Ний идем безбройни и смели – в сърцата ни буря играй...
"...Дойде ред за третата жертва от нашата стая-килия. Зловещият глас на дежурния стражар извика от вратата типичната фраза: "Димитър Диловски, прибери багажа си и излез вън!" На отсрещната страна до самата стена, близо до вратата, се изправи едър, широкоплещест и с набито тяло млад човек, с голяма глава и с дълга, отхвърлена назад коса, който смело запита викащия го стражар: "За какво ме викате по това време? Аз и другарите ми трябва да знаем това!" Спорът очевидно бе излишен. Но тоя спор говореше за една необикновена храброст на жертвата..."
Това са думи на съкилийник на поета Сергей Румянцев, чието рождено име е Димитър Диловски. От цитирания трагичен миг дирите му се губят. Дали е изгорен в зловещите пещи на Обществената безопасност, дали около врата му е затегнато смъртоносното въже на палача - никой не може да каже. Никой не знае къде е гробът на 29-годишния мъж. Дали по такъв начин съдбата не е пожелала да го издигне още по-близо до титаничния му събрат Христо Ботев?
Ний идем безбройни и смели -
в сърцата ни буря играй
и нашият устрем предели
в борбата с тъмата не знай!
Така пише през 1922 г. певецът на селските несгоди и борби. Той вече ревностно е прегърнал спасителните идеи на Земеделския съюз и е станал един от най-близките съратници на Александър Стамболийски. А общуването с такъв изключителен човек не може да не те направи по-силен, по-решителен, не може да не облъхне с особен плам това, което излиза изпод перото ти. Той е убеден привърженик на идеята за задружни действия на селяните и работниците, от което до голяма степен ще зависи бъдещето на родината. Не случайно Сергей призовава на висок глас:
В съюз с отрудените братя
от градовете да вървим!
Неговата призивна поезия, съзвучна с настроенията и тежненията на народните маси, им вдъхва увереност и вяра. Тя е спонтанен зов за борба, за съпротива срещу злото и насилието, за справедливост:
Напред неотстъпно, другари,
напред в неотстъпна борба,
часът на разплата удари
и бойна засвири тръба.
Това е Сергей Румянцев - докрай предан, докрай отдаден на делото на бедните и онеправданите, понесен от пълноводието на народния живот и протест, запленен от жаждата на хилядите да живеят човешки, презрял с цялата си душа изедниците лихвари и потосмукачи, а заедно с тях - продажните буржоазни властници и политически парвенюта. Поетът е остро саркастичен, безмилостно язвителен към онези, които грабят народа и продават интересите на държавата. Той не спестява камшиците на своята ненавист и смело ги стоварва върху разни жалки политици - "дрипи непотребни", както сполучливо ги назовава, върху раболепни и позорни "синчаги безгрижни на тузове черни..."
Дошъл от село, поетът носи добродетелите, които могат да се родят и отгледат именно там, където "златна нива златен клас налива", но където, за съжаление, по-късно "дни на скръб" вледеняват бездомната му душа. Поетът, този несретен, беден син на грижата, е най-близък с отрудените прости хорица, с орачите и копачите, все деца на схлупените хижи. Сам изпитал на гърба си бича на немотията и на мизерията, още отрано впечатлителният младеж определя своето ярко неприязнено отношение към всички, които измъчват бедния народ. Това дава основен тон на неговата поезия. Особено продуктивен е Сергей по времето, когато след Първата световна война живее в София. Все по-често името му се среща във вестник "Земеделско знаме" и в хумористичното издание "Див дядо". В столицата поетът е свидетел на всичко, което предприема правителството на Стамболийски. Запленен е от реформаторската стихия на земеделския водач, повел безкомпромисна борба с буржоазните партии и техните лидери, с двореца и Фердинанд, с фабриканти и банкери... Всичко това окриля и вдъхновява поета, дава му нов простор за творчески изяви, обогатява с нови теми неговите търсения и реализации. Сергей пише още по-активно отпреди. Пише все така огнено и призивно, което дава основание на Стамболийски да заяви, че "един Сергеев стих заменя сто речи".
Поезията на Румянцев е отражение на бурния живот, тя е талантлив отклик на събитията, които той преживява. Лиричната откровеност на творбите, посветени на селото и селския труд, постепенно придобива по-друга тоналност. Това се забелязва осезателно особено след кървавия преврат на 9 юни 1923 г., когато стихът на поета става още по-сгъстен емоционално, още по-активен като словесна конструкция, още по-жизнен и категоричен. Особено трагично поетът приема вестта за зверското убийство на Петко Д. Петков. Известно е, че в Народното събрание, при пререкания с полицейския министър Иван Русев, Петков изважда от чантата си и размахва като знаме окървавената риза на Асен Стоев, убит заедно с други земеделци и комунисти. По този повод Сергей създава може би най-силното си стихотворение "Гърмиш и жигосваш", посветено на народния трибун Петко Д. Петков:
Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,
във своите алени кърви залян
и плаках за тебе безмълвно, без думи,
от горест безумна по тебе пиян!
...И още те виждам, превърнат на пламък,
ти ризи размахваш, червени от кръв,
проклинаш вразите - и, твърд като камък,
гърмиш и жигосваш единствен и пръв.
През 1924 г. Сергей Румянцев издава единствената си стихосбирка "Селски бодили". В борбата си със стария несправедлив свят и неговите апологети Румянцев изключително сполучливо използва средствата на политическата сатира и на пародията. Той е ненадминат майстор, най-изявеният наш автор в тази област. С изключителна находчивост, с лют политически сарказъм, с убийствено презрение са пълни неговите сатирични строфи и пародии, посветени на продажните буржоазни партии и техните водачи. Създадени по едни от най-популярните стихотворения на Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Траянов, Ясенов, Лилиев, тези творби, освен всичко друго, са и ярко свидетелство за голямата литературна култура на Румянцев. Те показват един изключително наблюдателен, с много тънък усет творец, един доблестен обвинител, който не се бои да нанесе поразяващ удар върху мерзките крепители на монархофашисткия режим.
Небивалият терор у нас през 1925 г. дава нов тласък на Сергеевата изобличителна стихия. По това време той написва прочутите си "Конспиративни песни", създадени по Яворовите "Хайдушки песни". Те са били четири на брой, от които е запазена само една, пята от Сергеевите другари. Другите са изчезнали при обиск.
Ден денувам - дирен от джандари,
нощ нощувам у верни другари.
Няма правда, ни законност -
закон да ме брани
от черни тирани...
Леле, Русев -
герой Доброполски,
море, гуми
и камшици волски!
С голям талант Сергей създава своите чудесни епиграми, портрети и хумористични стихове. В тях силно впечатление правят вярното наблюдение, ярката контрастна ситуация, умението му да намери точния детайл. И тук той заклеймява враговете на българския народ, разните царски лакеи и блюдолизци, политически хамелеони и подлизурки. Те, тази "никому ненужна смет", облизват краката на Фердинанд и са готови всичко да направят за пари.
Стиховете на Сергей Румянцев са прекрасен пример за гражданско и писателско достойнство, за вярно служене на истината и на народа. Те са силно свидетелство за едно отречено време, което остава в най-черните страници на българската история. Тези стихове са и поука, и предупреждение. Те наподобяват незамлъкващ камбанен удар по човешките души и съвести, които не бива да бъдат приспивани с лъжовни думи и купувани с постове и пари.
Сергей изчезна без следа. Не се знае къде е погребан, къде намират - и дали намират покой - страдалческите му кости. Той е един от голямото, от безсмъртното семейство на Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и на много други достойни мъченици, вградени в олтара на святата българска свобода.
Да не забравяме това!
Драгомир Шопов, 02.02.2016
Свързана публикация:
Сергей Румянцев - безстрашният и правдив родолюбец
https://probuzhdane.blogspot.com/2024/02/blog-post_16.html
