В дни като днешния, когато се разделяме с председателя на БСП проф. Александър Лилов се замисляме какви лидери сме имали и каква партия сме били.
Замисляме се за силата, мъдростта, ерудицията и културата която излъчваха.
Този тип лидери не е вееха знамето на омразата, разчистването на сметки и отношения, вътрешни и с политическия опонент, а гордо носеха знамето на промяната в партията и държавата.
Съхраниха БСП в най -тежките години. Запазиха нейната цялост.
Платиха за това тежка цена. Тежка за тях лично, но не позволиха тази цена да бъде платена от партията и обществото.
Председателят Александър Лилов ще се запомни с прилагането на демократичното и колективно начало при ръководене и взимане на решенията в партията. Начало към което БСП трябва да се върне, ако иска да върне изгубеното доверие.
Председателят Александър Лилов ще се запомни с постоянните срещи с гражданството, без наложилия се в последните години подбор на аудитория и публика.
Председателят Александър Лилов ще се запомни с постоянния контакт , който ръководството на партията имаше с лявата интелигенция, привличането и приобщаването й към политиката на партията - ежедневно, не само преди и по време на избори. Гласът на лявата интелигенция се чуваше силно, не беше заглушен и пратен в девета глуха.
Председателят Александър Лилов ще се запомни с широкото представителство в ръководството на партията на всички групи и течения в нея– програмни, идейни... – от Социалдемократическия път към Европа до Марксистка платформа.
Днес когато се прощаваме с председателят на БСП Александър Лилов, трябва да си дадем сметка какво губим, като морал, политическа и човешка почтеност.
Да черпим от неговата нравственост, политическа зрялост и мъдрост.
Да се учим от него да поемаме политическа отговорност.
21 юли 2013 г.
https://www.facebook.com/dimitar.popov.961