ПРОБУЖДАНЕ: Творецът и гражданинът Крум Кюлявков

Крум Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в Кюстендил. Произхожда от селско семейство, което, подгонено от глада и мизерията, в началото на века се преселва в София. Основно образование получава в родния си град. През 1911 г. постъпва в Софийското рисувателно училище, което завършва през 1919 г. Участва като войник в Балканската и Първата империалистическа война. През 1920—1921 г. следва история на изкуствата във Виена.

Още през 1914 г. се приобщава към работническото движение и става член на Синдикалния съюз — словослагателската секция. Веднага след завръщането си от войната с помощта на Петър Хаджиданев, братовчед на Хр. Смирненски, Кюлявков започва редовно да посещава клуба на тесните социалисти на ул. „Кирил и Методий" и развива активна културно-просветна работа. През 1918 г. става член на Българската комунистическа партия и до последния си дъх е предан и самоотвержен неин войник.

През 1921 г. по поръка на партията Крум Кюлявков заминава за Съветския съюз като младежки делегат на Третия конгрес на Коминтерна и за да се запознае по-непосредствено със съветската култура и изкуство. В тримесечния си престой той успява да установи връзки с изтъкнати съветски партийни и културни дейци като Крупская, Горки, Луначарски, Серафимович, Есенин, Брюсов и др. За някои от срещите и разговорите си с тях разказва по-късно в пътеписната си книга „Светлини по пътя".

Завърнал се в България, той не може никъде да намери работа, за известно време постъпва като общ работник в Захарната фабрика, но скоро и оттам го отстраняват.

Като учител по рисуване в Копривщица, Кюлявков се включва в нелегалната работа на партията по подготовката и провеждането на Септемврийското въстание. Работи непосредствено с видни партийни функционери като Салчо Василев, Яко Доросиев и др. В реакционния в. „Слово“ се появява подлистник от Федя Чорни (Т. Кожухаров) със заглавие „Змия в Копривщенската гимназия", насочен против Кюлявков. Местните фашисти решават убийството му, но узнал за това, той се укрива. През 1924—1926 г. е в нелегалност. На 2 април 1926 г. по решение на ЦК на БКП Кюлявков емигрира във Виена. Тук през 1927 г. по предложение на Задграничното бюро на партията и МОПР (Международната организация за помощ на борците революционери) той организира изложба — „Белият терор в България“ — с около 150 картини, повечето от които са негови произведения.

От 1928 до 1940 г. Крум Кюлявков пребивава в Съветския съюз и заема редица отговорни обществени длъжности. Едновременно с това той пише стихове и разкази, рисува карикатури и плакати, редактира списания. Тук той издава няколко книги и превежда на български творби от руски и съветски автори. През 1935 г. е приет за член на Съюза на съветските писатели. В един свой спомен за тия години съветският литератор и преводач Александър Кетков пише: „Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че цялата литературна и творческа дейност на младите местни български писатели и литератори, които по това време правеха първите си стъпки в тази област, намираше неговата подкрепа и съвет. Строг критик и грижлив приятел — такъв го помнят всички, които са имали случай да се срещнат с него. Никога Кюлявков не е отказвал да прочете произведение и даде съвет на начеващ писател. Той сам редактираше книгите на младите писатели. Крум Кюлявков заедно с Марко Марчевски и Петър Аджаров постави началото на организираната творческа дейност на българските писатели и литератори в Украйна, които се групираха около в. „Колективист" и детското списание „Бъди готов“ (Ал. Кетков. Човек с голяма душа, в-к „Литературен фронт“, бр. 50, 1960 г.).

Пред прага на Втората световна война Крум Кюлявков се завръща в родината, в „моята измъчена България, моята любов и кръв, и стих", както затрогващо пише в стихотворението си „Тя ме чака" (1940 г.). Той е изпълнен с дълбока вяра в близката победа над класовия враг и с кипяща енергия за смели, дръзновени дела. Партията му възлага отговорната задача да организира около платформата на Отечествения фронт писатели, художници, артисти, културни и научни дейци, да съдейства за пълното единение на прогресивните сили под знамето на нашия антифашистки фронт. И той показва чудесни качества на талантлив масовик и организатор. През пролетта на 1941 г. под непосредственото ръководство на ЦК на партията той работи нелегално, завежда сектор и организира техническо бюро. В ония дни Крум Кюлявков развива трескава дейност, проявява рядко самообладание и съобразителност, много такт и мъдрост. И в кратките минути на отдих намира време, за да пише статии, стихове, позиви…. Хиляди хора у нас помнят припева на Кюлявковия „Марш на българските въстаници", писан през 1944 г.:

Напред, напред, грабнете всички пушки!

И всички патриоти — в крак!

Напред, напред — да блесне свободата.

Смърт на предател и на враг!

В квартирата на Кюлявков в София, където той сам прави специално скривалище, заседава Политбюро на партията и взема историческото решение за обявяване на социалистическата революция в България на 9 септември 1944 година.

След народната победа Крум Кюлявков е редактор на в. „Работническо дело", секретар на нашата държавна делегация по примирието в Москва, активен деец в Централното ръководство на Съюза на българо-съветските дружества, завеждащ културния сектор при ЦК на партията. Във Великото народно събрание е избран за народен представител, а след това известно време е културен съветник при българското посолство в Прага. В последните години от живота си е ректор на Висшия институт за изобразители» изкуства „Николай Павлович".

Почина на 18 декември 1955 година.

* * *

Литературната и общокултурна дейност на Крум Кюлявков е разнообразна и многостранна. Още от началото на своя творчески път той се очертава като автор с твърде широки интереси. Поет, белетрист, хуморист, драматург, публицист, критик... Проявява подчертани наклонности и към други изкуства, специално към живописта, сам е художник и активен ценител на изобразителното изкуство.

У Крум Кюлявков творецът и гражданинът са неразривно свързани, неотделени още от първите му стъпки, та до края на напрегнатия му и съдържателен живот. В един спомен по случай шестдесетгодишнината на писателя четем: „Усилията на Крум Кюлявков да остане верен войник в редовете на работническата класа са били неотменното ръководно начало в поведението му на гражданин и творец. Смисълът и съдържанието на неговия живот са се определяли от бойните задачи на момента, а не от авторска суета, не от припряната грижа за професионална безупречност.

Настигнат от събитията, много пъти боецът е бивал принуден да действа, без да държи сметка за състоянието на литературното си оръжие. Затова, естествено, срещу едно или друго негово произведение могат да бъдат формулирани известни резерви. Едно обаче е безрезервно сигурно: в четиридесетте години творчески усилия няма нито един случай, когато Крум Кюлявков да се е поколебал пред врага, да се е разочаровал в човека, да се е изкушил от черногледство. Борецът и гражданинът са крачели напред дори и когато на художника не винаги са достигали време и сили да се изравни с тях... Крум Кюлявков не е бил никога галеник на съдбата. Той се е намирал почти винаги на трудни бойни сектори: и в живота, където често се е виждал изправен пред дулото, и в творчеството, където понякога е трябвало да проправя пъртина. Затова мнозина, за които изкуството не е жизнена потребност, на негово място не биха и помислили за творчество. Мъчителните обстоятелства и несигурността по-скоро биха ги тласнали към грижата за самозапазване. Не е така с Крум Кюлявков. Дори и в най-мъчителните моменти на подмолния живот той намира време да се занимава с ръководството на нашия литературен живот, да обмисля бъдещите си работи. Между две заседания в нелегалната квартира на улица „Перник" в дните преди септемврийската победа, когато смъртта дебнеше зад ъглите всеки комунист, Крум Кюлявков написа редица стихотворения и литературни статии, някои от които се промъкнаха и в легалния печат... Скрит зад неизброим брой лъжеимена, а често и съвсем без име, той не е имал възможност да мисли за литературна слава. Той пишеше, защото това се налагаше от нуждите на борбата и от една негова вътрешна необходимост... "

Първите си литературни опити Крум Кюлявков прави едва осемнадесетгодишен. Той изпълва не една ученическа тетрадка със стихове, под които стоят годините 1911, 1912, 1913... но не ги печата. Първите му печатани стихове и хумористично-сатирични разказчета се появяват през 1915 и началото на 1916 г. в сп. „Смях", редактирано от Ал. Божинов и подписвани с псевдонима „На баща ми син". От тогава до края на живота си, в продължение на четиридесет години, Кюлявков проявява извънредна активност въпреки тежките условия и възможности за творчество през фашисткия режим.

Той сътрудничи на голям брой вестници и списания, като например „Барабан", „Българан"; „Червен смях"; „Маскарад"; „Звънар", „Работнически вестник", „Заря", „Патриот" и др., а след Девети септември в „Работническо дело", „Отечествен фронт", „Народна младеж", „Литературен фронт", сп. „Септември" и др. Голяма част от работите си в периодичния печат Кюлявков подписва с псевдоними, а понякога и съвсем без име. Има над седемдесет псевдонима.

Започнал преди всичко като хуморист, Крум Кюлявков написа няколко сборника стихотворения, поеми, драми, комедии, повест, два романа, много хумористични стихотворения, разкази, фейлетони, очерци, пътеписи и редица статии и студии по въпроси на литературата и изобразителното изкуство. Той е и един от първите пропагандатори на съветската култура у нас.

Издал е повече от тридесет книги, между които:

Карнавал на слепите, хумористични разкази, 1917 г.

Прозявки на Беласица, хумористична сбирка, 1918 г.

Да помогнем на поволжките братя, стихове с илюстрации, 1922 г.

Хумористични разкази, сборник, излязъл в края на февруари 1925 г., конфискуван от полицията.

Размахнати секири, първият лиричен сборник на поета, с предговор от Георги Бакалов. Издаден на български език в Харков, 1931 г.

Сашо, поема за Никола Кофарджиев, Харков, 1931 г. В България се печата за пръв път в „Избрани произведения", т. I, 1953 г.

Атака, поема за социалистическото строителство, Харков, 1932 г.

Пионерска тръба, стихове за деца и юноши, 1932 г.

Слава на героя, стихове за Георги Димитров, Харков, 1935 г.

Прелом, роман за Септемврийското въстание, 1935 г. Непубликуван в България.

Чистокръвен ариец – хумористичен роман, 1936 г. Непубликуван в България. В цитирания спомен на Ал. Кетков четем „Последната голяма творба на Крум Кюлявков бе неговият роман „Чистокръвен ариец", в който на широк фон е обрисувана фашистката Хитлерова държава с нейния режим и с механизма за подготовка на войната против Съветския съюз. Майстор на сатирата, Кюлявков убедително разкрива зверското лице на фашистките ръководители. През 1945 г. получих писмо от Кюлявков, в което ме молеше да потърся ръкописа на романа, който той не бе запазил. За жалост, ръкописът изгоря през време на Великата отечествена война."

Избрани стихотворения, Киев, 1937 г.

Разкази, Киев, 1940 г.

Весела антология, 1941 г. С предговор на Тодор Павлов: В първото издание са включени поетични хумористични творби под 15 псевдонима на автора, а във второто допълнено издание, което излиза през 1946 г. под заглавие „Оградата се люшка“ — хумористични творби, поезия и проза под 26 псевдонима на автора.

Светлини по пътя - пътеписи и срещи, 1944 г., второ издание през 1945 г. С посвещение: „На младото и голямо съветско изкуство, на неговите талантливи и мъжествени представители посвещавам настоящия си труд. Авторът. София, април, 1941 г.“

Задгробни грижи, хумористични разкази, 1945 г.

Борбата продължава, драма, 1945 г.

Разгар, лирика, 1945 г.

Едноактни пиеси, 1945 г.

Марта, драма, 1946 г.

Изкуство и политика, сборник литературни статии, 1947 г.

Н а й-с т р а ш н о т о, едноактни пиеси, 1947 г.

Борсанови, комедия, 1948 г.

Скъпи гости, комедия, 1948 г.

Първият удар, пиеса, 1952 г.

Спомени за Христо Смирненски, 1952 г. и второ издание през 1954 г.

Защо обикнах Чехословакия, срещи с писатели и културни дейци, 1952 г.

Диверсанти, драма, 1952 г.

Почивна станция, комедия, 1953 г.

Избрани произведения, с предговор от академик Тодор Павлов. Том I, 1953 г., съдържа стихотворения; т. II, 1956 г. — хумор и сатира; том III, 1954 г. — драми и комедии.

На нов път, сборник статии за нашето изобразително изкуство, 1954 г.

Хляб и още нещо - повест за юноши. Последната книга на писателя, която той работи с рядко трудолюбие и добросъвестност въпреки коварните пристъпи на болестта... Излиза посмъртно през 1956 г. и второ издание през 1962 г.

Юначето Силанчо, 1959 г.

Редица произведения на Крум Кюлявков са намерили добър прием и зад граница. Така например баладата „Никодим" е преведена на руски, украински, белоруски, чувашки, чешки и др. езици, стих: „Москва" — на руски и полски, стих. „Разстрел" — на няколко езика (по неговия текст са създадени няколко музикални творби, между които и на ленинградския композитор Сарафов В. К.). Повече от петнадесет хумористични разказа на Кюлявков са преведени и публикувани в чехословашки вестници и списания, а съветското издателство „Огонёк“ издава отделна книга със стихотворения. Някои от неговите драматургични творби („Борсанови“, „Скъпи гостни“, „Първият удар“ и др.) са играни и на сцените на чуждестранни театри.

Литературната дейност на Крум Кюлявков е тясно свързана с неговата редакторска и публицистична практика. През 1919 г. той издава единствения брой на първото по рода си у нас художествено списание „Изкуство“, а през есента на същата година заедно с Христо Ясенов започват редактирането на комунистическото хумористично списание „Червен смях", в което привличат за постоянен сътрудник и Христо Смирненски. В биографичната бележка за „автора" - Смъртен от антологията „Оградата се люшка“ Кюлявков пише: „Той е един от най-близките другари на Христо Смирненски и е започнал да работи в хумористичните списания почти едновременно с него. Дори той привлече Смирненски в „Червен смях“. За съвместната им работа в „Червен смях" пък и изобщо за тяхната дружба Кюлявков подробно разказва в спомените си за Смирненски.

Няколко месеца след Септемврийското въстание през 1923 г. заедно с брата на Хр. Смирненски Тома Измирлиев той започна редактирането на ново хумористично списание „Звънар“, което играе важна роля за повдигане на духа и нова мобилизация на трудещите се. Като редактор на списанието той работи нелегално въпреки усилията на фашистката полиция да го открие. През февруари 1925 г. сп. „Звънар“ бива спряно, а срещу нелегалния му редактор се завежда дело...

В Съветския съюз Крум Кюлявков продължава редакторската си дейност. В Харков той е отговорен редактор на българското детско списание „Бъди готов“ и завеждащ художествения отдел на в-к „Комунист", орган на ЦК на комунистическата партия в Украйна.

През лятото на 1944 г. Кюлявков заедно с Лозан Стрелков редактира и издава нелегалния вестник „Патриот", орган на прогресивните писатели в България. И след 9 септември 1944 г. Кюлявков работи предано за организирането и укрепването на нашия свободен вече всекидневен и периодичен печат.

Крум Кюлявков отделя доста време и за преводаческа дейност. Превежда главно от руски и чрез руски и други автори. В един свой спомен той пише: „Още в своето детинство аз си имах трима любими руски автори, от които цели поеми, отделни стихотворения и пасажи съм превеждал на български, които и досега стоят запазени в моите детски тетрадки. Това бяха: Пушкин, Лермонтов и Гогол. По-късно към тях се прибавиха Некрасов, Толстой, Горки, Чехов и Шевченко."

Първият му по-сериозен опит в областта на превода е съвместната му работа с Хр. Смирненски върху произведения от Алексей Гастев. Ето какво разказва сам Кюлявков в спомените си: „Когато в 1921 година аз се завърнах от първото си пътуване в СССР, донесох със себе си книжката на Алексей Гастев: „Поэзия рабочего удара". Гастев беше тогава на мода. По-късно този негов труд намери една по-сдържана и дори отрицателна оценка от литературните среди, но тогава тия негови стихове в проза се считаха за изключително явление.

Предложих на Смирненски да я преведем заедно, макар че можех това и сам да направя. Видя ми се, първо, доста егоистично да не споделя с него това удоволствие и, второ, съвместната ни работа гарантираше и по-добър превод.

Христо с голямо удоволствие се зае с тази работа. Най-първо ние, след като се посъветвахме с Георги Бакалов, изменихме заглавието на книгата. Преведено буквално, то не звучеше добре на български. И затова вместо „Поезия на работническия удар“ озаглавихме превода „Химни на труда".

За да не бъдат преводите различни, уговорихме се тъй: аз да внеса поправки в неговите преводи, а той — в моите. По такъв начин, подлагайки на двойна обработка превода, ние, първо, го гарантирахме от грешки и, второ, ние уеднаквявахме стила. И това си личи и сега; при четенето не може да се намери съществена разлика в качеството на преведените от него и мен работи….“

През време на престоя си в Съветския съюз Крум Кюлявков превежда на български стихотворения от Хайне, Тарас Шевченко, Маяковски, Маршак, Павло Тичина, Владимир Сосюра и др., „Ревизор" от Гогол, „Чапаев" от. Фурманов и др. „Вероятно не всичко и от това което Кюлявков преведе в Съветския съюз — пише в спомена си Ал. Кетков, — се е запазило в неговата архива. А той преведе много работи. В негов превод излезе сборник „Избрани произведения" от В. Маяковски. Той преведе редица песни от кинофилми, стихотворения от С. Маршак и от украински поети. Крум Кюлявков изпитваше по-голяма трудност при превода от украински език, отколкото от руски. През 1939 г. трудещите се в Украйна, а заедно с тях и трудещите се от цялата съветска страна и прогресивните хора в света честваха 125-годишнината от рождението на Тарас Шевченко. Държавното издателство на националните малцинства в УССР се обърна с молба към Кюлявков да преведе няколко Шевченкови стихотворения на български език. Спомням си, че той отначало отказа поради недоброто си здравословно състояние и прекомерната си заетост. Но след това се съгласи и дойде специално от Москва в Киев, за да може на място да се консултира по някои въпроси на украинския език. Много дни и нощи прекарахме тогава заедно с Кюлявков в работа над тия преводи. И от личен опит се убедих колко енергичен и работоспособен беше този човек. Той не жалеше силите си, ни здравето си, когато работеше. В резултат на неговия напрегнат труд тогава излезе на бял свят малка синя книжчица: „Тарас Шевченко. Избрани произведения", която съдържа 24 Шевченкови стихотворения."

Бележки на редактора Николай Янков

Източник: Избрани произведения на Крум Кюлявков, 1983 г.