Трети март е национален празник — денят на осъществения национален идеал за българска държава след 500 години чуждо робство, за да продължим по своя тринадесетвековен път!
Днешният Трети март е велик ден за България — 145 години от Освобождението ни! Близо век и половина имаме свобода и държавност, за които поколения българи са мечтали. Българският народ цени и помни кой ни дари свободата, а днешните съвременници трябва всеки ден да се учим да я пазим, защитаваме и надграждаме!
Трети март би бил невъзможен без братската помощ на славянска и православна Русия, в най-благородната война от историята на човечеството, война, обявена не за превземане на територии, а в помощ на един братски народ. Нищо не може да изтрие и омаловажи този подвиг и тази помощ — както векове наред робството не е изтрило надеждата, че „Дядо Иван" ще помогне на България, с която го свързва кирилицата, православието, славянството.
Трети март е нашият национален празник — защото той е Върхът на българската борба за свобода и възход, победният край на Руско-турската освободителна война.
Трети март е и Началото, и градежът на българската национална държавност, на връщането на Отечеството на картата на Европа и света. Възстановена е държавотворческата традиция, установен е парламентаризмът, започва икономическото съзидание, търсенето на достойно място сред другите народи и възраждането на българската култура, просвета, традиции и социална грижа.
През тези 145 години България премина през много трудности, защото елитите периодично правеха грешки, забравяйки и неглижирайки поуките и уроците на трудно постигнатата българска свобода и българско начало — 3 март!
Трети март е нашият национален празник, защото без него, без Освобождението, без героизма на руските бойни и българските опълченци, нямаше да ги има нито Съединението, нито Независимостта. Щяха да бъдат претопени и българската писменост и култура, и националното ни самосъзнание и православието...
Трети март е българският връх не защото в историята ни всичко е идеално или защото националните ни цели са изпълнени, а защото без него нищо нямаше да се постигне!
Трети март безмилостно ни напомня кои са нашите приятели през вековете и кои лицемерно се „грижат" за българския интерес. Напомня ни, че братска славянска и православна Русия жертва десетки хиляди свидни чеда за българската свобода, а тогавашният „колективен Запад“, именуван „Велики сили", не желаеше силна славянска и православна държава на Балканите и ни предопредели национални катастрофи и рани, които болят и днес — обезбългаряване на цели исторически области, разделение, арогантна и унизителна пропаганда на тема „тъмните балкански субекти"...
Трети март е и ден на историческа истина, поука и равносметка.
Това е най-българският ден, но не като лозунг, а като реалност! Защото всяка година под връх Шипка на този ден се качват стотици хиляди българи от всички кътчета на любимото ни Отечество, българи — различни по професии, поколения, етноси и изповедания. Те носят български и руски знамена — защото са патриоти и тачат историческата истина, помнят кой ни е освободил. Хилядното множество под славния връх не може да бъде излъгано и заблудено, то ясно разпознава политическото лицемерие, открива своите лидери и отхвърля политическите шарлатани.
Трети март е Народният празник — спонтанен, истински, емоционален, родолюбив, християнски, човешки.
Трети март не може да ни бъде отнет като национален празник!
Никой не може да зачеркне величието, символа и силата на този ден — нито пещерните русофоби, нито платените от чужди посолства българофоби и безродници.
Трети март е надживял и предатели, и нихилисти, надживял е криворазбрани идеологически „моди" — ще надживее и днешната непонятни ''евроатлантически" ценности!
Да пребъде Трети март — българското начало и българският връх!
Да живей свободното ни Отечество!
Проф. Светлана Шаренкова
Източник: вестник „Земя“, 02 март 2023 г.
