ПРОБУЖДАНЕ: Началото на организирано социалистическо движение в Кюстендил

След Бузлуджанския конгрес по примера на работниците от другите краища на страната и кюстендилските пролетарии и бедни занаятчии правят своите първи стъпки в класовия двубой с буржоазията. Първите, които възприемат социалистическото учение и като негови пламенни привърженици поемат един нов път в политическия живот на града, на 13. 02. 1893 година получават и първата голяма подкрепа — това е кратката бележка във в. „Работник", в която редакцията отбелязва: «Дано по-скоро си съставите дружина. Ще пратим всичко каквото трябва."1 Вероятно в зората на социалистическата пропаганда много неща от чисто организационен характер не са били ясни и затова е потърсена така необходимата помощ.

Не се минават и две седмици и пак във в. „Работник" има нова бележка от Кюстендил: „Идеята за изпращане на делегат от страна на българската социалдемократическа партия в международния конгрес в Цюрих се посрещна от тукашните другари одобрително. Изпращането на български делегат ще има голямо значение за Партията. Това ще даде на тия, които се съмняват в съществуването й, да разберат, че тя наистина съществува, а на мнозина, които са се двоумели, да се присъединят към нея. Въпросите, които трябва да се изложат от страна на българския делегат, трябва да бъдат 8-часовата дневна работа, всеобщото избирателно право, заменянето на постоянна армия с народна милиция и разрешаването на споровете, които биха изникнали между някои народи от международната комисия". 2

Цитираното по-горе предложение пред Централното ръководство на Партията, изпратено от името на „тукашните другари" трябва да се счита за отношение на вече сформираната местна социалистическа дружинка в Кюстендил към посочените проблеми. Тук някъде, между 13 и 28 февруари 1893 г. се намира и рожденият ден на кюстендилската социалдемократическа група.

В спомените на Кирил Шопов подробно се разказва за подготовката и провеждането на учредителната сбирка. Няколко дни преди събранието на по-централните места из града била разлепена написана на ръка обява с датата, часа и мястото на събранието. То се състояло един неделен ден в къщата на Стоян Кокоров. който на долния етаж държал кръчма. 3 Къщата беше дълго време запазена на ул. „Узунов“, зад училището. (Моя бележка: През февруари 1893 година неделни дни са датите 19 и 26, като втората дата е по-вероятна за провеждане на учредителната сбирка)

Според съществуващите в Окръжния исторически музей материали един от първите социалисти в града и основатели на местната социалдемократическа организация са Иван Банков — обущарски работник от София, Георги Киров, Димитър Енев и Иван М. Лилов — учители в педагогическото училище, Кирил Шопов — обущар, Стоичко Пършев — шивач, Димитър Кукудов — прошенописец, Васил Славов (Партията) — занаятчия, Йордан Въжаров и Георги Секиларев и др. От това време в Кюстендил е известна и първата жена социалистка — учителката Екатерина Стоичкова. За нея Никола Въжаров пише, че я помни като високоинтелигентна, сериозна, скромна и трудолюбива. Когато един ден тя излязла из града с подрязана коса по подобие на руските жени революционерки, това предизвикало истинска сензация. Още твърде млада тя заболяла от туберкулоза и починала. 4

При основаването на първата социалдемократическа организация в Кюстендил социалната основа на работническото движение е твърде слаба. Населението на града се състои главно от дребни собственици — занаятчии, земеделци и служещи. Но диалектическият закон действа... В своята статия „Що е социализъм и има ли той почва у нас" Димитър Благоев посочва, че капитализмът на само има почва у нас, но той се явява и в най-новите си форми, в които го познаваме. И в подкрепа на своето твърдение изтъква, че в страната се извършва едно дълбоко класово разслоение, при което непрекъснато расте числото на бедните. За пример Благоев сочи тежкото положение на селяните, живеещи в някои каменисти места в Кюстендилско. Тези хора „ядат хляб на три дена един път, а се хранят обикновено с варен един зеленчук, посипан с малко брашно, което напомня малко полентата". В заключение изводът е категоричен: щом капитализмът има почва, тогава, разбира се, и социализмът има почва у нас.5

Както навсякъде, така и в Кюстендил капиталистическото развитие, при което за кратко време в града се създават по големи промишлени предприятия — предачна фабрика, тютюневи складове, спиртоварна, кожарска фабрика, мелница и прочее — довежда до бърз растеж на работническия елемент. Усилено се извършва разместване в икономическите пластове, при което много от дребните собственици и еснафи се пролетаризират. Жестоката експлоатация и тежкото бреме влошават положението на трудещите се — работният ден продължава по 10, 12, 14 часа, а работните заплати са крайно ниски. Липсва каквото и да е законодателство за работника. Непрестанно се увеличават данъците, особено косвените, които изцяло падат върху гърба на трудещите се. И никой — нито буржоазните партии, нито държавата, нито общината се грижат за интересите на тези, които създават всичките блага, а живеят в мизерия. Във връзка с това Д. Благоев пише: „Тъй например наскоро, кога господин министърът на финансите ходи в Кюстендил, казват, че селяните и гражданите му се оплаквали от злоупотребленията, които правят чиновници. И какво? Тези чиновници излезли негови партизани и господин министърът може да се почуди на такива беззакония, но нищо повече." 6

Става ясно, че работническата класа трябва сама да си помогне. Работниците се убеждават, че само с организирана борба са в състояние да защитят своите интереси.

През 1893 година Кюстендилската дружинка изпраща и своя първи делегат на партиен конгрес — това е третият извънреден национален конгрес на Партията в Търново.

Интересно е изказването, което прави делегатът на Кюстендилската организация Георги Киров на второто заседание на конгреса. Във връзка с предстоящите общински избори в страната той подчертава: „Съзнателното участие на работниците в изборите, тяхното съзнателно гласуване за кандидатите на нашата партия е гаранция за успеха и усилването на социалдемократическата партия. Затова ние не трябва да правим споразумение с никаква буржоазна партия. Ние трябва да излезем като самостоятелна класова партия, да представим на работниците нашата програма с най-близките си искания и да поставим класови работнически кандидатури. 100—200— 300 работници, съзнателно гласували за тия кандидати, имат много по-голяма сила, отколкото милионите насила дотътрени до избирателните урни и омаяни гласове." 7

Изказването на Г. Киров на търновския конгрес показва, че още в своето начало Кюстендилската социалдемократическа организация стои на здрави класови позиции, че наистина е организация на работническата класа.

Георги Киров идва в Кюстендил през есента на 1892 година като учител в долния курс на Педагогическото училище. Приживе Владимир Караманов — негов ученик във втори клас — разказваше, че той дошъл като уволнен учител от Казанлък или Търново. Бил много интелигентен и мил човек, имал влечение към театъра и се въртял около читалището. По мнението на Караманов Киров бил известно време и библиотекар. По всяка вероятност младата социалистическа интелигенция в Кюстендил е развивала голяма дейност и в читалището. Само така можем да си обясним, че с неговата библиотека се получават почти всички партийни издания: в. „Работник", в. „Другар“, в. „Социалист", в. „Работнически вестник“, сп. „Ново време", много книги и брошури. По този начин читалището като институт се превръща в огнище и на новото социалистическо движение.

Участието на Кюстендилската дружинка в търновския конгрес високо се оценява и от патриарха на социализма в България — Димитър Благоев — Дядото. В своя труд „Принос към историята на социализма в България“, като описва III конгрес на Партията в Търново, той изтъква: „Събирането на толкова делегати и от такива далечни места като Кюстендил и Хасково, както и успехът на Партията, внася в конгреса голям ентусиазъм". 8

Още с основаването си партийната организация в Кюстендил застана начело на борбите на кюстендилската беднота и пролетариата, като направлява изборната борба през 1893 г. и ръководи протестното движение на работниците пред Народното събрание срещу бедственото положение, в което живее.

Във връзка с това в. „Работник" от 20. XI. 1893 г. помества хроника от Кюстендил със следното съдържание:

„Съобщават ни, че по инициатива на местната социалдемократическа дружинка от Кюстендилски окръг работниците изпратили колективно прошение до Народното събрание, подписано от 334 души. Те искат закон за покровителство на труда. Много още подписи щели да съберат, ако не била попречила полицията.

Браво, другари работници! Нека видят господа представителите, а заедно с тях и цялата буржоазия, че у нас има вече съзнателни работници, които не искат да мълчат, да търпят и да се молят, когато ги експлоатират. Нека видят, че социалистическата партия е партия на работния, на бедния и експлоатиран народ, който не вижда никъде другаде своето спасение освен в нашите редове.

Такова също прошение са представили работниците от град Русе с повече от 200 подписа." 9

Тук може да се направи извод за силата и влиянието на Кюстендилската социалдемократическа организация, щом като тя е събрала и изпратила до Народното събрание почти двойно повече подписи, отколкото примерно Русенската.

Докато в началото — през 1893 и отчасти през 1894 година — Кюстендилската партийна организации играе активна роля в обществения и културния живот в града и окръга, през следващите 2—3 години това нейно влияние намалява. Поради напускането на града от Иван Банков, Георги Киров, Димитър Енев и Иван Лилов, организацията временно отслабва. 10 Въпреки това нейното дело, социалистическото движение, остава да живее. То оказва благоприятно влияние върху живота на ученическия колектив в Държавното педагогическо училище, където изявяват своето социалистическо верую много дейци па Партията. Някои от тях като Найден Киров, Димо Хаджидимов, Иван Недялков — Шаблин, Никола Въжаров и др. се утвърждават като известни функционери.

Ярка проява на това влияние представлява и участието на учениците от Педагогическото училище в предизборната дейност през 1894 година. По този повод учителският съвет е принуден с решение да им забрани на 11. IX. 1894 г. „да присъстват на изборното място и да се пречкат и месят в изборите“ 11 В същото това време, когато официалните власти преследват разпространението на социалистическото учение в училището, учителите социалисти устройват тайни сбирки в квартирите на някои по-будни ученици в града. За няколко такива сбирки през учебната 1894— 1895 г. ни разказва в своя дневник тогавашният ученик в Педагогическото училите, а по-късно активен деец на Кюстендилската партийна, организация Тодор Цеков. 12

Под влияние на социалистическата пропаганда през февруари 1896 г. в Кюстендилското педагогическо училите избухва една от първите ученически стачки в страната, ръководена от ученици социалдемократи. Най-популярен деец на стачката бил ученикът Христо Лазаров от гр. Севлиево, изключен от Казанлъшкото училище и прехвърлен в Кюстендилското да довърши образованието си. Стачката продължила около 3 седмици. Всеки ден вместо в училището на занимания учениците стачници се събирали на полето или край реката в квартал „Ракла“, където обсъждали своите планове. По едно време били арестувани няколко стачника, но останалите ученици причакали жандармите вън от града и освободили своите другари. Ученическата стачка раздвижила и голяма част от гражданите. 13

Изпълнени с гняв и презрение към господстващата буржоазна действителност, група ученици от Педагогическото училите през 1896 година правят в с. Граница театрално представление с прогресивно съдържание. В него те осмиват селските бирници, които ограбват бедния народ. Във връзка с това учителският съвет изключва от училището ръководителя на театралната трупа Иван Димитров.

През 1897 година за социалистическото движение в Кюстендилски окръг се разкриват нови хоризонти. На 21 септември се изгражда нов партиен комитет в Кюстендил. Като изтъква, че „Социалистическото движение в Кюстендил не е ново", вестник „Социалист" призовава кюстендилските работници: „Да работим, да правим всичко, каквото можем, за успеха на нашето дело — ето нашата велика задача“. 14

На 11 юли 1899 год. партийната група свиква събрание за основаване на общо работническо дружество в града. Но полицейският пристав „е на своя пост". Той заповядва на оратора да спре речта си, а гражданите да се разотидат. Стражарите разгонват събранието и арестуват Михаил Наков, Васил Панев, Руси Иванов, Стоичко Пършев и Петър Свраков. Въпреки репресиите събранието се състояло и новооснованото общоработническо дружество приело свой устав. Под възгласите: „Да живеят работниците", събранието гласувало предложената телеграма до I конгрес на БРСДП. 15

Във връзка с предстоящите избори в началото на февруари 1902 година социалдемократическата партия в Кюстендил провежда събрание, на което издига своя самостоятелна листа: Никола Габровски, Георги Кирков и Янко Сакъзов. Наскоро след това партийната група свиква голямо публично събрание в салона на читалище „Братство“. Пред множеството посетители, изпълнили салона, както сочи местният в. „Изгрев“ от 16. II. 1902 г., „Иван Димитров (по-възрастен брат на Станке Димитров) изложи основните принципи на социализма и разви накъсо минималната програма на работническата партия в България. Събранието с голям интерес и особено внимание изслуша оратора, който разби всички инсинуации, пуснати по адрес на социалистите, и показа, че социалистите не представляват никаква секта, а са политическа партия, която далеко се различава от другите български партии, понеже е партия на работническата класа и понеже основните принципи, залегнали в основата на Партията, са продукт от днешните обществени условия“ 16

Завършвайки своето слово, ораторът изтъква, че мястото на дребните, пропадналите земеделци и занаятчии е в социалдемократическата партия и поканва всички да гласуват за нейните кандидати.

Преодолявайки много трудности, създавани от властта, Партията завоювала небивал дотогава успех, като спечелила 174 гласа.

С голяма радост на 14 юни 1902 г. членовете на местната работническа социалдемократическа група прекрачват прага на новия работнически клуб. По най-тържествен начин в присъствието на всички членове на Партията и много съмишленици ямболският народен представител Владимир Димитров открива клуба. Пред присъстващите той произнася пламенно слово на тема: „Сдружаването на работниците и значението на техните клубове" 17

Повдигането на класовото съзнание на работниците е свързано и с първото честване в Кюстендил на бойния празник на труда и ден на международната работническа солидарност — Първи май. Във в. „Работник“ от 23. IV. 1894 г. е поместена телеграма от Кюстендил, подписана от Григор Серлиев: „Кюстендилските другари поздравляваме работническата социалдемократическа партия с 1-ви май — Празника на труда, предвестник на социалната революция. Да живее 1 май." 18

За класовия характер на първомайските чествания и демонстрации най-ярко говорят репресивните мерки от страна на буржоазията. След този акт на първомайския празник в Кюстендил в. „Работник“ от 7 май 1894 г. отбелязва: „Отпразнуването на 1 май (19 април т. г.) накара да побеснеят нашите лъжепатриоти и лъжелиберали навсякъде. В Кюстендил също е арестуван нашия другар Серлиев и както се вижда, арестуването му е във връзка с празника на 19 април. Голям трябва да е страхът на нашите реакционери, ако те се боят от думите“. 19

Въпреки репресиите и за кюстендилските работници първомайският ден се утвърждава като истински боен празник на труда. Той става знаме на борбата на угнетеното бедно гражданство и жестоко експлоатираните работници в новосъздадените занаятчийски предприятия и малки фабрики.

В тези години в Кюстендилската партийна организация като пламенен социалист и революционер израства талантливият композитор Георги Горанов. Той възторжено откликва на текста на стихотворението „Песен на труда" от Георги Кирков и по него композира най-популярния работнически марш у нас „Дружна песен". Тази песен за първи път през 1903 година на честването на празника „Кирил и Методий" се изпълнява в Кюстендил от хора на социалдемократическата група и оттук се разпространява из цялата страна. 20

„Дружна песен" се роди в момент, когато Партията на Димитър Благоев създаваше своите първи отряди, когато работниците започнаха организирана борба за хляб и свобода. Тази борба по-късно щеше да прерасне в решителен протест на масите срещу господството на буржоазията за установяването на работническо-селска власт. На борците трябваха силни, завладяващи и възторжени песни, които да сплотяват редиците, да вдъхват вяра. Нужни бяха песни — съюзници във великата борба, оръжие, бойни лозунги. И ето така се роди „Дружна песен", която за кратко време стана нещо повече от оръжие, стана знаме...

Както посочва Д. Благоев главно средство за социалистическата пропаганда са литературата, книгите, вестниците и списанията.21 Когато в Кюстендил се формира първият социалдемократически отряд, на чийто адрес се получава в. „Работник", а след това и вестниците „Социалист“, „Работнически вестник“ и др., когато се появяват и първите преводи на социалистическа литература, главно от руски и немски, тогава бележи своите първи стъпки и социалистическото книгоиздаване в града. Без съмнение тази дейност е отражение на целокупния революционен процес в страната, но в същото време тя е ярък израз на голямата потенциална енергия на местното работническо революционно движение и на ролята на местната партийна организация.

Радостен е фактът, че в същото онова време, когато в Пловдив патриархът на социализма у нас Димитър Благоев започва да издава списанието „Съвременен показател“, и в Габрово Евтим Дабев списва в. „Росица", в Кюстендил се появява първата част от книгата на А. Шефле „Същност на социализма", издадена от книжарницата на В. Д. Поборник през 1886 год.

Две години след основаването на местната социалдемократическа група, през 1895 година, в Кюстендил се появява и първата марксистка книга „Из преписката на Карл Маркс в 1843 г.“ издадена от печатницата на братя Г. Дюлгерови.

През 1905 г. в Кюстендил се отпечатва и забележителният труд на Карл Маркс „Наемен труд и капитал" с увод от Фридрих Енгелс.

В поредицата от социалистическа литература, издадена тук, ще посочим още: „Работническата класа и социалдемократическата интелигенция" от Георги Плеханов, излязла през 1905 г., „Що е националност и как тя се е появила" от Карл Кауцки, излязла през 1903 год., „Прогресивно подоходният данък" от А. Свирщевски, издадена през 1903 год., „Какво нещо е единичният данък" от Хенри Джордж, издадена през 1906 год. и др. Някои от издадените книги са преводи на дейци или съмишленици на местната партийна организация. Така например учителката Екатерина Стоичкова превежда книгата на П. Г. Миждев „Женското образование и обществената дейност на жената в Съединените щати на Северна Америка", излязла от печат през 1903 год., Иван Конов — редактор на местния вестник „Изгрев", превежда „Чуждите капитали и тяхното влияние върху икономическото развитие на една страна" от Б. Ф. Брант, Димитър Лазов и Никола 3. Шопов превеждат „Кратък преглед на икономическото развитие и подразделението му на периоди" от Максим Ковалевски, издадена през 1906 год. и др.

Като авторски трудове на дейци на местната партийна организация излизат книгите на Димо Хаджидимов „Поглед върху нашия обществен живот" и „Политиката и тактиката на Българския учителски съюз", отпечатани през 1901 год., първото издание на композицията на „Песен на труда" от Георги Горанов, издадена през 1904 година. книгата на Правдолюбов „Учителят деец“ и други.

През 1908 година в Кюстендил излиза и първото българско издание на романа „Майка" от Максим Горки.

Изроените социалистически издания, в по-голямата си част дело на книгоиздателството на Яким Якимов и печатани в местните печатници „Изгрев" и „Съединение", очертават Кюстендил като важен книгоиздателски център още в зората на социалистическата пропаганда у нас.

Създаването през 1893 година на Кюстендилската партийна организация представлява най-непосредствен отглас на пламенния зов от легендарния връх Бузлуджа в полите па Осогово и Рилския масив и оказва активно влияние за развитието на социалистическото движение в окръга. По примера на кюстендилци тръгват работниците и трудовата интелигенция и от гр. Дупница, където през 1900 година се полагат основите на Дупнишката партийна организация.

Опряна на тютюневия пролетариат, под ръководството на Станке Димитров, Коста Петров Георги Муструков, Георги Панчаревски и други талантливи партийни дейци тя израства като един от най-силните отряди в работническото революционно движение в страната.

Така Кюстендилският край, съхранил в паметта си легендите и преданията за славни времена и събития от най-дълбока древност, започва своята червена летопис. Тази летопис, чието начало е първата социалистическа сбирка в Кюстендил, продължава чрез героичния път на ветераните в работническото революционно движение в окръга, изпълнена с романтичен устрем и подвизите на няколко поколения революционни борци.

Пояснения:

1. В. „Работник", год. I, № 16.

2. В. „Работник", год. I, № 18.

3. ОИМ — Кюстендил, Р—I, с. ф. Спомени от Кирил Шопов

4. ОИМ — Кюстендил, Р—I, с ф. Спомени от Никола Въжаров

5. Д. Благоев, „Що е социализъм я има ли той почва у нас“, Търново, 1891 г.

6. Д. Благоев. Съчинения, том I, стр. 194, 1957 г.

7. В. „Работник", г. I, № 38, 15. VII. 1893 г.

8. Д. Благоев, „Принос към историята на социализма в България“, с. 163.

9. В. „Работник", г. II, № 4, 20. XI. 1893 г.

10. В. „Социалист", г. II., бр. 63, 3. X. 1897 г.

11. ОДА—Кюстендил, о. ф. 95. К-оп. I. а. е 6, л. 35.