Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки че я посещавам почти всяка година. В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка. Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип). Основните причини са следните:
Глобализмът и политиката на глобализация.
Мултикултурализмът, е главното оръжие на глобализма. Мултикултурализмът е неуспешен социален експеримент, насилствено натрапван от глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал. Не функционира и в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъдеще. И въпреки това западни лидери – марионетки, контролирани от глобалистите, продължават да налагат и натрапват мултикултурализма без съгласието на местното население, без допитване или референдуми. Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над населението от европейски произход.
Моралната деградация и разврат вследствие на бруталното натрапване на всякакъв вид гнусни извратени концепции, маскирани като „борба за равноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ, които всъщност са най-обикновени перверзници. Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че тя е “троянски кон” , който ще си покаже копитата и ще се развилнее бясно в момента, в който бъде узаконена и подписана.
Посланието ми към България е кратко и ясно: Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на родината ни. Ако се подпише този документ (Истанбулската конвенция), който твърди, че пол не е биологично понятие, а социално изградена роля, кутията на Пандора вече ще бъде отворена. И след това затваряне няма да има.
Така се започна и в Канада. Уж равноправие, уж против насилието, а в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”. Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от Федерацията на началните учители в провинция Онтарио, което на английски означава: Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous. На български се превежда по следния начин: лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, двуполов, интерсексуален, неутрален, полово подвъпросен, асексуален, полово свързан, пансексуален и полиаморфен.
И това е само върхът айсберга.
Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото. Други важни фактори, които допринасят за потъването на „Западния кораб”, са:
Политическата коректност, която де факто е официалната „религия” на Запада и мнозинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават. Политическата коректност е „затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.
Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в т. нар. „идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдолиберална политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие – социално-икономическите последици са жестоки. Следва публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – неонацист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.
Политиката на идентичност
(Разделяй и владей. Всеки срещу всеки). Промиване на мозъци от ранна детска възраст. Още от малки настройват децата едни срещу други. Момичета срещу момчета. Малцинства срещу „привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т. н. Това се постига, като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група. Най-атакуваната група обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже. Те са заклеймени като враг номер едно от левашкия псевдолиберализъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално и не подлежи на дискусия. Всяко мнение против официалната псевдолиберална идеология е моментално заглушавано.
Наркоманията,
която в момента заема епидемични мащаби и последиците от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.
Феминизмът
(и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството. Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като „токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина в подрастващите момчета. В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на „токсичните мъже”. Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.
Екстремен материализъм,
заместващ духовността и всякакви морални ценности. Регресивният либерализъм, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.
Липсата на обективни медии.
Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.
Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани и пропагандирани от ляво ориентираните, самозабравили се регресивни либерали, които в действителност въобще не са либерали, а деспотични тоталитаристи и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се преструват на толерантни само когато им изнася и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология. Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели кръвожадни канадски вълци и веднъж като захапят, не спират, докато въпросният обект не е разкъсан на парчета. Това се прави с цел назидание, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.
България е на кръстопът и е изправена пред ясна алтернатива: да съхрани традициите си и начин на живот и най-важното – да предпази децата си, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции; да не се поддаде на натиска и да подпише смъртната присъда на нацията. Ако тази конвенция се приеме, това е началото на края.
Надявам се българският народ да осъзнае какво се задава и то на всяка цена да бъде предотвратено! Моите пътувания между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще. Най-сериозно и отговорно заявявам, че
„бъдещето” въобще не е светло.
Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България. Аз обичам и двете държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен. В интерес на истината сърцето ми се къса, като виждам какво се случва в тази доскоро прекрасна държава.
Надявам се България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път подобно на Полша и Унгария. И да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдолиберална политика на разврат и морална деградация.
Накрая – да поясня – аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. За първи път в живота си взимам отношение в политическа дискусия. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив. По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат всички сфери на западното общество. Най-страшното е, че за псевдолибералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо взимат на мерник и децата. След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата!
Искрено се надявам, че тази лудост, граничеща със шизофрения, няма да превземе и България, независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата ни. Ако България се опази от регресивните псевдолиберални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.
Искрено и с любов към България!
Иван Борисов
Източник: Нова зора, бр. 1 , 02.01.2024 г.
