В основата на протестите е отказът на хората да се примиряват с корумпиращото всевластие на парите
"След прословутия "преход", в България се утвърди не демокрация, а плутокрация (власт не на демоса, а на мамона). В почти всички страни - сателити на бившия СССР стана същото. Следователно и в БСП (както и във всички останали значими български партии) може да се говори не за степени на "вътрешнопартийна демокрация", а за "вътрешнопартийна плутокрация" - из интервю на Жан Виденов в брошурата "4 Х 4. БСП след 1989"; София, 2012 г. Може да се спори за проявите на плутократичната власт, с които Ж. Виденов илюстрира твърдението си; със самото твърдение - не.
Правят се опити масовите протести, обхванали София, Варна и много други градове през февруари - март и през юни - юли тази година, да се разграничават и противопоставят. Да, поводите и участниците може и да се различават, но в основата им е едно - отвращението и категоричният отказ на хората да продължат да се примиряват с
корумпиращото всевластие на парите
водещо било до абсурдни сметки за тока, било до абсурдни кадрови решения.
Действително, в последно време и в самия протест все по-ясно личи въздействието на същия този фактор - на парите. Наистина, скандиранията "оставка", обърнатият надолу палец не са никакво начало на изход от дълбоката морална криза, задушаваща обществото. Но си остава основното предизвикателство, което протестът отправя към партии и политици - осъзнават ли, че властта на парите безапелационно е подменила властта на суверена, на народа? Както и че няма начин да се скрият от пряката си отговорност да предложат път за възстановяване на елементарните норми на морал във властта и справедливост в обществото?
Интересна е съдбата на публикувания преди месец документ - "Харта 2013", претендиращ да предлага път за разграждане на плутократичния модел на българската държава и възстановяване на демокрацията. Вместо "решението" за "Велико Народно събрание и нова Конституция" - всъщност формула на безвластието, обслужващо плутокрацията, в Хартата се апелира за детайлен анализ на опорите и техниките на плутократичната власт и търпеливото им обезвреждане чрез експертна работа с широка обществена поддръжка.
Първоначално реакциите в обществото бяха като цяло от доброжелателни до позитивни. Постепенно обаче се надигна вълна на отрицание с аргументите, че в документа липсват предложения по проблемите на бедността и социалната криза; че всъщност той е поредната подкупена изява на користни интереси на задкулисни фактори. Проф. Велко Вълканов сподели пълната си безпомощност пред въпроса "как така ще се разгради не друго, а тъкмо плутократичният модел в нашата държава"... в условията на съществуващата капиталистическа система, която означава власт на богатите (в. ДУМА, 6 юли т.г.).
Каквито и да са били мотивите на едни или други, подписали Хартата, в нея се съдържа реален подход, за да започне изтласкване на парите от онези сфери, в които те
все по-застрашително разлагат
основите на държавността и политическия живот, равенството пред закона, равните шансове за достоен живот в зависимост от способности и добросъвестен труд и т.н.
Да, съвременният капитализъм породи невиждана концентрация на колосален паричен ресурс в максимално ограничен олигархичен слой. Но тази същата концентрация обуславя и все по-решителната съпротива на огромни маси от най-различни хора по всички краища на света, обединени най-общо около каузата за човешки права и демократично управление. Да обявяваме тази кауза за празна илюзия означава да се примирим с недопустимото, да отречем жизнено необходимото единение в полза на по-справедлив и достоен живот.
БСП е единствената партия у нас днес, която е способна да води сериозна национално отговорна и социална политика. Но за да осъществи такава политика, на партията е нужен всеобхватен процес за нова кондиция, скъсваща с натрупалите се с годините тежки проблеми и пороци, които я обричат на повтарящи се изборни загуби, представяни като морални "победи" и стратегически "успехи". Националният съвет на партията на заседанието си на 20 юни т.г. гласува доверие и възложи на Изпълнителното бюро да предприеме най-належащите начални стъпки на именно такъв процес. Доколко това доверие бе оправдано през изминалия месец, предстои отново Националният съвет да прецени.
Въпросът въобще не може да се свежда до нечии лични позиции или амбиции. Става дума за шансовете на партията да спечели предстоящите избори така, че не от друг едва ли не по милост да "получава" позиции във властта, а напротив - тя самата да има определящото влияние при формиране на политиката и на състава на следващото управление на страната - за разграждане на плутокрацията и за осъществяване на демокрацията!
Източник: в-к „Дума”, 22 юли 2013 г.
