До лидерите на парламентарно представените партии
Копие:
До президента на републиката и председателя на Народното събрание
България се намира в особено критичен етап от хилядолетната си история. Състоянието на повсеместен духовен и икономически упадък се задълбочава като функция от управлението на лишен от ценности, деградирал политически елит, който целенасочено руши устоите на обществото ни.
Една антибългарска клептократична клика, ползваща се с подкрепата на външни фактори, се е заела активно да подложи на изпитание всичко, което може да бъде свързано с България и българите като нация.
На безпощадна ревизия се подлагат колективната памет на българина, православното християнство като религия, формирала определени мироглед и ценностна система, семейството като общност, в рамките на която се отглеждат и възпитават децата на България.
За съжаление, всичко това се представя като неизбежен „цивилизационен избор“ и светло евроатлантическо бъдеще, което някога ще донесе благоденствие за всички членове на обществото ни.
Националната държава, според новите догми на либерал-социализма, е излишна. Глобалисткият олигархичен елит разглежда националната държава като отживелица, нещо, което е в тежест на „свободните“ и „отворени“ безкласови, денационализирани, атеистични общества.
Всичко, което властта прави в момента, ни кара да мислим, че се цели изчистването на територията ни от нас, българите, и от всичко, което може някога да напомни за съществуването ни.
Това е обезродяване, това е дебългаризация.
България не е на прага, а вече е изпаднала в чудовищна демографска катастрофа. На карта е поставено физическото оцеляване на нацията, но лидерите на управляващите партии – на практика компрадори, неглижират темата за изчезващия български човек.
Компрадорите нехаят за съдбините на отечеството, интересуват се единствено от безогледен грабеж на държавни средства, легендирайки го като „свободен пазар“ и „икономика, основана на правила“. Това, разбира се, е бутафория, която създаде олигархичен модел, целящ единствено трансфера на публичния ресурс в ръцете на малцина, които формират клиентелата на властта.
Вече е повече от очевидно, че икономика без участието на държавата като акционер и инвеститор не може да допринесе за прогрес.
У нас се случва обратното - критична инфраструктура, от която зависи живота и здравето на българския народ, се намира в предаварийно състояниe; липсва адекватен план за инвестиции, с които да се преодолее разпада.
Жизненоважни сектори са недофинансирани.
Усеща се дефицит за елементарни съоръжения, като линейки и детски болници, въпреки огромния бюджет на т.нар. „здравна каса“. Възрастните и болни хора са подложени на геноцид покрай самоцелно усложнената процедура за изписване на лекарства, която очевидно облагодетелства фармацевтичните лобита.
Да не говорим, че нашите сънародници вече пътуват до Турция и Сърбия, за да си купят по-евтини лекарства, и то на български производители! Сглобката разви истински „лекарствен туризъм“.
Всичко наоколо е пропито от корупция и се разпада, но властта твърди, че в страната се наблюдава небивал подем.
Настоящото правителство бе формирано след арогантна и безцеремонна подмяна на вота на българските граждани. То няма ясна програма и цели; като единствен приоритет се изтъква участието на България във военния конфликт между Русия и подкрепяната от някои западни държави Украйна.
Темата за войната и мира е екзистенциална, не геополитическа.
Инфлацията е осезаема за джоба на всеки гражданин, когато плаща битовите си сметки или когато влезе в магазина.
В същото време тъй нареченото „евроатлантическо“ правителство, наричано презрително от българите „сглобка“ и ползващо се с рекордно нисък рейтинг, пренасочва крупен държавен ресурс към украинския фронт.
Основен приоритет за България е Украйна, казва премиерът Николай Денков и директно самопризнава родоотстъпничеството си.
За първа година пенсионерите ни не получиха коледни бонуси – средствата за тях бяха „пренасочени“ към украинската икономика. За подобно деяние въстана цяла Германия, докато българският народ все още е „успан“ от пропагандата на казионните телевизии.
България трябва да гледа на войната в Украйна, както и на всяка друга война, прагматично. Изхождайки от националните си интереси и от интересите на българския данъкоплатец. И вместо непрестанно да говорим за ново и ново въоръжаване, трябва да говорим за мир и преговори.
Риторика, която вече се възприема от консервативните кръгове в Европа и зад Океана
Няма по-висша ценност от мира и човешкия живот, пацифизмът не е мръсна дума, нито синоним на путинофилия, както ни убеждават ултралевичарите.
Въвличането на България във война е нещо сериозно и сме напълно убедени, че тези, които извършват това, трябва да понесат отговорност.
Кой и защо е решил, че може да продължава да „инвестира“ парите на българския данъкоплатец в едно корупционно блато, в една загубена война?
Естественият път, който България трябва да поеме, е този на пълния и безусловен неутралитет. Всичко друго крие огромен риск и не е подчинено на българския национален интерес.
Единственото, което това правителство прави в международен план, е системно и с ентусиазъм да затвърждава колониалния статут на България, като се съгласява с абсолютно всяка мерзост, на които страната ни бива подлагана.
Приемането на България в митническия съюз, по-известен като шенгенско пространство само по въздух и вода, при положение че 97% от всички пътници и товари се движат през сухопътните граници, е показателно.
В допълнение правителството се съгласи да приеме неограничен брой мигранти, които да пребивават на територията на България. Намираме това поведение за крайно унизително и безперспективно, рушащо авторитета и имиджа на страната и народа ни.
България не може да продължава да издържа нито Украйна, нито ислямски фундаменталисти, предрешени на мигранти. Самоубийство е доброволно да внасяме тероризъм, че и да прекрояваме образованите си по неговата мяра.
Българската власт трябва да помисли преди всичко за българския народ и да го направи с любов и загриженост, а не с досада и популизъм. България заслужава истински консерватори и родолюбци в управлението и нашата мисия е да й ги дадем.
Категорично се противопоставяме на опитите да се формира псевдодоктрина на „националното единство“, която стъпва само и единствено върху омразата и фобията към други народи, съобразно една геополитическа конюнктура, наложена отвън. Такъв тип идейни течения никога не са довели до нищо продуктивно и винаги са спъвали развитието на народите.
Считаме, че това правителство целенасочено дезинтегрира българската нация и руши утвърдени през хилядолетната ни история архетипи. Създаденият ценностен вакуум и правен нихилизъм доведоха до упадък на държавността. Все по-малко българи се отъждествяват с българската държава, такава, каквато е в момента.
Убедени сме, че в спешен порядък трябва да бъде преосмислена българската външна политика и всякакви бъдещи „партньорства“ следва да се базират приоритетно на националния интерес, а не на колониална зависимост.
Незабавната оставка на настоящото правителство и разпускането на 49-тото Народно събрание е само едно от условията, за да започне процес на нормализация в страната – а именно възстановяване на СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ!
С настоящата петиция искаме да уведомим всички институции и парламентарно представени партии, че така повече не може. Унижението и разпадът няма как да продължат. Всеки ден на власт на това управление е пагубен.
Ако правителството не подаде оставка в приемлив срок – около тъй наречената „ротация“, сме решени да предприемем всички законови стъпки като граждани и сложим точка на този престъпен режим.
В най-скоро време ще представим пред обществото конкретната си визия за спасяването на отиващата си българска нация, за възстановяване на поруганата българска държавност.
Първо България!
Решени сме да се обединим и действаме заедно, въпреки различията помежду си.
Правителство на „евроатлантическите ценности“?
А кога ще има българско правителство, изповядващо български ценности?
Правителство, което ще възроди българската култура и образование, икономика, армия, честта българска? Правителство, което ще се погрижи за своя народ, не за чуждия…
Страхил Ангелов, публицист
Петър Волгин, журналист, радиоводещ
Недялко Недялков, журналист, издател
Николай Марков, експерт по национална сигурност
Крум Савов, журналист, тв водещ
Петър Недевски, общественик, движение „Агора“
Боян Чуков, експерт по антитероризъм, дипломат
Проф. Боян Дуранкев, икономист, преподавател
Давид Александров, съпредседател на сдружение „Род“ и „Месец на семейството“
Симеон Миланов, журналист
Тодор Беленски, журналист
Войн Божинов, учен, доктор по история от БАН
Вихра Павлова, учен, доктор по философия от БАН
Емил Йотовски, писател
Станислав Бачев, доктор по политология
Мария Мусорлиева, адвокат, специалист по изборно право
Иван Динев – Устата, музикант, шоумен
Николай Бареков, журналист
Румяна Ченалова, адвокат
Проф. Нако Стефанов
Ген. Стоимен Стоименов
Антон Проданов, общественик, сдружение „Съединение“
Симеон Славчев, политик
Иван Герасимов, журналист
Пламен Павлов, Българска газова асоциация
Стоян Калоянов, лекар, общественик
Калин Тодоров, публицист
01.02.2024 г.
