Вместо писар в някоя легация, остани поет на своята нация, пише Александър Стамболийски до младия поет
Както е известно, 1925 година остава в българската историческа и политическа летопис с хилядите убийства след Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание. Между убитите български патриоти от средите на интелигенцията са имената на поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев.
Димитър Диловски, записан в регистрите с името "Д.Д" (с псевдоним Сергей Румянцев), е роден на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, Луковитско. Баща му Дидо Митов Тихолов е гонен и преследван от османлиите. Това го е принудило да се пресели от с. Брусен, Тетевенско. Бащата мразел чорбаджиите и властващите. Тази омраза се предала и на малкия Диловски. Като дете той живеел в оскъдица, пасял биволите.
В пастирската си торбичка обаче винаги носел книжка
Когато станал на 7 години, тръгнал на училище. Съобщава се, че бил единственото дете, което можело да чете, нещо, което много рядко се е срещало в ония времена. Завършва четвърто отделение с отличен и поради недоимък родителите му не могли да го издържат по нататък, за да продължи образованието си. С настояването си пред родителите един учител от Златарица, който издирвал любознателни деца със заложби, Димитър продължава образованието си в прогимназията в Луковит. След завършване на прогимназията той отива на село, където се занимава със земеделска работа. Мечтата му е да продължи образованието си. Заминава за Враца, но тук не успява да се запише в гимназията пак поради липса на финансови средства. Това го принуждава да отиде в Плевен, където с помощта на началника на прехраната на 7-ми Доростолски полк Иван Вълков, станал по-късно известен земеделски деец, Димитър Диловски е
зачислен на храна и квартира в полка
По този начин той успява да учи в Плевенската гимназия. В казармата бъдещият поет се запознава с творчеството на Толстой, Пушкин, Лермонтов, Некрасов, на руските революционери демократи Херцен и Чернишевски. Започва дори да пише писма до близки и познати в стихотворна форма, продължава да се рови в книгите на богатата казармена библиотека.
Димитър Диловски взема участие в Балканската война. След гимназията постъпва във военното училище и завършва Школата за запасни офицери в Княжево, участва и в Първата световна война на Дойранския фронт - като офицерски кандидат. Служи като адютант на дружина и ротен командир. Тук Диловски става любимец на войниците, държи се много близко, приятелски с тях. В боевете дава личен пример и се проявява като много добър, храбър воин и командир. Младият командир вижда безсмислието на войната, жестокото изтребление на хора и става не само неин противник, но се обявява
против потисничеството, в защита на обикновените хора
до края на живота си. След войната Диловски става учител в Златна Панега, а след година - учител в Блъсничево. Проявява се като добър организатор на младежта, бори се за откриване на прогимназия, където преподава български език, краснопис и френски език. Всички го обикват: ученици, връстници и възрастни. Пише стихове, в които отразява техния живот, но започва да пише и парливи епиграми, които подсказват, че на литературния фронт се появява името на
бъдещия изтъкнат сатирик под псевдонима Сергей Румянцев
Негови съвременници от селото в спомените си съобщават: „Той беше сладкодумен, да го слушаш, да му се ненаслушаш." Бил е голям шегобиец, контактен и разговорлив човек със силно развито чувство на хумор.
През 1921 г. Димитър Диловски участва със своите ученици и колеги учители под червени знамена в първомайска манифестация. Във връзка с това се води анкета. Диловски дава показания в стихове, които достигат до тогавашния министър на просветата Омарчевски, който не само че не го наказва, но го извиква в София, за да го назначи на работа в Народния театър. После работи като коректор във в. "Земеделско знаме", ориентира се към земеделското движение, публикува стихотворения и „народии" из всички земеделски издания. Вече под псевдонима Сергей.Р. той публикува и в редактираното от него списание "Див дядо", но и в някои други списания и вестници. Става близък с много земеделски дейци, и най-вече с Александър Стамболийски и Цанко Церковски, който го прави свой частен секретар. През 1922 г. заедно с Александър Стамболийски Сергей Румянцев взема участие в
Световната конференция в Генуа
посещава Париж и други европейски градове. Съгласно източници, отразяващи спомени на негови приятели, много от тетрадките му, пълни със стихотворения, не са намерени. Бил твърде нехаен към творческата си дейност. Когато се обръща към Стамболийски в стихотворна форма с молба да го назначи за писар в някоя легация, големият политик, държавник и негов приятел също в стихотворна форма го окуражава и стимулира към творческа дейност, като му отвръща
"Вместо писар в някоя легация,
остани поет на своята нация!"
По повод насроченото от земеделското правителство на 19 ноември 1922 г. допитване за съдене на виновниците за националните катастрофи, завършило с невероятен смазващ резултат за реакцията, С. Румянцев написва с вдъхновение пламенното и паметно стихотворение "Референдумът". В навечерието на 9 юни С. Румянцев е гост на Ал. Стамболийски в с. Славовица, след това заминава на сватба в Горна Оряховица. Когато на другата сутрин се връща в София - в деня на преврата, е арестуван още на гарата и е отведен в Обществената безопасност. Прозрял опасността от явни врагове и някои близки хора на министър-председателя Ал. Стамболийски, Румянцев в стихотворна форма предупреждава държавника и свой приятел да се пази.
Много от най-дейните, най-смелите и изявени деятели на земеделското движение и приятели на поета "изчезват". Самият Румянцев е откаран на края на града, за да бъде убит от придружаващ го негов съученик, който обаче го разпознава и освобождава. Залавят поета в Съюзния дом и го интернират в родното му село. Селските му приятели го обграждат с голяма любов, правят опит да го укрият, но властта го задължава всеки ден да се разписва в общината. Румянцев е извикан в София от Петко Д. Петков, ръководител и лидер на БЗНС. Следват тежките 1923-1924 г., прекарани в глад и мизерия. Петко Д. Петков е убит. Борбата на земеделците се ръководи от Димитър Грънчаров и Николай Петрини. На базата на съюза между работници и селяни се създава
единен фронт на борба срещу правителството на Цанков
В тази борба с перо активно участва и Сергей Румянцев. През 1925 г. той пише "Конспиративните си песни" по П. Яворов, от която, съгласно източници, до наше време достига само един брой. След Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание Румянцев застава открито срещу режима на Цанков.
Следват дни на нелегалност в родното му село, в Плевен, София, Стара Загора. Тогава става атентатът в църквата "Св. Неделя", започват арести. В момент, когато се подготвя бягството му за Турция, той е арестуван и откаран в Обществената безопасност. Съобщава се в източниците, че "оттук нататък следите му се губят".
Сергей Румянцев загива едва тридесетгодишен
Творчеството му отразява времето, когато Стамболийски създава земеделското движение и управлява страната, въвеждайки някои реформи, когато народните синове и дъщери се готвят за борба срещу силите на зараждащия се у нас фашизъм. Литературната критика го определя като революционен поет, безстрашен и правдив, непоколебим в устрема си да служи всеотдайно на народа си. Към края на своя живот той достига в поетичните си творби до
необходимостта от съюз между работници и селяни в борбата
срещу реакционните сили. Критиците определят поезията му като политическа и гражданска. Сатиричните му произведения са насочени срещу водачите на буржоазните партии, срещу техните нечисти сделки, срещу борбата за власт, алчността, раболепието, лицемерието, ограбването на народа...
Името на Сергей Румянцев остава завинаги в нашата литературна съкровищница - заедно с имената на най-изявените ни поети и революционери.
Богомил Колев, 18 август 2010 г.
Виж стихотворения в електронен вариант тук: https://literaturensviat.com/?p=23389
Свързана публикация:
Беден син на грижата
https://probuzhdane.blogspot.com/2024/02/blog-post_1.html
