Търсене в този блог

четвъртък, 7 юни 2018 г.

Защо капитализмът, независимо от промените в него, не е краят на човешката история? – Илия Ганчев

Kакво означава фундаментална промяна на обществено-икономическия ред и наближава ли почвата за такава промяна?

 

На 5 май т.г. бе отбелязана 200-годишнината от раждането на Карл Маркс. В продължение на години едва ли някой значителен съвременник се е занимавал с неговите идеи. Днес тези идеи отново се радват на оживял интерес към тях.

Каква е причината за това оживление?

Свързано ли е това със сегашното развитие на Китай?

Развитието на Китай няма нищо общо с това! Режимът там се самонарича комунистически, но системата представлява един държавно управляван капитализъм.

Но нали една от основните идеи на Маркс е следната: Материалните производствени условия нарастват и зреят, докато започнат да влизат в противоречие със социалните и правовите отношения и в края на краищата ги разкъсват. Маркс пише: „Тогава настъпва една епоха на социална революция. С промяната на икономическата база се променя цялата огромна надстройка ...“ В Китай не се забелязва нищо от тази мисъл. Може би Маркс очевидно се заблуждава?

Истината е, че китайците са оставили това, което се нарича революция, отдавна зад гърба си. Резултатът там отначало беше ужасен, маоизмът и културната революция.  Но по този начин те постигнаха своята независимост. Вместо да се оставят да продължават да бъдат експлоатирани, те взеха развитието си в собствените си ръце,

Управляващите на Запад се съмняват в подобно обяснение и казват, че това може и да е така, но ако учението на Маркс е вярно, то тогава би трябвало чрез благосъстоянието и чрез оформящия се китайски среден слой почти автоматично да се наложи поне желанието за участието в управлението и да се прокарат гражданските (буржоазните) свободи, което обаче не става там. Какво всъщност става в Китай?

Китай е сравним по-скоро с Европа от 19 век. Тогава обществата в Европа не са били точно демократични. Така че Маркс не бива да се интерпретира погрешно. Най-малко може да му се приписва предположението, че историята следвала определен автоматизъм. У Маркс не може да бъде открит какъвто и да е детерминистичен закон за света.

Повърхностният днешен социолог би казал: „Заблуждаваш се! У Mаркс се среща точно тази закономерност!“

Но коя е непреходната заслуга на Маркс: това, че той е разкрил и описал законите на движение и вътрешните противоречия на капитализма. При това той коректно е прогностицирал много тенденции, например концентрацията на капитала и то на глобално равнище. Днес цели браншове се владеят от малобройни големи компании. Това не стимулира съревнованието и иновацията, а ги препятства. Гигантските патентни складове на концерните усложняват живота на креативните новообразуващи се фирми.

Някой веднага ще каже:  „Но нали се основават толкова много фирми, например в областта на генната техника и дигитализацията?!“

Истината е, че дигиталната икономика междувременно се овладява от малцина глобални монополисти. Основателите на фирми получават рисков капитал, ако финансиращите решат, че те все някога ще бъдат изкупени от Големите. Няма никакво съревнование например при най-добрите търсачки : Apple, Facebook или Аmazon имат глобална пазарна мощ, която изпотява всеки специалист по пазарно стопанство.

Но основната нишка в „Капитала“ била заявявала: Антагонизмът между капиталистите и работниците щял по  необходимост да нараства. Не бил възможен  компромис, така че капитализмът не можел да бъде подобрен, а само да бъде унищожен. Дали тази теза била все още правдоподобна?

На такива съмнения или по-скоро манипулации трябва да се даде следният ясен отговор: Целта да се създаде общество без експлоатация, в което всеки, който се стреми да може да живее в благосъстояние, неизменно остава правилна. Маркс обаче не казва, че не са възможни никакви компромиси. Той казва, че интересите на наетите и на притежателите на капитал са противоположни. Това и до днес е така. Например в Германия т.н. „Agenda 2010“ на първо място постигна ефект да се подтиснат разходите за труд, следователно да се поевтини работната сила. В резултат бурно процъфтяват доходите от печалба, докато мнозина вече не могат да живеят добре чрез своя труд.

Управляващите в Германия твърдят, че в страната царяла пълна заетост. Например ИГ-Метал се борел за 28-часова седмица, обедняването не било същото и т.н.

Вярно е, че ИГ-Метал се съгласява при определени случаи хората да имат право на скъсен работен ден, но при по-ниско заплащане. Реалното положение е с над 3 милиона безработни и с пазар на труда, на който всяко второ място е за наемен труд с непълна заетост.

Управляващите слуги на капитала твърдят: Марксовата теория за обедняването за индустриално развитите страни не се била оправдала. Дали и доколко тя била вярна, след като около 80 % от немците съгласно допитванията били изключително доволни от живота си и своите перспективи?

В Германия рядко някой би признал при анкетиране, че не му е добре. Но нека да погледнем числата: Средните заплати по покупателна стойност днес едва ли са по-високи отколкото преди 20 години. Долните 40 % от населението са загубили измеримо от покупателната си способност. Маркс никъде в произведенията си не твърди, че работниците при капитализма непрекъснато обедняват. Неговата теза е, че заплатите в дългосрочен период не нарастват, докато пазарът на труда е истински пазар, при който е в сила законът за предлагането и търсенето. Тази тез именно е вярната! Нарастващите заплати през втората половина на 20-ти век, се основават на това, добри социални закони, защита при уволнение и организирани синдикати бяха поставили извън пълно действие цената труда. Глобализацията, дерегулирането и емиграцията отново подложиха наемните работници на липса на защита от конкуренцията.

          Принизяващите значението на марксовите постановки твърдят по-нататък: „Следващото марксово заблуждение се състои в следното: Концентрацията и акумулацията (натрупването) на капитала не доведе до нарастването на пролетариата, както твърдеше Маркс. Може ли изобщо днес да говорим за пролетариат?

Вярно е, че днес вероятно няма такъв, който да счита, че трябва да бъде назоваван пролетарий. Но зависимостта и експлоатацията съществува и до днес. Както и неравновесие във властовата мощ между тези, които разполагат с капитала – често достатъчен, тъй като са го получили в наследство – и онези, които трябва да продават своята работна сила!

Влюбените в капитализма, които предпочитат да го наричат пазарно общество, твърдят още: „Маркс определяше капитализма като неподлежащ на подобряване. Историята на капитализма обаче показва точно неговата способност да се учи.“

Ако не сме късогледи или повърхностни, ще забележим, че и днес все още съществува т.н. „Манчестърски капитализъм“: достатъчно е да споменем шивачките в Бангладеш или пътуващите работници в Китай. Положението там не е много по-различно от описаното от Маркс. В Европа беше голямо достижение това, че след катастрофите на 20 век възникнаха модерните т.н. държави на благоденствието, които бяха обвързали капитализма социално и демократически. Но днес те отново биват разграждани.

Маркс никога не е казвал, че капитализмът не може да се подобрява!

Маркс е бил убеден, че капитализмът никога няма да бъде в състояние да разпредели справедливо богатството и да направи добрия живот възможен за всички хора. Днешната ситуация по света и в Германия в частност е доказателство за това. В Германия всички знаят, че тя е една много богата страна, но и че социално дълбоко разцепена.

Що се отнася до това, дали Маркс е виждал положителните страни в тогавашния капитализъм, трябва да кажем, че той е бил впечатлен от способността на капитализма да се променя, да се развива, да се приспособява. Цялата теория на Маркс е теория за динамиката и бурния кипеж. Ето защо например забележителният Йозеф Шумпетер го е оценявал високо. Благосъстоянието на голямото мнозинство от населението на Западна Европа през втората половина на 20-ти век не беше резултат от наличието на капитализъм, а на силни социални държави и на добри правила на пазара на труда. Представителите на Фрайбургската школа (ордолибералите), които оказваха съществено влияние върху икономическата политика на бившата Западна Германия, бяха схванали, какво ще се случи, ако капитализмът бъде пуснат „на свободен ход“.

След всички разсъждения дотук, можем ли да направим по повърхностен начин извода, че реформисткият курс на социалдемокрацията е правилният, а не този на комунистите?

Така наречените „комунисти“ и в Източна Германия (бившата ГДР) бяха една шарена картинка, ръководена от едно тоталитарно политбюро на тоталитарна партия, изградена по съветски образец). Тези източногермански „комунисти“ се опираха върху ЦЕНТРАЛИЗИРАНО ПЛАНОВО СТОПАНСТВО, но този подход се провали.

Германската социалдемокрация се опираше върху държавното ограничаване на капиталистическата експлоатация. Междувременно германските социалдемократи изоставиха тази своя позиция по времето на Шрьодер и вместо да се застъпват за наемните работници, от 2о години те се насочиха към това да намаляват заплати и пенсии.

Лявото движение в Германия се нуждае от политика, която засилва социалното взаимодействие и която защитава населението от разюздания глобализиран капитализъм на концерните.

Да разглеждаме ли такъв подход като нова форма на ордолиберализъм вместо социализъм?

Ако гледаме задълбочено на ордолиберализма, например на предложенията на Александер Рюстоу относно данъка върху наследството, то тогава бихме измъкнали един от важните корени на капитализма. Няма ли тогава да удължим живота на капитализма, насочвайки го към едно социално пазарно стопанство?

Не, защото капитализмът не е равен на пазарно стопанство!

Същността на капитализма се състои в това, да се даде възможност на едни да се обогатяват от труда на други. Ние желаем едно общество на постиженията, в което експлоатацията повече не е възможна. ЕДНО АВТЕНТИЧНО СОЦИАЛНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО ВЕЧЕ НЕ БИБИЛО НИКАКЪВ КАПИТАЛИЗЪМ!

Има ли смисъл да наричаме някого марксист, ако ни се струва, че той е по-скоро социалдемократ?

Самият Маркс е казвал, че не се определя като марксист, виждайки още тогава крупните грешки на свои сподвижници!

Би трябвало да бъдем предпазливи с всякакви –изми. Добре е да се препоръча на всекиго, просто да не преразказват наизуст за Маркс, а да седнат и да го четат!!! Тъй като той е описал механизми, които и днес още определят нашето стопанство. Веднага ще кажем, че това все пак не е някаква замръзнала мисловна сграда.

Днес дори и представителите на пазарните теории и практики са склонни да твърдят, че Маркс като мислител е неоспорим. Само че се ужасяват от едно уж негово най-страшно изречение – „Катастрофите са локомотивите на историята“ ...

Маркс казва революциите, не катастрофите, ако искаме да сме точни!

Идеолозите на капитализма днес са съгласни да казват: „Впечатлен съм от Маркс заради неговата анализаторска сила и неговото икономическо разбиране, но въпреки това не намирам всичко, което е написал, за добро!“

Toва не е толкова страшно изказване! В края на краищата МАРКС НЕ Е ИКОНА, той е бил един забележителен задълбочен учен. Естествено е да няма при него изказвания по днешната парична система или относно дигитализацията. Но дигитализацията доказва само неговата теза, че производствените отношения все някога ще обвържат производителните сили. Дигиталните услуги почиват върху ефекта на мрежите и поради това имат тенденция към монополизиране. Те не могат да бъдат организирани ефективно по капиталистически подход.

Маркс е изхождал от това, че в рамките на капитализма винаги ще се стига до силни кризи. Дали и днес тази теория може да бъде сериозно приета?

Aко вземем под внимание неравномерностите на днешните финансови пазари, да, тази теория запазва валидността си. Без държавни намеси последната криза щеше да има руиниращи последствия.

Когато се потискат заплатите, тогава наистина се повишават печалбите, но все някога никой няма да може да купува продуктите.

Това че немската икономика е в подем, се дължи от години почти изключително на експорта. Ако Германия се окаже в един момент затворено стопанство, конюнктурата би се срутила. Експортните излишъци обаче означават само едно удължаване на кризисния цикъл, подари това че те почиват върху обстоятелството, че други все повече задлъжняват.

НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО СЕ НАТРУПВАТ ПО-ВИСОКИ ДЪЛГОВЕ, ВСЕ НЯКОГА СЕ СТИГА ДО КРАХ!

Нека да нападнем още малко с нещо Маркс:

Маркс бил писал, нещо, което сега не важи – че усъвършенстването на машинното производство водело до безработица и до намаляващи заплати.

Забележително е, как могат да се променят понятия! Kогато безработицата в Германия за пръв път достигна 1 милион, това беше интерпретирано като чудовищен провал на правителството. Днес в Германия има реално над 3 милиона безработни, а някой говори за пълна трудова заетост.

Хана Аренд пише в една своя книга за произхода на тоталитаризма, че всички политико-идеологически движения имат една обща идея: че свободата нито е добра, нито е необходима и че свободата се жертва в името на историческото развитие. Постоянно се намират едни хора навсякъде, които твърдят, че и Маркс бил от тях и че те били марксисти.

Абсолютно непознаване на нещата! Самият Маркс идва от либерализма.  Неговата постановка е, че ЛИБЕРАЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА РАВЕНСТВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДКРЕПЕНА ИКОНОМИЧЕСКИ, ТЪЙ КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ТЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНА! Буржоазното право, което третира всички еднакво, далеч не означава, че всички са равни, когато разликите в доходите и имуществата са огромни.

Ама, Маркс разглеждал либерализма като празно прикриване на диктатурата на буржоазията.

Не! Той казва, че няма икономическа свобода, докато икономическите ресурси са частна собственост на малцина, а другите нямат нищо и трябва да продават своята работна сила и то при условия, които им диктуват имущите.

 

 

Източник: блогът на автора, 06 юни 2018 г., Германия