на партийните групи от селата Жиленци, Гърбино, Граница, Коняво, Ръждавица и др. В работата и взема участие и Георги Димитров, който изнася реферат на тема „Днешният политически момент и нашите искания“. След конференцията той се среща с местния партиен комитет в дома на учителя Никола Грънчаров и дава ценни указания. На конференцията доклад на тема „Организация на агитацията и пропагандата в околията“ поднася Тодор Цеков.
Интересен е случая с превземане на публичното събрание свикано от стамболовисти, радикали и цанковисти под етикета „група граждани“ на 6 април 1919 г. в девическата гимназия. Темата е „Комитетът по прехраната“. Ръководството на БРСДП (т.с.) бойкотира масовото участие, но решава да изпрати трима представители. Възползвайки се от слабата организация на събралите се към 800 човека, Тодор Цеков взема думата, говори повече от един час и предизвиква аплодисментите на присъстващите. Накрая предлага и събранието гласува неговия вариант на резолюция за премахване действащата дирекция по прехраната, конфискуване на продуктите от първа необходимост и раздаването им под контрола на работническите организации. Със своето красноречие, принципна и убедителна мисъл той неведнъж постига подобни резултати и разобличава с аргументи слугите на буржоазията.
Ярък израз на революционния подем на трудещите се маси по това време е отпразнуването на бойния празник на труда – Първи май през 1919 г. Въпреки дъждовното време в Кюстендил манифестират около 700 души. Масовото участие на трудещите се признава и местната буржоазия чрез вестника на Демократическата партия в Кюстендил.
Изключително голяма роля за по-нататъшното разгръщане на партийната дейност има Първия конгрес на БКП (т.с.) на 25 –27 май 1919 година, на който Тодор Цеков е делегат от Кюстендилско. Конгресът приема Програмна декларация, издържана в духа на Комунистическия интернационал, към който се присъединява партията. Направени са изменения в партийния Устав, които отбелязват важна крачка по пътя на ленинизацията, приет е Манифест към всички трудещи се в страната. На конгреса Тодор Цеков е избран за член на Висшия партиен съвет и е преизбиран като представител от Кюстендилско на последвалите конгреси през 1920, 1921, 1922 и 1923 г.
Веднага след Първия конгрес в Кюстендилски окръг е учредено ново окръжно партийно ръководство, като изискване от промяната в устава. И така от 1919 до 1921 г. Тодор Цеков е член на Окръжния комитет на БКП (т.с.) със седалище в Кюстендил. В състава му са още: Павел Петров Велков – секретар и членове Станке Димитров, Никола Грънчаров и Христо Димитров Велинов (Ризе). От лятото на 1921 г. седалището е преместено в Дупница.
Партийната организация развива особено активна дейност по време на парламентарните избори за XVIII Обикновено народно събрание насрочени на 17 август 1919 г. В хода на предизборната борба комунистите от окръга издигат лозунги за народен съд над виновниците за националната катастрофа, за конфискация на богатствата, спечелени по време на войната, за национализация на имотите на едрите земевладелци и на предприятията от хранителната промишленост. Наред с това се иска благоустройство на населените места, откриване на нови болници и аптеки, въвеждане на безплатно лечение и др. Въпреки изключително тежката вътрешнополитическа обстановка, провеждането на избори в условията на съществуващо военно положение и засилен полицейски терор партията в Кюстендилски окръг се нарежда на второ място след БЗНС и увеличава два и половина пъти гласовете си в сравнение с 1914 г. За народни представители са избрани двама свои представители – Васил Коларов и Станке Димитров. Тъй като Васил Коларов е избран и в друга избирателна колегия в страната, на негово място влиза подгласника му от комунистическата партия Тодор Цеков. Животът на XVIII обикновено НС е кратък, от 02.10.1919 до 20.02.1920 г и то е разпуснато предсрочно. Тогава парламентарната група на БКП е 42 члена.
Въпреки обявеното военно положение и бесния полицейски терор, в изборите на 7 декември 1919 г. партията завоюва блестящ успех, като набира 885 гласа срещу 625 за буржоазната коалиция, 334 за широките социалисти и 300 за стамболовистите... Наистина нито една от политическите партии няма необходимото болшинство за установяването на свое постоянно присъствие, но при гласуването на 27.1.1920 г. комунистите получават най-много гласове... и се ражда Първата кюстендилска комуна, първата голяма победа на кюстендилските трудещи се... Комуната провежда редица мероприятия в защита интересите на работниците и градската беднота, но това предизвикват остра реакция от страна на буржоазните среди. След като се изчерпват всички възможности за по-активни действия и при липсата на болшинство, съветниците комунисти, независимо че са най-много, подават оставка на 10 юни 1920 г. и общинския съвет в Кюстендил прекратява дейността си.
Избори за XIX обикновено НС през март 1920 г. показват засилен революционен устрем на масите, породен от дълбоките рани от войната, икономическата криза и унизителния Ньойски диктат. В тези избори партията отново се нарежда на второ място в окръга. За народни представители от Комунистическата партия са избрани трима представители - Васил Коларов, Станке Димитров и Тодор Цеков. Мандатът на това НС е от 15.04.1920 до 11.03.1923 г. Тогава БЗНС съставя самостоятелно правителство през май 1920 г., което с известни промени управлява до 9 юни 1923 г.
Победата в общинските избори и нарастващото влияние на комунистите в Дупница вбесява реакцията и тя си поставя задача да обезглави партийната организация. Подготвя план за избиването на другарите на Тодор Цеков – Георги Муструков, Коста Петров и Станке Димитров. На 10 януари 1920 год. е убит секретаря на партийната организация Георги Муструков. Терорът и беззаконията надминават всички представи. Арестувани са целият партиен комитет и много други активисти. Тодор Цеков, Борис Хаджисотиров, Васил Мулетаров и Иван Чомаков в края на февруари се явяват пред съда в тяхна защита. На 21.02.1923 г. наемните убийци от бандите на ВМРО отнемат живота на Коста Петров – кмета на Дупнишката комуна и зет на Тодор Цеков. Само три дни по рано – на 18 февруари двамата говорят на многолюдно публично събрание в Дупница и Тодор остава два дни в дома на кмета. Тежката загуба отеква болезнено в сърцето му и потриса трудещите се в Дупница и цялата страна.
На изборите от 25 януари 1920 г. за окръжни съветници от комунистите са избрани Тодор Цеков и Христо Гешев в условията на терор и обсадно военно положение.
Малко след това, на 22 ноември 1920 г. след победата на БКП на общинските избори в града на 3 октомври 1920 г. е обявена втората Кюстендилска комуна. За неин кмет е избран Никола Грънчаров. Тодор Цеков е избран за общински съветник, заедно с Никола Грънчаров, Александър Иванов, Павел Петров, Трифон Кръстев, Давид Алфандари и Димитър К. Христов. Втората кюстендилска комуна пристъпва незабавно към активна дейност. Това засилва още повече влиянието на местната комунистическа организация сред трудещите си и предизвиква силна ненавист на градската буржоазия и политическите й партии. Под тяхно влияние Кюстендилския окръжен съд разпорежда през януари 1921 г. разпускане на общинския съвет.
През целия период от 1919 до 1923 г. Тодор Цеков е член на Окръжния комитет на БКП. Той е оратор и докладчик на различни партийни и общоградски прояви, публични събрания, организатор на агитационни групи по селата, автор на текстове за позиви. Непрестанно му се налага да се явява като адвокат и защитник на неправилно обвинявани хора по скалъпени съдебни дела. През 1921—1922 г. е един от организаторите на широка акция в помощ на гладуващото население от Поволжието. В своите спомени пише, че са събрани 29149 лв., а организирани групи в града и селата събират с волски коли хранителни продукти, предавани в натура. На свикания митинг през март 1922 г. над 2000 кюстендилци единодушно се обявяват за разоръжаване на Врангеловите войски и изгонването им от България. На 21 май 1922 г. пред три хиляден митинг Тодор Цеков отново осъжда мекушавата позиция на правителството, предателствата на буржоазния блок и предлага резолюция за незабавно разоръжаване и разпускане на Вранглеровата армия.
Виж спомени на Тодор Цеков за организацията и отпразнуването на Първи май през 1922 г. тук – https://probuzhdane.blogspot.com/2023/02/1.html
При превземането на Кюстендил от автономистките бандите на ВМРО на 4 декември 1922 г. партийната организация е изненадана и запазва неутралитет в борбите между македонските организации (федералисти и автономисти). Пред нарочно свикано съвещание от войводата Панчо Михайлов с управата на града и представители на политическите партии Тодор Цеков излага позицията на местната комунистическа организация в по общ политически план и предупреждава да не се извършват насилия, самоуправство и грозни сцени в града. И тъй като е определен в комисия, която да замине за София за среща с вътрешния и военния министър, Тодор Цеков използва възможността да информира Парламентарната група на БКП за развитието на събитията и водените разговори.
Тодор Цеков е избран за съветник в проведените на 31 декември 1922 г. общински избори в Кюстендил, а партията получава 893 гласа. Изборите стават при военно положение и цензура. Избран е отново за окръжен съветник в изборите от 14 януари 1923 г.
На 28 март 1923 г. е проведено организационно събрание и кюстендилската партийна организация избира Тодор Цеков за свой секретар. Тъй като е претоварен, той си подава оставка като общински и окръжен съветник.
Превратът на 9 юни 1923 г. се оказва изненада за партийната организация. Като цяло Кюстендилска околия не оказва противодействие на фашистките превратаджии. Комунистите научават за решението на Централния комитет за неутралитет. Законопроектът на Стамболийски за „Селски комуни“, заплахите за конфискация на имоти на комунисти и изпращането им в Бургаско да пресушават блатата, терорът на земеделското правителство на току що отминалите избори на 22 април и различни други безчинства на главозамаялите се земеделци правят преобладаващата част от комунистите равнодушни и безучастни към случващото се. В Кюстендил отново се появяват автономистите от четата на Иван Бърльо, които се опитват да въвеждат ред в града и околността в явна услуга на превратаджиите. Новото правителство забранява всякакви събрания на партията, която е обект на силна атака от буржоазния печат. Местните буржоазни сили се активизират, влизат в открит контакт с фашизираните офицери във военното поделение, подтикват македонските автономисти към открита разправа с комунистите и техните привърженици.
През месец август 1923 година в Кюстендил пристига Станке Димитров, който е секретар на Окръжния комитет и в клуба на партията при Чифте баня поставя задачата за подготовка на въоръжено въстание.
Станке Димитров и Тодор Цеков се явяват на 3 – 5 септември 1923 г. като защитници на Никифор Бибин и Стоичко Рамков от Бобошево по дело в Софийския апелативен съд във връзка със скалъпено обвинение за хвърлена бомба срещу празнуващи офицери и подофицери на 12 ноември 1922 г. Благодарение на умелата защита съдът издава оправдателна присъда.
На 12 септември 1923 година правителството на сговора започва арести. В Кюстендил първоначално са задържани 15 души и 7 от околните села. Сред арестуваните са Тодор Цеков – депутат, секретар на партийната организация, Никола Грънчаров – член на партийното ръководство и бивш кмет на Втората кюстендилска комуна, Йордан Левков – адвокат, Иван Иванов, Христо Илиев Гешев, Йосиф Д. Барух (Жозе), Симеон Максимов, Димитър Константинов – фелдшера и др. От селата са докарани – Илия Захариев и учителя Димитър Стоянов от Коняво, Милан Балджиев, Петър Андонов – от Ръждавица и други. През следващите дни арестите продължават. В кратък срок са направени много обиски. Властите събират отявлени фашисти-реакционери, обличат ги във военни дрехи и ги пускат да малтретират населението и то главно комунисти и земеделци.
След 23 септември 1923 година правителството забранява дейността на БКП, БКМС, профсъюзите и кооперация „Освобождение“. Както партията ,така и БКМС минават в нелегалност.
На 13 октомври 1923 г., след 32 дневен арест, са пуснати на свобода четиримата най-видни комунистически ръководители – Тодор Цеков, Никола Грънчаров, Иван Иванов и Йордан Левков. Окръжният управител, запасният полковник Стефан Манов прави недвусмислено предупреждение, че вън от ареста той не е сигурен какво ще се случи с тях. Защото знае какви са замислите да ги ликвидират, така както мнозина от другарите им в страната.
След забраната на партията и БКМС в 1923 г., работата в гр. Кюстендил става много трудна. Буржоазията най-рационално използва македонски терористи, за да измъчват населението и то преди всичко прогресивни хора. Покрай официалната власт се появява т.н. „Граждански комитет“, които дирижира арестуванията, убийствата, но се явява неотговорен фактор. Тук представители имат „демократичния сговор“, офицерската лига, крайнодясната фашистка организация „Кубрат“ и др.
В началото на март 1924 г. Тодор Цеков получава сведения от близък, че се подготвя неговото убийство, заедно с колегата му Йордан Левков, Никола Грънчаров, Иван Иванов, земеделеца Ангел Янев.
В резултат на терора, убийствата и беззаконията срещу комунисти и земеделци започва емиграция. Още през 1923 г. Стефан Димитров – Кривото рамо и Захари Бонев заминават нелегално в Югославия. През 1924 г. нелегално за Югославия заминават Никола Грънчаров и Иван Иванов и други. Йордан Левков затваря адвокатската си кантора и със семейството си се премества в София.
Животът на семейството на Тодор Цеков става ад, занизват се мъчителни дни в очакване на най-лошото. Налага се да се разделят с досегашния си живот, с другарите, с приятели и близки. Продават покъщнината, вземат и заеми и решават да действат. На 6 април 1924 година семейството с двете си деца на 10 и 3 години напуска Кюстендил и емигрира в САЩ. На 2 май 1924 г. пристигат в Детройт, където по това време е преобладаващата част от нашата емиграция. Тодор Цеков започва работа като обикновен работник, сложно преобразяване на неговите 42 години, но това е цената за запазване на живота. Там отново е в редовете на прогресивното движение, секретар е на българо-македонския просветен съюз и сътрудник на неговия орган.
През 1932 г., след осем години емигрантски живот, семейството се завръща в България и Тодор Цеков отново започва работа като адвокат в София. През следващите години му се налага да защитава по съдебни дела много прогресивни и бедни хора.
След 9 септември 1944 година е член на Висшия адвокатски съвет и член-съдия на Върховния съд на НРБ. Носител е на орден „Девети септември 1944 г.".
