Спомени на Тодор Цеков за 1922 г.
За честването на Първи май в Кюстендил през 1922 година може да се говори много, защото този ден остави трайни спомени за нашия град. Дните пред празника бяха добре използвани за агитация. Организирани бяха събрания пред седемте тютюневи склада, пред текстилната фабрика, в пет квартала и две общи публични събрания. На тях се говори за значението на Първи май и се подканяха работниците да напуснат работа и да манифестират.
На Първи май текстилната фабрика на Симоне замлъкна. 65-те работнички до една напуснаха работа и се явиха на манифестацията. От 7-те тютюневи склада 6 бяха затворени. Само складът на „Ориен Табако" (Чапрашиков) работеше, но и там 10 работнички бяха напуснали работа. Повече от 1,000 тютюневи работници отказаха този ден да работят на господарите.
Сутринта имаше митинг пред Народния дом. Музиката свири целия ден. От околните села бяха дошли около 300 души. Митингът беше величествен. На него говориха представители от всички професионални секции, от всички селски райони и партийната организация в града. От името на женската група говори другарката Невена Грънчарова, а от името на БКП и избирателите, като комунистически народен представител Тодор Цеков поздрави празнуващите и изтъкна значението на Първи май.
В 11 часа повече от 600 души в стройни редици и с музика се отправиха за гарата да посрещнат другарите от земенски и ръждавички район. Това беше цяла манифестация с развети червени знамена. Влакът пристигна. Два вагона бяха пълни с манифестанти от селата, които носеха червени знамена. От гарата пак в стройни редици всички се отправиха към Народния дом. Това беше нова манифестация, която показваше, че след обед ще има грандиозно народно тържество.
Манифестацията беше открита в 3 часа след обяд. В нея се наредиха младежкото дружество „Спартак", повече от 400 тютюневи работнички, между които имаше и няколко хубаво пременени циганчета и селянки с празнична премяна и около 100 жени от комунистическата група. След това се нареждаха професионалните секции на обущари, шивачи, дърводелци, няколко турци и други, по-вече от 400 селски другари с четири червени знамена, а най-подир беше партийната организации в града с всички съчувственици. Общото число на манифестантите надминаваше 1,600 души.
Маршутът на манифестацията беше: Народния дом, Аджундар, болницата, Арабаджийската махала, пералнята и т. н. Пред Мигевата къща говори Трифон Кръстев. Там се отделиха около 100 другари от селата и заминаха за гарата, за да отпътуват по селата. Манифестацията продължи към големия мост и спря при склада на „Ориен Табако". Пред Славейковото здание говори Тодор Цеков за «Съзнателните и несъзнателните работници", защото на прозорците на тютюневия склад се бяха натрупали работнички като арестувани в клетка и гледаха своите другарки, наредени в манифестацията, празнично пременени, които ги викаха да напуснат склада и да дойдат при тях. После манифестацията мина зад черквата „Света Мина", към Паланечка капия, където другарят Никола Грънчаров говори за общинската политика. Пред Народния дом с прочувствено слово Йордан Левков закри манифестацията. Започнаха хората и веселието, което продължи до 8 часа вечерта.
Когато нашите другари се бяха разотишли станал един инцидент. Група анархо-комунисти издигнали трибуна и започнали да говорят на остатъка от манифестантите. Станала сумотоха. Едни викали „долу", други пеели. Другарят Левков заявил от балкона, че нашето тържество е свършило и поканил всички да си разотидат по домовете. Останала много малка групичка от анархо-комунисти в един край на площада. На утрешния ден научихме, че това действие на анархо-комунистите било обща акция в цяла България. В Пловдив те извършили атентат и имало 7 ранени. В София на 30 април бил организиран също атентат и били ранени повече от 40 души.
Манифестацията на трудещите се от Кюстендил, която показа нашата сплотеност и сила, стресна чорбаджиите. Те се озлобиха и на утрешния ден осъмнахме с локаут в текстилната фабрика на Симоне, където 64 работнички обявиха отбранителна стачка. Господарите в тютюневите складове на Азис Факри, Консорциума и Никотеа бяха изпъдили най-съзнателните работници. От солидарност повече от 300 души обявиха стачка с искане да не бъдат уволнявани никакви работници от складовете. Стачката продължи няколко дни и солидарността на работниците победи. Така завърши славното отпразнуване на Първи май през 1922 година.
Източник: вестник „Кюстендилска трибуна“
------------------------------------------
ИЗ ПЕЧАТА
По случай 1 май — празника на труда, кюстендилската партийна организация. поради това че окръга е под режим на военно положение, подаде заявление до военния комендант с искане да се разреши първомайско събрание и отпечати приложения първомайски позив. Комендантът отказа да даде исканото разрешение за събранието и позива. По тоя случай местния комитет при партийната организация делегира трима души пред коменданта, за да протестира пред същия против това запрещение и иска отменяването му като се яви пред същия комендант. Делегацията поиска от коменданта да отмени своите наредби, но той отговори, че няма в никакъв случай да разреши в Кюстендил никакви работнически празненства, защото не признавал никаква Работническа партия, защото партията била против българското войнство и че докато той бъде на власт, така щяло да бъде.
Отговорихме му, че не сме дошли при него да ни признава партията, защото тя не се нуждае от неговото признаване и че само искаме да даде разрешение да отпразнуваме чрез едно първомайско събрание празника на труда.
Силно възбуден от разговора същият се раздели с нас.
Местният комитет протестира най-енергично против безпричинното запрещение на коменданта за отпразнуване празника на труда и иска вдигане на военното положение, премахване на ЗЗД, пълна и безусловна амнистия на политическите затворници и емигранти.
Да живее Първи май – бойният празник на труда !
За местния комитет: Георги Райков и Никола Лучков
(Из в. „Работническо дело“, 8 май 1929 г.)
-------------------------------------------------------
Кюстендил 5 май. Въпреки терора, арестите и заплахите от страна на полицията и господарите, че всеки напуснал работа ще бъде уволнен и „скъпо ще заплати", Първи май се празнува много по-добре от миналата година.
Първомайското събрание стана в Осогово, където присъстваха над 60 работници. Взе се енергична протестна резолюция, с която се иска незабавно освобождаване на другаря Николов и всички арестувани около първомайската акция в България, против военното положение в Кюстендил и Петричко.
На края се подчерта от всички, че подемът на работничеството и бедното селячество в Кюстендилско е голямо.
Пресмята се Първи май да е празнуван в Кюстендил от 300—400 души. В с. Перивол цял ден се е вяло червено знаме.
(Из в. „Ехо“, 9 май 1930 г.)
Господин министър, вчерашната манифестация по случай празника на труда от полицията Ви бе окървавена. Протестираме за арестуването на 35 души, от които на едни счупиха главите, а други пребиха от бой.
За работническата партия — Иван Лозенски.
(Из в. „Ехо“, 4 май 1931 год.)
