Левски е големият син на България, най-обичаният, най-таченият, най-първият! Той е възвеличаван като кристално чист патриот, велик български революционер и водач на националноосвободителното движение по време на Възраждането, жертвал живота си в името на свободата на своя народ и отечество.
Неговото име е може би единственото, което в днешна противопоставена и обрулена България обединява в една истинска национална емоция мало и голямо, учено и необразовано. Но когато цитираме Левски почти всеки ден - понякога всуе споменаваме името му, знаем ли наистина какви са идеите му, какви са думите му, какви са делата му? Знае ли това младото поколение, често прочело за Апостола единствено двете странички, отредени за него в учебника? По-възрастните пък е възможо да са позабравили някои негови писма и дори да не са ги чували. За неговия живот и дело, изпълнени с постоянно напрежение и заплаха, за необикновената сила и воля да преодолява трудности от всякакъв характер, за завидните му убеждения и вяра в доброто, свободата и демокрацията, за способността му да организира, убеждава и увлича в борбата свои съмишленици, за неговия подвиг и величие най-добре говорят документите и писмата, които е писал. Затова, вместо да говорим днес, нека чуем Апостола!
Искаме да живеем човешки и свободни
(из дописка на В. Левски във в. "Свобода", 13 януари 1871 г.)
С пълна свобода в земята си, там където живее българинът - в България, Тракия и Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, те ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише "свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. Трябва да се даде правото на всеки народ, но и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние българите отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяванията на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули на нашия прегракнал глас - никакъв отзив, от никъде помощ, напротив учители стават, учители против нас? Тогава де остана тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Ние наместо сълзи сега леем куршуми, а надеждата ни е направо съдния и на нашите мишци.
Днешният век е век на свободата
(В. Левски до богат българин в Букурещ - 6 октомври 1871 г.)
Господине, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности. Днес всеки притеснен и потиснат, всеки комуто тежат робските синджири на врата и който носи жалкото и срамно име роб е напълнил всичите си сили и нравствени и физически - и търси случаи да отърси по какъвто и начин да било робското тегло, да разкъсва робските вериги и да отстрани далеч от себе си името роб. Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, всеки иска да бъде човек. Роби сме и ние българите. В нашата татковина върлуват турски разбойници и еничери и нашите долини е част от робски въздишки и охкания. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кесаджии, да постигнем и изградим храма на правата свобода и да дадем всекиму своему.... Времето за помагането е сега.
Сегашната деспотска тиранска система да заменим с демократска
(В. Левски. Из "Нареда (проектоустава на работниците за освобождение на българския народ, около 21 септември 1871 г.)
Подбуда! Тиранството, безчовечността и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Цел! С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавно деспотско тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв са откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесиджии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството, и съвършеното равенство между всички народности; българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение - било във вяра, или в народност, било в гражднско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи. За извършването на таквази революция нужни са: 1)уреждане, 2)пари, 3)хора, 4)оръжие и други бойни потреби. За да се се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция наредиха се хора избрани по съгласието на по-голямата част на българския народ и съставиха централен български революционен комитет. Пребиваването на БРЦК е в Българско, но именно в кой град е няма да се знае - насякъде и нийде.
По-добре честна смърт, отколкото смърт безчестна
(В. Левски до революционните дейци в Орхание (Ботевград), 29 януари 1972 г.)
Ний насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат вярни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по напред пред очи и речат "По-добре честна смърт, нежели (отколкото) смърт безчестна. И наистина, който постоянства докрай - за него са неописуема радост големите дарове на признателност от българския народ. И ето сега е часът, в който може да спечели всеки. А не както казват някои си "Ами ако умра?". То ние му казваме и неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца и унуци и пр. Следователно, да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертва всичко па и себе си.... Чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните си горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е само утеха и душеспасение. Тази смърт заслужва горе речената слава от българския народ. Инак той не е българин, не е християнин, не е човек.
Ако спечеля - печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си
(В. Левски от Белград до войводата П. Хитов, също в Белград март/април 1868 г. Относно идеите му за замяна на четническата тактика с вътрешно революционна организация в Българско)
Господин Панайоте,
премного ви благодаря дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата...
Но пак ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече бог с ваше дозволение, ако го намирате благосклонно и ще ви моля да ми дозволите за което, ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя - губя само мене си. Затова ще ви моля, ако идете във Влашко да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша"
Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му
(В. Левски в писмо "Из Българско" до Филип Тотъо-Одеса, във връзка с канала за осигуряване на писмена връзка. 1 март 1871 г.)
Ний дейците сме си посветили живота на Отечеството, да работим за толкова милиона народ, трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега... Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките... Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму... Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв.
ПРЕД СЪДА
(из протокола от съдебния процес)
- Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
- На баща ми е Иван, от Карлово съм и съм на тридесет и шест - тридесет и седем години. Занятието ми е да облегчавам положението на българите и аз обикалях, за да им давам упование.
- Кога излезе от родното си място в Карлово и къде ходи?
- Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
- С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
- В Сърбия ходих да се уча в училище (има предвид 2-те Белградски легии 1862 и 1868 г), а от Сърбия ме изикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
- Какво пишеше в дадените ти от комитета предложения и в разпространяваните от тебе книжа?
- Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в тях не зная.
.......................
- Къде е постоянното ти местожителство?
- Никъде не живеех постоянно.
.................
- Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше и не се ли срещаше с някого?
- Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.
- Много хора те познават и са се срещали с тебе - защо не ги изкажеш?
- Никого не познавам!.
.................
- Ние не желаем чуждото, т.е. онова щото не е наше, но не желаем да дадем другиму своето... Моята работа бе да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях страната, за да всявам в тях упование и вяра в бъдещето.
Ще имаме едно знаме, на което ще пише ."Свята и чиста Република" Всичко се състои според нас в нашите сдружени сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.
Нека всяка народност, както и всеки човек извоюва своята свобода и да се управлява по своята собствена воля.
............
"Вършете всичко според устава, за да не попаднете под наказание! Който не изпълнява клетвата... той е най-низкият и гнуснав човек на света! Откакто ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, по-вече от себе си да я уважаваш! Всеки е длъжен да помага на другаря си, когато попадне в беда".
Обръщение към своите другари, съратници и съмишленици
"Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв"
През погледа на неговите съвременници
В първите години на "демокрацията" у нас в т.нар. свитъци по история, които замениха учебници на децата ни, и в указанията към учителите се обясняваше "да не наблягат много на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, понеже те в своето време не са се ползвали с добро име".
Авторите на това безродно действие вероятно никога не са се докосвали до източници, спомени, мнения, изказвания, мемоарни записки, легенди и предания, оценки за живота и делото, за нравствените качества и човешки добродетели, за характера, поведението и действията на Васил Левски, оставени ни от голям брой възрожденски дейци от ХIХ век - предимно дейци на националното освободително движение, съратници, сподвижници и съмишленици на Апостола. Но спомени за него са оставили и съвременници, които не са били негови съмишленици и са отстоявали други обществени и политически позиции, дори членове на съдебния процес, произнесли смъртната присъда на Апостола.
Левски още приживе успява да спечели уважението и почитта на българите и да стане легенда. Приживе той получава признанието на своите съвременници-съратници, сподвижници и съмишленици. Още приживе Левски става идол, легенда за поробения си народ, познат и представян дори на деца и ученици. За неговата широкомащабна революционна дейност, такт, умения, извоюван авторитет и народна любов Р. Тренев съобщава: "Възрожденският кипеж обхваща и Югозападна България. Тук идва и титанът на революцията Васил Левски през месец август 1872 г. Той се представя в Дупница като търговец на добитък. В Рилския манастир Левски прекарва няколко дни". Било е време, когато в село Рила учителствал даскал Щиплията. Този смел патриот, местният даскал "довежда в учебната стая на дасакал Димитър млад, рус, синеок и красив мъж" и открито казва: "Деца, запомнете този човек! Това е Васил Левски!"
По повод на публикация на Апостола от 13 февруари 1871 г. бележитият наш писател, революционер, идеолог, водач на националноосвободителното движение Любен Каравелов публикува във в. "Свобода" свои бележки към дописката на В. Левски, които представят и първата му лична оценка за Апостола: "Ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив, и деятелен... Той в продължение на 2-3 години обикаля цяла България и имал е време да узнае народът и неговия дух, следователно ние се радваме и можем да украсим вестника си с неговата дописка".
Народът го е обичал, пазел и укривал при критични ситуации. Ето един пример:
През 1867 г. Левски посещава гр. Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостолът пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. В своите спомени внукът на Г. Чолаков - Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Апостолът гостувал на Г. Чолаков. Като тъмен облак се появили представителите на турската власт в дома на Г. Чолаков и изявили желанието си да претърсят къщата поради съмнение, че в града се укрива опасен комита. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро е прикрила Апостола от турците, които нахлули в дома им. "Домакинът съзнавал, че е безсмислено да се противопоставя на предявеното право за обиск на къщата, и посочил от къде се слиза в мазето. Дори ги повел на там. После заедно с турските агенти се изкачил на тавана, обиколил кухнята и трапезарията, влезли и в гостната. Колкото по-вече наближавали спалнята, толкова по-ясно и по-силно чували не само стенанията от болка, но и викове, които нарушавали иначе спокойния дух в дома. Турците били смутени от неподходящия момент за изпълнеие на дълга и се видели принудени да напуснат дома. Левски, който бил скрит под леглото на "родилката", облекчено въздъхнал".
Съратникът на Левски, синът на баба Тонка, Никола Обретенов, обобщава: "Апостола бе въплащение на пламенна любов към народа и на саможертва и безкористна деятелност". В писмо от 7 февруари, когато Апостола е вече заловен, М. Поплуканов потвърждава същото с подписа си от Одеса; "Наистина братко, голяма злочестия за нас е като изгубваме този голям патриот, този искрен работник, който предпочиташе да ходи гол и гладен, отколкото да гледа народа си, че тегли игото на варварите; който оставяше майка, сестри, братя и всички свои интереси, само за да може да работи по-много за освобождението на злочестия си народ; който всяка минута се жертваше за народа си..."
Запазен е спомен на Елисавета Р. Попова- дъщеря на Райно Попович: "В. Левски имаше вид на сериозен и почтен човек. Погледът му повелителен, но благ, изразяваше искреност и доброта. Движенията му бяха бавни, но сръчни. Той говореше тихо, спокойно; говореше просто, но смислено и разумно. С цялото си същество Левски вдъхваше доверие и затова завладяваше и печелеше последователи, готови да отидат за него и в огъня".
Обноските му с хората са били внимателни, тактични и са определяли неговото човешко отношение към тях и особено към по-младите. Н. Обретенов пише: "В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни напитки, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше. Никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелова, когато разказваше нещо, било от нашата или чужда история...".
Към края на декември 1868 г. Ботев и Левски се събират двамата заедно за кратко. Ботев пише до революционера К. Тулешков: "Живея на самия край на Букурещ в една вятърничева мелница, заедно с моя съотечественик В. Левски. За препитанието ни не питай... Приятелят ми Левски с когото живеем е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критично положение, то той тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер додето ще легнем - той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее... Приятно е човеку да живее с подобни личности..."
Съгласно източници и документи достойнствата и качествата на Апостола признават дори неговите политически врагове и противници, като например хаджи Иванчо Хаджи Пенчович, член на съда в София, който го осъжда на смърт чрез обесване. Според източници (д-р Стамболов) Хаджи Иванчо заявил: "Ходихме в София да обесим най-добрия и смел българин, най-самоотвержания, най-доблестния наш патриот".
"Ходихме в София да обесим най-добрия и смел българин, най-самоотвержания, най-доблестния наш патриот"
Хаджи Иванчо Хаджипенчович
... Да води дневник за всички добри и недобри работи
Писмените исторически източници, автор, съставител или съучастник, на които е бил Левски (писма, документи, личното тефтерче, дописка, автобиографично стихотворение и др.), представляват особен интерес за обществото. Не може да се пише и говори за необикновената личност на най-великия българин за всички времена, ако за целта не се ползват достоверни източници. На фона на днешната демокрация, свързана с нуждата от финансови средства, c борбата срещу корупцията, c необходимостта от финансова отчетност и дисциплина, нeговото отношение към отчетността e достоен пример за подражание от всички българи, и най-вече от политици, държавници, фирмени и учрежденски ръководители. Впрочем писмата, които той е писал и изпращал до свои съратници в Букурещ и съзаклятници в Българско, сами говорят за неговата личност, дисциплина, оранизираност, характер, взискателност към самия себе си и към другите.
ЦК ще ви иска сметка
(Левски до местни комитети, лятото на 1872 г.)
В местния Ви комитет изпращаме разписки (квитанции), кито ще даваме всекиму срещу дадените му пари; кога какво дава в комитета под No-ра, както и досега. От Централния комитет пък ще получавате друга разписка срещу събраното количество пари, кой каквото внесе (там).... За тия разписки ЦК ще ви иска сметка от време на време, според както ще ви разкаже приносящият. Местният комитет трябва да има печат, който ще удря на всеки даден билет (разписка).
Всекиму ще се държи сметка за делата
(В. Левски до Троянци и Сливенци, 15 юли 1872 г.)
Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи. На всеки участник в народното дело от който ден се стъпва (на работа), (но), както казах по-горе вместо (под) името да се взима и дава, ще се взема и дава под No.
Пари, Пари!
(Левски до революционния комитет в Пазарджик, 29 октомври 1872 г.)
... Сега, като ме викат от там (Влашко) по-скоро да отида гледайте да съобщите на всички членове (в града) и вън (в селата) да съберат пари, колкото може повечко, та да се видят (уредят) горните нужди (за оръжие, за подготовка на военни кадри). Защото лесно да отида пак, (а) може (би) и никога. Та пари, пари! И колкото повече съберете, ще ги дадете (на) приносящия познат и поща, ако сам не дойде после 15-20 дена.
Трудете се за събиране на пари
(Левски до Сливенци, лятото на 1872 г.)
С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там стои всичката ни работа.
Източник: вестник ДУМА, 17 юли 2010 г.
