Търсене в този блог

понеделник, 12 декември 2022 г.

Крум Кюлявков – карикатури

 

 

 

                                 Въведение    

 

Крум Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в град Кюстендил. Още от ранните му години недоимъкът е постоянен спътник в живота на цялото семейство. Тези условия и прогресивните среди на крайните квартали в София насочват вниманието на бъдещия творец, още като дете и ученик, към противоречията и борбите в живота. През 1912 г. той се записва в Художественото индустриално училище. През време на следването му там, негов най-добър приятел и съмишленик е Христо Ясенов, който завършва същото училище една година преди него. През 1919 г. Кюлявков завършва с две награди Художественото училище и заедно с Христо Ясенов започва да редактира и да издава първото по рода си у нас хумористично списание „Червен смях", което излиза като орган на Комунистическата партия и става едно от най-популярните и любими пролетарски списания. Постоянен негов сътрудник е и Христо Смирненски. Това списание, както е известно, събира около себе си много прогресивни хора на изкуството — Александър Жендов, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Димитър Осинин, Тома Измирлиев, Христо Лозев, Емануил Ракаров и други.

През 1919 г. Кюлявков влиза в редовете на Комунистическата партия.

През есента на 1924 г. по решение на Централния комитет на партията започва да излиза сп. „Звънар". Крум Кюлявков е негов постоянен, действителен, но скрит и нелегален редактор. Един след друг формалните редактори биват арестувани, но списанието продължава да излиза. Обща е оценката, че това партийно списание изиграва голяма роля за повдигане на политическия дух у народните маси.

През 1925—1926 г. Кюлявков се укрива, за да избегне яростта и преследването на властта. Поради политически причини той бива принуден да емигрира във Виена, където работи усилено. Там рисува и организира откриването на изложба от около 130 картини, разкриващи белия терор в България — от тях около 85 са негови  творби. С тази изложба се е целяло да се предизвика общественото мнение в Европа на страната на справедливата борба на нашия народ. Изложбата е била пренесена в Берлин, а после в Щутгарт, където картините са били унищожени от реакционно настроени среди.

По-късно Кюлявков заминава за Съветския съюз. Там той се занимава с най-разнообразна организационна и творческа дейност. През 1928 г. е сценарист в управлението на Совкино - Москва, а през 1930—1932 г. редактира в Украйна детското списание „Бъди готов"/излиза на български език /, става ръководител на художествения отдел на органа на ЦК на Комунистическата партия на болшевиките в Украйна сп. „Комунист" и художник-карикатурист във в. „Харковски пролетарий" През 1932 г. отново се връща в Москва, а през 1934 г. отива в Крим. В гр. Ялта работи като художествен ръководител на ялтенските художници, а после — като директор на открития по негова инициатива Институт за художествена самодейност.

През 1940 г. заедно с други българи Крум Кюлявков се завръща в България между другото и с поръчение от Георги Димитров и Васил Коларов да обедини българските прогресивни писатели. Веднага след пристигането си той започва огромна партийна и културна работа, която поради международната обстановка се разгръща в най-различни форми. През 1941 г. се включва на нелегална работа в апарата на ЦК като ръководител на техническото бюро, поддържайки лични връзки с Цола Драгойчева, Владо Тричков, Петър Богданов, Димитър Ганев и други, а по-късно работи като ръководител на интелектуалния сектор, в който сполучи да обедини всички прогресивни писатели. Редактор е и на нелегалното списание „Патриот" – боен орган на пролетарските писатели в България. Кюлявков е организатор на създаденото в ръководството на партията Информационно бюро с помощници Лозан Стрелков и Андрей Гуляшки, а по-късно Стойне Кръстев и Орлин Василев. Сътрудничи също и на нелегалния орган на партията в. „Работническо дело“.

След Девети септември Кюлявков започва нова, съзидателна, често пъти непосилна за здравето му работа. Покрай всички свои партийни и служебни задължения той работи като художник и писател. Сега, при новите условия, преобладава литературната му дейност — става редактор на в. „Работническо дело", по-късно става редактор на сп. „Изкуство" и „Щурмовак" ; избран е за депутат в Първото велико народно събрание, работи като културен съветник в Българското посолство в Прага, а от 1950 до 1953 г. е ректор на Художествената академия в София.

В продължение на цялата си дългогодишна, обществена, културна и творческа дейност като писател и художник, той винаги е предан син и войник на партията, на която със синовна обич отдава всичките си мисли и сили до последните минути на живота си — 18 декември 1955 година.

                                                                    *        *         *

 

Литературната дейност на Крум Кюлявков, която в началото се развива успоредно с работата му като художник, през последните десетина години засенчва художника-карикатурист. През това време той се отдава повече на литературата и става популярен със своите вдъхновени стихове, разкази, комедии, пиеси, драми и други. Тези литературни произведения както някога карикатурите му, са пълни с остър сарказъм или язвителна ирония, с пламенни чувства и бодър оптимизъм.

Кюлявков се отдава и на публицистична дейност. В своите статии той разяснява проблемите на социалистическия реализъм, говори за големите  успехи на съветското изкуство и на съветската литература, вдъхновява много художници за нови творчески успехи.

За тази широка обществена, литературна и художествена творческа дейност е писано в около шестдесет обширни статии и рецензии. В тях е дадена висока оценка на творческото му дело от такива известни автори като Тодор Павлов, Людмил Стоянов, Георги Караславов, Димитър Борисов Митов, Христо Радевски, Емил Коралов, Пенчо Пенев и други.

Кюлявков остави около петстотин карикатури, плакати и рисунки, около двеста и петдесет хумористични и бойки — стихове, разкази, фейлетони, пътеписи, драми, пиеси, комедии и много литературни и критически статии. От тях около четиридесет са посветени на изобразителното изкуство. Написа и около тридесет книги, от които шестнадесет след Девети септември.

Дейността на Крум Кюлявков като карикатурист е разнообразна, богата по творческа изява, въздействие и значение. Той публикува около петстотин карикатури, плакати и рисунки. В тях отразява живота на работническата класа, борбата срещу настъпващия фашизъм, срещу режима, политиката и корупцията на българската буржоазия, осмива враговете на народа. Неговият смях е ободряващ и насочващ. Неговите карикатури не само разкриват отрицателното, а го порицават от класови позиции. В това отношение те изиграват в ония години голяма възпитаваща роля. Кюлявков винаги изтъкваше, че мисълта, колкото и да е остра и внушителна, не може да оказва онова непосредствено въздействие върху отделния гражданин, каквото оказва политическата карикатура или политическия плакат, концентрирали в един образ остротата на даден политически момент. Не случайно Тодор Павлов нарича Кюлявков пионер и основоположник на партийната карикатура и на партийния плакат. Карикатурното творчество на Кюлявков беше едно ново оръжие на Комунистическата партия. С него се разшириха, както той казваше, границите на нейните възможности за агитация и пропаганда. Като карикатурист Кюлявков започва да сътрудничи през 1918 г. в „Смях", „Българан" и други вестници и списания. Основната му творческа карикатурна дейност обаче започва в „Червен смях", 1919 г.

Карикатурите му в „Червен смях" и „Звънар" бяха станали действено оръжие на Партията. Своите работи той печаташе с около деветдесет псевдонима. Така у полицията и читателите оставаше впечатление, че списанието има голям брой сътрудници. Имаше броеве на „Звънар", които почти изцяло бяха изпълнени с материал на Кюлявков под най-различни имена.

Повечето от публикуваните тогава карикатури, освен карикатурите на челните страници, са с плакатен характер. Те почти винаги са цветни и ефектни със своето колоритно решение — с преобладаващи червени тонове, с формат около 20 на 30 см. Хората от крайните квартали ги изрязваха и с тях си украсяваха домовете си. Така се появи и първият плакат на Христо Лозев — „Червената метла", който беше много разпространен и често пъти пресъздаван. Така се появи и първият цветен партиен календар на Емануил Ракаров, който Крум Кюлявков много ценеше.

Темите в карикатурите на Кюлявков са много разнообразни, но винаги дълбоко съвременни. Сюжетите си той черпи от съвременните му политически и икономически проблеми, от порочността на продажната буржоазия. Разобличавайки недъзите на буржоазията от класово партийни позиции той повдигаше борческата енергия и вярата у пролетарските маси. Сред работническите среди бяха популярни карикатурите, в които той рисува как работници приковават на позорния стълб капиталистическото чудовище, спокойната и уверена в своето достойнство и сила  фигура на червеноармеец разкъсва веригите на окована Русия, рисува бягството на старата вещица - буржоазията, дава образа на безглавата буржоазия, която търси главата си, на барон Врангел, който проси милостиня и други.

Карикатурите на Кюлявков трябва да се разглеждат в зависимост от времето и условията, при които той ги създаваше. Няма събитие от съществен характер за работническата класа и народа, на което той да не е посветил своя карикатурна творба.

Една от карикатурите му, публикувана в „Червен смях", е посветена на Седми декември, 1919 г. Карикатурата е заглавна, цветна, с плакатен характер. През това време под влиянието на успешните революционни борби на руските работници и селяни се създават съветските републики — Баварската и Унгарската. Като отклик на тези събития у нас се разгръщат  бурни демонстрации, засилва се революционното движение. Подготвя се голямата транспортна политическа стачка. Но правителството на Стамболийски не действа в съюз с комунистите. Съпостави ли се карикатурата с историческите събития веднага се добива впечатление за политическата достоверност при тълкуването на събитието, предадено с най-лаконични изразни средства.

„Кошмарни привидения" е посветена на събитията в Унгария. В нея е представен Хорти как го избива пот от дяволския облак, който буреносно се носи над него.

Оптимизъм лъха от работата му „И за винаги ще бъде смазано злото на земята" В нея е представен работник, който замахва с чук по змията - злото. В друга карикатура са показани пророчески събитията, чиято картина Гео Милев нарисува в безсмъртната си поема „Септември". Кюлявков рисува в карикатурите си работникът като истински победител.

С лаконични средства е направена сполучлива характеристика на Т. Теодоров първият фашист. Героят-шеф на народняците е нарисуван с махзар в ръка, с фес на главата и нож на пояса. Не са забравени и Джон Бул — докато той решава съдбата на Цариград и Балканите, индусът решава неговата, като му слага огнени факли под повдигнатия стол; изобразен е и Мусолини, който седейки в своята несигурна лодка, се оплаква: „Дявол да ги вземе тия червени вълни — ще ми обърнат лодката…“

Със същата сила продължава карикатурното творчество на Кюлявков и в сп. „Звънар". Неговият поглед е проницателен, сатиричното перо — силно изострено преобладаващият тон е червения. Той откликва на всички събития от това време. С находчивост и духовитост дава ясна картина на политическия момент в страната като изразява своето партийно отношение към всички събития. От това време са карикатурите „След олимпиадата", „Парламентарен концерт", „Проект за гражданско облекло през 1925 година". Голяма част от карикатурите в сп. „Звънар" са на голям формат, цветни, на челните страници. Много от тях имат плакатен характер. Наред с тях Кюлявков публикува и други, по-малки карикатури, правени графично — с перо и туш. Те също са на остра политическа тема.

Съществен дял в карикатурното творчество на Крум Кюлявков заемат работите му правени в Страната на Съветите, особено карикатурите, печатани в сп. „Комунист", излизащо в Харков. В тези карикатури той бичува безмилостно отрицателните прояви на кулаците, обръща зоркото си око към тъмните сделки на реакцията, следи и отразява международните събития. Това са годините 1930—1931 и 1937— 1938.

От този период са карикатурите „Гласуването на полския бюджет" „Каквото Гарван и да пише — на мърша мирише", „Борбата за тлъстото кокалче“ и други.

Когато се говори за издържаните идейно-политически карикатури на Крум Кюлявков справедливо ще бъде да се даде положителна оценка и на професионалното майсторство на техния автор. Тази оценка става по-убедителна, когато при разглеждане на цялото му карикатурно творчество се вземат под внимание тогавашните достижения на нашето изобразително изкуство и липсата на наши традиции в областта на карикатурата. Творчеството на Крум Кюлявков отговаря на своето предназначение и представлява принос в нашата културна съкровищница.

 

Автор: Димитър Лозенски

Издателство: „Български художник“, 1966 г.

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Карикатурите, част от това издание, са публикувани както следва:

 

  1. Сп. „Червен смях", бр. 28, 1922, София
  2. Сп. „Червен смях", бр. 5, 1919, София
  3. Сп. „Червен смях", бр. 49, 1920, София
  4. Карикатура от 1923 г.

(Карикатурата пресъздава атмосферата от заведения, в които Кюлявков като малък е продавал цветя и изпълнявал гимнастически упражнения, за да помогне за изхранване на семейството си)

  1. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  2. Сп. „Червен смях", бр. 15, 1921, София
  3. Сп. „Червен смях", бр. 13, 1921, София
  4. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  5. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  6. Сп „Комунист", 1930, Харков
  7. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  8. Сп. «Комунист", 1930, Харков
  9. Сп. „Червен смях", бр. 24, 1922. София
  10. Сп. „Червен смях", 1922, София
  11. Сп. „Комунист", 1930, Харков   (Из „писмо до майка ми" от С. Есенин)
  12. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  13.  Ялта, 1938
  14. Сп. „Червен смях", 1922, София
  15. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  16. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  17. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  18. Сп. „Комунист", 1930—1931, Харков
  19. Сп. „Червен смях", 1922, София
  20. Сп. „Червен смях", 1922, София
  21. Сп. „Комунист", 1930, Харков
  22. Сп. „Червен смях", 1922, София
  23. Карикатура от   1924 г.
  24. Сп. „Комунист", 1931, Харков
  25. 1938 г., Ялта
  26. неидентифицирана

 



Свързани публикации :

НА КЛАСАТА ОТДАДОХ СВОИТЕ ДНИ

https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_10.html  

Творецът и гражданинът Крум Кюлявков

https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_11.html   

Крум Павлов Кюлявков - живот в снимки

https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_14.html   

Крум Кюлявков – стихотворения

https://probuzhdane.wordpress.com/2022/12/15/krum-kyulyavkov-stikhotvoreniya/