Властта превърна и обучението по история в инструмент на своята идеология и цели
Отдавна съм забелязала, че сред инженерите, програмистите или лекарите има повече хора, запалени по историята и знаещи история, отколкото сред хуманитаристите. Обяснявам си го с това, че в социалните и хуманитарните науки влиянието на политиката и идеологическата обработка на мозъци - и преди, и сега, виреят по-лесно, отколкото в природните и техническите науки, при които таблицата за умножение не означава две русофобии по две американофилии.
Историята се оказа теренът, върху който днес се води най-тежката идеологическа битка за умовете и поведението на хората. Все по-видимата глобална цел да бъде унищожена националната държава като опора за съществуването на всеки народ минава през натиска да бъдат забравени и заличени от съзнанието на новите поколения вековни "опорни точки" на всяка нация, възходите и паденията й през вековете, героите й, традициите й. Вижте какво се случва в Евросъюза - всеки опит да бъдат пазени националните интереси се обявява за антиевропейски, популистки и едва ли не фашистки. Черното става бяло, бялото - черно. Вижте в България - онзи ден едно лице от ГЕРБ внушаваше от телеекрана, че като се обедини социализмът от абревиатурата БСП със заявката на тази партия да защитава националните интереси, се поучавало националсоциализъм (направо Хитлер). Чиста политика, абсурдна и мръсна. Къде се прокарва тя най-лесно? Ами, в учебните програми по история и в учебниците, възседнати от управляващите в последните 10 години. В последните седмици дейци на ГЕРБ нахлуват в училищата, правят си срещи с деца, водят ги при тренажора на F-16, обработват ги с подаръци -
пълно нарушение на законите
забраняващи политическа дейност в училище.
Помним как бурно реагира обществото преди няколко години, когато от училището бе изгонено "политически некоректната" творба "Балканджи Йово". Помним как през 2014 г. - при управлявалия една година кабинет "Орешарски" (изкаран после едва ли не виновник за 30 години безобразия в България) бе спретнат протест пред МОН, понеже тогавашният министър Анелия Клисарова щяла да ликвидира историята като задължителен предмет в Хт и Хтт клас. Чиста политика, понеже с проект за нов учебен план това бе подготвено още през 2013 г. от властниците от ГЕРБ преди Клисарова. А тя го спря. Но когато след нея през 2016 г. следващо правителство на ГЕРБ наистина остави задължително изучаването на историята само до Х клас и го премахна от последните две години на гимназията, никой не протестираше. Никой не протестира и срещу паралелната образователна система, създадена у нас от финансираната от чужда държава фондация "Америка за България", която влага 20 млн. долара годишно, за да може "американският оптимизъм да срещне българския потенциал". На тази среща естествено не са допуснати нито българската история, нито българската национална идентичност. Бялото стана черно, черното - бяло. Идеологизацията при социализма ряпа да яде.
Какво се учи в училище
В новите учебни програми по история, писани след 2016 г. от апологетите на новата идеология, се учи например, че 20-те и 30-те години на ХХ век у нас са белязани от "левия политически радикализъм" и "кризата на демокрацията, довела до преврата от 19 май 1934 г." Учи се още, че по време на Втората световна война България направила някакъв свой избор. Учи се още единствената характеристика на периода 1944-1989 г. - комунистически режим, диктатура, репресии и лагери, Народен съд, култ към "партийния вожд", еднолична власт на Тодор Живков, зависимост от СССР, дисиденти, Възродителен процес.
Какво не се учи в училище
Няма следа в учебните програми от Септемврийско въстание и Лайпцигския процес; няма го нарязания на парчета Стамболийски; няма го оня преврат на 9 юни и погромите през 1923-1925 г., избили, избесили, издушили хиляди земеделци и комунисти, десетки политици и интелигенти. Няма я дори думичката "фашизъм". Няма присъединяване към Третия райх; няма антиеврейско законодателство и репресии срещу евреите (няма окупация на Македония и Тракия; няма Съпротива, партизани и 12 000 избити ятаци; няма победа на Червената армия над нацизма! Няма го строителството на модерна България в десетилетията след 1944 г. Няма го, понеже "не може всичко, което ние знаем, да го има в учебните програми". И понеже по история не бива да се зубрят факти, а трябва да се формира мислене!
Какво трябва да се учи в училище
Трябва да се учи история, а не извадка от инсинуации и угодни на днешната власт епизоди. Преди дни един пишман историк глаголеше, че децата вече няма да се претоварват с учебен материал, а ще бъдат учени да проследяват взаимовръзките, причините и следствията на събитията, понеже в историята всичко е взаимнообусловено. Бога ми, как се проследяват причинно-следствени връзки на събитията и процесите в историята, за да бъдат осмислени и съпоставени от днешна гледна точка, ако половината събития и процеси просто ги няма?!
Учениците, обучени по тези нови програми, все още не са завършили гимназия и не са тръгнали към университетите. А средното образование е вход към висшето. В него пък за приоритетни направления и защитени специалности са обявени десетки тематични сектори, но сред тях историята липсва - точно тя, която е основополагаща за изграждането на личността. И без да са се включили още обучените по новите програми, картината не е розова. Студенти в трети курс не правят разлика между Стамболов и Стамболийски, според тях "Епопея на забравените" описва събитията около Освобождението, а ТКЗС е име на партия. Според последното издание на
Рейтинговата система на висшите училища
"История и археология" се изучава в 8 вуза и успехът от средното образование, с който се влиза в това направление, е сред най-ниските от всички останали - между 4,19 и 5,10. В Шуменския университет например няма друго направление, в което можеш да станеш студент с по-нисък успех от "История и археология".
Да не говорим, че преподавателите по история са ощетени изкуствено, понеже рейтинговата система отчита научния им принос по данните от международните системи SCOPUS и Web of Science, а те отчитат само публикации на английски език. Силата и приносите на историците ни, естествено, са в българските публикации, понеже за чужди издания те, първо, нямат пари и, второ, по-трудно ги допускат там - пак заради глобалната политика, която ни третира като страна "второ качество". Накрая излиза, че нашите историци, видите ли, имали нисък научен резултат!
А какво се случва по-нататък с младите, завършили висше образование по история? Ами, една от най-високите безработици се случва. С каква заплата млад историк може да работи в музей или институт - срамно е да се каже. Според рейтинговата система, в последните 5 години само между 33,62 и 48,52 на сто от завършилите история в различните вузове се реализират по специалността и на позиции, изискващи висше образование. А останалите? По данните на рейтинговата система, дори излезлите с професия историк от водещия Софийски университет се реализират по-слабо от останалите млади висшисти, като по-зле от тях в намирането на работа са само завършилите психология, религия, социални дейности и науки за Земята.
И понеже днешните управници дори от училищния закон изхвърлиха думата Просвета, имаме вече въпиюща нужда един нов Паисий да опише възхода и падението на "тази" държава, за да възкликне накрая: "От днеска нататък българският род история има и става народ!"
22 март 2019 г.
