Старият изпитан принцип, че "когато нещо се обсъжда или решава, главата трябва да бъде на хладно, а краката - на топло", е трудно приложим, особено върху горещите летни павета пред Министерския съвет.
Това обаче не означава, че споровете са затихнали. Достатъчно е само да споменем две от скорошните публикации, громящи от диаметрално противоположни позиции: "Десният интелектуалец - амебата на българския преход" на Петър Волгин, и "За тинк-танковете и "левите" интелектуалци" на Огнян Минчев. И двамата са размахали томахавките,
хартията направо се сече!
Не за тях ни е думата, а за думите. Двете думички "ляво" и "дясно" толкова са спрягани, че изглеждат безнадеждно овехтели. Лишени от смисъл. Безсмислени, особено за "модерни, млади и красиви" позападнячени момци и девойки, за които левите са "червени боклуци", а десните са "олигарси" (дали?). Изглежда, че българското (политическо) кошче за боклук се нуждае от почистване, от някакъв гигантски завод за бърза преработка на отпадъци, който да преработи всички ни в нещо ново, очистено и, ако може - свято - нито ляво, нито дясно, но "красиво".
Наистина, има ли "ляво" и през ХХI век, или най-добре да забравим това понятие? Свеждането на лявото до "партийна" (най-лошо), "икономическа" (по-малко лошо, но грешно), "социологическа" (пак много грешно, много бедни са "неактуален" продукт за този век по лични, а не по обществени причини) или до каквато и да е друга измерима категория ще ни върне в дискусиите поне един век назад.
Хилядолетията дават отговор - "лявото" е преди всичко морална категория, а после - социологическа, икономическа и т.н.! Да вярваш и действаш с твоя ум, ръце, труд, усилия, усърдие, в полза на всички и после на себе си, да знаеш, че
общото благо е и в твоя полза
това е строго морална категория. "Дясното" е преди всичко икономическа, но не и морална категория: да вярваш и действаш, че твоят личен егоизъм ще донесе за общото благо, това е обикновена неморалност. Затова и капиталистът по дефиниция е неморален, а социалистът - морален.
Чак тогава "лявото" се превръща в икономическа категория, която полага като основен принцип в своя морален катехизис липсата на експлоатация: "От всекиго според способностите - всекиму според труда!" При това левите винаги са твърдели, че хората се раждат неравни, с различни способности, но за развитието им трябва да се осигурят равни възможности (поне до 18-годишна възраст, а вече и повече) - равни качествени училища, равно общо здравеопазване, равен достъп до световната култура. Свобода на равните възможности като условие за свободното развитие на обществото! И оттук, понеже икономиката не дава плодове без труд, пълна трудова заетост и достойно възнаграждение според количеството и качеството на труда. Някакви възражения?
Обратно, "дясното" също съдържа ясни икономически принципи: "От всекиго - според печалбите, всекиму - според положението на пазара". Десницата си приписва, че "всички хора се раждат равни" (което по дефиниция е измама), но днешната едра десница си осигурява фантастични частни училища за дечицата, перфектни частни болници за себе си,
пазарува си Рубенс и Узунов
приватизира си Мусала и Студентски град. "Всеки е повече човек, ако има повече", понеже "само невидимата ръка на пазара дава справедливи оценки", това е либералното на ултрасите. И още: ако има "резервна армия на труда", това е благо, понеже "цената на труда" (що за понятие?) пада, разходите - намаляват. Асоциалната неморалност на днешните десни блести с тяхната радост, че има хора без работа, без достойно възнаграждение и без перспективи за своите деца. "Пазарна икономика, всеки да се оправя както може!", това е лозунгът на "реформаторите", на тинк-танковете на прехода. Елементарно, драги ми Уотсън.
Дясното и лявото съдържат ясни демографски (и социологически) измерения. Кои са 99% - "десните" ли? Кои са 1% - "левите" ли? Ако преди "реформите" имаше 1% свръхбогати (по онези разбирания) и поне 60% средна класа (и по съвременни разбирания), то днес свръхбогатите са 1% (по съвременни разбирания), а 60% и повече стремглаво пропадат (и по съвременни, и по оновавременни разбирания). Това виждаш ли го, другарю и господин Горбачов?
Затова, ако у нас или по света имаше ясна "левица", тя щеше да печели с над 60% от гласовете! Но няма, затова 1% смазва 99%.
Време е и за няколко слова за "нищото". "Нищото" е навсякъде около нас, само се огледайте. Ментето. Фалшификатът. Дубликатът "Нищото"
с фрак отгоре и потури отдолу
с неговите "миски" и "плеймейтки". С любимите му "късни предавания". "Политикът" от Самоков, от Банкя или откъдето и да е. Хидроинженерът с двата милиона. Физкултурникът с многото апартаменти и още повечето уши. Турчинът, който говори прекрасен български, на който се възхищавам; българинът, който говори прекрасен английски и български с английски акцент, от когото се отвращавам. Лявата партия, която дава на "независим" да състави правителство; "независимият", който е зависим от наглото движение за ПС при назначенията. "Отвореното общество" у нас, в което нямаш право да кажеш нищо за здравето или лихвите на банките, за богатствата на мутрите или за потеклото на десницата. Левицата, която "в името на нацията" е склонна да се коалира с хищническата десница. "Идеолозите" без идеи, "политиците" без политика, но с обществени поръчки (за близките си). Брюксел, който се възхищава, че "имаме воля за реформи", но учтиво ни "напътства", че "предстои още много" (докато достигнем доходите ви ли, за това ли става дума?). Вашингтон, който в "името на демокрацията" слуша и свои, и когото му падне.
"Нищото" е всъщност онзи фин механизъм, с който 1% "десни" държат 99% потенциално "леви". "Нищото" са новите словоблудци, политикосводници и анархореформатори. "Нищото" са тези, които осигуряват не "свободите" и "правата" на хората, а "новия ред по света" на най-едрата (глобална) десница. Елегантни костюми, пълни джобове, ведра усмивка, кухо съдържание, готовност за словесни водопади, тефтерчета с указания и допълнително напечатани бюлетини...
БСП, ти къде си?
