ПРОБУЖДАНЕ: Крум Кюлявков

Въведение

Крум Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в град Кюстендил. Още от ранните му години недоимъкът е постоянен спътник в живота на цялото семейство. Тези условия и прогресивните среди на крайните квартали в София насочват вниманието на бъдещия творец, още като дете и ученик, към противоречията и борбите в живота. През 1912 г. той се записва в Художественото индустриално училище. През време на следването му там, негов най-добър приятел и съмишленик е Христо Ясенов, който завършва същото училище една година преди него. През 1919 г. Кюлявков завършва с две награди Художественото училище и заедно с Христо Ясенов започва да редактира и да издава първото по рода си у нас хумористично списание „Червен смях", което излиза като орган на Комунистическата партия и става едно от най-популярните и любими пролетарски списания. Постоянен негов сътрудник е и Христо Смирненски. Това списание, както е известно, събира около себе си много прогресивни хора на изкуството — Александър Жендов, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Димитър Осинин, Тома Измирлиев, Христо Лозев, Емануил Ракаров и други.

През 1919 г. Кюлявков влиза в редовете на Комунистическата партия.

През есента на 1924 г. по решение на Централния комитет на партията започва да излиза сп. „Звънар". Крум Кюлявков е негов постоянен, действителен, но скрит и нелегален редактор. Един след друг формалните редактори биват арестувани, но списанието продължава да излиза. Обща е оценката, че това партийно списание изиграва голяма роля за повдигане на политическия дух у народните маси.

През 1925—1926 г. Кюлявков се укрива, за да избегне яростта и преследването на властта. Поради политически причини той бива принуден да емигрира във Виена, където работи усилено. Там рисува и организира откриването на изложба от около 130 картини, разкриващи белия терор в България — от тях около 85 са негови творби. С тази изложба се е целяло да се предизвика общественото мнение в Европа на страната на справедливата борба на нашия народ. Изложбата е била пренесена в Берлин, а после в Щутгарт, където картините са били унищожени от реакционно настроени среди.

По-късно Кюлявков заминава за Съветския съюз. Там той се занимава с най-разнообразна организационна и творческа дейност. През 1928 г. е сценарист в управлението на Совкино - Москва, а през 1930—1932 г. редактира в Украйна детското списание „Бъди готов"/излиза на български език /, става ръководител на художествения отдел на органа на ЦК на Комунистическата партия на болшевиките в Украйна сп. „Комунист" и художник-карикатурист във в. „Харковски пролетарий" През 1932 г. отново се връща в Москва, а през 1934 г. отива в Крим. В гр. Ялта работи като художествен ръководител на ялтенските художници, а после — като директор на открития по негова инициатива Институт за художествена самодейност.

През 1940 г. заедно с други българи Крум Кюлявков се завръща в България между другото и с поръчение от Георги Димитров и Васил Коларов да обедини българските прогресивни писатели. Веднага след пристигането си той започва огромна партийна и културна работа, която поради международната обстановка се разгръща в най-различни форми. През 1941 г. се включва на нелегална работа в апарата на ЦК като ръководител на техническото бюро, поддържайки лични връзки с Цола Драгойчева, Владо Тричков, Петър Богданов, Димитър Ганев и други, а по-късно работи като ръководител на интелектуалния сектор, в който сполучи да обедини всички прогресивни писатели. Редактор е и на нелегалното списание „Патриот" – боен орган на пролетарските писатели в България. Кюлявков е организатор на създаденото в ръководството на партията Информационно бюро с помощници Лозан Стрелков и Андрей Гуляшки, а по-късно Стойне Кръстев и Орлин Василев. Сътрудничи също и на нелегалния орган на партията в. „Работническо дело“.

След Девети септември Кюлявков започва нова, съзидателна, често пъти непосилна за здравето му работа. Покрай всички свои партийни и служебни задължения той работи като художник и писател. Сега, при новите условия, преобладава литературната му дейност — става редактор на в. „Работническо дело", по-късно става редактор на сп. „Изкуство" и „Щурмовак" ; избран е за депутат в Първото велико народно събрание, работи като културен съветник в Българското посолство в Прага, а от 1950 до 1953 г. е ректор на Художествената академия в София.

В продължение на цялата си дългогодишна, обществена, културна и творческа дейност като писател и художник, той винаги е предан син и войник на партията, на която със синовна обич отдава всичките си мисли и сили до последните минути на живота си — 18 декември 1955 година.

* * *

Литературната дейност на Крум Кюлявков, която в началото се развива успоредно с работата му като художник, през последните десетина години засенчва художника-карикатурист. През това време той се отдава повече на литературата и става популярен със своите вдъхновени стихове, разкази, комедии, пиеси, драми и други. Тези литературни произведения както някога карикатурите му, са пълни с остър сарказъм или язвителна ирония, с пламенни чувства и бодър оптимизъм.

Кюлявков се отдава и на публицистична дейност. В своите статии той разяснява проблемите на социалистическия реализъм, говори за големите успехи на съветското изкуство и на съветската литература, вдъхновява много художници за нови творчески успехи.

За тази широка обществена, литературна и художествена творческа дейност е писано в около шестдесет обширни статии и рецензии. В тях е дадена висока оценка на творческото му дело от такива известни автори като Тодор Павлов, Людмил Стоянов, Георги Караславов, Димитър Борисов Митов, Христо Радевски, Емил Коралов, Пенчо Пенев и други.

Кюлявков остави около петстотин карикатури, плакати и рисунки, около двеста и петдесет хумористични и бойки — стихове, разкази, фейлетони, пътеписи, драми, пиеси, комедии и много литературни и критически статии. От тях около четиридесет са посветени на изобразителното изкуство. Написа и около тридесет книги, от които шестнадесет след Девети септември.

Дейността на Крум Кюлявков като карикатурист е разнообразна, богата по творческа изява, въздействие и значение. Той публикува около петстотин карикатури, плакати и рисунки. В тях отразява живота на работническата класа, борбата срещу настъпващия фашизъм, срещу режима, политиката и корупцията на българската буржоазия, осмива враговете на народа. Неговият смях е ободряващ и насочващ. Неговите карикатури не само разкриват отрицателното, а го порицават от класови позиции. В това отношение те изиграват в ония години голяма възпитаваща роля. Кюлявков винаги изтъкваше, че мисълта, колкото и да е остра и внушителна, не може да оказва онова непосредствено въздействие върху отделния гражданин, каквото оказва политическата карикатура или политическия плакат, концентрирали в един образ остротата на даден политически момент. Не случайно Тодор Павлов нарича Кюлявков пионер и основоположник на партийната карикатура и на партийния плакат. Карикатурното творчество на Кюлявков беше едно ново оръжие на Комунистическата партия. С него се разшириха, както той казваше, границите на нейните възможности за агитация и пропаганда. Като карикатурист Кюлявков започва да сътрудничи през 1918 г. в „Смях", „Българан" и други вестници и списания. Основната му творческа карикатурна дейност обаче започва в „Червен смях", 1919 г.

Карикатурите му в „Червен смях" и „Звънар" бяха станали действено оръжие на Партията. Своите работи той печаташе с около деветдесет псевдонима. Така у полицията и читателите оставаше впечатление, че списанието има голям брой сътрудници. Имаше броеве на „Звънар", които почти изцяло бяха изпълнени с материал на Кюлявков под най-различни имена.

Повечето от публикуваните тогава карикатури, освен карикатурите на челните страници, са с плакатен характер. Те почти винаги са цветни и ефектни със своето колоритно решение — с преобладаващи червени тонове, с формат около 20 на 30 см. Хората от крайните квартали ги изрязваха и с тях си украсяваха домовете си. Така се появи и първият плакат на Христо Лозев — „Червената метла", който беше много разпространен и често пъти пресъздаван. Така се появи и първият цветен партиен календар на Емануил Ракаров, който Крум Кюлявков много ценеше.

Темите в карикатурите на Кюлявков са много разнообразни, но винаги дълбоко съвременни. Сюжетите си той черпи от съвременните му политически и икономически проблеми, от порочността на продажната буржоазия. Разобличавайки недъзите на буржоазията от класово партийни позиции той повдигаше борческата енергия и вярата у пролетарските маси. Сред работническите среди бяха популярни карикатурите, в които той рисува как работници приковават на позорния стълб капиталистическото чудовище, спокойната и уверена в своето достойнство и сила фигура на червеноармеец разкъсва веригите на окована Русия, рисува бягството на старата вещица - буржоазията, дава образа на безглавата буржоазия, която търси главата си, на барон Врангел, който проси милостиня и други.

Карикатурите на Кюлявков трябва да се разглеждат в зависимост от времето и условията, при които той ги създаваше. Няма събитие от съществен характер за работническата класа и народа, на което той да не е посветил своя карикатурна творба.

Една от карикатурите му, публикувана в „Червен смях", е посветена на Седми декември, 1919 г. Карикатурата е заглавна, цветна, с плакатен характер. През това време под влиянието на успешните революционни борби на руските работници и селяни се създават съветските републики — Баварската и Унгарската. Като отклик на тези събития у нас се разгръщат бурни демонстрации, засилва се революционното движение. Подготвя се голямата транспортна политическа стачка. Но правителството на Стамболийски не действа в съюз с комунистите. Съпостави ли се карикатурата с историческите събития веднага се добива впечатление за политическата достоверност при тълкуването на събитието, предадено с най-лаконични изразни средства.

„Кошмарни привидения" е посветена на събитията в Унгария. В нея е представен Хорти как го избива пот от дяволския облак, който буреносно се носи над него.

Оптимизъм лъха от работата му „И за винаги ще бъде смазано злото на земята" В нея е представен работник, който замахва с чук по змията - злото. В друга карикатура са показани пророчески събитията, чиято картина Гео Милев нарисува в безсмъртната си поема „Септември". Кюлявков рисува в карикатурите си работникът като истински победител.

С лаконични средства е направена сполучлива характеристика на Т. Теодоров първият фашист. Героят-шеф на народняците е нарисуван с махзар в ръка, с фес на главата и нож на пояса. Не са забравени и Джон Бул — докато той решава съдбата на Цариград и Балканите, индусът решава неговата, като му слага огнени факли под повдигнатия стол; изобразен е и Мусолини, който седейки в своята несигурна лодка, се оплаква: „Дявол да ги вземе тия червени вълни — ще ми обърнат лодката…“

Със същата сила продължава карикатурното творчество на Кюлявков и в сп. „Звънар". Неговият поглед е проницателен, сатиричното перо — силно изострено преобладаващият тон е червения. Той откликва на всички събития от това време. С находчивост и духовитост дава ясна картина на политическия момент в страната като изразява своето партийно отношение към всички събития. От това време са карикатурите „След олимпиадата", „Парламентарен концерт", „Проект за гражданско облекло през 1925 година". Голяма част от карикатурите в сп. „Звънар" са на голям формат, цветни, на челните страници. Много от тях имат плакатен характер. Наред с тях Кюлявков публикува и други, по-малки карикатури, правени графично — с перо и туш. Те също са на остра политическа тема.

Съществен дял в карикатурното творчество на Крум Кюлявков заемат работите му правени в Страната на Съветите, особено карикатурите, печатани в сп. „Комунист", излизащо в Харков. В тези карикатури той бичува безмилостно отрицателните прояви на кулаците, обръща зоркото си око към тъмните сделки на реакцията, следи и отразява международните събития. Това са годините 1930—1931 и 1937— 1938.

От този период са карикатурите „Гласуването на полския бюджет" „Каквото Гарван и да пише — на мърша мирише", „Борбата за тлъстото кокалче“ и други.

Когато се говори за издържаните идейно-политически карикатури на Крум Кюлявков справедливо ще бъде да се даде положителна оценка и на професионалното майсторство на техния автор. Тази оценка става по-убедителна, когато при разглеждане на цялото му карикатурно творчество се вземат под внимание тогавашните достижения на нашето изобразително изкуство и липсата на наши традиции в областта на карикатурата. Творчеството на Крум Кюлявков отговаря на своето предназначение и представлява принос в нашата културна съкровищница.

Автор: Димитър Лозенски

Издателство: „Български художник“, 1966 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Карикатурите, част от това издание, са публикувани както следва:

Сп. „Червен смях", бр. 28, 1922, София
Сп. „Червен смях", бр. 5, 1919, София
Сп. „Червен смях", бр. 49, 1920, София
Карикатура от 1923 г.

(Карикатурата пресъздава атмосферата от заведения, в които Кюлявков като малък е продавал цветя и изпълнявал гимнастически упражнения, за да помогне за изхранване на семейството си)