Учебникът по антикомунизъм на фондацията на ексминистър Николай Младенов грубо противоречи на законовото правило, че политиката няма място в училище и на етичната норма, че омразата няма място в детските души
Ейбрахъм Линкълн казваше, че можеш да излъжеш всички за кратко или един човек завинаги, но не и всички завинаги. Нацистът Гьобелс казваше, че една лъжа повторена 1000 пъти става истина. Кому служат и ччии пример следват днешните родни антикомунисти и грантаджии ще опитаме да разберем в следните редове.
Тези дни нашумя т.нар. „учебник” по антикомунизъм, подготвен от фондация на име „Софийска платформа”, в чието ръководно тяло е бившият зам.-председател на СДС, а по-късно висш функционер на ГЕРБ и и външен министър в кабинета „Борисов 1” Николай Младенов. Припомняме биографията му не само, за да изтъкнем, че днешният висш служител на ООН (съвместима ли е тази му позиция с грантаджийската активност) е класически политически ренегат, но и защото видният антикомунист е… син е на офицер от Държавна сигурност, потомък на комунистически род, чиито идеали днес оплюва обилно.
Разликата е, че парите идват от Фондация „Америка за България”, платила огромните за нашите стандарти 227 000 лева за изработването, отпечатването и безплатното разпространение на антикомунистическия опус. Не е известно кои историци са писали „учебника”, но е факт, че той няма най-важното качество на учебник – не почива на научни факти и тяхното обективно изследване и тълкуване, а е едностранчив, тенденциозен, краен и пропагандистки, лозунгарски, досущ като учебниците в така мразеното от Младенов общество от неговата ранна — сталинска фаза…
„Учебникът” противоречи и на основното конституционно и законово положение, че политиката няма място в учебните заведения. Именно затова е редно не само образователното министерство, но и прокуратурата да се самосезират и да проучат тази откровена политическа пропаганда в училище.
Най-малкото, което е нужно да направят просветните власти, е да осигурят до българските ученици, до тях да достига и различното мнение за близкото ни минало, да им се съобщи за контекста на онова общество – глобално двуполюсно противопоставяне, Студена война, ембаргови режими и санкции, които подриваха икономиката в Източна Европа, надпревара във въоръжението и т.н.
Нека да бъдат информирани и за построеното по онова време, за социалната държава, която съществуваше, за развитието на българската индустрия, земеделие, образование, култура, наука, здравеопазване, спорт и т.н. Да им бъде казано обективно, че социализмът издигна България от бедна селска страна до мощна индустриална държава, в която над 20% от износа бяха машини и електроника, още толкова – химия и метали. И защо днес икономиката ни е евтин алкохолен туризъм и парцалки от Капалъ чарши. Как тогава за 3 години бе построен НДК, на който сегашната власт за 3 години не може да подмени плочките. Как тогава, за разлика от сега, имаше политици, съдени и влезли в затвора за корупция, а сега това е мираж за милионите гневни българи.
Нека на децата им бъде обяснено логическото противоречие как е възможно във времето, в което според „учебника” по антикомунизъм, България е била един огромен концлагер, е било възможно да бъдат създадени огромна част от произведенията, които и днес учат в училище, как е възможно малка България да изпрати хора в космоса, да се правят световно признати научни открития, да бъдем в първата петица и даже в първата тройка по олимпийски медали? И как всеки имаше работа, а по улиците не пребиваха хора просто ей така, че тежките криминални престъпления бяха рядкост, че всеки ходеше на зимна и лятна почивка на символична цена, че заплатата от 200–300 лева беше достатъчна, за да си купиш, макар и с известно чакане, нови (а не трета ръка), жилище и автомобил. Защо парното, токът, водата струваха броени левчета, а днес заради сметките към монополите, се лишаваме даже от храна…Да ни кажат защо днес външната ни политика е васална и безропотна спрямо Вашингтон и Брюксел, а някога Живков водеше равноправен диалог с канцлера на Западна Германия, премиера на Япония и с генерал Де Гол. Че тогава във властта участваха Николай Хайтов, Светлин Русев и Емилиян Станев, а днес Бойко, Цецо, Цецка, Валери Симеонов и Живко Суджука…
Отделно от това, „учебникът” противоречи остро на моралната норма, че омразата няма място в чистите детски души. Ясно е, че целта не е просто децата вместо на „стражари и апаши” да играят на вече на „комунисти и демократи”. Целта е в детското съзнание трайно и необратимо да бъде наложена опорната точка, че в миналото ни всичко е лошо, че социалната държава по принцип е лоша, че стремежът към социална справедливост е много, ама много лош. И, разбира се – че Русия е много, много лоша, нищо, че тя от 25 години не е Съветският съюз. И още нещо много важно за авторите и техните спонсори от „Америка за България”– че преходната реалност, в която те живеят е…идеална. Че тя няма алтернатива, че ако някой дръзне да поиска промяна, е комунист, който ще ни върне в концлагера. Хитро измислено, нали, господа антикомунисти?! Лозунгите са познати, даже и със сложения им обратен знак, нали?!
Факт е, че днешните родни и международни антикомунисти и неолиберали в съзнанието си са едни най-обикновени сталинисти или фашисти, готови да мачкат и репресират, че и даже да убиват (ще дойде и това време!), ако е застрашена тяхната власт, техните печалби, тяхното колонизаторско присъствие, тяхното глобално влияние.
Българското общество, въпреки изхарчените стотици милиони долари (само „Америка за България” рапортува за дадени 400 000 000 долара, а съвместно с други фондации и програми сумата може и да минава милиард), българският народ продължава да тачи доброто от социалистическото ни минало и да уважава и обича приятелска, славянска и православна Русия. Първият процент се движи около 50 (ако сложим хората, които искат радикални социални преобразувания и по-силна държава, сигурно ще клонят към 80 на 100), а вторият процент е над 80.
Хората усещат реалността. Виждат, че преходът беше несправедлив, че новият ни елит е калпав, а капиталистическото общество от неолиберален тип е пагубно. Последното го разбира вече целият свят, включително –в най-богатите страни. И как няма да не го разберат, щом неолиберализмът и глобализмът родиха уродливата реалност, в която 1% от хората владее толкова богатство, колкото останалите 99%, когато 8 милиардери имат толкова пари, колкото 3, 5 милиарда човека от бедните държави. Все по-ясно става, че в името на тези печалби се манипулират правителства и избори, купуват се политици, промиват се мозъци, чрез машината за глобално медийно влияние. Нима това не е неолиберален, капиталистически тоталитализъм?! Но хората постепенно се събуждат!
Нашите сънародници, включително и децата ни, разбират, че „демокрацията”, която ни построиха не е демокрация, че обществото ни, регионите, семействата, хората, живеят в несправедливо, бедно и все по-бездуховно общество, лишено от справедливост, от реални ценности и вяра, от сигурност и предвидимост, от ред и стабилност, и най-вече – от национална цел и единение. Пропада и опорната точка, че за това положение — видите ли — са виновни „комунистите и ченгетата”. Как да са виновни те, когато за 27 години на власт левицата бе едва 7–8 години, а десницата – 20! И когато в целия преход и десните, но и левите, изпълняваха духа и буквата на неолибералната икономическа и политическа доктрина –по-малко държава, всичко е пазар, тотална приватизация, всички привилегии за капитала, особено – за чуждия, социалните права на хората – в ъгъла и т.н.
Хората не са луди, господа антикомунисти!
Няма да успеете не за друго, а защото в духа на младите е присъща борбата за промяна, за справедливост, за достойнство. Може те да не бъдат наречени „социализъм”, със сигурност няма да са едно и също с обществото преди 1989-а, със сигурност ще са много по-радикално леви, отколкото днес можем да си представим, със сигурност тяхна цел ще е да скъсат оковите на тоталитарния неолиберален капитализъм в световен мащаб.
Но ще ги има, повярвайте!
Източник: вестник „Земя”, 27 юли 2017 г.
