Основната грешка на Русия по отношение на Украйна е искреното й неразбиране за същността на държавата, възникнала след 1991 г. на територията на бившата Украинска ССР. Неоспорим факт е, че днешната постсъветска Украйна е бандеровска страна.
Какво се случи след 91 г.? Маргиналните бандеровски фашизирани същества от Галиция (Западна Украйна) които съветския социализъм бе изтикал в дълбокия ъндърграунд, изпълзяха на светло и подпомагани от новата държавна националистическа политика на Украйна, пренесоха и разпространиха садистичната си идеология из цялата страна. Като след майдана през 2014 г. превзеха дори руските и рускоезични южни и източни области на Украйна. Някога в лагерите “Талерхоф” и “Терезин”, галицийците е трябвало да избиват собствените си роднини, съседи и приятели – русофили, за да оцелеят. Брутални времена са били. С такива методи властите на Австро-Унгария са унищожили русофилията в Галиция преди 3 века. Всеки жител на Западна Украйна, който е отстоявал православното си руско самосъзнание, е бил убиван от притиснатите да го направят негови роднини. Да уточняваме ли кой пък кой 2 века по-късно организира антируските, антиеврейските и антиполски погроми в Лвов?
С по-късната поява на ОУН-УПА селектирането на „правилните украинци“, чрез избиването на „излишните“ такива, продължи: онези, които не са достатъчно жестоки, бяха елиминирани. От люлката тези хора са обучавани да потискат състраданието в себе си. Всички са чували историите за ужасите на Хатин или Волин, патологичната жестокост на бандеровците не може да не шокира. Но тази жестокост не е случайно или генетично явление. Тя е методично възпитавана.
След разпадането на СССР галицийските бандеровци не само надигат глави от дупките си, където съветския социализъм ги беше наврял, но и плъзнаха в Централна Украйна, която им е чужда, смазвайки я и подчинявайки я. С други думи, днешната постсъветска Украйна е бандеровската нацистка организация ОУН, която се легализира до нивото на държавна идеология. И сега галисийските бандеровци от западното ъгълче на Украйна си създадоха своя държава на територията на цяла Украйна. И тази държава изобщо не е братска на Русия държава. Това трябва да се разбере ясно, за да не продължаваме ние, руснаците, да таим илюзии в момента.
Скоро след смъртта на Сталин комунистическата номенклатура в Украинска ССР започва тихомълком и прикрито да възстановява бандеровската ОУН. Право го до такава степен, че до 70-те години на миналия век партийното и икономическото ръководство на Западна Украйна се състои главно от бивши членове на ОУН.
При залеза на съветската власт се случи паметното събитие за всички – създаде се “Рух” официално упълномощена националистическа организация, наследник на бандеровската ОУН. С участието на Леонид Кравчук, по-късно депутат на Върховния съвет на Украинската ССР, член на Политбюро на ЦК на Комунистическата партия на Украйна, а по-късно и председател на Върховния съвет на Украинската ССР и първи президент на Украйна. Срещата в Беловежката гора през декември 1991 г., на която се взе решението за разпускането на СССР, е организирана по инициатива на украинската страна. Кравчук лично заявява това в интервю през 1992 г., като в същото време казва, че Украйна е тази, която задава тона на тази злощастна среща. И Елцин, който има пълномощно от Горбачов, подписва Беловежкото споразумение, защото Кравчук отказва да подпише заместващия обединението СССР съюзен договор. Става ясно, че още тогава Украйна е била решила не само да се отдели от СССР, но и най-накрая да се заеме с осъществяването на дългогодишната мечта на украинските националисти – създаването на собствена еднонационална държава. Подчертаваме: не украинска държава, в която половината население не се счита за украинско, а държавата на украинските националисти – еднонационална.
Между другото, имената на младежките групи на ОУН – „Сто храбри младежи“ и „Сто храбри момичета“ – веднага предизвикват в мислите друго нелепо и чуждо на руска Украйна име – „небесна сотня“.
Тараскин припомня да онези „Стотината смели младежи“ от Галиция, които през 1944 г. „шпионираха танковия резерв на съветските войски от 1-ви Украински фронт, разположени в Тучинската гора и насочваха немските самолети върху тях“. Но щом тази банда непълнолетни военнопрестъпници бе сгащена и обградена от съветските войници, членовете й хварлиха оръжията си и започнаха да крещят, че са деца. И отново се сещаме за Майдана и нацизираните младежи-убийци, които щом ги арестуваха, крещяха до небесата, че са „деца“. Искам да кажа, че тия майдански тактики през 2014 година не бяха нито случайни, нито спонтанни. И не са измислени от американците.
Книги като тази на Ю.В. Тараскин (а има много такива с безброй исторически свидетелства) са полезни с това, че позволяват да се разбере следното: всички атаки на украински политици и обикновените граждани от Западна и Централна Украйна по темата „никога няма да бъдем братя с вас руснаците“ изобщо не са емоционални изблици, не са и плод на лошо образование. Те прекрасно знаят, че някога са били част от руския народ и свят и че половината им народ в момента продължава да е такъв. Но когато руските лидери говорят за братския народ, украинците само се смеят: Защото побратимяването им с Русия принципно не е включено в техните бизнес-национални планове. Когато през 91 г. след упорита и методична работа по въпроса, те накрая откъснаха такова огромно парче от Русия, населено с руснаци… не го направиха, за да се слеят по-късно със същата тази Русия в братска прегръдка.
Когато мислим, че сме измамени от американците, които са заблудили и примамили нашите украински братя, ние се самозалъгваме.
В Украйна, където всичко отдавна е объркано, има, разбира се, много измамени. Но не от американците и не днес. Тази измама бе налагана силово толкова дълго, че отдавна вече се е превърнала в мироглед, във философия, в начин на мислене. Хората в Западна и Централна Украйна наистина вече не се нуждаят от никакъв „руски свят“. Всичко, за което ние се хвалим с патос, им е чуждо и дори отвратително. Нашите ценности са им чужди и неразбираеми. Не им трябва Денят на победата, не им трябва Пушкин, не им трябва Чайковски. Ние с нашата история и нашите постижения сме смешни за тях. Те са сигурни, че нямаме нищо, че никога нищо не е създавано в Русия, че живеем в колиби…
Те имат баща – Бандера и майка – Украйна. Има също и десетина скръбни песни за кървавата борба с московчаните. Всички те идват от Галиция, от родината на ОУН-УПА и Бандера. И проблемът на Украйна не е в някакъв си абстрактен фашизъм, а във факта, че възродената нацистка ОУН, подкрепяна от Запада, след 1991 г. се опита да се утвърди на цялата територия на бившата Украинска ССР, използвайки стария опит на бавдеровците. В момента те се опитват да превземат идеологически и културно с огън и меч Изтока и Юга на Украйна, които са руски.
Така например Тараскин пише: „Сред населението по селата методично и педантично се извършваше политическа работа за просвещаване на хората в идеите на ОУН-УПА и с нея се занимаваха политическите работници на ОУН, като за всяка категория население речите бяха различни: отделно за мъжкото население, отделно за жените, а също и отделно за момчетата и момичетата. В това промиване на мозъци с идеите на нацизма им помагаха всички свещеници на галисийската униатска църква, които агитираха селското население в проповедите си, че трябва да се подчинява на своите защитници от ОУН-УПА, тъй като те носят свобода и право на земя. Тараскин, като съветник, внедрен в движението на Бандера, е видял тези процеси със собствените си очи, след което е описал подробно структурата на организацията на бандеровците. Не се ли случва и сега същото в Украйна от 1991 г. насам?
Това, което вече 31 години тече в Украйна и ние наричаме пропаганда, зомбиране, промиване на мозъци и репресия срещу руското население, всъщност е политическа работа по дългосрочна програма за убеждаване на населението в идеите на ОУН-УПА.
Напълно фалшифицирани учебници по история, чудовищно-брутални русофобски анимационни филми за деца, ужасяващи детски лагери, в които от 7-годишни децата се подготвят за „войната с московчаните“ и заместването на забранената в Украйна руска висока култура със селска, безвкусна естетика – американците, разбира се, подкрепят всички тези евтинии и боклуци с пари, но оригиналните идеи са си местни, украински. Агресивна езикова политика, налагаща на всички граждани да говорят един примитивен регионален западен полско-руски диалект, издигнат в ранг на държавен език и, упорито, последователно и войнствено превземане на църквите на Московската патриаршия. Така се е работело с хората в Галиция през 30-те и 40-те години. Сега тази агресивна националистическа политика се е прехвърлила върху цяла Украйна. Това е ОУН и неговите извратени стремежи, това е мечтата на Степан Андреевич Бандера и виждаме как тя е в процес на осъществяване.
Възможно е да арестуваме и осъдим Порошенко и Яценюк, Турчинов и Корчински, Зеленски и Арестович. Имаме възможността да унищожим с ракети всички оръжейни арсенали на киевската шайка. Ние ще напечатаме нови украински учебници по история. Но потомците на Бандера от Западна Украйна никога няма да станат част от „руския свят“, защото когато казваме „нашите дядовци са славни победители във Великата отечествена война“, те пък си спомнят за своите дядовци – бандеровски нацисти. И техните дядовци не просто се криеха по горите като плъхове, не просто масово колеха жени и бебета и изгаряха живи червеноармейци, а с тези чудовищни инструменти всъщност работеха за изграждането на своя собствена държава, различна от Русия и противоположна на Русия. Възможно е да се извърши демилитаризация и дори денацификация, но дебандеризацията вероятно няма да се получи. Ще бъде възможно тя да се спре, да не се разпространява на изток и юг, дори да се върне обратно в Галиция, но едва ли ще бъде напълно унищожена. Не за това дядовците им гниха в землянките и избиха милиони несъгласни с тях свои съграждани- украинци.
Не знаем как ще завърши специалната военна операция и какви са плановете на руските власти по отношение на развитието на Украйна, но едно знаем със сигурност: ние, руснаците не искаме да имаме нищо общо с изродите – мутанти от Галиция, с тези горди носители на Идеологията на Бандера. Нека си се отделят в своя малка държава със свой държавен език, заобиколени от паметниците на Бандера, Шухевич и всички останали масови убийци по света, нека тренират с дървени картечници на дървени коне, как завладяват Москва, нека забравят имената на Пушкин, Ленин, Ватутин, нека си живеят в блажената увереност, че огромната страна Русия ревнува малка Галиция заради тоалетните и хладилниците. Нека правят каквото си искат и да мечтаят за каквото си решат. Нека пишат в учебниците си, че са победили Русия във войната през 2022 г., нека правят филми за нея и да рисуват комикси.
Нека. Стига достъпът до Русия и Украйна да им бъде забранен завинаги!
Източник: informiran.net, 25 април 2022 г.
Оригиналната статия тук: https://www.fondsk.ru/news/2022/04/23/vozmozhna-li-debanderizacija-i-nuzhna-li-russkomu-miru-galicia-56033.html
